Решение по дело №14042/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,02.03.2023 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, ГО,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                    

                                              ЧЛЕНОВЕ :   ГАЛИНА ТАШЕВА                                                                                                                                    

                                                                        Г. ЧЕХЛАРОВ

при секретаря Цветелина Добрева-Кочовски, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №14042 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

              

              С решение №20229150 от 19.10.2020 г., гр.д. 8979/2020 г., СРС, 70 с-в  ОСЪЖДА С.Д., на М.на в.р., с адрес: гр. София, ул. „*******, представлявана от Директора на СДВР, да заплати на Г.Б.И., ЕГН **********, на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, сумата от 1 250.47 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен през периода от 01.06.2017г. до 31.12.2019г. нощен труд, преизчислен в дневен е коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2020г. до окончателното погасяване, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 152.99 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2017г. до 17.02.2020г., вкл., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лева - разноски, сторени в производството пред СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за периода от 01.01.2017г. до 31.05.2017г., като неоснователен.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, С.Д., на М.на в.р., е адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 256.14 лева - държавна такса и разноски по делото.

     Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по исковете С.Д. на в.р.. Счита, че решението е неправилно,незаконосъобразно и необсновано.Неправилно съдът приел,че при липсата на изрична разпоредба  в наредбите ,издадени от министъра на в.р.,относно преизчисляване на часовете положен труд от държавните служители на МВР,то е налице празнота в специалната правна уредба,която трябва да бъде запълнена прилагайки нормите на общата НСОРЗ. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.Претендира разноски.

Въззиваемият е представил отговор на жалбата ,с който я оспорва.Не претендира разноски.

            Софийският градски съд, IV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.

Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред. изм. и доп. ДВ. бр. 81/14.10.2016 г.).

           Безспорно е, че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът Г.Б.И. *** дирекция на в.р. като полицейски служител в група „Охрана на обществения ред „ в 03 РУ - СДВР през процесния период 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г.

Според съдебно-счетоводната експертиза през периода  01.06.2017 г. до 31.12.2019 г.. ищецът изработва 1250 часа нощен труд, между 22 ч. и 6 ч. При съобразяване на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата и след приравняване на нощния труд в дневен труд, общият брой изработени часове възлиза на 1428.71 часа. След преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143 и съпоставяне с нормативно определения брой часове за тримесечие, стойността на дължимото възнаграждение възлиза на 1250.47 лв.

Съобразно чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (приложима ред. изм. и доп. ДВ. бр. 81/14.10.2016 г.,) работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР (приложимата ред. изм. и доп. ДВ. бр.81/14.10.2016 г.) предвижда, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

          Според чл. 187, ал. 3 ЗМВР (приложима ред. изм. ДВ, бр. 14/2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съгласно чл. 179, ал. 1 ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд пред нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч.

Делегиращата разпоредба на чл. 187, ал. 9 ЗМВР (приложима ред. изм. и доп. ДВ. бр.81/14.10.2016 г.) предвижда, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на в.р..

В изпълнение на законовото овластяване, Министърът на в.р. издава Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з- 1429/23.11.2017 г. Според техните т. 1 за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. Съобразно т. 5, допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014 г., съответно приложение № 6 към чл. 31 от Наредба № 81213-776 от 2016 г.

Следва да се съобрази формираната практика на ВКС, обективирана в решение № 197/07.10.2019 г., гр. д. 786/2019 г., ВКС, IV г.о. и решение № 55/07.04.2015 г., гр. д. 5169/2014 г., ВКС, III г.о., според която при работата на смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1,143.

В допълнение, чл. 187, ал. 1 ЗМВР регламентира работно време от „8 часа дневно“, т.е. 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, за разлика от по-малката продължителност на 7-часовото работно време предвиденото в чл. 140 КТ. Това различие произтича от уредените в чл. 2, ал. 1 ЗМВР основни функции на държавните служители в МВР, във връзка с осъществяване на държавна власт, докато трудовото правоотношение е насочено към осъществяване на частен интерес. Субсидиарното прилагане на издадените по приложение на Кодекса на труда подзаконови нормативни актове, не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите за регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР законодателна воля за еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“.

Този извод кореспондира с приетото в решение на СЕС, втори състав, от 24.02.2022 г., че чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС допускат определената в законодателството на държавата членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.

След като положеният нощен труд е в рамките на установеното работно време от 8 часа, не се явява извънреден и подлежи на компенсиране чрез заплащане като нощен по тарифната справка, определена в индивидуалните административни актове, каквито са заповедите на Министъра на в.р.. В този смисъл, липсва твърдяната от ответника празнина в нормативната уредба, поради което не са изпълнени всички предпоставки на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА за прилагане на правна уредба по аналогия.

Напълно неприложима към процесния период е новата разпоредба на чл. 187, ал. 4 ЗМВР (обн. ДВ, бр. 60/07.07.2020 г.), действаща през последващ период. След като нейната регламентация, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1, проявява действие за в бъдеще, не следва да се кредитира заключението по делото, основано на изчисления именно по същия ред. По тези съображения, неприложимо нито пряко, нито по аналогия е допълнението към чл. 187, ал. 7 ЗМВР (предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., последно изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.), според което работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

С оглед изложеното, в случая не могат да се прилагат субсидиарно издадените по приложение на Кодекса на труда подзаконови нормативни актове, а именно следните наредби:

          В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. се е предвиждало, че при сумарното отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетения период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Наредбата не е действаща през процесния период, като отменена преди него с Наредба № 81213-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР. От своя страна, тази Наредба е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (обн. ДВ59/29.07.2016 г.) и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на в.р. (обн. ДВ 60/02.08.2016 г„ в сила от 02.08.2016 г.). Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение.

Според чл. 3, ал. 3 на последните две наредби, служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22:00 часа до 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, т.е. хипотезиса на разпоредбите съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Наредбите, обаче не уреждат изрично преизчисляване на часовете нощен труд с определен коефициент.

Въз основа на горните мотиви, неприложим е чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, според който при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Предвид обстоятелството, че размерът на възнаграждението за положен нощен труд е определен от работодателя именно по реда на посочените заповеди на Министъра на в.р., искът по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред. изм. и доп. ДВ. бр. 81/14.10.2016 г.) за сумата 1250.47 лв., представляваща разликата над начисленото за положен от ищеца нощен труд, преизчислен с коефициент 1,143, следва да се отхвърли като неоснователен,както и искът по чл.86 ЗЗД  за сумата 152.99 лв.,обезщетение за забава за периода 01.07.2017 г.-17.02.2020 г.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното решение ,на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 2 ГПК, следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което исковете се отхвърлят.

Въззивникът-ответник  пред първа инстанция  установява реализирани разноски в размер на 150 лв.хонорар за вещо лице, а пред въззивна – 28.07 лв. за д.т., които се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 НЗПП има право на суми от по 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение пооделно за първа и въззивна инстанция.

По изложените съображения, Софийският градски съд, IV-А с-в

                                        

                                          Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ решение №20229150 от 19.10.2020 г., гр.д. 8979/2020 г., СРС, 70 с-в в частта,с която  ОСЪЖДА С.Д., на М.на в.р., с адрес: гр. София, ул. „*******, представлявана от Директора на СДВР, да заплати на Г.Б.И., ЕГН **********, на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, сумата от 1 250.47 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен през периода от 01.06.2017г. до 31.12.2019г. нощен труд, преизчислен в дневен е коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2020г. до окончателното погасяване, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 152.99 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2017г. до 17.02.2020г., вкл., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лева - разноски, сторени в производството пред СРС и ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, С.Д., на М.на в.р., е адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 256.14 лева - държавна такса и разноски по делото.

и вместо него

                                 ПОСТАНОВЯВА:

         

             ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Б.И.,*** дирекция на в.р., със седалище гр. София, ул. „*******искове с правно основание основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, за сумата от 1 250.47 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен през периода от 01.06.2017г. до 31.12.2019г. нощен труд, преизчислен в дневен е коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2020г. до окончателното погасяване, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 152.99 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2017г. до 17.02.2020 г.

          ОСЪЖДА Г.Б.И., ЕГН **********, да заплати на С.Д. на в.р., със седалище гр. София, ул. „*******сумата 150 лв. разноски за хонорар за вещо лице пред първа инстанция,сумата 28.02 лв. - разноски за въззивна инстанция и суми от по 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение пооделно за първа и въззивна инстанция.

           РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

                                                                                                    2