№ 249
гр. Велико Търново, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000252 по описа за 2021 година
С Решение № 71/25.05.2021 год., постановено по т. д. № 228/2019 год.,
Великотърновският окръжен съд осъдил „Агрокрафт” ЕООД – с. Родина, общ.
Златарица, обл. Велико Търново да заплати на „Меди Плюс Р“ ООД – гр. Пловдив
сумата 35 046 лв., представляваща неизплатена цена с ДДС по Договор от
28.02.2019 год. за покупко-продажба на отложено плащане за доставени стоки по
фактура № 106894/28.02.2019 год. с непогасен остатък в размер на 20 790 лв. с
ДДС и по фактура № 107032/27.03.2019 год. за сумата 14 256 лв. с ДДС, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 06.11.2019
год. до окончателното изплащане.
Осъдил „Агрокрафт” ЕООД да заплати на „Меди Плюс Р“ ООД
направените по делото разноски в размер на 1 996 лв.
Въззивна жалба против решението е подадена от ответника „Агрокрафт”
ЕООД чрез пълномощника адв. Ал. Ч.. Моли съда да го отмени като неправилно
и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да отхвърли иска изцяло.
Неправилен е изводът на съда, че е налице виновно неизпълнение на
задължението на ответника – купувач да заплати на ищеца – продавач
1
уговорената цена по фактурите. Към момента на предявяване на иска
дружеството-жалбоподателя дължи на ищцовото само 5 400 лв. за 270 л. препарат,
видно от уточняващата молба. Между страните е постигнато устно споразумение
цялото количество препарат да бъде върнато. Първоначално са върнати 750 л, а на
19.12.2019 год. е върнато и останалото количество – 1 500 л. Въпреки
многократните искания, въззиваемото дружество не е издало протокол за
предадения препарат и кредитно известие. Не са ценени показанията на
разпитаната по делото свидетелка Р. Николова, която има преки впечатления и е
дала показания за предаване на цялото количество препарат. Неправилно съдът не
е ценил показанията й поради възможната нейна заинтересованост като служител
на „Агрокрафт” ЕООД. Направено е искане за присъждане на разноски. В съдебно
заседание не се явява представител на жалбоподателя.
Ответникът по въззивната жалба „Меди Плюс Р“ ООД чрез пълномощника
си адв. Д. Д. оспорва същата. Счита обжалваното решение за правилно,
законосъобразно и правилно. С неоспорените писмени доказателства ищецът е
провел пълно и главно доказване на претенцията си. В писмото от 03.12.2019 год.
ответникът изрично е заявил, че след приключване на стопанската година са му
останали 750 л. препарат, които желае да върне на ищеца. В тежест на ответника е
да докаже твърдението си, че на 19.12.2019 год. е върнал и останалото
количество, но писмени доказателства за този факт не са представени. В договора
между страните е уговорена и трайно установена писмена форма за
документиране предаването на стоката. Показанията на единствения свидетел,
който е заинтересован, са несвързани и неконкретизирани. Моли съда да потвърди
решението. В писмена молба, представена в откритото съдебно заседание,
жалбоподателят поддържа направените с отговора доводи за неоснователност на
жалбата.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата
и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Въззивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд за
основателност на предявения иск и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Ищецът „Меди Плюс Р“ ООД е предявил против „Агрокрафт” ЕООД иск с
2
правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 ал. 1 от ТЗ за заплащане на
сумата 35 046 лв., представляваща неплатена цена с ДДС на продадена стока –
препарат „Амалгерол есенс“, съгласно фактура № 106894/28.02.2019 год. и
фактура № 107032/27.03.2019 год., издадени по Договор от 28.02.2019 год. за
покупко-продажба на отложено плащане, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че е доставил на ответника стоката по
двете фактури, за което са издадени съответните документи, но цената не е
платена. Част от общото количество по двете фактури е върнато от ответника на
ищеца и стойността му е приспаданата от общо претендираната сума.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че към
момента на предявяване на иска дружеството дължи на ищеца само сумата 5 400
лв., която представлява стойността на 270 л. от препарата. През м. декември 2019
год. водил разговори за връщане на цялото количество от препарата. Първо
върнал 750 л., а на 19.12.2019 год. - още 1 500 л. Многократно търсил ищеца, но
той отказал да издаде протокол и кредитно известие и за това количество.
Установено по делото е следното от фактическа страна:
На 28.02.2019 год. между ищеца „Меди Плюс Р“ ООД като „продавач“ и
ответника „Агрокрафт” ЕООД като „купувач“ е сключен Договор за покупко-
продажба на отложено плащане на продукти за растителна защита, листни торове,
микроелементи и препарати. Продажбата се извършва по заявка на купувача, като
количеството и вида на получените стоки се удостоверява с експедиционен лист
или приемо-предавателен протокол за всяко отделно количество експедирани
продукти (т. 4.1. и 4.2. от договора). В 5-дневен срок от получаване на стоката, въз
основа на експедиционния лист, продавачът издава на купувача фактура (т. 4.5.).
Съгласно т. 5.1. и 5.2. цената на продуктите се определя от продавача по ценова
листа, неразделна част от договора и се заплаща от купувача в срока, посочен в
издадената фактура.
Видно от фактура № 106894/28.02.2019 год. ищецът е доставил на
ответника 1 800 л. препарат „Амалгерол есенс 15 л.“ с единична цена 16.50 лв. или
обща цена 35 640 лв. с ДДС. Посоченият във фактурата краен срок за плащане е
25.08.2019 год. Отделните доставки на препарата са посочени в експедиционен
лист № 31/08.03.2019 год.
3
Видно от фактура № 107032/27.03.2019 год. ищецът е доставил на
ответника още 720 лв. от същия препарат на стойност 14 256 лв. с ДДС с краен
срок за плащане 25.08.2019 год. Издадена е стокова разписка № 9891/27.03.2019
год. и Експедиционен лист № 106/01.04.2019 год. за получаване на стоката от
ответника.
На 03.12.2019 год. (след предявяване на исковата молба) ответникът
изпратил до ищеца уведомление, че от общото количество по двете фактури са
останали неизползвани 750 л. от препарата, което желае да върне и стойността му
да бъде приспадната от общата дължима сума като бъде издадено кредитно
известие. От Приемо-предавателен протокол от 17.12.2019 год., подписан от двете
страни, се установява, че това количество от стоката е върнато на продавача.
Издадено е кредитно известие № 107467/13.12.2019 год. към фактура №
106894/28.02.2019 год. за сумата 14 850 лв. с ДДС. Така остатъкът от неплатената
цена по тази фактура възлиза на 20 790 лв. с ДДС (35 640 – 14 850), съответно –
общата стойност по двете фактури възлиза на 35 046 лв. (20 790 + 14 256), в
какъвто размер е исковата претенция.
Сумата не е платена и подобен факт не се твърди от ответника.
Като свидетел е разпитана Р. Т. Н. – портиер в „Агрокрафт” ЕООД от 25
години. Докарали кантите с препарата през пролетта на 2019 год. и ги наредили на
дървени палети. В началото на м. декември дошли с бял бус и взели малко канти.
Имали уговорка с М. Т., който е началник и трябва да разреши изнасянето.
Вторият път дошли към 19-20 декември и взели останалите канти, като останали
само 3,4 или 5, които не взели. Не знае кой е дошъл да вземе кантите, не ги
познава. Не е записала количествата, които са взели.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан, до какъвто правилен извод е
достигнал първостепенният съд.
Страните са били обвързани от договор за търговска продажба на стоки (чл.
318 и сл. от ТЗ). Ищецът е изпълнил задължението си като продавач да предаде на
ответника – купувач стоката – общо 2 520 л. препарат, като е издал и съответните
документи (фактури). Част от стоката – 750 л., е върната на продавача, съответно
– остатъкът, който следва да бъде заплатен от ответника по двете фактури, е 1 770
4
л. Стойността му при единична цена 16.50 лв. е 35 046 лв. с ДДС (29 205 лв. и
5 841 лв. ДДС). Тя не е заплатена в уговорения между страните срок, посочен във
фактурите, а именно – до 25.08.2019 год.
Предвид горното, напълно обоснован е изводът, че ответникът не е
изпълнил задължението си като купувач по т. 5.2. от договора и чл. 327 ал. 1 от ТЗ
да заплати доставеното и получено количество препарат, поради което
предявеният срещу него иск за сумата 35 046 лв., представляваща неплатена цена
по двете фактури, се явява основателен и следва да бъде уважен. Върху сумата се
дължи и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
Напълно недоказани са твърденията на жалбоподателя, че на 19.12.2019 год.
е върнал още 1 500 л. от препарата, освен върнатите 750 л. съгласно протокола от
17.12.2019 год. На първо място, това твърдение противоречи на писменото
изявление на дружеството от 03.12.2019 год., в което изрично е посочено, че след
приключване на стопанската година са останали 750 л. „Амалгерол есенс“, които
на 17.12.2019 год. са били върнати на ищеца. По същество в това изявление се
съдържа признание за точното количество препарат, останал неизползван към м.
декември 2019 год., съответно – твърдението за още 1 500 л. неизползван и
подлежащ на връщане препарат, е в противоречие с това признание. На следващо
място, по делото липсват писмени доказателства за връщане на допълнително
количество от стоката. Съгласно т. 4.2. и 4.2. от договора предаването и
получаването на стоката се удостоверява с документи и такива са подписани при
връщане на другото количество от препарата (750 л.). Показанията на
свидетелката Р. Н. не могат да обосноват различен извод, а именно - за връщане
на допълнително количество от продадените вещи, с оглед признанието за
неизползвани само 750 л., направено от ответника в уведомлението от 03.12.2019
год. и писмената форма за установяване на предаването и приемането на стоката,
установена в сключения между тях договор. Освен това, свидетелските показания
са общи и неконкретни. Самата свидетелка, според собствените й показания, не
може да уточни какво количество от препарата е изнесено, от кого и кога е
станало това, а и трудовите й задължения не включват подобни отговорности.
Като е уважил предявения иск, първостепенният съд е постановил правилен
и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 71/25.05.2021 год. на Окръжен съд – Велико
Търново по т. д. № 228/2019 год. по описа на същия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6