Р Е
Ш Е Н
И Е
№
102 11.04.2018г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Стефка Христова
и
с участието на прокурора Румен
Арабаджиков като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 10 по описа за
2017г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.250 от Гражданско-процесуалния
кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по молба от И.С.С., чрез
пълномощника му адв. П.С., с искане за допълване на Решение № 387/ 19.01.2018г.
по адм.д.№ 10/ 2017г. В молбата са изложени подробни съображения че съдът
следва да се произнесе и по отношение на претенцията на ищеца относно държането
му в постоянно заключено помещение, както и относно лишаването му от
образователни, обучителни, развлекателни мероприятия по смисъла на чл.150, ал.1
от ППЗИНЗС. Направено е искане за присъждане на справедливо обезщетение във
връзка с тези обстоятелства, които според И.С. са фактори, завишаващи
интензитета на кумулативно въздействие на нарушението по чл.3 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи.
Ответникът – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр.София, чрез процесуалния си представител – юр. П.,
заема становище, че молбата е неоснователна.
Окръжна прокуратура Стара
Загора заема становище, че молбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
следното:
Молбата, като подадена в
срок и от надлежна страна е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата чл.250
ал.1 изр.първо от ГПК страната може да иска да бъде допълнено решението, ако
съдът не се е произнесъл по цялото й искане.
Непълно по смисъла на тази
разпоредба е това решение, което не обхваща целия спорен предмет. При непълното
решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, или
относно един от съединените искове или относно допълнителни искания, ако такива
има, свързани с главния спорен предмет.
В настоящия случай не е
налице никоя от тези хипотези. В случая
съдът е сезиран с един иск, независимо, че като основание за претенцията са
посочени няколко форми, в които са се изразили увреждащите действия и
бездействия на администрацията, като съдът го е квалифицирал по чл.284, ал.1
вр. с чл.3 от ЗИНЗС, както и с допълнително искане – за разноски, като не се
твърди непълнота на съдебния акт в частта за разноските. Искът, предявен от И.С.С.
против ГД „Изпълнение на наказанията“ е за присъждане на сумата от 20000лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в
периода 07.01.2012г. — 07.01.2017г. в причинна връзка с изброени от ищеца форми
на незаконосъобразна според него деятелност /действия и бездействия на
служители на Затвора в гр.Стара Загора/ при и/или по повод административна
дейност. Поставянето ищеца при описаните условия вкл. от гл.т. посочения от
него юридически факт в §80 от исковата молба –„..продължаващата изолация в постоянно заключено помещение съчетана с
липсата на всякакви смислени, образователни, обучителни и квалификационни
дейности..“ - са посочени от него
като обща причина за претърпените вреди. Съответно същите са и преценявани
спрямо посочената в чл.3 ал.2 т.3 от ЗИНЗС, вр. чл.284 ал.1 от ЗИНЗС възможна
форма на нехуманни условия по изтърпяване на наказанието –
„продължителна
изолация без възможности за човешко общуване„. При посочените факти, на които се основава претенцията и относимата към
тях правна квалификация, съдът е посочил приетите от него за доказани факти в
обхвата на изброените в чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, разгледал ги е в тяхната съвкупност и с оглед
общото им въздействие върху личността на лишеното от свобода лице – така както
е и формулирана исковата претенция. Съответно, с Решение № 387/ 19.01.2018г. по
адм.д.№10/ 2017г Административен съд - Стара Загора е постановил, че осъжда
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София да заплати на И.С.С.
сумата от 4500.00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ответника да
осигури задоволителни битови и санитарно-хигиенни условия през периода
07.01.2012г.—07.04.2016г. и продължителна изолация в периода 07.01.2012г.- 07.01.2017г.,
а спрямо размера на претенцията над присъдената сума до претендираните
20 000лв е постановил отхвърляне на иска. Следователно съдът се е произнесъл
по целия спорен предмет. Размера на
обезщетението е съобразен с приетите за доказани елементи от фактическия състав
на чл.284, ал.1 вр.с чл.3 от ЗИНЗС, вкл. от гл.т.на формулираните от ищеца и
доказани по делото незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията
на ответника. При определяне размера на
обезщетението съдът е взел предвид кумулативния ефект приетите за
незаконосъобразни действия и бездействия по изпълнение на наказанието, така както са те и формулирани от ищеца. Не
следва по реда за допълване на съдебния акт да се аргументира, съответно и
преценява имали ли са някои от факторите отделна степен на влияние и
въздействие върху личността на ищеца, съответно довели ли са до настъпване на
други вреди.
С оглед на изложеното искането на С.
за допълване на Решение
№ 387 от 19.01.2018г., постановено по адм.д. 10/ 2017г. по описа на
Административен съд – Стара Загора се явява неоснователно и като такова следва
да бъде оставено без уважение.
Водим от горните мотиви и на основание чл.250 ГПК,
вр.с чл.144 от АПК, съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искането на И.С.С. за допълване на Решение № 387 от
19.01.2018г., постановено по адм.дело №10 /2017г. по описа на Административен
съд – Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: