МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
ПО НОХД № 277/2013Г. ПО ОПИСА
НА РАЙОНЕН СЪД – ГР. КУБРАТ
Наказателното производство е образувано по внесен от Районна
прокуратура гр. Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимия
И.К.И. *** за това, че в периода от месец
март 2013 год. до 11.09.2013 год. в землището на с. Севар, обл. Разград,
действайки в условията на продължавано престъпление, без редовно писмено
позволително е добил, събрал и извозил от горския фонд дървета и части от тях,
включително отсечени и паднали – 15 пр.куб.м. дърва за огрев, от вида „цер”, на
обща стойност 360.00 лева, собственост на „Кубратска гора” ЕООД гр. Кубрат, с управител Х.Я.Х. - престъпление по
чл.235, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е било
повдигнато с обвинителния акт. Заявява, че събраните по делото доказателства
установяват по несъмнен начин авторството на подсъдимия в извършване на
деянието, за което е обвинен. Пледира на И. да се наложат предвидените за това
предвидените за това престъпление кумулативни наказания, а именно лишаване от
свобода над минималния размер и глоба, също ориентирана над минимума.
За ощетеното юридическо лице - „Кубратска гора” ЕООД гр. Кубрат, в срока по
чл.85, ал.3 от НПК не се явява представител и не се претендира участие като
граждански ищец в наказанелния процес.
Подсъдимият И.К.И. на досъдебното производство се признава виновен в
извършване на деянието, за което е обвинен. За насроченото първо съдебно
заседание, след като е получил преписи от обвинителния акт и разпореждането на
съда, не се явява. От справката изискана от РУ „Полиция” гр. Кубрат се
установява, че подсъдимият е напуснал пределите на страната. Поради това и при
условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, съдът разгледа делото по реда на
задочното производство. Назначеният от съда служебен защитник на И., пледира за
постановяване на осъдителна присъда, но с оглед на събраните по делото
доказателства и направените самопризнания на подзащитния му на ДП,
съдействието, което е оказал на разследващите, да му наложи наказание на
минимума.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства , приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс. И.К.И. е 42-годишен, български
гражданин, неженен, осъждан-реабилитиран, с основно образование, безработен.
Подсъдимият
И.К.И. живеел заедно със своето семейство в село Севар на ул. Цар Симеон № 10.
От
пролетта на 2013г., месец март, започнал да ходи с каруцата си до гората в
землището на село Севар, от където намерил дърва за огрев от вида „цер”.
Въпреки че не притежавал писмено позволително от „Кубратска гора” ЕООД гр. Кубрат за добив и транспортиране на
дървесина, добил, събрал и извозил до дома си неустановено количество дърва.
Дървесината нарязал и подредил около обора в двора на дома си.
По описания начин подсъдимият
събрал и извозил до дома си до 11.09.2013г. общо 15 пр.куб.м. дърва за огрев, от вида „цер”. Всичките дърва складирал в
двора на имота си.
На 11.09.2013г., във връзка с подаден сигнал, че подсъдимият притежава
незаконно добита дървесина, свидетелите И.И. и К.С., и двамата служители на „Кубратска гора” ЕООД гр. Кубрат, извършили проверка в имота на
подсъдимия. Горските служители констатирали, че около обора на И. били
складирани 15 пр.куб.м. дърва
за огрев „цер”.
Количеството установили след замерване с рулетка. Констатирали също, че
дървесината е без поставена контролна горска марка. При поискване, подс. И. не
представил превозен билет, или друг документ, удостоверяващ произхода на
дървата. И пред двамата свидетели И. обяснил, че от пролетта на 2013г. с
каруцата си ходел в гората в землището на селото и събирал дърва, като някои и
отсичал, след което ги превозвал до дома си.
За констатираното свидетелите
уведомили РУ „Полиция” гр. Кубрат, а дежурна оперативно-следствена група
извършила оглед на намерените дърва в имота на подсъдимия.
Впоследствие други служители на
„Кубратска гора” ЕООД иззели общото количество 15 пр. куб. метра дърва, които
оставили на съхранение в тяхната складова база.
Според оценката на вещото лице стойността на добитите, събрани и извозени
от горския фонд дървета и части от тях възлиза на 360.00 лева.
По доказателствата:
Всички
доказателства в своята съвкупност сочат, както авторството на подсъдимия, така
и индивидуализират деянието му. В тази насока са безспорните писмени
доказателства по делото: протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум,
оценителна експертиза, справка за съдимост, писмо от „Кубратска гора” ЕООД, които
кореспондират със събраните по делото гласни доказателства – свидетелски
показания на св.И. и св.С..
Съдът
кредитира изцяло всички събрани по делото писмени доказателства. Същите кореспондират,
както помежду си, така и в цялост на установената по делото фактическа
обстановка.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият И.К.И. с
действията си е осъществил състава на престъпление по чл.235, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй
като в периода в периода от
месец март 2013 год. до 11.09.2013 год. в землището на с. Севар, обл. Разград,
действайки в условията на продължавано престъпление, без редовно писмено
позволително е добил, събрал и извозил от горския фонд дървета и части от тях,
включително отсечени и паднали – 15 пр.куб.м. дърва за огрев, от вида „цер”, на
обща стойност 360.00 лева, собственост на „Кубратска гора” ЕООД гр. Кубрат, с управител Х.Я.Х..
От
обективна страна подсъдимият е осъществил някои от формите на изпълнителното
деяние, ангажиращо наказателната му отговорност по чл.235, ал.1 от НК, а
именно: отсичане, събиране, добиване и извозване на дървен материал.
Служителите на „Кубратска гора” ЕООД гр. Кубрат са
констатирали деянието извършено от
подсъдимия. По несъмнен начин
(обясненията на подсъдимия, дадени на ДП и писмо от „Кубратска гора”
ЕООД гр.Кубрат и показания на свидетелите) се установява, че за добиването и
извозването на дървесния материал подсъдимият И. не е имал съответното
позволително, като дървата не са били маркирани, т.е. без КГМ и ЕГМ. Установява се, че в инкриминирания период от месец март 2013 год. до 11.09.2013 год. е извършил няколко деяния,
които осъществяват поотделно един и същ състав на престъплението по чл.235, ал.1 от НК,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото. Ето защо извършеното от него следва да се квалифицира
в условията на продължавано престъпление – чл.26 ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал
при пряк умисъл: съзнавал общественоопасния характер на извършеното и неговите
общественоопасни последици и целял настъпването на вредоносния резултат, което
е обективирано в поведението му: знаел е, че за да извършва сечене, добиване и
транспортиране на дървесна маса следва да има съответното позволително,
съзнавал е, че няма издадено такова, но въпреки
това, осъществил описаното деяние.
По наказанието:
Предвид
изложеното съдът призна подс. И.К.И. за виновен
в извършване на престъплението по чл.235, ал.1, във вр. чл.26, ал.1 от НК,
като при индивидуализацията на наказанието съобрази: смекчаващи
отговорността обстоятелства: признанието за виновност, чисто съдебно минало; съдействието, което оказва на разследващите органи за
разкриване на обективната истина; отегчаващи отговорността
обстоятелства: няма. Отчитайки предходното
съдът определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като наложи шест месеца лишаване от свобода и кумулативно
предвиденото за това престъпление наказание глоба в размер на 1500.00 лева.
С оглед
чистото съдебно минало на дееца, както и поради това, че наказанието е под три
години лишаване от свобода, съдът намери, че с приложението на института на
условното осъждане ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК, поради
което отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за тригодишен
изпитателен срок считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът може да се надява, че така определеното по вид и размер наказание ще
въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му отнеме възможността да
върши друго престъпление. Неизбежното му наказване ще подейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото, ще допринесе за
удовлетворяване на общественото чувство за справедливост, еквивалент на
възмездието като обществена оценъчна категория.
Подсъдимият И.К.И. дължи на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по
делото, като следва да заплати в полза на ОД на МВР Разград сумата 35.00 (тридесет и
пет) лева – разноски на досъдебното производство.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: /П/ Ал. Великова