О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.
МАЯ НЕДКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Недкова
въззивно гражданско дело № 894 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молби, както следва:
1) молба с вх. № 265751/11.09.2020 г. от И.К.З., чрез адв. Д.П., в която е
обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение № 260495/01.09.2020
г. по настоящото дело, посредством присъждане на пълния размер на
претендираните от молителя разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършването им.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещните страни ТД на
НАП Варна, чрез юриск. Христина Александрова и В.С.С., чрез адв. Б.Ж., изразяват становища за неоснователност на
молбата.
2) молба с вх. № 265639/10.09.2020 г. от Васелина С.С., чрез адв. Б.Ж., в
която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение №
260495/01.09.2020 г. по настоящото дело.
В молбата се излага становище за недължимост на разноски в полза на
жалбоподателя, доколкото същият поддържал тезата, че не са налице предпоставки
за извършване на разпределение. В условията на евентуалност се излагат
твърдения, че разноски не следва да се понасят от молителката предвид
благоприятния за нея резултат от постановения съдебен акт. Сочи още, че следва
да бъде съобразено направеното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозиран
отговор от И.К.З., чрез адв. Д.П., в който се излагат съображения за
неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбите са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхождат от надлежни
страни, поради което са процесуално допустими.
Производството
пред Варненски окръжен съд е образувано по повод жалба вх. № 5136/11.03.2020г. от регистъра на ЧСИ, подадена от И.К.З., чрез
пълномощник адв. Д.П. – ВАК, срещу
действия на ЧСИ Л.С., рег.№ 895, район на действие – район на ВОС –
Постановление за разпределение от 20.12.2019г. /предявено на 05.03.3030г./ на
получена сума по изпълнително дело №
20188950402373.
С Решение № 260495/01.09.2020 г. Варненският окръжен съд, се е
произнесъл като е отменил Постановление от 20.12.2019г. /предявено на
05.03.2020г./ на ЧСИ Л.С., с което е извършеното разпределение на постъпилата
сума от 9133.90 лева, като вместо него е разпределил постъпилата от запор на
сметки на длъжника И.К.З. сума от
9133.90 лева, както следва:
1.
За „Топлофикация Разград“ ЕАД – 4714.72 лв. , от които – 84.00 лева на
основание чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД и 4630,72 лв. на основание чл.136 ал.2 от ЗЗД.
2.
За В.С.С. – 1779.79 лв. , от които – 216.00 лева на основание чл.136 ал.1 т.1
от ЗЗД и 1563,79 лева - основание чл.136 ал.2 от ЗЗД.
3.
За Д.И.С. – 759.37 лева , от които 108.00лева на основание чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД и 942.32 лева на основание чл.136
ал.2 от ЗЗД.
4.
За НАП – 351.16 лева на основание чл.
136 ал.1 т.6 от ЗЗД и 318.39 лева на основание чл.136 ал.2 от ЗЗД.
5.
За ЧСИ – 785.99 лева – т.т.26 от ТТРЗЧСИ
– на основание чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД и 133.53 лева на основание чл. 136 ал.2 от ЗЗД.
В резултат
на това произнасяне, съставът на ВОС е осъдил „Топлофикация Разград“ ЕАД, ЕИК *********, В.С.С., Д.И.С.
*** да заплатят на И.К.З. сумата от 1030.48 лева, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК .
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне
и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска
присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция.
Процесуалният закон – чл. 78 от ГПК, урежда
отговорността на страните във връзка с поемането на разноските в
производството. Когато извършването на разноските е доказано в производството,
същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК. Неоснователни са
доводите в молбата на В.С.С. за недължимост на разноски в производството,
доколкото жалбата на И.З. е преценена от съда за основателна и съобразно този резултат жалбоподателят има право на разноски, направени пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Искането за присъждане на разноски е направено
своевременно от И.К.З.,
чрез адв. Д.П., с подадената жалба. Съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК (лист 144) И.З. претендира разноски в размер на 1330.48 лева, включващи: държавна
такса 26.13 лева, адвокатски възнаграждения в общ размер на 900 лева (3х300 лева). и депозит за експертиза 404.35
лева.
За доказване реалното извършване на
разноските, страната е представила 2 бр. договори за правна защита и съдействие
(л.36 и л. 143), съдържащи разписки
за платени в брой адвокатски възнаграждения в общ размер на 600 лева (2x300лева),
платежно нареждане от 19.03.2020 г. за внесена държавна такса в размер на 26.13
лева, ведно с преводна такава и платежно нареждане от 17.06.2020 г. за внесен депозит в размер на 404.35 лева,
ведно с преводна такса.
Няма данни по делото да е заплатен остатъка от претендираното
адвокатско възнаграждение, поради което искането на И.З. за присъждането му в
пълен размер е неоснователно. Съобразно представените писмени доказателства,
съдът приема, че жалбоподателят е извършил разноски в производството в размер
на 1030,48 лв.
Настоящият състав приема за основателно направеното възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК, за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
съобразно фактическата и правна сложност на спора, обема на извършените
процесуални действия. Дължимото в полза на страната адвокатско възнаграждение
следва да бъде редуцирано до 300 лв., съобразно разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След
редуцирането на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че извършените от
жалбоподателя разноски за производството възлизат в общ размер на 730.48 лева.
По изложените съображения, молбата на И.К.З., чрез адв. Д.П., за изменение
в частта за разноските на Решение № 687/07.06.2019 г. е неоснователна и следва
да се остави без уважение, а молбата, подадена от В.С.С., чрез адв. Б.Ж. -
частично основателна. Въззивното решение следва да бъде изменено в частта за
разноските, като бъдат редуцирани присъдените такива в полза на И.К.З. до
размер от 730.48 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 265751/11.09.2020 г., подадена от И.К.З., чрез адв. Д.П., за
изменение в частта за разноските на Решение № 260495/01.09.2020 г., постановено
по в. гр. дело № 894/2020 г. по описа на ВОС.
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 260495/01.09.2020 г., постановено по в. гр. дело № 894/2020 г. по
описа на ВОС, в
частта му относно разноските, като:
НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски за производството в
полза на И.К.З. от 1030.48 /хиляда и тридесет лева и четиридесет
и осем ст./ лева
на 730.48 /седемстотин и тридесет лева и
четиридесет и осем ст./ лева.
Определението подлежи на обжалване пред ВАПС, в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.