№ 14934
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И Л Г
при участието на секретаря С Г Р
като разгледа докладваното от И Л Г Гражданско дело № 20241110106203 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на “УК Б” АД с ЕИК ..., срещу Л. М. Н. с ЕГН
**********, както и срещу М. В. Н. с ЕГН **********, с която са предявени
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 във вр. с чл.240, ал.1, вр. чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на следните вземания:
сумата в размер на 2833,71 лева - главница по договор за потребителски
кредит на физическо лице №... от 03.09.2014г., както и Анекс №1/11.09.2015г.
и Анекс № 2/25.11.2016г., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023г.
до окончателното плащане, сумата от 24,96 лв. - възнаградителна лихва за
периода 17.08.2017г. - 17.11.2020г.; сумата от 1540,07 лв. - мораторна лихва
върху просрочената главница, за периода 17.03.2017г. - 21.03.2023г.; сумата от
1190,18 лв. - неустойка за просрочена главница за периода 17.03.2017г. -
21.03.2023г., както и сумата от 11,95 лв. - неустойка за просрочена
възнаградителна лихва за периода 17.06.2017г. - 21.03.2023г., за който суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, по ч.гр.д. №
15050/2023г., по описа на СРС, 140 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответникът Л. М. Н. и М. В. Н. като
солидарен длъжник, е бил сключен договор за банков потребителски кредит
усвояван чрез овърдрафт с лимит 3000 лв. На 11.09.2015г. страните сключили
Анекс №1, съобразно който договорът се оформял като договор за
потребителски кредит, изплащан на равни месечни вноски по главница и
лихва, като страните уговорили размера на лихвата, както и крайния срок за
погА.ването му - 17.08.2018г. На 25.11.2016г. между страните е подписан
Анекс №2, съгласно който страните се споразумели за вида на начисляваните
1
лихви, размера на лихвения процент, и на ГПР, за размера на обезщетението
за забава, а в чл. 9 били уговорени допълнителни условия и параметри във
връзка с допуснатите просрочия, като било постигнато съгласие крайния срок
за погА.ване на задълженията по кредита да е до 17.11.2020г. Ищецът Л. Н.
усвоил изцяло предоставената му сума по кредита в размер на 3000 лв., като
направените плащания по договора не погА.вали пълния размер на
дължимите вземания към изтичане на срока му - 17.11.2020г., поради което
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.417 ГПК, като такава била издадена за сумите, посочени по-горе, като
ответникът подал възражение срещу издадената заповед, което обусловило
правния интерес от водене на настоящото производство.
С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответниците дължат претендираните суми, както и
да бъдат осъдени да му заплатят направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците.
Същите твърдят, че договора за кредит бил обявен за предсрочно изискуем от
банката - ищец, като всички претендирани вземания били погасени с общата 5
годишна давност досежно главницата, и с кратката 3 - годишна по отношение
на вземанията за лихви и неустойки. Поради изложеното молят предявените
искове да бъдат отхвърлени, като им се присъдят сторените по делото
разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 във вр.
с чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че между
ищеца и ответника Л. М. Н., както и М. В. Н. като солидарен длъжник, е бил
сключен договор за банков потребителски кредит №... от 03.09.2014г.,
усвояван чрез овърдрафт с лимит 3000 лв. Срокът на договора бил до
03.08.2015г., като се дължала и възнаградителна лихва, изчислявана като сбор
от 1М Софибор и фиксирана надбавка от 12,587%, при ГЛП от 12,95 %.
Ответникът Л. М. Н., усвоил изцяло лимита от 3000 лв., чрез превод към
банковата му сметка на 10.08.2015г. За периода 10.08.2015г. До 11.09.2015г. са
извършени плащания по кредита в общ размер на 138,36 лв., с който са
погасени задълженията по кредита, включващи договорна лихва, лихва върху
просрочена главница, както и вземания за неустойки върху тях, като към
11.09.2015г. не е била заплатена договорна лихва в размер на 28,68 лв.
На 11.09.2015г., е сключен Анекс №2, с който договорът е трансформиран от
овърдрафт в обикновен потребителски кредит за сумата от 3000 лв., с
дължими месечни вноски за главница и лихви, съобразно погасителен план,
при възнаградителна лихва от 12,417% и ГЛП % 12,95%, със срок до
2
17.08.2018г.
В периода 11.09.2015г. - 25.11.2016г. са извършени плащания по кредита в общ
размер на 374, 21 лв., с които са погасени вземания за договорна лихва с падеж
16.10.2015г. - 17.08.2016г. в размер на 363,54 лв., лихва върху просрочена
главница в периода 17.09.2016г. - 17.11.2016г. в размер на 4,47 лв., както и
неустойки върху тях.
Към 25.11.2016г., са останали дължими и незаплатени следните вземания:
договорна лихва в размер на 107, 51 лв., неустойка върху просрочена лихва -
1,02 лв., както и главница в размер на 334, 06 лв.
На 25.11.2016г. е сключен Анекс №2, съобразно който е изготвен нов
погасителен план, както и е удължен срока на договора - до 17.11.2020г.
В периода 25.11.2016г. - 18.09.2017г., са извършени плащания в общ размер на
444,79 лв., с които са погасени вземания за главница с падежи 17.12.2016г. -
17.03.2017г., в размер на 166,29 лв., договорна лихва с падеж от 17.12.2016г. -
17.08.2017г. в размер на 268, 35 лв., както и вземания за лихва върху
просрочена главница и вземания за неустойки. Последното извършено
плащане по кредита е от 18.09.2017г., с което била погасена месечна вноска за
договорна лихва с падеж 17.08.2017г., като са останали непогасени месечни
вноски за главница с падежи от 17.03.2017г. до 17.08.2017г., както и месечната
вноска за договорна лихва с падеж 15.09.2017г.
Съобразно посоченото от вещото лице по ССчЕ, което съдът кредитира
изцяло като пълно и обективно, на 16.09.2017г. е преустановено
начисляването на месечни вноски за главница и договорна лихва, като не са
начислявани такива до края на срока на договора - 17.11.2020г., което според
вещото лице означава, че към 16.09.2017г. кредитът е бил осчетоводен като
предсрочно изискуем.
Съобразно предвиденото в приложимите ОУ към договора за потребителски
кредит на физически лица, какъвто е станал процесния още със сключването
на Анекс №1, по съгласие между страните, в раздел IX, чл. 30.2., при забава за
плащане с повече от 31 дни, считано от датата на падежа по
договора/погасителния план, на вноска в пълния договорен размер, банката
има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Макар и в исковата молба да липсва твърдение от страна на ищеца, че
договорът е бил обявен за предсрочно изискуем, то от приетите по делото
писмени доказателства - Нотариална покана, обективирана в Акт №..., том I,
рег.№.../2018г., на нотариус Х В, която не е оспорена от ищеца, се установява,
че същата съдържа изявление отправено до ответниците, с което ищецът -
кредитор ги уведомява, че процесният договор за кредит от 03.09.2014г.,
изменен с Анекс №1 и Анекс №2, е обявен за предсрочно изискуем към
16.09.2017г., като са посочени и размерите на дължимите вземания по същия.
Съобразно удостовереното в хода на нотариалното производство, процесната
нотариална покана е връчена на длъжниците редовно по реда на чл.47, ал.1-5
3
ГПК, на 08.03.2018г. Обявяването на предсрочната изискуемост по см. на
чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасената част от кредита за предсрочно изискуеми, в .т.ч и за
вноските, чийто падеж все още не е настъпил. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Видно от установеното от фактическа страна, подкрепено от
констатациите на вещото лице, които настоящият съдебен състав изцяло
споделя, извършените погА.вания по договора за кредит и сключените анекси,
не са покривали размера на дължимите вземания по месечните вноски за
главници и лихви, съобразно изготвения погасителен план, с оглед на което
съдът намира, че е налице забава с повече от 31 дни, за плащане на дължимите
месечни вноски по кредита /на повече от една такава/ с различни падежи, в т.ч.
след сключването на Анекс №1 и на Анекс №2 и изменението в погасителния
план, т.к. ищецът е разполагал с материалното право да обяви за предсрочно
изискуем договора за потребителски кредит. По отношение на определяне на
конкретния момент, от който е породило действие изявлението за предсрочна
изискуемост, съдът намира, че от приетата нотариална покана се установява,
че изявлението е достигнало редовно до ответниците на 08.03.2018г.
Съдебната практика е трайна и безпротиворечива, по отношение на
обстоятелството, че връчването на нотариална покана, с която се обявява
предсрочната изискуемост, на длъжника по реда на чл.50 ЗННД вр. чл.47,
ал.1-5 ГПК, се приема за редовно, каквато е и настоящата хипотеза /в същия
см. Решение №86/27.10.2020г., по т.д.№2118/2019г., на I ТО на ВКС и
посочената там съдебна практика/.
По възражението на ответниците за настъпила погасителна давност за
вземанията по кредита, съдът намира, че с оглед приетото от фактическа и
правна страна, че договорът за потребителски кредит е бил обявен за изцяло
предсрочно изискуем към 08.03.2018г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК, е подадено на
22.03.2023г., с оглед на което съдът намира, че давността за вземанията, за
лихви и неустойки /кратката 3 /три/ годишна погасителна давност вече е била
изтекла към датата на подаване на заявлението.
По отношение на главницата, с оглед приетото в ТР от 21.11.2024г., по т.д. №
3/2023г. на ОСГТК, че в хипотезата на обявена предсрочна изискуемост,
погасителната давност на вземанията за не падежирала главница започва да
тече от дата на обявяване на предсрочната изискуемост, като се има предвид и
че в периода на действие на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. Изм. С ДВ бр.34/09.04.2020 г., а именно от 13.03.2020 г. до
14.05.2020 г. давност не е текла, а същата е започнала отново да тече считано
от 14.05.2020г., като изтеклата считано от дата на обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита 08.03.2018г. до 13.03.2020г. погасителна давност е
присъединена към давността текла в периода 14.05.2020г. - 22.03.2023г.,то
4
погасителната давност за част от главницата по процесния договор за кредит
/общата 5 пет годишна такава/ не е била изтекла към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК.
Видно от събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. и от заключението
на вещото лице /таблица 4, на стр.6/ към датата на обявяване на предсрочната
изискуемост /08.03.2018г./ са падежирали общо 12 месечни вноски дължими
за периода 17.03.2017г. - 17.01.2018г. за главница, чийто общ размер възлиза
на 563,42 лв., като по отношение на същите погасителната давност е текла от
датата на падежа на всяка от вноските като към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК, същата вече е била изтекла.
По отношение на вноската за главница с падеж 17.02.2018г. /последната преди
обявяване на предсрочната изискуемост/ давността не е била изтекла към
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК /22.03.2023г./, като се има
предвид посочения по-горе период, при извънредното положение /общо 62
дни/, в който давността е била спряна.
По отношение на непадежиралите вноски за главница, дължими от датата на
обявяване на предсрочната изискуемост - 08.03.2018г., за периода 08.03.2018г.
- 17.11.2020г., в общ размер на 2270,29 лв. /общо 33 месечни вноски/,
погасителната давност към подаване на заявлението по чл.417 ГПК не е била
изтекла, като с подаването на същото давността е прекъсната.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че исковата
претенция за главница се явява основателна до размера на 2270,29 лв. -
включваща непадежирала главница към датата на обявяване на предсрочната
изискуемост /08.03.2018г./, дължима за периода 08.03.2018г. - 17.11.2020г.,
както и за вноска за главница с падеж 17.02.2018г. /последната преди
обявяване на предсрочната изискуемост/, като следва да бъде отхвърлена за
сумата от 563,42 лв., падежирала главница, дължима за периода 17.03.2017г. -
17.01.2018г., поради настъпила погасителна давност. Следва да бъдат изцяло
отхвърлени като погасени по давност и претенциите за лихви и неустойки.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, възниква правото на разноски и
за двете страни по производството.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца, съобразно уважената част от
исковете, следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско
възнаграждение, както и за депозит за вещо лице и за държавна такса за
исковото производство, или разноски в общ размер на 583,38 лв., като следва
да бъде оставено без уважение възражението на ищеца във връзка с размера на
претендираното и присъдено адвокатско възнаграждение в исковото
производство. Настоящият съдебен състав намира, че присъденият размер на
адвокатското възнаграждение в полза на ищеца за исковото производство е
съобразено с осъществената дейност по процесуална защита, на броя на
проведените съдебни заседания, на фактическата и правна сложност на
5
производството, както и на материалния му интерес.
По отношение на възражението, касаещо размера на адвокатското
възнаграждение в заповедното производство, съдът намира, че същото следва
да бъде намалено и присъдено в размер на 250 лв., като се има предвид
характера на производството и обема на осъществената процесуална дейност
по същото, в т.ч. и материалният интерес, съдът намира, че посоченият размер
на възнаграждението се явява справедлив. С оглед на изложеното, в полза на
ищеца следва да се присъдят и разноските за заповедното производство,
включващи заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер
на 250 лв., или в общ размер на 369,96 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., в полза на процесуалния
представител на ответниците - адв. Т. Т. при ПлАк, съобразно отхвърлената
част от исковете, следва да се присъди възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 356,79 лв., което е определено съобразно
Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл.38, ал.2 ЗАдв, от по 300 лв.
за всеки от двамата ответници, или общо 600 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от “УК Б” АД с ЕИК ...,
срещу Л. М. Н. с ЕГН **********, както и срещу М. В. Н. с ЕГН **********,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 във вр. с чл.240, ал.1, вр. чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Л. М. Н. с ЕГН ********** и М. В. Н. с ЕГН
********** /солидарен длъжник/ ДЪЛЖАТ НА “УК Б” АД с ЕИК ...,
вземания по договор за банков потребителски кредит №... от 03.09.2014г., изм.
с Анекс №1/11.09.2015г. и с Анекс №2/25.11.2016г., а именно: сумата в размер
на 2270,29 лв. - включваща непадежирала главница към датата на обявяване
на предсрочната изискуемост /08.03.2018г./, дължима за периода 08.03.2018г. -
17.11.2020г., както и за вноска за главница с падеж 17.02.2018г. /последната
преди обявяване на предсрочната изискуемост/, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението - 22.03.2023г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за горницата над 2270,29 лв. до пълния предявен размер от 2833, 71
лв., за сумата от 563,42 лв., падежирала главница, дължима за периода
17.03.2017г. - 17.01.2018г., поради настъпила погасителна давност, КАКТО И
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за сумата от 24,96 лв. - възнаградителна лихва за
периода 17.08.2017г. - 17.11.2020г.; сумата от 1540,07 лв. - мораторна лихва
върху просрочената главница, за периода 17.03.2017г. - 21.03.2023г.; сумата от
1190,18 лв. - неустойка за просрочена главница за периода 17.03.2017г. -
21.03.2023г., както и сумата от 11,95 лв. - неустойка за просрочена
възнаградителна лихва за периода 17.06.2017г. - 21.03.2023г., поради
настъпила погасителна давност.
6
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Л. М. Н. с ЕГН ********** и М.
В. Н. с ЕГН ********** /солидарен длъжник/ да заплатят на “УК Б” АД с
ЕИК ..., сумата от 583,38 лв., разноски по исковото производство, съобразно
уважената част от исковете, както и сумата от 369,96 лв. - разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., “УК Б” АД
с ЕИК ..., да заплати на адвокат Т. Т. при ПлАк, с ЛН № ...., сумата в общ
размер на 356, 79 лв., съобразно отхвърлената част от исковете, за
осъществено процесуално представителство на ответниците в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7