№ 108
гр. Варна, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100502653 по описа за 2021 година
Производството се развива по реда на чл. 294 от ГПК.
С Решение № 60176 от 26.10.2021г. по гр.д. № 3865/2020г. на ВКС, IV ГО е отменено
Решение № 26037 от 18.08.2020г. по в.гр.д. № 1165 по описа за 2020г. на ВОС, IV състав,
като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по
прилагането и тълкуването на закона, както и необходимостта от извършване на нови
съдопроизводствени действия.
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго-Про
Продажби“ АД срещу Решение № 519 от 05.02.2020г. по гр.д. № 15388/2019г. по описа на
ВРС, XXV-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в
отношенията между страните, че Ж. ИВ. Ж. с ЕГН ********** не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ********* сумата от 20546.77 лева, начислена в резултат на
преизчисляване на количествата електрическа енергия за обект на потребление, находящ се
в ***, с кл. № *** и аб. № *** за периода от 19.09.2017г. до 18.09.2018г., за която сума е
издадена фактура № ********** от 23.08.2019г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото.
Съдържа доводи, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството,
а именно – цена на реално потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Безспорно страните са били обвързани
по силата на договор за продажба на ел. енергия, а обекта присъединен към
1
електроразпределителната мрежа; дружеството е било изправно по задължението си да
доставя ел. енергия в обекта на клиента; електромерът е демонтиран, подменен с нов и
предоставен за метрологична експертиза в БИМ; от заключението на метрологичната
експертиза е установено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера – наличие на преминала енергия по тарифа 3, която не е визуализирана на
дисплея. При наличие на всички предпоставки и законосъобразно извършено преизчисление
на количеството ел. енергия, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната
ел. енергия в обекта, поради което предявеният иск за недължимост е неоснователен и
следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се ревизира обжалваното решение.
В отговор Ж. ИВ. Ж. оспорва доводите в жалбата. Поддържа липса на основание за
начисляване на исковата сума – извършената корекция е лишена от законово основание,
нито се основава на съществуващото между страните договорно отношение. Не е установено
реално доставяне на количествата ел. енергия в обекта на потребление, както и периода на
доставката, поради което не се дължи и заплащане на цената на същите. Наред с това по
делото не е установено какви са били показанията в регистър 1.8.3 към момента на
монтиране на СТИ в обекта на потребление, за да се приеме, че процесното количество е
реално доставено след монтажа на СТИ в обекта на потребителя. Отправя в тази връзка
искане обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Ж. ИВ. Ж. срещу
„Енерго-Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
дружеството ответник сумата от 20546.77 лева, начислена по партидата й в резултат на
извършена корекция на сметка за ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна.
Фактическите твърдения, на които е основана исковата молба са в следния смисъл:
ищцата е клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД и ползва доставената от дружеството ел.
енергия в собствения й обект на потребление в гр. Варна на основание договорно
правоотношение. Узнала за извършено преизчисление на количеството потребена ел.
енергия и корекция на сметката за собствения й обект на потребление, като на това
основание дружеството ответник претендира исковата сума. Оспорва възможността
количеството предмет на преизчислението да е преминало по електрическата инсталация,
захранваща обекта на ищцатаОспорва дължимостта на сумата, с аргумент за липса на правно
основание, което да обоснове вземане на дружеството в исковия размер, както и
обстоятелството, че начислената допълнително ел. енергия е действително доставена и
потребена за сочения период. Оспорва в тази връзка констатациите от извършената
проверка, обективирани в КП съставен от служители на „ЕРП Север“ АД, както и тези в КП
2
от метрологичната експертиза. Отправила в тази връзка искане за постановяване на
положително решение по спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорил предявения иск. Навел твърдения, че исковата сума е цена на реално
доставено и потребено количество ел. енергия, дължима на основание сключен между
страните договор за доставка на ел. енергия при общи условия, по който ищецът е
потребител, а дружеството – доставчик. При техническа проверка изправността на СТИ,
обективирана в съставен констативен протокол са извършени замервания с еталонен
калибриран уред и е установено натрупано количество в скрит регистър. Електромерът е
демонтиран със съмнение за софтуерна манипулация, поставен в индивидуална опаковка и
изпратен за експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е
установено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия в регистри 1.8.3 и 1.8.4, които
не са визуализирани на дисплея. Съставено е становище за начисление на ел. енергия и
издадена фактура за исковата сума. Касае се за установено точно количество реално
потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на договора за покупко
продажба на ел. енергия. Отправил искане поради това за постановяване на решение, с което
искът бъде отхвърлен.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 12.09.2014г. в обекта на аб. № *** е монтиран електромер № 1115 0314 0058 7113
с нулеви показания по нощна и дневна тарифи и без данни за върхова тарифа, видно от КП
№ 11100544 /л. 46 от делото на ВРС/.
