№ 12
гр. Айтос, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС в публично заседание на пети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Административно
наказателно дело № 20242110200459 по описа за 2024 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Х. Ю. О. срещу Наказателно постановление №
24-0335-000304, издадено на 12.09.2024 г. от Н. А. М. – Началник група в
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас,
Районно управление – Руен, с което на жалбоподателя е наложено наказание
парична глоба в размер на 250 лв. и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от един месец за извършено административно
нарушение по чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 25, ал. 1 и чл. 179,
ал. 1, т. 5, вр. с чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В жалбата се сочи, че при съставяне на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно: не са
отразени правилно обстоятелствата по нарушението, не е изяснена
фактическата обстановка. Наказателното постановление било съставено
изцяло на твърденията на актосъставителя, който бил посочил неточни и
неясни факти. Сочи се, че при определяне на размера на наказанието
административнонаказващият орган не е извършил преценка на устно
изнесени от жалбоподателя обстоятелства. Не било ясно и обвинението.
Излага се, че допуснатото нарушение в акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) е пренесено и в обжалваното
наказателно постановление. Изтъква се, че административнонаказващият
орган не е взел предвид тежестта на нарушението и обстоятелствата при
1
извършването му. Иска се наказателното постановление да бъде отменено.
В молба от 04.02.2025 г. жалбоподателят излага доводите си по
съществото на делото. Сочи, че по административнонаказателната преписка
първоначално не са събрани годни доказателства. Фактическата обстановка
била установена само въз основа на показанията на жалбоподателя и
собственика на ударения автомобил. Сочи се, че тези лица са заинтересовани.
Изтъква се, че актосъставителят и свидетелят при съставянето на акта не са
очевидци на нарушението. Те не били заварили двата автомобила на
местопроизшествието, за да ги изследват. Според жалбоподателя АУАН е
следвало да бъде съставен в присъствието на двама свидетели, а не само един.
Актът бил дописван след връчването му на жалбоподателя. Излагат се
съображения, че е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Щетите от пътно-
транспортното произшествие (ПТП) били минимални. По делото не ставало
ясно кой и кога е съобщил за процесното ПТП на полицията. Имало
разминаване между твърденията на полицаите, че на снимките по делото се
виждат охлузвания или кал по автомобила на жалбоподателя и докладната
записка, в която са записА., че е нА.це прясно боядисан участък по предната
броня от дясната страна. Жалбоподателят сочи, че дори да се приемат за верни
твърденията на полицаите, липсва нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
защото е установил последиците на ПТП и дори е предприел мерки за
поправянето им. Твърди се, че е нарушен и чл. 57, т. 6 от ЗАНН, защото в
наказателното поставноление не е посочено предложението на чл. 179, ал. 1, т.
5 ЗДвП, което се прилага при налагане на наказанието. Сочи се, че не е нА.це
хипотезата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, тъй като фактическата обстановка по
делото е различна. Освен това тази разпоредба била несъвместима с чл. 179,
ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Излага се, че не са нА.це достатъчно
убедителни доказателства за нарушаването на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП от
жалбоподателя от субективна страна.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна счита, че
административното нарушение е доказано по безспорен начин и че
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Районна прокуратура – Бургас, редовно призована по реда на надзора, не
изпраща представител.
Съобразно твърденията в наказателното постановление делото е
подсъдно на Районен съд – Айтос.
Жалбата е подадена в законовия срок, от легитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Като съобрази събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е разпитан свидетелят Н. Н. – младши автоконтрольор при
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас,
2
Районно управление – Руен. Той сочи, че е бил изпратен по сигнал заедно със
своя колега К. В., но не помни от къде е постъпил сигналът. Снел сведение от
очевидец на нарушението – А. Е.. Двамата полицаи отишли в дома на г-н О. и
установили прясна боя по предната част на автомобила му, съвпадаща със
страната на удара върху автомобила на г-н Е.. Според свидетеля миришело на
боя и имало видими следи, че тя е нанесена скоро (имало стичане на боята).
Двамата полицаи гледА. запис от съсъден на г-н Е. имот. Камерите били
свързани с телефона на съседа и той не могъл да ги изпрати поради някакъв
проблем. Според свидетеля щетите върху автомобила са минимални. Той сочи
още, че автомобилите не са съпоставяни чрез паркирането им един зад друг,
защото полицаите разбрА. за враждата между участниците в ПТП-то и
решили, че не е уместно да се срещат един с друг.
Съдът е разпитал и свиетеля К. В.. Той споделя, че когато с колегата му са
отишли на място, по автомобила на г-н Е. е имало драскотини. Свидетелят е
гледал записа от камерите, който е гледал и свидетелят Н.. На бронята на
автомобила на г-н О. имало видима прясна боя, с която вероятно е покрил
драскотините на своя автомобил, защото мястото е съвпадало с удареното
върху колата на г-н Е..
Н. Н. е снел писмено сведение от А. Е. Е., нА.чно по
административнонаказателната преписка, от което става ясно, че около 15:05
ч. тя е станала свидетел как съселянинът й Х. Ю. О. е паркирал лекия си
автомобил в *** зад семейния й автомобил и го ударил в лявавата част на
заднат аброня. Г-жа Е. влязла вкъщи, за да каже на мъжа си за случилото се.
Е. Я. Е. също е дал писмено сведение, потвърждаващо изнесеното от
съпругата му. След като излязъл, той видял автомобила да потегля в
неизвестна посока. Щетите върху неговия автомобил се изразявА. в
драскотини по задната броня. Г-н Е. е посочил в свдението си, че има
проблеми с г-н О. от 2019 г. и не си говорят.
Снето е писмено сведение и от Х. Ю. О.. Той разяснява, че на 17.08.2024
г. около 15:00 – 15:30 ч. излязъл с автомобила си и се върнал към 16:00 ч.
Отрича да е удрял автомобила на г-н Е..
По делото е разпитана свидетелката А. Е. – съпруга на г-н Е.. Тя споделя,
че е станала свидетел на ПТП-то. Сочи, че г-н О. избягал. Свидетелката
веднага уведомила мъжа си, който се обадил на полицията. Свидетелката
признава, че между г-н О. и семейството й има спор, защото той често си
оставя колата пред тяхната къща.
В хода на делото като доказателство е прието писмено сведение от А. А.
А., живущ в ***. Той излага, че на 17.08.2024 г. служители на полицията са
гледА. видеозаписи от неговата къща, на които се вижда и чува удар от колата
на Х., удряща паркираната кола на Е.. Посочено е, че г-н А. пази
видеозаписите и ги е предоставил на полицаите.
Въззиваемата страна е депозирала по делото диск с видеозапис (л. 64 от
делото), който бе приобщен към доказателствата чрез оглед, извършен в
3
открито съдебно заседание. Върху видеозаписа е видно, че е изготвен на
17.08.2024 г. Вижда се и се чува удар между два автомобила – единият черен,
другият – червен.
По административнонаказателната преписка е приложен протокол за
ПТП от 17.08.2024 г., в който е описан механизъмт на ПТП. Направени са
снимки, които са изискани от съда и приобщени по делото чрез огледа им в
открито съдебно заседание. Виждат се драскотини по задната броня на
автомобила с № А7269НХ, а върху автомобила с № А2226НС – петно върху
предната дясна броня.
По административнонаказателната преписка се съдържа докладна
записка от Н. З. Н. до Началника на Районно управление – Руен, че на
17.08.2024 г. от 8:30 до 20:30 ч. е изпълнявал наряд с младши инспектор К. В..
Около 15:05 ч. г-н Н. получил сигнал от командира на отделение СА.м СА.м за
ПТП с паркиран автомобил и напуснал ПТП водач в ***. Подател на сигнала
бил Е. Я. Е., който заявил, че около 15:05 ч. съпругата му А. му заявила, че
станала свидетел как Х. Ю. О. със своя автомобил ударил автомобила на мъжа
й, след което потеглил в неизвестна посока. Освен това г-н Н. гледал
видеозапис на ПТП от камерите на близък имот. По колата на г-н О. бил
открит прясно боядисан участък по предна броня отдясно, миришещ на боя, а
по колата на г-н Е. личА. следи от черна боя по задна броня отляво.
По делото е извършена справка в Дирекция „Национална система 112“
към Министерството на вътрешните работи, от която е видно, че няма данни
за регистрирани сигнА. на 17.08.2024 г. около 14:30 – 15:30 ч. относно
проесното ПТП.
С молба от 27.01.2025 г. по делото Районно управление – Руен е
информирало съда, че сигналът за ПТП е постъпил на стационарния телефон
на управлението. Получен е от СА.м СА.м – командир на отделение, което бил
на рбаота за времето от 8:30 до 20:30 ч. За посещаване на сигнала е насочен
екип от полицаи: Н. Н. и К. В.. Посочено е, че в Районно управление – Руен
няма отговорен дежурна част, предвид което няма и журнал, в който да се
записват получените сигнА..
Въззиваемата страна е представила по делото справка, че за периода от
01.01.2022 г. до 30.11.2024 г. Х. Ю. О. е подал шест жалби срещу Е. Я. Е., а
вторият е подал две срещу първия.
На 17.08.2024 г. Н. Н. е съставил АУАН Серия GA с № 307544 на Х. Ю. О.
за това, че на същия ден около 14:49 ч. в *** на улица без имен пред дома на Е.
Я. Е., с посока на движение към центъра на ***, управлявал собствения си лек
автомобил Опел Астра с рег. № А2226НС. При предприемане на маневра да
излезе от реда на паркираните превозни средства той не се съобразил с
положението на паркирания пред него лек автомобил Фолксваген Бора с рег.
№ А7269НХ, блъснал го е странично и е причинил пътно-транспортно
произшествие с материални щети по автомобила. Освен това в акта е
посочено, че г-н О., като водач на моторно превозно средство, участвало в
4
ПТП, не спрял да установи какви са последиците от произшествието. С това
били нарушени нормите на чл. 25, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В акта е
посочено, че той е съставен в присъствието на свидетеля К. Н.. Видно от
разписката върху акта, същият е връчен на жалбоподателя срещу подпис на
17.08.2024 г.
От административнонаказателната преписка е видно, че на 19.08.2024 г.
Х. Ю. О. е депозирал възражение срещу АУАН. В него сочи, е няма представа
кой е извършил посочените в АУАН нарушения. Не разбирал в какво е
обвинен. Изтъква се, че посочените в АУАН лица не са свидетели на
нарушението и че видеозаписът от нарушението не е събран по реда на НПК.
Излага се, че с г-н Е. са в постоянни „разпри“ по отношение на паркирането на
колата му на общинското място. Във връзка с това били подадени множество
жалби.
По административнонаказващия е нА.чна докладна записка от 26.08.2024
г. от Х. М. до Началника на Районно управление – Руен, с преповтаряне на
предишната докладна записка и мнение за оставяне на възражението на г-н О.
без уважение.
На 19.09.2024 г. Н. А. М. – Началник група в Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Бургас, Районно управление – Руен,
е издал наказателно постановление с посоченото по-горе съдържание. На
основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на г-н О. е наложена
глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП; на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от един месец, заради
извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Видно от разписката върху
постановлението, то е връчено на жалбоподателя срещу подпис на 14.09.2024
г.
Видно е от приложената по делото заповед, издадена от министъра на
вътрешните работи (л. 61 от делото), в качеството си на началник група в
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас,
Районно управление – Руен, Н. А. М. е упълномощен да издава наказателни
постановления.
Фактическата обстановка по делото се установява по безспорен начин от
събраните доказателства, които се допълват взаимно и не си противоречат.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката Е., макар и да е
заинтересована, тъй като те се подкрепят от другите доказателства по делото.
НА.це е видеозапис от процесната дата, на който се вижда и чува сблъсък
между два автомобила със същите външни характеристики като описаните в
наказателното постановление. Свидетелите В. и Н. са установили
драскотините по автомобила на г-н Е., а на автомобила на г-н О. – петно от
прясна боя на мястото, където е станал удара съгласно видеозаписа и където са
драскотините по автомобила на г-н Е.. Тези доказателства поотделно и в
своята взаимовръзка обуславят един единствен извод: г-н О. е ударил с
5
автомобила си автомобила на г-н Е. и веднага след това е избягал от
местопроизшествието, за да скрие следите от деянието си.
Съдът намира за недоказана версията, че е нА.це някаква конспирация
между г-н Е. и полицията с цел злепоставяне на г-н О.. Както бе отбелязано,
нА.це са достатъчно доказателства, които подкрепят тезата на
административнонаказващия орган. Тя не се разколебава нито от факта, че
между двамата е имало спорове за паркирането на автомобила и множество
подадени жалби, нито пък от данните, че сигналът за произшествието е
подаден не на телефон 112, а директно до полицията.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
следното от правна страна:
Съдът намира, че по отношение на АУАН и наказателното постановление
са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН и същите са издадени от компетентни
органи.
По отношение на възражението, че в акта не са посочени двама
свидетели, съдът намира, че действително според чл. 40, ал. 3 ЗАНН при липса
на свидетели, присъствА. при установяване на нарушението, АУАН се съставя
в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
него. Според разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН актът е законосъобразен и
когато е подписан само от един свидетел, посочен в него. В практиката на
Административен съд – Бургас се приема, че разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 3
от ЗАНН имат за цел създаване на процесуални гаранции за надлежното
доказване на обстоятелствата по случая и установяването на истината. Затова
неспазването им, предвид правилото на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, може да се цени
като съществено процесуално нарушение само ако то е довело до
невъзможност да се установят обстоятелства, явяващи се съществени за
правилното решаване на въпросите относно отговорността на лицето. Вж.
например Решение № 3981 от 28.05.2024 г. по к. а. н. д. № 729/2024 г. на
Административен съд – Бургас. В случая фактическата обстановка е доказана
по безспорен начин, поради което съдът счита, че липсата на посочен втори
свидетел при съставяне на акта не се отразява на законосъобразността му.
Съдът констатира, че в процесното наказателно постановление не са
посочени отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и други обстоятелства,
взети предвид при определяне на вида и размера на наказанието (чл. 57, ал. 1,
т. 8 от ЗАНН), но това нарушение не е съществено, тъй като глобата по чл.
179, ал. 2 ЗДвП е във фиксиран размер, а тази по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е
наложена в минималния законов размер. Вж. в този смисъл Решение № 8986
от 12.11.2024 г. по к. а. н. д. № 1459/2024 г. на Административен съд – Бургас.
Жалбоподателят е посочил, че според него доказателствата за
административното нарушение следва да са събрани от
административнонаказващия орган, не и от съда. Това не е вярно. Съдът има
правомощие да събира доказателства, чрез които да преценява дА. е
6
извършено посоченото в наказателното постановление нарушение.
По първото нарушение:
В АУАН и наказателното постановление се съдържа обвинение, че е
нарушен чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Според тази разпоредба водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Тази норма е неотносима
към процесния случай. Съгласно § 6, т. 28 от ПР на ЗДвП „участник в
движението“ е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или
бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите,
пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. Тоест,
паркираните коли, в които няма водачи, не са „участници в движението“. Вж. в
този смисъл Решение № 135 от 21.04.2021 г. по к. а. н. д. № 655/2020 г. на
Административен съд – Враца. Освен това изрично в чл. 25, ал. 1 ЗДвП е
посочено, че водачът трябва да се съобразява с участниците, които се намират
в движение, т.е. не и с тези, които са в статично положение. Безспорно,
започвайки маневрата и за да я завърши безопасно, жалбоподателят е
следвало да съобрази местоположението на превозното средство, паркирано
до неговото, но като статично препятствие. Неизпълнението на това
задължение, довело до настъпване на ПТП, нарушава друго правило за
движение, не това регламентирано в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Според настоящата инстанция правната норма, която е нарушена в
случая, е на чл. 5, ал. 1, т. 1, предл. 5 от ЗдвП, съгласно която всеки участник
по пътищата с поведението си не трябва да причинява имуществени вреди.
Вж. този смисъл Решение № 5642 от 8.10.2021 г. по адм. д. № 5148/2021 г. на
Административен съд – София. „Поведението“ е предприетата от г-н О.
маневра излизане от реда на паркираните превозни средства. „Имуществените
вреди“ са причинени драскотини по бронята на колата на г-н Е..
Следва да се отбележи, че неприложима е и санкционната норма на чл.
179, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Тя изисква причиненото ПТП да е в резултат от
неспазване на конкретно материалноправно задължение относно пътните
знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнА.зиране, правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване, за заобикаляне. Следователно
нарушеното материално задължение трябва да е уредено в някой от разделите
на ЗДвП регулиращи извършването на тези маневри или спазването на
правилата за сигнА.зиране. Нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1, предл. 5 от ЗДвП
7
въвежда общо задължение за участниците в движението и неговото
неизпълнение се санкционира от субсидиарния състав на чл. 185 от ЗДвП, тъй
като за това нарушение не е предвидена специална санкционна разпоредба.
Според последната разпоредба за нарушение на ЗДвП и на издадените въз
основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба 20 лв. Тази разпоредба предвижда по-леко
наказание от приложената от административнонаказващия орган – чл. 179, ал.
2 ЗДвП, където се предвижда глоба в размер на 200 лв.
Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д от
ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В случая съдът намира, че са нА.це законовите предпоставки да
упражни правомощието си и да преквА.фицира описаното в постановлението
изпълнително деяние, за което е санкциониран жалбоподателят, тъй като не се
прилага закон за по-тежко наказуемо нарушение, нито има съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, т.е. на обстоятелствата, които
описват времето, мястото, авторът и начинът на извършване на деянието. Не
се променят фактите, по които жалбоподателят се е защитавал в хода на
административнонаказателния процес. Съгласно т. III. 1 от Постановление №
7 от 23.12.1976 г. по н. д. № 10/1976 г. на Върховния съд съществено
изменение на обвинението има, когато подсъдимият с оглед обстоятелствата
на обвинението е бил изненадан и не е могъл да се защитава. В случая правота
на защита по никакъв начин не е ограничено, нито жалбоподателят е поставен
в положение да се брани по нови, отегчаващи положението му факти.
Защитата се осъщесрвява срещу факти, а не срещу правни норми.
По тези съображения съдът приема, че следва да упражни правомощието
си по чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, като преквА.фицира извършеното от г-н О.
деяние по пункт 1 от наказателното постановление от нарушение по чл. 25, ал.
1, т. 1 ЗДвП в такова по чл. 5, ал. 1, т. 1, предл. 5 от ЗДвП и да измени
основанието за налагане на наказание по чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП в
чл. 185 ЗДвП. Размерът на наказанието глоба съгласно разпоредбта на чл. 185
ЗДвП е фиксиран от 20 лева., затова следва да се намА. наложоената с
постановлението глоба от 200 на 20 лв.
По второто нарушение:
Според чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците
от произшествието. Идеята е, че при ПТП може да настъпят повреди по двете
моторни превозни средства, които да застрашат здравето и живота на водачите
им, както и на другите участници в деижението. Затова законът изисква при
констатиране на ПТП, каквото и да е то, водачът на превозното средство
незабавно да спре превозното средство, без да създава опасност за движението
8
по пътя, и да провери какви са вредите.
По делото е доказано, че веднага след ПТП-то г-н О. е продължил да
управлява автомобила, без да спре и да установи какви са последиците от
нарушението. По този начин той е нарушил правилото на чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП.
Според чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50
до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие. Предвид нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, е осъществен съставът на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП.
Абсурдно е твърдението на жалбоподателя, че липсва нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, защото е установил последиците на ПТП и дори бил
предприел мерки за поправянето им – боядисването на бронята на
автомобила. Законът има предвид незабавното установяване на последиците
от ПТП, с цел водачът да се увери, че автомобилът е в изправно състояние.
Това предполага най-малко слизане на водача от автомобила. По делото е
установено, че след удара г-н О. просто е напуснал местопроизшествието.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че не е установена
субективната страна на нарушенията. На видеозаписа ясно се чува сблъсъкът
между двата автомобила. Ако този звук може да се чуе от разстоянието, на
което се намира камерата, е невъзможно да не го е чул и жалбоподателят,
намиращ се в колата.
За наказанието по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено минималното
предвидено в закона наказание, което не може да се преразгледа от съда
поради забраната за влошаване на положението на жалбоподателя.
Въз основа на изложеното съдът счита, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено в частта относно второто
нарушение.
По разноските:
Следва да се отбележи, че тъй като нормата на чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), към която препраща чл. 63д,
ал. 1 ЗАНН не сочи възлагането на разноските при изменение на оспорения
акт, то при изменение на обжалвания акт по силата на чл. 144 от АПК намира
приложение чл. 78, ал. 1 от ГПК. Предвид това, в случаите на изменение на
обжалваните в производството по ЗАНН актове, то на основание чл. 144 от
АПК във вр. с чл. 78 от ГПК, в полза на жалбоподателя възниква правото на
присъждане на разноски в условията на съразмерност, пропорционално на
уважената част от претенцията. Изменението на НП в производството по
ЗАНН, изразяващо се в намаляване на размер на наложената
глоба/имуществената санкция за едното нарушение, в случая от 200 лв. на 50
лв. (намаляване с 3/4). представлява по своята същност частичната отмяна на
9
наказателното постановление, респективно частичното уважаване на
въззивната жалба.
Жалбоподателят претендира и е доказал заплащане на 400 лв. за
адвокатско възнаграждение. Поради това Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Бургас да бъде осъдена да му
заплати деловодни разноски в размер на 150 лв. (3/4 от 200).
Въззиваемата страна не е претендирала разноски, поради което не й се
присъждат такива.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0335-000304, издадена на
12.09.2024 г. от Н. А. М. – Началник група в Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Бургас, Районно управление – Руен,
в частта, с която на Х. Ю. О., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2, вр.
с ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание парична глоба в размер на 250 лв. за
извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като:
ПРЕКВА.ФИЦИРА извършеното нарушение от чл. 25, ал. 1 от ЗДвП в
чл. 5, ал. 1, т. 1, предл. 5 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ основанието за налагане на наказанието от чл. 179, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 5 от ЗДвП в чл. 185 от ЗДвП.
НАМАЛЯВА размера на административното наказание глоба от 200
(двеста) на 20 (двадесет) лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0335-000304,
издадена на 12.09.2024 г. от Н. А. М. – Началник група в Областна дирекция
на Министерството на вътрешните работи – Бургас, Районно управление –
Руен, в частта, с която на Х. Ю. О., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал.
1, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание парична глоба в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един
месец за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства по делото – снимки и
диск, да останат по делото за срока му на съхранение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи
– Бургас да заплати на Х. Ю. О., ЕГН **********, сумата от 150 лв. –
деловодни разноски.
10
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
11