Решение по дело №15247/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ...............

гр.София,  14.04.2016 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми март  две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

         НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ  

 

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 15247 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „В.Л.“ АД, *** срещу решението  на СРС, 24ти състав от 01.04.2015г. по гр.д.№ 1026/2014г., с което е признато по реда на чл. 415, ал.1 ГПК, че „Д.2.“ ЕООД му дължи сумата 913, 20 лева цена на стока по фактура №**********/29.05.2012г., сумата 61, 25 лева – лихва за забава върху тази сума, отхвърлени  са исковете за разликите над присъдените суми съответно до 2503, 60 лева главница и 165, 93 лева – лихва за забава,  и са присъдени разноски.

Жалбата е от 04.05.2015г. и е бланкетна. Твърди се, че решението в частта, с която исковете са отхвърлени, е неправилно. Съдът не кредитирал „много убедителни доказателства“, за да достигне до необоснован извод, че стоковите разписки не се отнасят до оспорените от ответника фактури. При тези доводи се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете бъдат изцяло уважени. В съдебно заседание на 28.03.2015г., въззивникът е депозирал нова въззивна жалба, с която  се развиват съображения за стореното с жалбата от 04.05.2015г. обжалване. Конкретните оплакванията срещу първоинстанционното решение в жалбата от 28.03.2015г. са извън срока за въззивно обжалване (изтекъл на 05.05.2015г.).

Въззиваемият „Д.2.“ ЕООД не взема становище по жалбата.

Софийският градски съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. За правилността му настоящата инстанция  не следи служебно, защото действа при условията на ограничен въззив. Ето защо, при липса на конкретни оплаквания срещу правилността на решението в обжалваната част, направени в срока за въззивно обжалване (въззивната жалба  от 28.03.2015г. е извън този срок и съдът не обсъжда оплакванията в нея), счита първоинстанционното решение правилно и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, за да го потвърди.

Въззивникът не е посочил кои събрани доказателства не са кредитирани от съда при формиране на извода, че представените по делото стокови разписки не се отнасят до оспорените от ответника фактури. Тежестта да докаже пълно предаването на описаните във фактурите стоки, чиято цена търси, е било на въззивника - ищец, както му е указано по реда на чл.146 ГПК. Такова доказване не е проведено. В резултат, искът правилно е отхвърлен.

Така мотивиран, съдът

                                                           Р Е Ш И:

           

ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 24 ти състав от 01.04.2015г. по гр.д.№ 1026/2014г. в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 415, ал.1 ГПК искове по чл. 327 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Решението е  окончателно.

 

Председател:                                     Членове:1.                              2.