От съдържанието на Констативен протокол № 1105035/18.09.2018г. се установява, че
при контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на
собствения на ищеца обект, в присъствие на клиента, в обекта на потребление, електромерът
е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в
индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 508221. Протоколът е подписан от двама
представители на „Енерго-Про Мрежи” АД и от потребителя.
Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1590/14.08.2019г., от
заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса
в тарифната схема на електромера. Действително потребената енергия се разпределя и върху
невизуализирани тарифи Т3 – 108951.2 kWh, която не е визуализирана на дисплея.
Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергия, но не съответства на техническите
характеристики.
Въз основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа
енергия от 22.08.2019г. в размер на 108951 кWh за периода 19.09.2017г. – 18.09.2018г. на
3
основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното
количество неотчетена ел. енергия, за цената на което е издадена и фактура в размер на
исковата сума.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на експерта, се
установява, че към датата на извършване на контролната проверка, процесният електромер е
бил в срок на метрологична годност. В конкретния случай е налице вмешателство в
параметризацията на СТИ – през измервателният уред е преминало количество
електроенергия отчетено в невизуализиран регистър 1.8.3, което не е отчетено във видимите
за отчет два регистъра. Количеството ел. енергия, натрупано в невизуализирани регистри е
измерено от електромера съответно потребено. Това потребление при 10 kWh
инсталирана мощност, не може да бъде потребено в продължение на една година. В рамките
на една година, при тези параметри може да се потреби най-много 61000 kWh. Това
количество ел. енергия може да се потреби за по-голям период от време. Изчисленията по
остойностяване на определената за доплащане ел. енергия са математически точни,
съобразени с действащи към процесния период утвърдени цени.
При настоящото разглеждане на делото пред ВОС по делото е проведена комплексна
СЕТСЕ, с участието на вещо лице софтуерен специалист и електроинженер, в заключението
на която се установява следното: първоначалната параметризация на електромера в обекта
на потребление е извършена от завода производител, „АК Пластроник“, гр. Велико Търново.
При монтажа на процесното СТИ стойностите на тарифните регистри са нулеви и не е
възможно да бъдат изтривани налични данни в тарифните регистри на СТИ. Т.е. към датата
на монтажа му в обекта, процесното СТИ е било ново, с нулеви показания за всички
тарифни регистри. Промяна в съдържанието на тарифите на СТИ след процедура по
оценяване на съответствието, без да бъде осъществен достъп до вътрешността му е
невъзможна. Ето защо следва предположението, че показанията на тарифи Т3 и Т4 също са
били нулеви към този момент. В случая е установено несъответствие на програмните
параметри на СТИ, с тези, с които е възприет в базата данни на ответника, довело до
неотчитане, съответно до неинкасиране на част от потребената ел. енергия в процесния
обект. Осъществена е неправомерна и целенасочена софтуерна намеса, насочена към
разпределяне на действително потребената енергия и върху невизуализирана тарифа.
Показанията в регистър 1.8.3 на тарифа Т3 са се натрупали именно вследствие на
активирането му чрез препрограмиране на тарифната схема на СТИ, като точния момент на
това въздействие не може да се определи със сигурност. Най-рано този регистър е бил
активиран след монтажа на електромера в процесния обект – 12.09.2014г. Количеството ел.
енергия, натрупано в невизуализиран регистър 1.8.3 в размер на 108951.2 kWh е преминало
реално през инсталацията на процесния обект и е реално потребена чрез включените в
обекта консуматори, а натрупването е започнало от момента на препрограмирането на
тарифната схема на електромера и продължило до момента на демонтажа му. При
предвидена допустима мощност от 10 kW потреблението на процесния обект може да
достигне до 61320 kWh за 365 дни. Отчетеното в тарифен регистър 1.8.3 количество ел.
4
енергия от 108951 kWh е начислено за едногодишен период, предхождащ датата на
демонтажа, а съобразно справка за потреблението през последните 12/24/34 м. в същия
период има отчетена ел. енергия по Т1 и Т2 общо в размер на 4410 kWh. Като се прибави
определената за доплащане процесна ел. енергия от 109851 kWh се получава общо 113361
kWh. Това означава, че общо начисленото количество ел. енергия за периода не е могло да
бъде доставено без да бъдат надхвърлени ограниченията, свързани с техническите
параметри на монтираното на обекта СТИ.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
В тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да въведе в процеса и да
изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в
отричания от ищеца размер.
Главното твърдяно правопораждащо вземането основание в случая е извършена
корекция на сметката на абоната на основание чл. 50 от ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98 от
12.11.2013г./, които правила, към датата на процесната проверка са отменени – съответно чл.
1 - 47 и чл. 52 - 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на
ВАС, обн. ДВ бр. 15 от 14.02.2017г. Действащи към релевантния момент са разпоредбите на
чл. 48-51 от ПИКЕЕ, отменени с решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм.д. № 3879/2017г. на
ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018г. Към датата на проверката е липсвал нормативен ред за
установяване на условия за преизчисление и за начина на извършване на проверка на СТИ.
Ето защо отсъстват предпоставки от състава на соченото от ответника основание за
провеждане на корекционната процедура, предвид датата на съответната проверка на
електромера. Вземането следователно не е възникнало на основание правомерна
реализирана корекция на сметка.
Евентуално поддържаното от въззивника правопораждащо основание на вземането е
обвързващото страните облигационно правоотношение по договор за продажба на ел.
енергия. Правно основание за доставчика да претендира заплащане на цена за количество
потребена електрическа енергия, записано като показания на невизуализиран на дисплея
регистър, е разпоредбата на чл.183, ал. 1 от ЗЗД при доказан факт на реалното потребление
за определен период от време.
В тази връзка, прието в съдебната практика на ВКС е, че правоотношенията между
енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, са
договорни, за доставка /продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в
ЗЕ случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба – чл. 183 и сл. от ЗЗД,
съответно гл. XXII от ТЗ, когато сделката е търговска. Тъй като източникът на задължението
за крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е договор,
а разпоредбите на ЗЕ не изключват приложение на общия граждански закон /ЗЗД/ във връзка
със задължението на купувача да плати цената на доставената стока, то от правилото на чл.
183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия в конкретен
5
период, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по - малък размер и съответно е
заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата в
дължимата сума за същия период. Така, купувачът дължи заплащане на действително
доставената и потребена от него електроенергия, на основание чл. 200 от ЗЗД /в този см.
Решение № 107/26.11.2020г. по гр.д. № 1096/2020г. на ВКС, III ГО/. Без значение е дали има
виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената
електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи
цена за цялото. При установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което
дължимите от потребителя суми са начислени не според реално доставената в обекта
електроенергия, за доставчика възниква вземане поради разликата между измереното и
реално доставеното количество електроенергия. При липса на специална правна уредба
/преди приемането на ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в
ДВ/ задължението на потребителя да заплати реално доставено количество електроенергия в
обекта намира правно основание в договора за покупко-продажба между потребителя и
доставчика. Правното основание за доставчика да търси заплащане цената на количество
потребена електроенергия, записано като показания на невизуализиран на дисплея регистър
в този случай е разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ЗЗД, при положение, че бъде доказан
фактът на реалното потребление за определен период от време. При наличие на действащи
ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява според предвидените в тях обективни
правила за измерване на доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, като доставчика е освободен от задължението да докаже периода на неточно
измерване и реално потребеното количество ел. енергия /в този смисъл решение №
21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016г. на ВКС, I ГО, решение № 150/26.06.2019г. по гр.д.
№ 4160/2018г. на ВКС, III ГО, решение № 124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г. на ВКС,
III ГО, решение № 160/31.12.2020г. по гр.д. № 1174/2020г. на ВКС, IV ГО; Решение № 60181
от 06.10.2021г. по гр.д. № 4101/2020г. на ВКС, III ГО; Решение № 60176 от 26.10.2021г. по
гр.д. № 3865/2020г. на ВКС, IV ГО и др./.
С оглед тези разрешения, правилно ВРС в конкретния случай е приел, че между
страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по покупко-продажба
на електроенергия, регламентирано от ЗE. Ответникът е лицензиран доставчик, а ищецът –
потребител на ел. енергия за битови нужди, присъединен към електропреносната мрежа,
обслужвана от ответника. Ищецът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и
дължи да заплаща на ответника само цената на електроенергията, която реално е доставена в
обекта.
Спорен между страните е въпроса доколко по силата на договорното правоотношение
за ищеца е възникнало задължението за плащане на сумата 20546.77 лева – разлика между
доставеното и отчетено количество електроенергия за периода 19.09.2017г. – 28.09.2018г. В
тежест на ответника при това е да докаже тази количествена разлика, респ. възникналото
вземане от разликата в стойността на доставеното и начисленото количество в задължение
на ищеца-битов потребител.
6
От съвкупността на събраните по делото доказателства /писмени и експертни/ се
установява по делото, че при извършена на 18.09.2018г. техническа проверка на СТИ,
монтирано в обекта, служители на въззивника са констатирали показания не само в явните
регистри, но и в скрит регистър; че при извършена проверка в БИМ е установено
електромерът да съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия; че при софтуерно „прочитане“ на
паметта му е установена осъществена външна намеса в тарифната му схема – наличие на
преминала електрическа енергия в невизуализиран на дисплея регистър 1.8.3. Според
приетите по делото заключения на СТЕ е констатирано неправомерно вмешателство в
работата на измервателното устройство – налице е външна /софтуерна/ намеса в програмата
за параметризация на електромера, тъй като са налични данни, записани в трети,
невизуализиран на дисплея на измервателния уред регистър. Дадено е заключение, че
отчетените в този регистър количества ел. енергия са доставени, преминали през СТИ и
потребени, но не са инкасирани и заплатени, поради отчитането им в невизуализиран на
дисплея регистър. Събрани са и данни за невъзможността в случая да се установи началния
момент на натрупване на количеството ел. енергия в скрит регистър. Тези изводи са
подкрепени от събраните при настоящото разглеждане на делото експертни знания
посредством проведена от вещи лица софтуерен специалист и електроинженер експертиза.
От заключението на последната следва, че в случая електромера е монтиран през 2014г. в
обекта нов, с нулеви показания по всички тарифни регистри. Количеството ел. енергия,
натрупано в невизуализиран регистър 1.8.3 е преминало реално през СТИ. Електрическата
енергия, която е преминала през измервателната система на електромера е доставена до
обекта и е потребена. Натрупването е започнало от датата на извършената софтуерна намеса
в тарифната схема на СТИ, при която е включен тарифен регистър 1.8.3, която следхожда
монтажа на електромера на обекта, но не може да се установи с точност. Отчетеното в
тарифен регистър 1.8.3 количество ел. енергия от 108951 kWh начислено за едногодишен
период, предхождащ датата на демонтажа, заедно с количеството отчетена ел. енергия по Т1
и Т2 общо в размер на 4410 kWh /общо 113361 kWh/ обаче не е могло да бъде доставено в
рамките на исковия едногодишен период, без да бъдат надхвърлени ограниченията,
свързани с техническите параметри на монтираното на обекта СТИ.
Установено е следователно, че количеството ел. енергия, представляващо разлика
между доставеното и отчетено количество електроенергия за периода 19.09.2017г. –
18.09.2018г. определена за доплащане надхвърля рамките на допустимото количество, т.е.
не може да се достави, съответно потреби в този период с оглед техническите параметри на
присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите
проводници съгласно експертното заключение, прието и неоспорено по делото.
Количеството ел. енергия, натрупано в невизуализиран регистър 1.8.3 е реално преминало
през измервателната система на СТИ, същото количество е доставено до обекта и съответно
действително потребено от потребителя, на извън претендирания период. По делото не е
установено количеството ел. енергия, което е реално доставимо, доставено е, но неизмерено
и незаплатено в рамките на исковия период, както и съответната цена на това количество,
7
поради което съдът приема, че за доставчика не е възникнало вземане, под формата на
цената на количество доставена и потребена електроенергия, записано като показания на
невизуализиран на дисплея регистър в периода 19.09.2017г. – 18.09.2018г., възлизаща на
исковата сума. При недоказано и евентуално правопораждащо основание на вземането,
предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи.
Решението на ВРС, с което искът е уважен е законосъобразно постановено и следва
да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има
право на поискани разноски. Доказаният размер на действително реализираните от страната
разноски под формата на платено възнаграждение на адвокат възлиза на сумата от 1500 лв.
за първа въззивна и касационна инстанция. Пред настоящата инстанция съгласно представен
договор за правна защита и съдействие, същият е сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА, като възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката. В тези размери,
включително и разноските, платени от бюджета на съда, следва да се възложат в тежест на
въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 519 от 05.02.2020г. по гр.д. № 15388/2019г. по описа
на ВРС, XXV-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено
в отношенията между страните, че Ж. ИВ. Ж. с ЕГН ********** не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ********* сумата от 20546.77 лева, начислена в резултат на
преизчисляване на количествата електрическа енергия за обект на потребление, находящ се
в ***, с кл. № *** и аб. № *** за периода от 19.09.2017г. до 18.09.2018г., за която сума е
издадена фактура № ********** от 23.08.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА „Енерго-
Про Продажби” АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ц.С. Д. сумата от 1146.38 лева,
представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция, както и на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Ж. ИВ. Ж. с ЕГН ********** сумата от 1500 лева –
съдебни разноски по к.д. № 3865/2020г. на ВКС и сумата от 1500 лева – съдебни разноски
по в.гр.д. № 1165/2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд – гр. Варна сумата от 300 лева,
представляваща разноски под формата на депозит за вещо лице, платени от сумите,
предвидени от бюджета на съда в хипотеза на чл. 83, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяване му,
8
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК преписи от решението да се връчат на страните по
делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9