Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА Х.
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №7939
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7939/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на “А.”
ЕООД *** ЕИК ******** срещу решение №563951 от 18.12.2018 г постановено по
гр.д.№82225/2017 г на СРС , 40 състав , с което въззивникът
е осъден по иск с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД да освободи и предаде на Р.Х.Н.-П. ЕГН **********
*** следния недвижим имот – магазин в гр.София ул.********с площ от 55,34 кв.м..
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС, тъй като след 16.10.2016 г страните са сключили
нов устен договор за наем със срок до 16.10.2021 г и той коректно е изпълнявал
своите задължения . СРС неправилно не е кредитирал показанията на разпитания
свидетел и разписките за плащане на наемната цена на сина на П. . В исковата
молба се признава наемното правоотношение , а в нотариалната покана не може да
прекрати договора на изправен наемател .
Въззиваемата страна Р.Х.Н.-П. е подала
писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба като просрочена и
неоснователна . Срокът на наемния договор не е продължен и показанията на
свидетеля не следва да се кредитират . Преди 16.10.2016 г наемателят не е
плащал наема и не е покривал консумативите за имота . Не са надлежни плащанията
на наема на трети лица , а и в разписките не е посочено за какво са плащанията .
Въззивната
жалба е допустима. В
последното си о.с.з СРС е обявил , че ще се произнесе с решение на 18.12.2018 г , поради
което въззивната жалба от 31.12.2018 г е депозирана в срок.
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение , като такива пороци в
случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен
до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013
г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска
СРС е приел , че от показанията на св.Д.С.
не се доказва сключване на наемен договор за още 5 години . Не е доказано да е
имало две съвпадащи си волеизявления непр.за наемната цена , която е съществен
елемент на договора . Няма данни за наличие на наемно ПО между страните и
ответникът трябва да върне имота на ищеца.
Решението на СРС е правилно като краен резултат .
Безспорно
до 16.10.2016 г между страните е налице наемно правоотношение по договор за
наем от 16.10.2008 г . След тази дата ответникът е продължил да ползва имота ,
въпреки че страните изрично са уговорили в чл.2.3 от договора за наем , че това може да стане само с писмено
споразумение между страните . Изрично е уговорено нещо различно от чл.236 ал.1 ЗЗД , която разпоредба е диспозитивна .
С аргумент от чл.164 ал.1 т.3 и т.5 ГПК /договор
на стойност над 5000 лева ; изменение на
писмен договор за наем с изрична уговорка , че може да се продължи само с
писмено споразумение / в случая са
недопустими свидетелски показания за доказване на „устен договор за
наем до 2021 г „ . Представените по делото разписки за получаване на наемни
суми не са подписани от ищцата и не я обвързват , още повече , че в тях не
е посочено дали касаят процесния имот .
Дори да се приеме , че свидетелските
показания са допустими , същите не трябва да се кредитират като явно пристрастни
в полза на ответника / дадени са от бивш негов служител / и недостоверни
/чл.172 ГПК/ . Показанията са предварително заучени според тезите на ответника
. Въпреки опитите на свидетеля „да бъде
максимално изчерпателен“ според интереса на ответника , от показанията не става
ясно дали страните не са били всъщност все още в преговори за сключване на
наемен договор и каква е щяла да бъде наемната цена .
Дори да се кредитират свидетелските показания
в частта им , че страните са се съгласили да продължат наемният договор ,
последният трябва да се приеме за безсрочен и прекратен с предизвестие по
чл.238 ал.1 ЗЗД с връчената на ответника нотариална покана от 23.11.2017 г ,
респ. с връчване на препис от исковата молба - решение №113 от 28.07.2009 г по т.д. № 753/2008 г, ТК , ІІ ТО на ВКС.
Налага се
изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са
разноски на въззиваемата страна в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение
.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №563951 от 18.12.2018 г постановено по
гр.д.№82225/2017 г на СРС , 40 състав .
ОСЪЖДА “А.” ЕООД *** ЕИК ******** срещу да
заплати на Р.Х.Н.-П. ЕГН
********** *** сумата от 300
лева разноски пред СГС .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 04.10.2019 г .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.