№ 17564
гр. С, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110143355 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Г. Б. С. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. С, ж. к. „М 3“, бл. 325, вх. 4, ет. 5, ап. 8, срещу „ЮКБ“ ЕООД, ЕИК:
******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Ч“ № 38, офис 4, с която са
предявени обективно съединени искове както следва:
• иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП за прогласяване
нищожността на клаузата в Договор за кредит № L300945/20.06.2022 г., предвиждаща
заплащане на такса за разглеждане в размер на 934,57 лева, поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност;
• иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 934,57 лева,
представляваща недължимо платена сума по Договор за кредит № L300945/20.06.2022 г. за
изпълнение на задължение такса за разглеждане ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 22.07.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира и разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на 20.06.2022 г. сключила с ответника Договор за
кредит № L300945, по силата на който на ищцата бил отпуснат кредит в размер на 4000
лева, който същата следвало да върне в срок от 30 месеца, при фиксиран лихвен процент от
22 % и годишен процент на разходите в размер на 43,78 %. По договора било уговорено
също, че ищцата дължи на ответника такса за разглеждане в размер на 6160,60 лева,
платими на падежна дата - 27.01.2024 г. Твърди, че за периода от 14.07.2022 г. до 15.11.2022
г. е извършила няколко плащания по кредита, възлизащи в общ размер от 1710 лева, както и
че на 14.12.2022 г., чрез рефинансиране от друг кредитор, е извършила плащане за пълно и
предсрочно погасяване на кредита в размер на 4306,64 лева. Счита, че клаузата за заплащане
на такса за разглеждане на искането за отпускане на кредит е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21 ЗПК, поради противоречието й с добрите нрави и заобикаляне на закона,
заобикаляне на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и неравноправна по смисъла на чл. 143
ЗЗП. Твърди, че съгласно договореното, таксата за разглеждане се дължала при деня на
подписване на договора, като задължението за плащане на същата било разсрочено за срока
на договора и се дължало изцяло при предсрочно погасяване на кредита. Посочва, че
1
клаузата за заплащане на такса са разглеждане на кредита водела до значително
неравновесие на страните и била във вреда на потребителя, доколкото размерът на същата
бил необосновано висок, като почти бил равен на договорната лихва и представлявал близо
¼ от заетата сума, като същата целяла единствено обогатяване на ответника. Навежда
твърдения, че клаузата за заплащане на такса за разглеждане на кредита противоречи на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото същата регламентира забрана кредиторът да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Твърди, че оспорената клауза била предварително изготвена и определена,
поради което потребителят не би могъл да влияе върху нея. Същата била предмет на чл. 8.4
и 8.5 от ОУ, поради което не била и индивидуално договорена. Ето защо предявява
настоящите искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен сочения договор за кредит, но
отрича той и клаузи в същия да са нищожни. Излага подробни съображения за
неоснователност на претенциите, като счита, че договорът отговаря на всички законови
изисквания. Счита, че уговорената такса за разглеждане представлява част от
преддоговорните отношения между страните, поради което не противоречи на изискванията
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Твърди, че дължимата такса е взета предвид при определяне на ГПР по
кредита, както и че същият е в съответствие със законоустановените граници. Твърди, че
таксата за разглеждане касае предоставена услуга и не е свързана с действия по управление
и усвояване на кредита, както и че същата не е за сметка на предоставения ресурс, а е
разпределена за заплащане на месечни вноски за целия договорен срок за ползване на
средствата. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 ЗЗД за прогласяване
нищожност на отделна уговорка от сключен между страните договор.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал.1,
предл.1, 2 и 3 ЗЗД е да докаже, че е налице твърдяното противоречие на клауза от договора
за потребителски кредит с императивна законова разпоредба или заобикалянето й /на
основанията, посочени в исковата молба/, или на добрите нрави.
Не е спорно между страните, поради което и с доклада по делото съдът е отделил като
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че помежду им е сключен Договор за кредит
№ L300945/20.06.2022 г., по силата на който ищцата е получила от ответника сумата 4000
лева, която се задължила да върне ведно с възнаградителна лихва в размер на 1226,03 лева
/при фиксиран ГЛП 22 %/. Според посоченото в договора ГЛП е 43,78 %. С договора е
уговорено и че ищцата заплаща и такса за разглеждане в размер на 934,57 лева, като всички
плащания в размер на 6160,60 лева са разсрочени на 30 равни месечни погасителни вноски.
Според посоченото в договора таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване
на индивидуалния договор за кредит и се дължи изцяло, както в случай на предсрочно
погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора. Съгласно
чл. 8.4 от рамково споразумение за потребителски кредит таксата за разглеждане
представлява таксата, заплащана от клиента на кредитора за преглед на искането за кредит
за осигуряване на средства по кредита, сключване на договора или изменения на
споразумението по т. 6.10 от Процедурата.
Задължаването на потребителя за заплащане на описаната такса е в явно противоречие
с императивната норма на чл. 10а ЗПК. Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда, че
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие (ал.3). Следователно законът не допуска в полза на
2
кредитора заплащане на допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит и за
управлението му каквато на практика съставлява изисканата от ищцата такса.
От друга страна, когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга
и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Съдът намира, че предвиждането дължимост на сума в размер
934,57 лева за „Бързо разглеждане“ при отпуснат кредит 4000 лева, дори и да се приеме за
допустимо съгласно ЗПК, води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя. Възнаграждението се явява нееквивалентно на насрещната
престация на заемодателя /която дори не се установява реално да е предоставена/, поради
което посочените клаузи за дължимост на възнаграждение за допълнителна услуга
драстично нарушава принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на заемодателя. Поради изложеното, съдът счита, че уговорката за всяко от
коментираните възнаграждения, освен че противоречи на чл. 10а ЗПК, е в противоречие и с
добрите нрави, поради което е нищожна и на това основание.
На следващо място клаузата се явява и пряко насочена към заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като добавянето на разходите за
посочената услуга би формирало краен размер на ГПР, по-висок от петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. При тези съображения и на
това самостоятелно основание уговорката за дължимост на таксата е нищожна.
Общата преценката на оспорената уговорка и изложените съображения налагат извод и
че същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като съставлява по
същество уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитора и потребителя. Предвидено е също така цената да се дължи, независимо от това
дали е предоставено бързо разглеждане. Това поставя заемополучателя в неравноправното
положение да дължи цена за услуги, които не ползва, на което съответства и право на
кредитора да събира цена за непредоставени услуги. Следователно е клаузите като
неравноправни са нищожност и на основание чл. 146 ЗЗП, доколкото не се установява
клаузите да са индивидуално уговорени
По изложените съображения съдът намира, че клаузите, формиращи съдържанието на
уговорката за дължимост на такса за Бързо разглеждане са нищожни на основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а , ал. 2 и ал. 3 ЗПК поради противоречие със закона, на основание чл.
26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, както и на основание чл.146, ал.1 вр.
чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т.3 ЗЗП като неравноправни, което налага уважаване на предявените
искове.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД е
необходимо да бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки:
заплащане на претендиранта сума от ищеца в полза на ответника и липса на валидно
основание за нейното получаване от ответника. По изложените съображения по иска с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД съдът намира, че са нищожни клаузите от процесния
договор, с които е предвидено ищцата да дължи такса за разглеждане. Сумата от 934,57 лева,
за която ответникът с представената справка с плащания, приложена към молба с вх. №
204777/11.06.2025 г. признава, че е платена от ищцата за покриване на това задължение, е
следователно недължимо платена и като дадена без основание подлежи на връщане.
Предявеният иск като основателен следва да се уважи изцяло.
3
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищецът, на основание чл. 78, ал.1 ГПК има право на
сторените разноски в размер 100 лева – държавна такса.
Ищцата е представлявана от адвокат, оказал й безплатна адвокатска защита по силата
на договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокатско дружество, поради което в
полза на последното следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 2 ГПК сумата 400 лева с
ДДС – адвокатското възнаграждение за производството, определено в съответствие с
положения от адвоката труд. При определяне на адвокатското възнаграждение съдът не
дължи съблюдаване минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения с оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по
дело № С-438/22 на СЕС.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по исковете, предявени от Г. Б. С. с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. С, ж. к. „М 3“, бл. 325, вх. 4, ет. 5, ап. 8, срещу „ЮКБ“ ЕООД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Ч“ № 38, офис 4, ЗА НИЩОЖНА клаузата в
Договор за кредит № L300945/20.06.2022 г., предвиждаща заплащане на такса за разглеждане
в размер на 934,57 лева, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а , ал. 2 и ал. 3 ЗПК
поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК
поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави, както и на основание чл.146, ал.1 вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т.3 ЗЗП като
неравноправни.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „ЮКБ“ ЕООД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Ч“ № 38, офис 4 да заплати на Г. Б. С. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. С, ж. к. „М 3“, бл. 325, вх. 4, ет. 5, ап. 8 сума в размер на
934,57 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за кредит №
L300945/20.06.2022 г. за изпълнение на задължение за такса за разглеждане ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.07.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЮКБ“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище
и адрес на управление: гр. С, ул. „Ч“ № 38, офис 4 4 да заплати на Г. Б. С. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. С, ж. к. „М 3“, бл. 325, вх. 4, ет. 5, ап. 8 сума в размер на
100 лв, представляваща сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата „ЮКБ“
ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Ч“ № 38, офис 4 4 да
заплати на ЕАД „Й.“, Булстат № ******, с адрес: гр. П, ул. ЙГ № 15А, ет. 3, офис 5,
представлявано от адв. С. Г. Й. сумата 400 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска защита на Г. Б. С. в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4