РЕШЕНИЕ
№ 22718
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110106574 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от Т. Т. С., ЕГН: ********** и Ч. Н. С., ЕГН: ********** –
двамата с адрес: /адрес/ срещу „Е.-Б.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/ и „Б.И.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, за солидарното осъждане на ответниците: 1. да премести електрически стълб,
разположен пред входната врата на имота на ищците - в дясната част на притежавания от тях
поземлен имот с идентификатор № *****.***.***, гледано откъм /адрес/; 2. да заплати на
всеки от ищците сума от по 5955 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на собствения им имот, находящ се в /адрес/неукрепване,
необезопасяване и неизолиране на основата на къщата им с дължина 20 м. и височина 80
см.; причинени пукнатини в банята и кухнята; разрушаване на ограден зид на къщата с
дължина 20 м. и височина 2 м.; разрушен метален портал с дължина 15 м. и ширина 3м.;
разрушена бетонна настилка в двора с дължина 15 м. и ширина 3м.; строшени теракотени
плочки в двора с обща дължина 3 м. и ширина 5 м.; унищожаване на 2 бр. лозници в двора/,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 06.02.2023 г., до окончателното
плащане на дължимото; 3. да заплати на всеки от ищците сума от по 250 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за имуществени вреди за периода от
15.05.2021 г. до 05.02.2023 г.; 4. да заплати на всеки от ищците сума от по 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди /стрес, безпокойство, противопоказно
приемане на успокоителни, предвид извършена бъбречна трансплантация между двамата,
психическо напрежение и страх за собствения им имот/, причинени от противоправно
поведение на ответника /шум, замърсяване и неправомерно увреждане на имота на ищците/,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 06.02.2023 г., до окончателното
плащане на дължимото; 5. да заплати на всеки от ищците сума от по 74 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за неимуществени вреди за периода от 15.05.2021 г.
до 05.02.2023 г.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на поземлен имот с
идентификатор № *****.***.***, находящ се в /адрес/ а ответникът е собственик на съседен
1
имот с идентификатор № *****.***.*** и адрес /адрес/. Поддържа се, че ответните
дружества започнали строеж на жилищна сграда в имота си, в резултат на което създало
опасност за имота на ищците, като не укрепило, не обезопасило и не изолирало основата на
къщата им с дължина 20 м. и височина 80 см. Твърдят, че в хода на строителството били
причинени и следните вреди в имота им: пукнатини в банята и кухнята; разрушаване на
ограден зид на къщата с дължина 20 м. и височина 2 м.; разрушаване на метален портал с
дължина 15 м. и ширина 3м.; разрушаване на бетонна настилка в двора с дължина 15 м. и
ширина 3м.; разрушаване на теракотени плочки в двора с обща дължина 3 м. и ширина 5 м.;
унищожаване на 2 бр. лозници в двора. Посочват, че за отстраняването на посочените вреди
и създалото се състояние на опасност за основата на къщата им е необходима сума в общ
размер от 5955 лв., която следва да им бъде заплатена разделно, по равно от ответника,
ведно с обезщетение за забава в размер на 250 лв. за всеки от тях за периода от 15.05.2021 г.
до 05.02.2023 г. Твърдят, че ответникът бил преместил електрически стълб пред входната
врата на имота им, което им създавало неудобство, поради което следвало да възстанови
предходното му местоположение, като го премести отново в дясната част на имота им,
гледано откъм /адрес/. Ищците поддържат, че поради строителните работи, създаваните
неудобства, замърсяването на имота им, шумът и скандалите със строителната фирма, са
претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, напрежение, притеснения за имота
им и емоционален дискомфорт. Твърдят, че помежду им била извършена бъбречна
трансплантация, което налагало да почиват повече и да не приемат определени
медикаменти, но поради създалата се ситуация се наложило да пият успокоителни и
лекарства за кръвното налягане, което било противопоказно с оглед здравословното им
състояние. Оценяват така претърпените неимуществени вреди в размер на по 500 лв. за
всеки от тях, която сума следвало да им бъде заплатена от ответника, ведно с обезщетение за
забава в размер на по 74 лв. за периода от 15.05.2021 г. до 05.02.2023 г.
