РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 02.09.2013 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд Русе, VІІ състав, в публично заседание на първи август през две хиляди и тринадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 115 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.216, ал.6 от ЗУТ вр.с чл. 215 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ) във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от К.Р.П. *** срещу Заповед № ДК-10-СЦР-9/28.01.2013 г. на Началника на РДНСК – Северен централен район,
с която е отхвърлена жалбата на К.Р.П. срещу издадено от Главния архитект на
Община Сливо поле Решение за отказ за одобряване на инвестиционен проект и
издаване на разрешение за строеж изх. № СП-6211/20.11.2012 г. за обект „Плътна
ограда”, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) ХV-671, кв. 41 по
регулационния план на с. Ряхово, Община Сливо поле.
Претендира
се отмяна на оспорения административен акт с доводи за материалната му незаконосъобразност,
като се прави искане преписката бъде върната на административния орган за ново
произнасяне с указания по точното прилагане на закона. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата – Началникът на РДНСК – СРЦ, чрез
процесуален представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а
оспореният административен акт - правилен и законосъобразен. Прави възражение
за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Главният архитект на Община Сливо поле, в качеството на
орган, издал отказа за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение
за строеж, чрез процесуален представител оспорва жалбата.
Съдът, като съобрази оплакванията на жалбоподателя, становището
на процесуалния представител на ответника по жалбата, събраните по делото
доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 АПК,
приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима: оспорва се индивидуален
административен акт, изрично посочен в закона – чл. 216, ал. 1 във връзка
с чл. 214, ал. 1 ЗУТ, подадена е в законовия 14-дневен срок от съобщаване на
акта и от заинтересовано лице – адресат на заповедта.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна по делото установява следното:
С искане вх. № СП-6211/13.11.2012 г. (л. 14 от преписката) К.Р.П.
поискала от главния архитект на Община Сливо поле да одобри представения с
искането инвестиционен проект за обект „Плътна ограда в УПИ ХV-671, кв. 41, с.
Ряхово, Община Сливо поле”, след което да й бъде издадено разрешение за строеж за
същия обект. Представеният за одобряване проект се състои от архитектурно –
строителна част и е във фаза инвестиционен технически проект. Проектът съдържа
обяснителна записка, графична част, включваща изглед и ситуация на оградата,
както и становище с указания за изпълнение с посочване на материалите за
оградата, както и размерите на стоманобетоновите елементи, заедно с начина им
на армиране, дълбочина на фундиране и мерки по безопасност на труда. Към
проекта е представена и Оценка за съответствие. Според изготвения проект оградата
от т. А до т. Б е с дължина 6,00 м. и височина 1,95 м.; от т. Б до т. В – с
дължина 3,10 м. и височина от 2,52 м. до 3,60 м.; от т. В до т. Г – с дължина
7,10 м. и височина 3,60 м.; от т. Г до т. Д – с дължина 4,00 м. и височина от
3,60 м. до 2,20 м.; от т. Д до т. Е – с дължина 4,30 м. и височина 1,90 м.; от
т. Е до т. Ж – с дължина 27,50 м. и височина 1,95 м. и от т. Ж до т. З – с
дължина 5,60 м. и височина 2,70 м. В проекта се посочва, че обектът
представлява строеж от пега категория съгласно чл. 135, ал. 1, т. 5, б. „в” от ЗУТ. Според Оценката за съответствие на проектната документация със
съществените изисквания за строежа, същият се основава на чл. 48, ал. 4, ал. 5
и ал. 9 от ЗУТ и е такъв от шеста категория.
С
Решение за отказ за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение
за строеж изх. № СП-6211/20.11.2012 г. Главният архитект на Община Сливо поле е
отказал да одобри инвестиционен проект за обект: „Плътна ограда в УПИ ХV-671,
кв. 41 по регулационния план на с. Ряхово, община Сливо поле”, внесен с искане
вх. № СП-6211/13.11.2012 г. от К.Р.П., както и да издаде разрешение за строеж
за същия обект. За да постанови този свой акт административния орган се е
мотивирал с доводи в няколко посоки. На първо място е приел, че процесният
обект не е от шеста категория както било посочено в Оценката за съответствие,
тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ, а
именно оградата да е с височина до 2,20 м. На следващо място административният
орган е посочил, че като строеж от пета категория, както е посочено в самия проект,
то изготвения проект освен част „Архитектурна” следва да съдържа и част
„Строителни конструкции” съгласно Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти, каквато не била представена. Предвидената
в проекта височина на оградата над 2,20 м. била в противоречие с изискването на
чл. 48, ал. 5 от ЗУТ като в проекта „не са посочени мотиви, доказващи, че
въпросната ограда попада в изключенията, описани в чл. 48, ал. 9 от ЗУТ”. Ограничение
в изискването за височина на оградата до 2,20 м. съществувало и според
издадената на основание чл. 48, ал. 2 от ЗУТ от Кмета на Община Сливо поле
Заповед № 185/15.05.2004 г.
К.П.
оспорила решението за отказ пред началника на РДНСК – СЦР – Русе, който със
Заповед № ДК-10-СЦР-9/28.01.2013 г. предмет на оспорване в настоящото
производство, отхвърлил жалбата с аргумента, че представения за одобрение
проект противоречи на определеното със Заповед № 185/15.05.2004 г. на Кмета на
Община Сливо поле императивно изискване оградите къз съседни урегулирани
поземлени имоти да са с височина до 2,20 м. от прилежащия терен.
При тази установена фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи.
Предмет на оспорване по настоящото дело е Заповед № ДК-10-СЦР-9/28.01.2013
г. на Началника на РДНСК – СЦР, с която е отхвърлена жалбата на К.Р.П. срещу
Решение за отказ за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение
за строеж изх. № СП-6211/20.11.2012 г. на Главния архитект на Община Сливо поле
за обект „Плътна ограда”, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) ХV-671,
кв. 41 по регулационния план на с.Ряхово, Община Сливо поле.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, по аргумент от чл. 216, ал. 2 от ЗУТ. Спазено е и изискването за форма –
издадена е писмена заповед съобразно разпоредбата на чл. 216, ал. 6 от ЗУТ.
Съдът не установи в хода на административното производство да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
При постановяването на обжалваната заповед неправилно е
приложен материалния закон.
От заключението на назначената и приета по делото комплексна
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема
като изготвено компетентно от вещите лица и съобразно поставените им задачи, съдът
прави правния извод, че съобразно техническите характеристики на обекта, за
който е внесен инвестиционен проект, с искане с вх.№ СП-6211/13.11.12г. от
оспорващата, обектът е пета категория, както е посочено в обяснителната записка
по част архитектура.
От заключението на вещите лица се установява по безспорен
начин, че представения проект по част Строителни конструкции е изработен в обем
и обхват, който отговаря на Наредба № 4/21.05.01г. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти, като приложеното становище заменя изцяло обяснителната
записка по част конструктивна.
Спорен между страните по делото е правния въпрос дали по
отношение на оградата, за която е постановен отказ да се одобри инвестиционен
проект и да се издаде разрешение за строеж, са налице предпоставките на чл.48,
ал.9 от ЗУТ вр.с чл.48, ал.5 от ЗУТ.
Разпоредбата на чл.48, ал.5 от ЗУТ регламентира, че е
допустимо оградите да бъдат с височина до 2.2 м. над прилежащия терен.
Съгласно нормата на чл.48, ал.9 от ЗУТ строителство на
огради в отклонение от изискванията на чл.48, ал.5 от ЗУТ се разрешава
съобразно с предназначението на УПИ и с оглед осигуряването на архитектурно
единство, от главния архитект на общината въз основа на индивидуален
архитектурен проект.
От заключението на вещите лица се установява по безспорен
начин, че исканото отклонение във височината на оградата е в рамките на 10% за
целия имот, което не би довело до нарушаване на архитектурното единство за
населеното място по смисъла на чл.48, ал.9 от ЗУТ. В заключението на вещите
лица е посочено, че проектираната ограда има отличен естетически вид и не би
нарушила архитектурното единство.
От изложеното следва изводът, че отклонението от
изискванията на чл.48, ал.5 от ЗУТ е съобразено с предназначението на УПИ и с
изискването за осигуряване на архитектурно единство.
По изложените съображения обжалваната заповед Заповед №
ДК-10-СЦР-9/28.01.2013 г. на Началника на РДНСК –
Северен централен район, както и издаденото от Главния архитект на Община Сливо
поле Решение за отказ за одобряване на инвестиционен проект и издаване на
разрешение за строеж изх. № СП-6211/20.11.2012 г. за обект „Плътна ограда”,
находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) ХV-671, кв. 41 по регулационния
план на с. Ряхово, Община Сливо поле, са незаконосъобразни и следва да бъдат
отменени.
Преписката следва да изпрати на
Главния архитект на Община Сливо поле, който следва да одобри инвестиционен
проект за обект: плътна ограда в УПИ ХV-671,
кв.41 по рег.план на с.Ряхово, община Сливо поле, внесен с искане вх.№
СП-6211/13.11.12г. от К.Р.П., както и да издаде разрешение за строеж за описания
обект.
По изложените съображения и на основание чл.219 от ЗУТ вр.с
чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
ДК-10-СЦР-9/28.01.2013 г. на Началника на РДНСК –
Северен централен район, както и Решение на Главен архитект на Община Сливо
поле за отказ за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за
строеж, с изх. № СП-6211/20.11.2012 г., за обект „плътна ограда” в урегулиран
поземлен имот (УПИ) ХV-671, кв. 41 по регулационния план на с. Ряхово, Община
Сливо поле, като незаконосъобразни.
ВРЪЩА преписката на Главен архитект на Община Сливо поле,
за произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането
на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА ДНСК, със седалище гр.София, да заплати на К.Р.П. ***,
с ЕГН **********, сумата от 260лв. за разноски по делото.
Решението е окончателно съгласно чл.215, ал.7 от ЗУТ.
СЪДИЯ: