№ 6588
гр. София, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20231110169068 по описа за 2023 година
при участието на прокурор Владимирова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 549 и сл. ГПК.
Образувано е по молба с правно основание чл. 14 от Закона за лицата и
семейството /ЗЛС/ на П. А. Г., ЕГН **********, И. А. П., ЕГН **********, Н.
М. Г., ЕГН **********, С. Н. Г., ЕГН **********, Т. М. Г., ЕГН **********, Е.
Д. Б., ЕГН **********, Р. А. Л., ЕГН **********, с искане съдът да обяви
смъртта на лицата А А. И., роден на 17.02.1917 г. и К А. И., роден на
02.02.1919 г.
При издаване на удостоверение за наследници изх. № РСЦ23-УГ01-7831
от 07.12.2023 г. от Столична община, район „Средец“, молителите установили,
че са наследници на Н. И. Х., починал на 14.05.1918 г., заедно с А А. И. и К А.
И., за които лица липсвали всякакви сведения от 1955 г. Сочи се, че след
направена справка в Столична община, район „Средец“, молителите
установили, че през 1935 г. бащата А Н И. декларирал, че има двама сина, а
именно А А. И., роден на 17.02.1917 г. и К А. И., роден на 02.02.1919 г., за
които се твърди никой от родствениците да не е чувал и виждал. От справката
се установявало, че при преброяване на населението през 1947 г., бащата А Н
И. декларирал, че има само един син, а именно А А. И., роден на 17.02.1917 г.
1
и живеещ на ... а след смъртта на бащата на 26.03.1955 г., като негов наследник
е посочен синът му А А. И., живеещ на ... Предвид изложеното се иска от съда
да обяви смъртта на лицата, за които няма никакви сведения повече от 68
години.
Представителят на СРП счита предявената молба с правно основание чл.
14 ЗЛС за основателна.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди
същите, установи от фактическа и правна страна следното:
Общият за молителите наследодател Н. И. Х., починал на 14.05.1918 г.,
видно от удостоверение за наследници /л. 5-8/, е имал шест деца - четири
дъщери и двама сина, т.е. наследствените колена са шест. Молителите Р. А. Л.,
П. А. Г., И. А. П. и Е. Д. Б. са наследници от коляното на К Н И. /син на общия
наследодател Н. И. Х./, а останалите молители - Н. М. Г., С. Н. Г. и Т. М. Г., са
наследници от коляното на В Н. А /дъщеря на общия наследодател Н. И. Х./.
Останалите четири колена са на Е Н. В, А Н И., Н Н. К и Б Н. Ф. Наследниците
на Н Н. К и Б Н. Ф са от трети наследствен ред, а по коляното на Е Н. В,
наследяват лица от четвърти наследствен ред.
Единият от синовете на общия наследодател Н. И. Х. – А Н И., роден на
09.10.1886 г. и починал на 26.03.1955 г., през 1935 г. декларирал, че е вдовец,
има двама сина, родени в Германия, съответно - А А. И., роден на 17.02.1917 г.
и К А. И., роден на 02.02.1919 г. Тези записи са отразени в том 32, стр. 182 на
старите семейни регистри от 1935 г., съхранявани в район „Средец“, Столична
община /л. 178/, като за лицата липсват данни за съставени актове за раждане,
както и съставени актове за смърт. А Н И., в качеството си на глава на
домакинство, записва четирите си сестри /Н, Е, Б и В/ и сина си А И., като
членове на домакинство, живущи в гр. София, ... Записът е направен на стр.
218, том 266 в старите семейни регистри от 1947 г., съхранявани в район
„Триадица“, Столична община /л. 180-184/. На стр. 218 от том. 266 в горния
ляв край е направено отбелязване, че към 27.06.1947 г. домакинството живее
на ул. Струма 1 /л. 181 от делото/.
Не се установиха каквито и да било други данни за лицата А А. И., роден
на 17.02.1917 г. и К А. И., роден на 02.02.1919 г. За тях липсват данни за
пътувания извън пределите на Република България, за образувани досъдебни
производства, за осъждане и излежаване на присъда, за образувани
2
изпълнителни производства, за издавани лични документи, за обществено и
здравно осигуряване и осигурител, за пребИ.ване в някой от следствените
арести или в местата за лишаване от свобода, както и за настаняване за
лечение в някоя от психиатричните болници в страната, а в общинската
администрация по последното местоживеене не са постъпили никакви
сведения, въпреки направеното разгласяване съгласно чл. 550, ал. 2 от ГПК.
Молбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирани да
образуват производството заинтересовани лица. Предвид липсата на данни,
които да насочват за друго последно местоживеене на лицата, чиято смърт се
иска да бъде обявена, освен направените записи от бащата на лицата – А Н И.,
по арг. от чл. 549, ал. 1 от ГПК съдът намира, че молбата му е подсъдна.
Според чл. 14, ал. 1 от ЗЛС след като изтекат пет години от деня, за който
се отнася последното известие за отсъстващия, съдът по искане на прокурора
или на всеки заинтересован, обявява неговата смърт. От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че последното известие за К А. И.,
роден на 02.02.1919 г., е от 1935 г., посочен като син на А Н И., като след тази
година не се събраха данни за направени записи за лицето. Няма каквито и да
било известия за това лице в деветдесетгодишен период. Същият няма ЕГН,
не са му издавани документи, не присъства в публичните регистри. За А А. И.,
роден на 17.02.1917 г. се установи, че последното известие е от 27.06.1947 г.,
като след тази дата не се събраха данни за отбелязване на лицето в регистрите.
Лицето нито има ЕГН, нито съставени актове за гражданско състояние. След
извършените разгласявания на молбата, въз основа на която е образувано
производството по настоящото дело, не са постъпили никакви сведения за
лицата в СО, район „Средец“. Ето защо съдът намира, че са налице
предвидените в чл. 14, ал. 1 ЗЛС материалноправни предпоставки – изтекли са
повече от пет години от деня, за който се отнася последното известие за
отсъстващите А А. И., роден на 17.02.1917 г. и К А. И., роден на 02.02.1919 г.,
и с оглед липсата на всякакви сведения за тях молбата за обявяването на
смъртта им следва да се уважи. По аргумент на чл. 16 ЗЛС съдът следва да
определи деня, а по възможност и часа на предполагаемата смърт, като при
липса на каквито и да било данни за момент на смъртта се приема денят, за
който се отнася последното известие. В конкретния случай се установи, че
последното известие за К А. И., роден на 02.02.1919 г., е от 1935 г., когато е
записан в семейните регистри /като при липса на конкретна дата през
3
посочената година съдът приема за дата на последното известие последната
дата от годината, а именно – 31.12.1935 г./. Съдът не може да определи часа на
предполагаемата смърт, тъй като конкретни доказателства в тази насока не са
събрани. С оглед изложеното, следва да се обяви смъртта на К А. И., роден на
02.02.1919 г., за настъпила на 31.12.1935 г. Последното известие за А А. И.,
роден на 17.02.1917 г. се установи да е от 27.06.1947 г., като в семейните
регистри е отбелязано, че домакинството живее на ул. Струма 1, гр. София.
Предвид разпоредбата на чл. 16 ЗЛС, следва да се обяви смъртта на А А. И.,
роден на 17.02.1917 г., за настъпила на 27.06.1947 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА СМЪРТТА на К А. И., роден на 02.02.1919 г., за настъпила на
31.12.1935 г., на основание чл. 14 ЗЛС.
ОБЯВЯВА СМЪРТТА на А А. И., роден на 17.02.1917 г., за настъпила на
27.06.1947 г., на основание чл. 14 ЗЛС.
Заверен препис от решението да се изпрати служебно на общинската
администрация в район „Средец“, Столична община, за съставяне акт за смърт
на К А. И., роден на 02.02.1919 г. и на А А. И., роден на 17.02.1917 г., и
двамата с баща А Н И., роден на 09.10.1886 г., починал на 26.03.1955 г., бивш
жител на гр. София, съставен акт за смърт № 231, записан в регистър на
населението том 266, стр. 218.
Решението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4