О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
гр. Плевен, 21.02.2023 г.
Административен съд-гр.Плевен, втори състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
като разгледа докладваното от съдията Господинов
административно дело № 149 по описа на
Административен съд- Плевен за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба на л.св. М.С.С., изтърпяващ
наказание в Затвора – Плевен, с която се оспорва Заповед № Л-55/10.01.2023
год., издадена от началника на Затвора – Плевен. Постъпило е и искане за
освобождаване на жалбоподателя от заплащане на държавна такса с приложена
декларация доходи, семейно и имуществено състояние на С..
Жалбата първоначално е подадена до АССГ, където въз основа на нея е
образувано адм.дело № 1354/2023 год. Производството по същото е прекратено с
Определение № 1419/15.02.2023 год. и делото е изпратено по подсъдност на АС –
Плевен, където е образувано настоящето дело.
До настоящия момент съдиите от АС- Плевен са се отвеждали от
производствата, по които страна е бил л.св. М.С.С., тъй като същият е предявил
иск срещу Административен съд – Плевен с правно основание чл.2в, ал.1,
т.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
правораздавателна дейност в размер на 25 500 лв.
От направена
служебна справка от деловодител на настоящия съд обаче се установява, че
образуваното съдебно производство по горната искова молба е прекратено от съда,
разглеждащ образуваното производство, а именно Административен съд – Габрово, с
Определение № 133/02.02.2023 год., постановено по адм.д.№ 6/23 год. Според
настоящия съд горното определение е влязло в законна сила, тъй като от
протокола за направената служебна справка е видно, че С. е получил съобщение за
постановеното определение на 07.01.2023 г., срокът за оспорване на същото е
изтекъл и срещу определението не е налице депозирана жалба. Ето защо е
отпаднало основанието за отвод на съдиите от АС – Плевен по производства, по
които страна е г-н М.С.С..
Съдът намира, че
искането за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на държавна такса е
основателно, тъй като същият е представил декларация за обстоятелствата по
чл.83, ал.2 от ГПК, в която е посочил, че не получава месечни доходи, намира се
в затвора от 02.07.1993 год., не работи и няма налични средства.
Съдът намира обаче, че подадената жалба е недопустима.
От постъпилата административна преписка е видно, че със Заповед №
Л-55/10.01.2023 год., издадена от началника на Затвора – Плевен, по отношение
на лишения от свобода е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“
по чл.101, т.1 от ЗИНЗС. Същата е оспорена по реда на чл.110, ал.1 и сл. от ЗИНЗС пред главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", който със Заповед № Л-394/24.01.2023г. е
отхвърлил жалбата на лишения от свобода и е потвърдил оспорената заповед. Съгласно
чл.110, ал.1 от ЗИНЗС, заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от
началника на затвора, подлежат на обжалване пред главния директор на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", а съобразно ал.4 – ал.5 от
същата норма, последният се произнася по жалбата в срок един месец от
постъпването ѝ с мотивирано решение, с което има право да отмени
заповедта; да отхвърли жалбата и да потвърди заповедта; да отмени заповедта и
върне преписката на органа, издал същата, с допълнителни указания. Горният ред
очевидно е известен на жалбоподателя, той е обжалвал заповедта, с която му е
било наложено дисциплинарно наказание и главният директор се е произнесъл по
установения от закона ред, с което производството е приключило.
Законът не предвижда възможност за съдебен контрол от административния
съд на дисциплинарните наказания по чл.101, т.1 - 6 от ЗИНЗС. Такава възможност
е предвидена единствено за наложено наказание „изолиране в наказателна килия“,
предвидено в чл.101 т.7 - 8 от ЗИНЗС.
Наличието на годен за обжалване административен акт е положителна
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на образуваното съдебно
производство и липсата му, прави това производство недопустимо на основание
чл.159 т.1 от АПК. В този смисъл е и съдебната практика – Определение
№13644/07.11.2018г. по адм.дело №13376/2018г. на ВАС; Определение
№10933/18.09.2018г. по адм.дело №11015/2018г. на ВАС; Определение
№9914/19.07.2018г. по адм.дело №6401/2018г. на ВАС; Определение №7041/29.05.2018г.
по адм.дело №5158/2018г. на ВАС и др.
Предвид така изложеното подадената жалба следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.144 АПК вр. чл. 83 ал. 2 ГПК
жалбоподателя М.С.С., изтърпяващ
наказание в Затвора – Плевен, от заплащане на държавна такса за производството
пред Административен съд- Плевен по адм. д. № 149/23 г. в размер на 10 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на л.св. М.С.С., изтърпяващ
наказание в Затвора – Плевен, с която се оспорва Заповед № Л-55/10.01.2023
год., издадена от началника на Затвора – Плевен.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 149 по описа на Административен съд- Плевен за
2023 год.
Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред тричленен състав
на Административен съд-Плевен в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/П/