В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такива, с които оспорват
исковете, като излагат подробни съображения за неоснователност. Поддържат, строежът на
сградата е извършен в съответствие с нормативните изисквания и по никакъв начин не е
засегнал или увредил имота на ищците. Относно електрическия стълб посочват, че същият е
собственост на „Е.М.З.“ АД и именно то следвало да е отговорно за преместването му.
Оспорват се и претенциите за обезщетение за забава, като акцесорни. Молят съда да
отхвърли исковете,като претендират разноски.
В съдебно заседание ищците се представляват от адв. К., която поддържа предявените
искове и моли съда да ги уважи. Претендира разноски, за което представя списък. По делото
са постъпили писмени бележки в срок.
Ответниците се представляват от адв. Й., който поддържа писмените отговори и моли
съда да отхвърли исковете. Претендира разноски, за което представя списък. По делото е
постъпила писмена защита.
С определение от 24.11.2025г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е
допуснал изменение на размера на предявения по чл. 49 ЗЗД иск, чрез увеличаването му до
размера от 28842 лв. или сумата от по 14421,00 лв. за всеки от ищците, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са
съдебно-технически експертизи.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Съгласно Нотариален акт № ***/06.07.1994 г., Скица на ПИ № 15-******/08.07.2022
г., Удостоверение за сключен граждански брак от 07.02.1996 г., Нотариален акт №
64/29.12.2010 г., ищците са собственици на ПИ с идентификатор № *****.***.***, находящ
се в /адрес/ ведно с построената в същия двуетажна жилищна сграда.
2
Съгласно Нотариален акт № ***/17.07.2007 г. ответника „Е.-Б.“ ООД, собственик на
ПИ с идентификатор № *****.***.***, находящ се в /адрес/, като на дружесвтото е издадено
а Разрешение за строеж № 55/22.03.2021 г. за строеж на жилищна сграда. Предствени са
геодезическо заснемане и комбинирана скица на граници на ПИ *****.***. ***.
С Договор за строителсвто от 01.10.2020г. „Б.И.“ ООД е възложило на трето лица-
„Б.“ ООД, да изпълни в цялост жилищната сграда в имот №*****.***. ***.
С Нотариален акт № **/28.04.2021 г. „Е.-Б.“ ООД е учредило на „Б.И.“ ООД, право на
строеж върху имот № *****.***.***, като си е запазило правото на строеж на част от
самостоятелните обекти в сградата.
С Разрешение за ползване № СТ-05-***/06.10.2023 г., е въведена в експлоатация
жилищна сграда, находща се в ПИ *****.***. ***. Предствени са Актове от 19.07.2021 г.,
22.07.2021 г. и 26.07.2021 г. за установяване на СМР, подлежащи на закриване, Констативен
акт от 03.11.2021 г. за съответствие на строеж, Контролно геодезическо заснемане на външен
контур на фундамента плоча, Протоколи 19 № 1 и № 2.
По делото са представени множество жалби от ищците до Кмета на СО, район В.,
РДНСК и 03 РУП – МВР, подадени в периода 31.08.2022г. – 25.08.2023.
Представени са 3 бр. епикризи на ищците и Експертно решение на ТЕЛК
От представения от „Е.М.З.“ ЕАД Договор за присъединяване от 17.05.2021г., е
видно, че между електропреносното дружество и „Е.-Б.“ ООД, е сключен такъв за
новопостроената жилищна сграда.
От приетата по делото СТЕ и допълнителна такава, изготвена от в.л. Е. Д., се
установява, че инвестиционният проект на сградата на ответника е съобразен с действащия
ЗРП, който предвижда свързано застрояване с калкани от двете страни. Сградата е са
разположена на уличната регулационна линия и същата не навлиза в имота на ищците.
Вещото лице е заснело сградите в имота на ищците, като е отразил и масивната ограда
межди двата имота.
От приетата по делото СТЕ, изготвена от в.л. П. П., се установява, че размера на
пресметнатите и приети щети за СМР към 07.02.2023г., е в размер на 28842 лв., като вещото
лице е остойностило всяка отделна претенция, съобразно претенциите на ищците.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.А. и П. М.
Свидетеля А. посочва, че строежа на сградата започнал между 2021 – 2022г. Имало
много дълбок изкоп, който не бил обезопасен, притеснила се, че къщата на ищците ще падне.
Ищците имали тухлен зид, висок около метър и мрежа отгоре, която паднала. Още било
така и не било възстановено. Плочките в двора били напукани, лозето също пострадало. В
кухнята на къщата се напукали стените, стълбите към втори етаж също, в кухнята и в банята
също имало пукнатини. В двора на ищците имало външен асансьор за строежа, а не скеле.
Електрическия стълб отвън бил сменен, бил на същото място, но обърнат в друга посока.
Преди да започне строежа ищците били правили ремонт, а сега всичко било напукано, лозата
боледувала.
Свидетеля М. - технически ръководител на строежа посочва, че в началото
отношенията с ищците били добри, но след това се влошили. Имало ограда на имота на
ищците, която не били пипали и не били разрушавали. По молба на ищците подпрели лозата.
Пред строителния обект имало стълб на електропреносната мрежа, който пречел на
строителството и от електроразпределителното дружество го преместили. Сега стълба не
пречел на нито един от двата имота. Посочва, че по време на строителството не е имало
моменти, в които при работа с бетон, бетона да е падал в двора на ищците. Ние били влизали
в техния имот за да поставят асансьора. Не са слагали мрежа откъм имота на ищцата.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.109 ЗС и искове по чл. 49 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.109 ЗС
Негаторният иск по чл. 109 ЗС е средство за правна защита на собственика срещу
всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето
право според предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост.
3
В настоящия случай ищците твърдят, че ответниците са преместили съществуващия
електрически стълб пред входната врата на имота им с идентификатор № *****.***.***, с
което им пречат да осъществяват в пълен обем правото си на собственост.
От събраните по делото доказателства, не се установи, че процесния ел. стълб е
преместен от ответниците. От приетия по делото Договор за присъединяване към
разпределителната мрежа на „Е.М.З.“ ЕАД от 17.05.2021г., е видно, че
електроразпределителното дружество изгражда съоръженията за присъединяване, като
тарифните устройства и съоръженията са негова собственост. В тази насока са и показанията
на св. М., който посочва, че стълба е преместен от „Е.З.“ ЕАД. С оглед на това и доколкото
не се доказаха твърденията на ищците, че стълба е преместен от ответниците и доколкото
същия е собственост на трето лице, иска е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
Съдът намира, че фактите и обстоятелствата релевантни за основателността на
всички обективно съединени искове по чл. 49 във вр. чл. 45, във вр. с чл. 86 ЗЗД, са едни и
същи, поради което следва да се обсъждат за всички съединени искове заедно.
Съгласно нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД, е за чужди виновни противоправни действия, тя има
обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са
необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия (ищците), вредите да
са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е възложил работа,
вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника, работникът да има вина за причинените вреди.
Отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е безвиновна, той отговаря за
действията и бездействията на лицето, на което е възложил работа и по време на
извършването на която то е причинило вредата. Отговорността на възложителя и прекия
причинител е солидарна, като пострадалият може да иска изпълнение на цялото задължение
от всеки един от солидарните длъжници- чл. 122 ЗЗД. Солидарната отговорност на
възложителя на работата произтича от юридическия факт на сключването на договор между
него и прекия причинител на вредата, независимо дали той е трудов или за изработка,
писмен или устен, като за да се ангажира безвиновната отговорност на възложителя на
работата, следва да се установи, че по отношение на прекия причинител са налице
предпоставките на чл. 45 ЗЗД – деяние, противоправност, вина, вреда и причинна връзка
между тях.
В настоящия случай, от представения по делото Договор за строителство от
01.10.2020г., се установи, че строежа на жилищната сграда, е възложен от втория ответник
на трето лице- „Б.“ ООД, а съгласно приложените на стр. 77 – 80 Актове образец 12, като
строител е посочено друго трето лице- „П.“ ЕООД, като по отношение на последното няма
ангажирани доказателства за сключен, с който и да е от ответниците договор за СМР.
Претенциите на ищците за имуществени и неимуществени вреди са такива,
вследствие извършения в имота на ответниците строеж. Видно от предмета на сключения
между „Б.И.“ ООД и „Б.“ ООД договор, последното е приело да изпълни в цялост
изграждането на жилищната сграда, като няма съмнение, че строителните дейности по
строежа на сградата, са били сред видовете СМР, които е следвало да се извършат от
избраното за изпълнител дружество „Б.“ ООД. С оглед на това и като взе предвид
договореното в т. 4.2. и т. 8.3. от договора за СМР, съдът намира, че отговорност за
евентуално причинени вреди от неспазване на строителните правила и норми, следва да
носи строителя, а не възложителя, доколкото в тези клаузи от договора е вменено
задължението на строителя да спазва законовите изисквания, свързани със СМР,
включително опазване на околната среда на обекта и извън него, избягването на щети,
замърсяване и шум, произтичащи от работата. Отговорността за вреди следва да понесе само
изпълнителят, тъй като възложената му работа е извършил със свои работници /В този см.
т.3 Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, което в т. 3 предвижда, че когато по
договор между две предприятия едното е възложило на другото определена работа, при
извършването на която настъпят вреди, следва да се прецени същността на сключения
договор. Ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на
определена работа със свои работници /както е в настоящия случай/, при негов контрол и
организация на работата, отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на
4
това предприятие. В този случай е без значение, че се извършва работа на първото
предприятие. Ако обаче организацията на работата, ръководството и контролът й
принадлежи на предприятието, чиято работа се извършва от работниците на друго
предприятие, то отговорността за непозволеното увреждане е на предприятието, чиято
работа се извършва. В този смисъл и съгласно сключения договор за СМР, юридическото
лице „Б.И.“ ООД, не е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД, за обезщетяване на ищците за непозволено увреждане, вследствие
извършения от юридическото лице „Б.“ ООД строеж.
По делото не са ангажирани никави доказатеслтва за сключен между първия ответник
и друго лице договор за СМР. Отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е
възложило работата на друг, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е
възложена работата или чрез бездействие за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона. В настоящата хипотеза вредите следва да са настъпили в резултат на допуснати
нарушения на предписани или общоприети правила, като отговорността на ответника при
иск по чл. 49 ЗЗД е безвиновна гаранционно обезпечителна отговорност и за ангажирането й
следва да се установи качеството на ответника на субект, който е възложил на прекия
причинител на вредата извършването на работата по повод или във връзка с която са
настъпили вредите.
Предвид гореизложеното, исковете са неоснователни и като такива подлежат на
отхвърляне в пълен размер по отношение на двамата ответника. От друга страна, настоящия
съдебен състав намира, че липсва каквото и да е основание за пасивна солидарна
отговорност между двамата ответника по предявените искове.
Не на последно място, следва да бъде посочено, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, не се доказа по безспорен и категоричен начин, че на ищците са
причинени имуществени вреди, вследствие неукрепване, необезопасяване и неизолиране на
основата на къщата на ищците, а именно: причинени са пукнатини в банята и кухнята,
разрушен е метален портал с дължина 15 м. и ширина 3м., разрушена бетонна настилка в
двора с дължина 15 м. и ширина 3м., счупени теракотени плочки в двора с обща дължина 3
м. и ширина 5 м., унищожени 2 бр. лозници в двора. Ищците не са ангажирали никакви
доказатеслтва, освен показанията на св. Александрова, за установяване на тези вредите по
вид и размер и след като не може с категоричност да се установят какви са нанесените
вреди, липсва основната предпоставка за уважаване на тези искове.
По делото не са ангажирани и никакви доказателства, за причинени на ищците
неимуществени вреди.
Предвид гореизложеното, предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ответниците за присъждане на разноски следва
да бъде уважено. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на всеки от ответниците, доколкото същото е изчислено съобразно
предвидения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за общо 5 бр. искови
претенции срещу всеки от ответниците. С оглед на това ищците следва да бъдат осъдени а
заплатят на всеки от ответниците сумата от по 1920 лв. за адвокатското възнаграждение.
Следва да бъде оставено без уважение и искането за присъждане на разноски на
ищците.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Т. С., ЕГН: ********** и Ч. Н. С., ЕГН: **********,
двамата с адрес: /адрес/, срещу „Е.-Б.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/ и „Б.И.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответниците да преместят
електрически стълб, разположен в дясната част пред входната врата на поземлен имот с
идентификатор № *****.***.*** по КККР, находящ се в /адрес/.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т. Т. С., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, за осъждане на
5
ответниците „Е.-Б.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ и
„Б.И.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, да заплатят
солидарно на ищеца сумата от 14421,00 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди /неукрепване, необезопасяване и неизолиране на основата на къщата на
ищеца, находяща се в имот в /адрес/, причинени пукнатини в банята и кухнята, разрушаване
на ограден зид на къщата с дължина 20 м. и височина 2 м., разрушен метален портал с
дължина 15 м. и ширина 3м., разрушена бетонна настилка в двора с дължина 15 м. и ширина
3м., счупени теракотени плочки в двора с обща дължина 3 м. и ширина 5 м., унищожаване
на 2 бр. лозници в двора/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 05.02.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата
от 250,00 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за имуществени
вреди за периода от 15.05.2021 г. до 05.02.2023 г., сумата от 500,00 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди /стрес, безпокойство, противопоказно
приемане на успокоителни, предвид извършена бъбречна трансплантация, психическо
напрежение и страх за собствения му имот/, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 05.02.2023 г. до окончателното плащане на
дължимото и сумата от 74,00 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за неимуществени вреди за периода от 15.05.2021 г. до 05.02.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Ч. Н. С., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, за осъждане на
ответниците „Е.-Б.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ и
„Б.И.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, да заплатят
солидарно на ищеца сумата от 14421,00 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди /неукрепване, необезопасяване и неизолиране на основата на къщата на
ищеца, находяща се в имот в /адрес/, причинени пукнатини в банята и кухнята, разрушаване
на ограден зид на къщата с дължина 20 м. и височина 2 м., разрушен метален портал с
дължина 15 м. и ширина 3м., разрушена бетонна настилка в двора с дължина 15 м. и ширина
3м., счупени теракотени плочки в двора с обща дължина 3 м. и ширина 5 м., унищожаване
на 2 бр. лозници в двора/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 05.02.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата
от 250,00 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за имуществени
вреди за периода от 15.05.2021 г. до 05.02.2023 г., сумата от 500,00 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди /стрес, безпокойство, противопоказно
приемане на успокоителни, предвид извършена бъбречна трансплантация, психическо
напрежение и страх за собствения му имот/, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 05.02.2023 г. до окончателното плащане на
дължимото и сумата от 74,00 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за неимуществени вреди за периода от 15.05.2021 г. до 05.02.2023 г.
ОСЪЖДА Т. Т. С., ЕГН: ********** и Ч. Н. С., ЕГН: **********, двамата с адрес:
/адрес/ да заплатят на „Е.-Б.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, сумата от 1920,00 лева (хиляда деветстотин и двадесет лева), представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т. Т. С., ЕГН: ********** и Ч. Н. С., ЕГН: **********, двамата с адрес:
/адрес/ да заплатят на „Б.И.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, сумата от 1920,00 лева (хиляда деветстотин и двадесет лева), представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7