РЕШЕНИЕ
№34
19.02.2020г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд наказателен състав на двадесет и втори януари през две хиляди и дванадесета
година
в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
АНД № 1791 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „С.***”
ЕООД, ЕИК *******, представлявано от М.П. против Наказателно постановление № 427933-F402694/19.02.2019 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118,
ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 3000 лева. Моли се от съда да постанови решение, с което
да отмени издаденото постановление като постановено при съществени процесуални
нарушения и в нарушение на материалния закон. В съдебно заседание представител
не се явява.
Наказващият орган, чрез
процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и
правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията
на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена проверка от служители
на НАП, измежду които и св.Г., на 04.08.2018 г., в търговски обект- павилион за
сладолед, находящ се в КК „Слънчев бряг”, срещу хотел „С.”, стопанисван от
жалбоподателя, се установило, че в обекта имало въведен и регистриран в
експлоатация ЕКАФП, който притежавал операциите „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми. Разчетената касова наличност на ФУ била в размер на 98,03 лв.,
фактическа наличност- 180,60 лв. Установена била положителна разлика в размер
на 82,57 лв., която представлявала въвеждане на пари в касата, и която не била
отразена във фискалното устройство. За това нарушение бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № F402694/29.08.2018
г., въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по
съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при
издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност, съгласно
представената заповед.
Жалбоподателят не оспорва констатациите, залегнали в
наказателното постановление, които се потвърждават от показанията на св.Г.,
дадени в съдебно заседание, съставеният опис на паричните средства по време на
проверката, както и изведения дневен отчет. От страна на дружеството се
наведоха твърдения, че сумата съставлява начална, за което не се ангажираха
доказателства. Дори, обаче, да бе доказано това обстоятелство, то същото не би
могло да рефлектира върху нарушението, тъй като е следвало и така наречените от
жалбоподателя „оборотни” суми също да се въвеждат във фискалното устройство.
С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и
законосъобразно на дружеството е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение и впоследствие било издадено наказателно
постановление. Съгласно нормата на чл.33, ал.1 от сочената по- горе наредба,
извън случаите на продажба всяка промяна в касовата наличност следва да бъде
отразявана във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” и
„служебно изведени”, което в случая не е било сторено. Размерът на неотразената
сума не е елемент от състава на нарушението, поради което дори и посочената
разлика да е минимална, това би се отразило единствено при определяне размера
на санкцията, но не и на извода дали е извършено административно нарушение.
Отговорността на касатора
е ангажирана на основание разпоредбата
на чл.185, ал.2 от ЗДДС, която предвижда глоба или имуществена санкция в
размер от 3000 лева до 10000 лева за едноличен
търговец или юридическо
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
на чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Когато нарушението
не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл.185, ал.1
от ЗДДС. Последната предвижда
имуществена санкция или глоба
за едноличен търговец или юридическо лице от 500 лева до 2000 лева, което не издаде фискален бон за регистриране и отчитане на извършените от него
доставки/продажби. Цялостният анализ на чл.185, ал.1 и ал.2 от ЗДДС налага извода, че за да се наложи на едно
лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2,
изречение първо от ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да е
довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава на административното
нарушение и който подлежи както
на установяване и доказване
от наказващия орган, така и
на вписването му в наказателното постановление като
част от състава на нарушението
от обективна страна. В настоящият случай е констатирано,
че ЕКАФП притежава операциите
„служебно въведени” и „служебно изведени” суми, поради което
наличната парична сума е следвало да бъде въведена. В описателната част на обжалваното наказателно
постановление и в акта за установяване на административното
нарушение липсват констатации, че установената разлика е от
неотчетени продажби, от което може да се направи единствено извод, че неизпълнението на задължението по
чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. не е довело до неотразяване на приходи. Предвид това, имуществената санкция следва размерите по чл.185, ал.1 от ЗДДС вр. чл.185, ал.2 изречение второ, а не тези по чл.185, ал.2,
изречение първо от ЗДДС, поради
което последната е
определена неправилно. След като няма данни
неизпълнението на задължението
по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. да е довело до неотразяване на приходи, нарушението
следва да се санкционира в хипотезата на изречение второ на
чл.185 ал.2 от ЗДДС, което препраща
към размерите на санкцията
по ал.1- от 500 лева до 2 000
лева. В случая съдът
счита за справедлив
минималния, предвиден в нормата, размер на санкцията,
поради което същият следва да бъде намален от 3 000 лева на 500 лева. Няма пречка съдът да приложи
коректната санкционна норма, като непосочването й от страна на наказващият
орган не съставлява основание за цялостна отмяна на атакуваното постановление,
както си твърди в жалбата.
Не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не може да се квалифицира като маловажно. В случая,
съобразно правилата на чл.93, т.9 от НК, и като се вземе предвид значимостта на обществените отношения, свързани с
отчетността в търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение не може да
се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Не са налице
обстоятелства, които да го характеризират и като такова с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.
При този изход на спора, с оглед
изричното искане на процесуалният представител на наказващия орган и на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на ТД на НАП- Бургас следва да се
присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка
следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК. По смисъла
на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. Съгласно ТР № 3/13.05.2010г.
по т.д.№ 5/2009г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС, в случаите,
в които съдът отхвърли оспорването, страната дължи заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван
от юрисконсулт в производството. В тези случаи субсидиарно
се прилага разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, според който присъденото
възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата
на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН също препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1
от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 27е от последната, възнаграждението за защита
в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв. С оглед липсата на фактическа и
правна сложност по делото, съдът намира, че в полза на наказващия орган следва
да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. С оглед изменението на НП и
намаляването на наложената санкция от 3000 на 500 лв., съдът достигна до извод,
че съразмерно с потвърдената част от НП, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 13,34 лв. в полза на НАП- София доколкото последната е юридическото
лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ТД в гр. Бургас.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 427933-F402694/19.02.2019 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118,
ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на „С.***” ЕООД, ЕИК *******, представлявано от М.П., е наложено административно
наказание „Имуществена санкция”, като НАМАЛЯВА,
на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС,
размера от 3000 лв. на 500 лв.
ОСЪЖДА „С.***”
ЕООД, ЕИК *******, представлявано от М.П., да заплати на НАП- София сумата от
13,34 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: