Р Е
Ш Е Н
И Е
No260067
гр. Ботевград, 02.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд-
Ботевград, V граждански състав в публично заседание на трети август през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
при участието
на секретаря *****, като разгледа докладваното от съдия *****гражданско дело No
375 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове
с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът- В.Б.Н. ***
твърди, че през 1995 г. придобил правото на собственост на Апартамент с адрес: *****,
на който адрес е потребител на електрическа енергия, доставяна от ответника.
Ползваната от него електроенергия за този обект заплащал на ответника по негова
счетоводна партида с клиентски No 300122537720. Твърди, че в посочения
апартамент до смъртта й през 2016 г. живеела неговата майка, а след смъртта й
апартаментът останал празен и в него нямало никаква консумация на ел. енергия.
През декември 2019 г. предоставили апартамента за ползване на техен роднина.
При плащане на сметката за консумирана ел.енергия, се оказало, че освен текущата
сметка в размер на 85.79 лв., ищецът дължи и над 6000.00 лв. за минали периоди,
които задължения се оказали суми от 2010 г. до 2016 г. Сочи, ч със Заявление
вх. No **********/06.02.2020 г. поискал от ответното дружество старите
задължения за доставена в имота електроенергия да бъдат заличени, като погасени
по давност, но получил отговор от “*****” АД, с който го уведомили, че
давността не се прилага служебно и трябва да си потърси правата по съдебен ред.
Получил и справка от “*****” за дължимите суми, а именно 36 фактури, от които
35 за периода от 05.06.2010 г. до 28.03.2013 г. и една фактура с дата на
издаване 21.01.2020 г., която е платена и по която не се претендира плащане.
Твърди, че веднага след това електрозахранването в имота му било спряно.
Поддържа, че не дължи сумите по тези фактури, като задълженията са погасени по
давност. Моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че
ищецът В.Б.Н. не дължи на ответника “*****” АД, гр. София, сумата от 3249.77
лв., представляващи главница за плащане за минал период, както и сумата от
2820.98 лв., представляваща неустойки за просрочени плащания, за клиентски
номер 300122537720, за апартамент, находящ се в гр. Ботевград, *****, по 35
фактури, за периода от 05.06.2010 г. до 28.03.2013 г. поради изтекла
погасителна давност, както следва: 1. Задължение по фактура No 68574609, с дата
на издаване 05.06.2010 г., за сумата (главница) от 32.63 лв., 2. Задължение по
фактура No 70161902, с дата на издаване 26.06.2010г., за сумата (главница) от
37.58 лв., 3. Задължение по фактура No 71918466, с дата на издаване
30.07.2010г., за сумата (главница) от 51.97 лв., 4. Задължение по фактура No
73461565, с дата на издаване 27.08.2010г., за сумата (главница) от 36.62 лв.,
5. Задължение по фактура No 75038135, с дата на издаване 30.09.2010г., за
сумата (главница) от 67.01 лв., 6. Задължение по фактура No 76636556, c дата на
издаване 28.10.2010г., за сумата (главница) от 49.28 лв., 7. Задължение по
фактура No 78232654, с дата на издаване 26.11.2010г., за сумата (главница) от
54.86 лв., 8. Задължение по фактура No 79743712, с дата на издаване
28.12.2010г., за сумата (главница) от 80.30 лв., 9. Задължение по фактура No
81373967, с дата на издаване 28.01.2011г., за сумата (главница) от 102.82 лв.,
10. Задължение по фактура No 82944328, с дата на издаване 26.02.2011г., за
сумата (главница) от 112.31 лв., 11. Задължение по фактура No 84492419, с дата
на издаване 28.03.2011г, за сумата (главница) от 106.62 лв., 12. Задължение по,
фактура No 86005828, с дата на издаване 28.04.2011г., за сумата (главница) от
96.31 лв., 13. Задължение по фактура No 87590883, с дата на издаване
29.05.2011г., за сумата (главница) от 78.32 лв., 14. Задължение по фактура No
89237397, с дата на издаване 28.06.2011г., за сумата (главница) от 58.55 лв.,
15. Задължение по фактура No 90768234, с дата на издаване 27.07.2011г., за
сумата (главница) от 58.79 лв., 16. Задължение по фактура No 92465693, с дата
на издаване 26.08.2011 г., за сумата (главница) от 65.77 лв., 17. Задължение по
фактура No 94053267, с дата на издаване 28.09.2011г., за сумата (главница) от
81.72 лв., 18. Задължение по фактура No 95611998, с дата на издаване 27.10.2011
г., за сумата (главница) от 76.86 лв., 19. Задължение по фактура No 97299127, с
дата на издаване 26.11.2011 г., за сумата (главница) от 112.76 лв., 20.
Задължение по фактура No *********, с дата на издаване 28.12.2011 г., за сумата
(главница), от 110.36 лв., 21. Задължение по фактура No *********, с дата на
издаване 27.01.2012г., за сумата (главница) от 123.31 лв., 22. Задължение по
фактура No *********, с дата на издаване 25.02.2012г., за сумата (главница) от
177.92 лв., 23. Задължение по фактура No *********, с дата на издаване
28.03.2012г., за сумата (главница) от 113.59 лв., 24. Задължение по фактура No
*********, с дата на издаване 26.04.2012г., за сумата (главница) от 77.44 лв.,
25. Задължение по фактура No *********, с дата на издаване 31.05.2012г, за
сумата (главница) от 64.73 лв., 26. Задължение по фактура No *********, с дата
на издаване 28.06.2012г., за сумата (главница) от 61.27 лв., 27. Задължение по
фактура No *********, с дата на издаване 27.07.2012г., за сумата (главница) от
74.76 лв., 28. Задължение по фактура No *********, с дата на издаване
26.08.2012г., за сумата (главница) от 67.20 лв., 29. Задължение по фактура No
*********, с дата на издаване 28.09.2012г., за сумата (главница) от 59.88 лв.,
30. Задължение по фактура No *********, с дата на издаване 26.10.2012г., за
сумата (главница) от 81.56 лв., 31. Задължение по фактура No *********, с дата
на издаване 27.11.2012г., за сумата (главница) от 111.55 лв., 32. Задължение по
фактура No *********, с дата на издаване 22.12.2012г., за сумата(главница) от
194.32 лв., 33. Задължение по фактура No *********, с дата на издаване
26.01.2013г., за сумата (главница) от 223.63 лв., 34. Задължение по фактура No
*********, с дата на издаване 27.02.2013г., за сумата (главница) от 182.83 лв.,
35. Задължение по фактура No *********, с дата на издаване 28.03.2013г., за
сумата (главница) от 164.34 лв.
По предявен от В.Б.Н. *** срещу “*****” АД, гр. София иск със същата правна
квалификация е образувано гр. д. No 463/2020 г. по описа на РС- Ботевград, като
това дело е съединено за общо разглеждане в едно производство с гр. д. No 375/2020
г. на РС- Ботевград, под който номер се разглеждат двете дела. По това дело
ищецът моли съда да постанови решение, с което от съда бъде признато за установено
спрямо ответника, че ищецът не му дължи и сумата в размер 286.21 лв.,
представляващи главница за плащане за минал период за процесния недвижим имот
по следните фактури: фактура No ********** от 31.03.2010 г., фактура No **********
от 28.04.2010 г., фактура No ********** от 22.04.2016 г., фактура No **********
от 21.05.2016 г. и фактура No ********** от 22.06.2016 г. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът- “*****”
АД, гр. София, в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез
пълномощника си оспорва изцяло предявения иск като недопустим, а по същество
като неоснователен. Счита иска за недопустим поради липса на правен интерес,
тъй като от ЧЕЗ Електро не са предприети принудителни действия по събиране на
задължението. По същество оспорва иска, като твърди, че неплатените задължения
за реално отчетена от СТИ ел. енергия за обекта в *****, клиентски No
300122537720 на името на ищеца са формирани по посочените в отговора фактури с
дата на издаване от 31.03.2010 г. до 22.06.2016 г., като сумата от 3535.98 лв. – главница по фактурите,
представлява стойността на реално използваната и отчетена ел. енергия за този
период. Сочи, че стойността на отчетените количества ел. енергия, която е
реално потребена за процесния период, за който са издадени фактурите, но не е
заплатена, е в размер на 3535.98 лв. Поддържа, че погасителната давност като
юридически факт не погасява правото на кредитора, а поражда право на длъжника
да откаже изпълнение. Счита, че когато има пречка, стояща извън кредитора да
пристъпи към изпълнение, е налице препятствие на началото на срока, т.е.
давността не тече докато тази пречка бъде отстранена, което в случая е станало
едва през 2017 г., когато са узнали за смъртта на титуляра по партидата.
Излага, че върху задълженията се дължи и неустойка за просрочено плащане в общ
размер от 2923.50 лв. за периода 14.04.2010 г. – 20.05.2020 г., като за
неустойката за забава за периода от последните три години прави самостоятелно
възражение, тъй като същите му се дължат дори и главното вземане да е погасено
по давност. Заявява, че вземането за неустойка за забава не е погасено за
последните три години.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото
безспорни между страните са обстоятелствата, че ищецът е потребител на
електрическа енергия, доставяна от ответника, за електроснабден имот, находящ
се в гр. Ботевград, *****, за който при ответника има открита партида с
клиентски No 300122537720. Не е спорно и обстоятелството, че от страна на
ответното дружество са издадени процесните фактури за задължения на ищеца за
доставяна електрическа енергия на посочения обект, както и че ответникът е доставил на ищеца отразените в тези
фактури количества ел. енергия на съответната стойност, посочена във фактурите,
които са на обща стойност 3535.98 лв.
Посочените обстоятелства се установяват и от приетите по делото
доказателства - заверени копия
на фактура No ********** от 31.03.2010
г., фактура No ********** от 28.04.2010 г., фактура No 68574609 от
05.06.2010г., фактура No 70161902 от 26.06.2010г., фактура No 71918466 от
30.07.2010г., фактура No 73461565 от 27.08.2010г., фактура No 75038135 от
30.09.2010г., фактура No 76636556 от 28.10.2010г., фактура No 78232654 от
26.11.2010г., фактура No 79743712 от 28.12.2010г., фактура No 81373967 от
28.01.2011г., фактура No 82944328 от 26.02.2011г., фактура No 84492419 от
28.03.2011г., фактура No 86005828 от
28.04.2011г., фактура No 87590883 от 29.05.2011г., фактура No 89237397
от 28.06.2011г., фактура No 90768234 от 27.07.2011г., фактура No 92465693 от
26.08.2011 г., фактура No 94053267 от 28.09.2011г., фактура No 95611998 от
27.10.2011 г., фактура No 97299127 от 26.11.2011 г., фактура No ********* от
28.12.2011 г., фактура No ********* от 27.01.2012г., фактура No ********* от
25.02.2012г., фактура No ********* от 28.03.2012г., фактура No ********* от
26.04.2012г., фактура No ********* от 31.05.2012г., фактура No ********* от
28.06.2012г., фактура No ********* от 27.07.2012г., фактура No ********* от
26.08.2012г., фактура No ********* от 28.09.2012г., фактура No ********* от
26.10.2012г., фактура No ********* от 27.11.2012г., фактура No ********* от
22.12.2012г., фактура No ********* от 26.01.2013г., фактура No ********* от
27.02.2013г., фактура No ********* от 28.03.2013г., фактура No ********** от 22.04.2016 г., фактура No ********** от
21.05.2016 г., фактура No ********** от 22.06.2016 г., таблица за дължими суми от В.Н.
Видно от
заверено копие на Заявление от 06.02.2020 г. от В.Н. до „*****“ АД, със същото ищецът е направил искане да му бъдат заличени
погасените по давност задължения, а именно всички дължими суми към 06.02.2017
г. С писмо от 27.02.2020 г. от „*****“ АД до ответника от страна на ответното
дружество му е отправен отговор, че погасителната давност не се прилага
служебно, като са посочени непогасените му задължения към онзи момент.
Видно
от заверени копия на писмо с изх. No 100000126754 от 29.07.2020 г. и писмо с
изх. No1203589671/17.03.2020 г. от „*****“ АД, в същите се излагат
обстоятелства във връзка с прекъсването на снабдяването с електрическа енергия
на процесния имот на ищеца В.Н. поради неплатени негови задължения към дружеството по издадени
фактури.
От заверено копие на констативен протокол No 4609266/06.07.2020
г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД се установява, че на към посочената дата
захранването с електрическа енергия на имота на ищеца В.Н. е възстановено.
По делото е
представено и заверено копие на Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “*****” АД,
одобрени от ДКЕВР с Решение No ОУ – 056 от 07.11.2007 г. и изменени с Решение
No ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, съдържащи подробна регламентация на
договорните отношения по продажбата на електрическа енергия от “*****” АД на
потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на територията, за
която “*****” АД притежава Лицензия за обществено снабдяване с ел. енергия No
Л-135 от 29.11.2006 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.
124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на 3249.77 лв., представляващи
главница за плащане за минал период за клиентски номер 300122537720, за
апартамент, находящ се в гр. Ботевград, *****, по 35 фактури, за периода от
05.06.2010 г. до 28.03.2013 г., както и сумата
в размер 286.21 лв., представляващи главница за плащане за минал период за
същия недвижим имот по следните фактури: фактура No ********** от 31.03.2010
г., фактура No ********** от 28.04.2010 г., фактура No ********** от 22.04.2016
г., фактура No ********** от 21.05.2016 г. и фактура No ********** от
22.06.2016 г., или общо вземания по фактури за доставена ел. енергия с
дата на издаване от 31.03.2010 г. до 22.06.2016 г. на стойност 3535.98 лв., както и за сумата от 2820.98 лв., представляваща неустойки за просрочени
плащания на задълженията по процесните фактури.
Исковете са допустими, като е налице правен интерес от предявяването им,
тъй като за посочените суми от страна на ответника са издадени фактури за
доставена на ищеца електрическа енергия за процесния период, и включени в
справка за издадени на негово име фактури, а същият оспорва дължимостта на
претендираните вземания за доставена електрическа енергия за този период поради
погасяването им по давност. В случая са налице претендирани от ответника и
оспорени от ищеца вземания, като наличието на спор за дължимостта им обуславя и
правния интерес от предявяване на исковете.
По същество съдът намира исковете за основателни.
В настоящото производството всички релевантни факти са
безспорни между страните – а именно, че ищецът е
потребител на електрическа енергия, доставяна от ответника, за електроснабден
имот, находящ се в гр. Ботевград, *****, за който при ответника има открита
партида с клиентски No 300122537720, като от страна на ответното дружество са
издадени процесните общо 40 бр. фактури за задължения на ищеца за доставяна
електрическа енергия на посочения обект, както и че ответникът е доставил на ищеца отразените в тези фактури количества ел.
енергия на съответната стойност, посочена във фактурите, възлизащи на обща
стойност 3535.98 лв.
Спорът по делото се свежда до въпроса дали вземането на
ответника по процесните фактури е погасено по давност.
Съгласно Тълкувателно решение No 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС,
вземането за доставяна електрическа енергия, каквито са процесните, имат
периодичен характер, т.е. същите представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. “в” от ЗЗД, за които е
приложима тригодишна погасителна давност.
В случая
най-късно издадената фактура от процесните общо 40 бр. фактури е фактура No ********** от 22.06.2016 г.,
като всички останали фактури са издадени на дати, предхожадащи посочената. Съгласно чл. 19, ал. 1
от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на “*****” АД потребителят дължи
заплащане на продавача на стойността на ел. енергията и дължимата сума за
извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа, като по силата на
ал. 2 продължителността на периода за плащане е 10 дена, а съгласно ал. 8 на
същата разпоредба неполучаването на съобщение за дължимите от потребителя суми
не го освобождават от задължението за заплащането им. В ал. 6 на чл. 19 от Общите
условия е предвидено още, че по преценка на продавача, началната и крайната
дата на периода за плащане могат да се обявят в съобщение, приложено към фактурата,
какъвто е настоящия случай, като в съобщението към описаната по-горе последно
издадена фактура с No ********** от 22.06.2016 г., е посочен краен срок за заплащането й до 18.07.2016
г. Съгласно чл. 35 от Общите условия, потребител, който не изпълни задължението
си за плащане в срок на дължимата сума за използвана електрическа енергия,
дължи обезщетение на продавача в размер на законната лихва за забава за всеки
просрочен ден. По силата чл. 98а, ал. 1 и 4 от Закона за енергетиката, крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи услови, като
публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Според чл. 114,
ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Предвид
това и с оглед гореизложеното, то давността по най-късно издадената от
процесните фактури е започнала да тече от деня, следващ датата на падежа, а
именно от 19.07.2016 г., като е изтекла на 19.07.2019 г. При това към датата на
предявяване на исковите молби по гр. д. No 375/2020 г. на 10.03.2020 г. и
присъединеното към него гр. д. No 463/2020 г. на 05.05.2020 г., вземането
за главницата по посочената фактура е погасено по давност (вземането по тази
фактура е предмет на второто дело). Следователно погасени по давност се явяват
и вземанията по всички останали общо 39 броя фактури, които са издадени преди
тази фактура, поради което и изискуемостта им е настъпила по-рано, а от тук и
моментът на погасяването им по давност.
Неоснователни са възраженията на ответника, че в случая поради наличие на пречка, стояща извън кредитора да
пристъпи към изпълнение, давността не е текла до отстраняването на тази пречка,
което в случая е станало едва през 2017 г., когато от ответното дружество са
узнали за смъртта на титуляра по партидата. В разпоредбата на чл. 115 от ЗЗД са
посочени изчерпателно случаите, в които давността не тече, а именно: а) между деца и
родители, докато последните упражняват родителски права; б) между намиращи се
под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители,
докато трае настойничеството или попечителството; в) между съпрузи; г) за
вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под
управление, срещу управителя, докато трае управлението; д) за вземанията за
обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са
на служба; е) за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под
запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или
попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на
недееспособността; ж) докато трае съдебният процес относно вземането, като твърдените от ответника
обстоятелства не попадат в нито една от изброените в закона хипотези.
Предвид изложеното исковете за установяване недължимост на вземанията за
главниците по процесните 40 броя фактури за доставена от ответника на ищеца
електрическа енергия на обща 3535.98 лв. поради погасяването им по давност се явяват основателни и
следва да бъдат уважени.
Съдът намира за
основателен и искът за установяване на недължимост на вземането за сумата от
2820.98 лв., представляваща неустойки за просрочени плащания на задълженията по
процесните фактури.
В чл. 35 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на “*****” АД, е предвидено, че “потребител, който не изпълни
задължението си за заплащане в срок дължимата сума за използвана електрическа
енергия дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забава за всеки просрочен ден”. Следователно
така уговореното обезщетение няма характер на неустойка, а на
обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД. По силата на чл. 119 от ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. При това и доколкото в случая главните вземания са погасени по
давност, то погасени по давност се явяват и
вземанията за законна лихва върху главниците за целия процесен период от 14.04.2010 г. до 20.05.2020 г. С оглед изложеното то и неоснователно е
възражението на ответника, че неустойката за забава за периода от последните
три години преди предявяването на иска не е погасено по давност.
С оглед изхода
на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да му заплати направените разноски по делото в размер на 1482.83
лв., от които 292.83 лв. за държавни такси (по двете съединени дела) и 1190.00
лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба Nо 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
за защита по граждански дела за една инстанция при интерес от 5000 лв. до 10000
лв., какъвто е настоящия случай, като с оглед цената на предявените искове
минималното адвокатско възнаграждение в случая е 647.84 лв. Платеното и
претендирано адвокатско възнаграждение е в размер на 1190.00 лв., което не
надхвърля многократно посочения минимален размер и не се явява прекомерно.
Предвид това и възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца е неоснователно.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от В.Б.Н., с ЕГН **********,***, срещу “*****” АД, с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, бл. *****, искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че В.Б.Н. не дължи на “*****” АД сумата
от 3535.98 лв. /три хиляди петстотин
тридесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена електрическа енергия за електроснабден имот с адрес: гр.
Ботевград, *****, клиентски No 300122537720, за което са издадени следните фактури:
фактура No ********** от 31.03.2010 г.,
фактура No ********** от 28.04.2010 г., фактура No 68574609 от
05.06.2010г., фактура No 70161902 от 26.06.2010г., фактура No 71918466 от
30.07.2010г., фактура No 73461565 от 27.08.2010г., фактура No 75038135 от
30.09.2010г., фактура No 76636556 от 28.10.2010г., фактура No 78232654 от
26.11.2010г., фактура No 79743712 от 28.12.2010г., фактура No 81373967 от
28.01.2011г., фактура No 82944328 от 26.02.2011г., фактура No 84492419 от
28.03.2011г., фактура No 86005828 от
28.04.2011г., фактура No 87590883 от 29.05.2011г., фактура No 89237397
от 28.06.2011г., фактура No 90768234 от 27.07.2011г., фактура No 92465693 от
26.08.2011 г., фактура No 94053267 от 28.09.2011г., фактура No 95611998 от
27.10.2011 г., фактура No 97299127 от 26.11.2011 г., фактура No ********* от
28.12.2011 г., фактура No ********* от 27.01.2012г., фактура No ********* от
25.02.2012г., фактура No ********* от 28.03.2012г., фактура No ********* от
26.04.2012г., фактура No ********* от 31.05.2012г., фактура No ********* от
28.06.2012г., фактура No ********* от 27.07.2012г., фактура No ********* от
26.08.2012г., фактура No ********* от 28.09.2012г., фактура No ********* от
26.10.2012г., фактура No ********* от 27.11.2012г., фактура No ********* от 22.12.2012г.,
фактура No ********* от 26.01.2013г., фактура No ********* от 27.02.2013г.,
фактура No ********* от 28.03.2013г.,
фактура No ********** от 22.04.2016 г., фактура No ********** от 21.05.2016 г.,
фактура No ********** от 22.06.2016 г., както и сумата от 2820.98 лв. /две
хиляди осемстотин и двадесет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща
начислени неустойки за просрочени плащания по горните фактури, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА “*****” АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
бл. *****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на В.Б.Н., с ЕГН **********,***, сумата от 1482.83 лв. /хиляда
четиристотин осемдесет и два лева и осемдесет и три стотинки/ за направените по
настоящото дело разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :