ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33
гр. Търговище, 26.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Т. Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Т. Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20233500500021 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Делото е образувано по жалба на адв. С. Д., пълномощник на Т. А. Д. от гр. П. и
от адвокат М. Л. Л., пълномощник на М. А. И. от гр. П., срещу определение № 610 от
02.12. 2022 г., по гр.д. № 177/ 2022 г. на РС – Попово. С определението се допълва
решението на съда в частта за разноските, като с оглед отхвърляне на иска, предявен от
„Топлофикация София“ ЕАД, на ответниците са присъдени разноски, в полза на
адвокатите, които са ги представлявали по реда на чл. 38 от ЗА. Присъдени са разноски
както за представителството по воденото дело, така и по ч.гр.д. № 594/ 2021 г. на РС –
Попово – заповедно производство. В случая за исковото производство е определена
сумата от 300 лв., за процесуално представителство за всяка една от жалбоподателките
и по 50 лв. по заповедното производство, в полза на процесуалните представители.
Жалбите касаят частта, в която съдът е определил дължимия адвокатски хонорар
по заповедното производство. И в двете жалби се излагат аналогични съображения, за
незаконосъобразност и необоснованост на определението на съда в тази част. По-
конкретно за нарушаване на чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ, която предвижда минимално
възнаграждение в размер на 300 лв., към момента на сключване на договора за правна
помощ. Според чл. 7, ал. 7 от наредбата, в заповедното производство също може да се
осъществява процесуално представителство, за което се дължи и минимално
адвокатско възнаграждение, според половината от материалния интерес по чл. 7, ал. 2,
т. 2. Затова се иска изменение на определението в тази част и увеличаване на
адвокатското възнаграждение от 50 на 300 лв., т.е. за присъждане на още 250 лв. за
1
всеки един от процесуалните представители.
От ответника постъпи отговор на частните жалби, чрез юрк. А. Т.. В него се
оспорват доводите на въззивниците, като единият от аргументите е за това, че с
приложението на чл. 38 от ЗА се злоупотребява и по-специално в заповедните
производства при претенции за заплащане на битови сметки, това се превръщало в
епидемия. Цитира се съдебна практика, като изложените доводи навеждат за
възражение, че липсват предпоставките за осъществяване на безплатна правна помощ
на ответниците в заповедното производство.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:
Жалбите са редовни и процесуално допустими. По същество са основателни.
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 594/ 221 г. на РСП, Т. А. и М. А.
са били конституирани в производството, като наследници на своя баща, който е бил
осъден да заплати солидарно с другата сестра С. А., сумата от 950,90 лв. главница,
150,92 лв. лихва и 25,48 лв. главница за дялово разпределение и 4,38 лв. лихва. След
конституирането на жалбоподателите като наследници, от всяка от тях е постъпило
възражение, чрез процесуалните им представители. Представени са договори за правна
помощ, от които е видно, че се осъществява процесуално представителство по реда на
чл. 38 от ЗА, за безплатна адвокатска помощ по това дело. За адвокат Л. за сумата от
360 лв. и за адвокат Д. също 360 лв.
Предявеният от „Топлофикация“ ЕАД София иск по чл. 422 от ГПК е във връзка с
дадените от съда указания, след направените възражения. С оглед на това, исковото
производство е продължение на заповедното и разноските се присъждат с оглед изхода
на делото, при постановяване решението на съда. Исковете са предявени за сума по-
малка от 200 лв. спрямо всяка жалбоподателката, с оглед наследствените им дялове.
РС – Попово, при произнасяне по молбата за допълване на решението е изложил
мотиви, че адвокатското възнаграждение в заповедното производство следва да се
определи според нормата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1, като за изготвяне на книжа.
В хода на исковата производство, в писмена молба по движенето на делото, от
ищеца, чрез юрк., е постъпила молба, в която има изложени доводи, че не са налице
предпоставките за приложението на чл. 38 от ЗА,, т.е. че длъжниците не са материално
затруднени да внесат дължимите адвокатски хонорари.
При така установените факти, съдът намира, че жалбите са основателни. Съдът
приема изложените от адвокатите доводи, че възнаграждението им следва да се
определи при условията на чл. 7, ал. 7, във връзка с ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за
МРАВ/редакция към 2021 г./.
В случая материалният интерес както в заповедното производство, така и в
исковото производство е под 1000 лв., поради което във всички случаи се дължи
2
минималното възнаграждение. Към момента на осъществяване на това
представителство сумата е 300 лв. Независимо от това, че реално свършената работа по
делото може и да не е голяма, то във всички случаи адвокатите са извършили
проучване на делото и тяхната работа не е сведена само до простото изготвяне на
възражението.
С оглед на това и изхода от съдебния процес в исковото производство, завършил с
отхвърляне на исковете, то на адвокатите следва да се заплати пълният размер на
възнаграждението, в размер на 300 лв.
Съдът намира за недоказано възражението на другата страна, че не са били
налице материалните предпоставки за предоставяне на правна помощ при условията на
чл. 38 от ЗА.
Очевидно е, че процесуалният представител на ищеца е запознат добре с
практиката на ВКС по отношение приложението на чл. 38 от ЗА. Съдът на свой ред се
позовава на определение № 163 от 13.06. 2016 г. по ч.гр.д. № 2266/ 2016 г. на първо ГО
на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1, касаещо спорния правен въпрос.
Тълкуването, което ВКС дава в своя акт по отношение на това кой носи
доказателствената тежест за установяване на предпоставките за предоставяне на
безплатна правна помощ е, че това пада върху страната, която го оспорва. След като в
хода на исковото производство и още преди приключване на съдебното дирене ищецът
е направил своите възражения по този въпрос, той би следвало най-късно в
производството по чл. 248 от ГПК да представи и доказателства в тази насока, ако по
делото няма такива. След като се твърди, че има злоупотреба с право, то няма какъвто
и да било проблем да се направи искане за представяне на декларация от страната,
която ползва помощта, относно материалното състояние на семейството си. Съдът в
случая не би отказал да уважи подобно искане, стига да е направено.
Въззиваемата страна обаче не е взела становище по молбите на ответниците по
чл. 248 от ГПК, не е направила подобни искания, не е представила доказателства и
пред въззивната инстанция. С оглед на това, съдът намира, че жалбоподателите
действително са били затруднени материално и са били налице предпоставките за
осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА.
Не би следвало изобщо да се коментира становището, че търсенето на адвокатски
хонорари по този ред в заповедното производство било някаква мода. След като
длъжникът има нужда от правна консултация и адвокатска защита, то това е негово
право, гарантирано му от Конституцията и законите на страната.
По разноските. Съдът счита, че в производството по чл. 248 от ГПК, на страните
не се следват допълнителни разноски за адвокатски хонорари. Това производство няма
самостоятелен характер и в него съдът се произнася по правилността на изводите на
съда, по въпроси, които вече са били обсъдени и по факти, които вече са настъпили. За
3
производството по чл. 248 от ГПК не се следват разноски за адвокатски
възнаграждения.
В този смисъл О № 413 от 23.09. 2022 г., по ч.т.д. № 1730/ 2022 г. на второ ТО на
ВКС, определение №216/17.07.2017 г. по гр.д. №3648/ 2016 г. на ВКС III г.о.,
определение №97/25.03.2015 г., по т.д. №987/2014 г. на ВКС I т.о.,определение
№683/21.12.2015 г. по ч.гр.д.№5089/2015 г. на ВКС III г.о., определение
№29/13.01.2017 г. по ч.т.д.№1797/2016 г. на ВКС II т.о., определение №256/01.08.2017
г., по гр.д. №1355/2017 г. на ВКС IV г.о., определение №18/12.01. 2017 г., по ч.гр.д.
№5183/ 2016г. на ВКС IV г.о., определение № 205/19.12. 2018 г., по ч. гр. д. №
4518/2018 г. на ВКС I г. о., определение №615/09.10. 2019 г., по ч.т.д.№2377/2017 г. на
ВКС II т.о., определение №486/14.11.2019 г., по ч.гр.д.№4270/ 2019г. на ВКС IV г.о.,
определение №58/04.03.2020 г. по т.д.№112/2020 г. на ВКС I т.о., определение №
579/26.06.2020 г. по гр. д. № 1342/2020 г. на ВКС III г. о., определение №200/19.08.2022
г. по ч.гр.д.№869/2022 г. на ВКС I г.о. и др.“
Това обаче не се отнася до заплатените държавни такси при обжалване на
неправилни определения, в производството по чл. 248, ал. 3 от ГПК. Няма друг начин
да бъдат обезщетени тези разноски, защото те са направени на основание императивни
правни норми, касаещи допустимостта на жалбите. С оглед на това на
жалбоподателите следва да се присъдят сумите за държавна такса.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение № 610 от 02.12. 2022 г., по гр.д. № 177/ 2022 г. на
РС – Попово, В ЧАСТТА, в която се ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, район „Красно село“, ул. „Ястребец“ №23Б, представлявано от
Александър Славчев Александров и Ивайло Ивов Епитропов ДА ЗАПЛАТИ
на адв. М. Л. Л. от АК –С., ЕГН **********, с адрес на упражняване на
дейността в гр. С., ул. „Г.“ № 31, ет. 1, СУМАТА 50 лв., представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната на М. А. И., ЕГН
********** безплатна правна помощ по ч.гр.д. № 594/2021 г. по описа на РС –
Попово и на адв. С. Й. Д. от АК – С., ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността в гр. С., ул. „Г.“ №31, ет. 1, СУМАТА 50
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната на Т. А. Д.,
ЕГН ********** безплатна правна помощ по цитираното ч.гр.д. № 594/2021
г., като
УВЕЛИЧАВА ПРИСЪДЕНОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ДВАМАТА
АДВОКАТИ ОТ 50 НА 300 ЛВ., ЗА ВСЕКИ ЕДИН ОТ ТЯХ.
4
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, с
посочените по-горе данни, да заплати на М. А. И., ЕГН ********** и Т. А. Д.,
ЕГН **********, на всяка по 16 лв., направени по настоящото делото
разноски за държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5