МОТИВИ към присъда № 23/12.03.2014г. по НОХД № 55/2014г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия Т.Ю.С. за това, че на 10.07.2013г. в
гр.Асеновград, обл.Пловдив, е направил опит умишлено да умъртви Ф.Ю.С., с ЕГН
**********, като, макар и да е довършил изпълнителното деяние, не са настъпили
предвидените в закона и искани от него общественоопасни последици -
престъпление по чл.115 вр. чл.18, ал.1, предл.2 от НК.
Делото беше разгледано по реда на
чл.371, ал.1, т.2 от НПК, предвид направено от подсъдимия признание на фактите
по обвинителния акт.
В хода на съдебните прения, представителят на
Прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато, счита, че от
доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, идентична с
отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, с оглед
данните за личността на подсъдимия, да се наложи наказание Лишаване от свобода
при условията на чл.54 от НК в размер на 12 години, което да бъде намалено с
една трета, предвид проведеното съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като крайния размер наказание се изтърпи от подсъдимия при първоначален
строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, с приспадане
на предварителното задържане по делото. Прокурора взема отношение и по
веществените доказателства и направените разноски.
Защитата на подсъдимия, в лицето на адв.Р.Б., не
оспорва фактите по делото, но предлага, съдът да преквалифицира извършеното от
подс.С. като престъпление по чл.129, ал.1 от НК. Алтернативно, в случай, че
съдът възприеме предложената от прокурора правна квалификация, то настоява за
определяне на наказанието при условията на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, като на подсъдимия се наложи такова в размер на 3 години Лишаване от
свобода, чието изпълнение да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок
от 5 години.
Подсъдимия Т.С. лично, изрази разкаяние за
направеното, и предостави на съда да прецени какво наказание да му
определи.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр.
чл.373, ал.3 от НПК всички доказателства по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Т.Ю.С. е
роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, женен, с основно
образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подс.Т.С. призна изцяло фактите, отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
Св.Ф.Ю.С. и подс.Т.С. сключили граждански брак
преди около 20 години, като от брака си имат две деца – св.Г.С. и св.Д.С., вече пълнолетни. Семейството
обитавало първи жилищен етаж на къща, намираща се на ул. „***” № *** в
гр.Асеновград, в която на втория етаж живеело семейството на св.Ю. С. - брат на
подсъдимия, както и майката на Т. и Ю. С. - Ф.Б.И..
През по-голямата част от семейния си живот,
подс.С. бил безработен, като за издръжката на семейството се грижела предимно
съпругата му, която от дълги години била трудово ангажирана, а при нужда разчитала
и на помощ от майка си - св.Б.Ф..
Въпреки липсата на работа и доходи,
подсъдимият харчел значителна част от приходите на съпругата си, за
удовлетворяване на лични, не общи за семейството, нужди, включително и за
хазарт. Подсъдимият редовно проявявал агресивно поведение спрямо съпругата и
децата си, изразяващо се както в скандали, предизвикани от него, така и във
физическо насилие. За последно преди 10.07.2013г., пострадалата св.Ф.С. била
подложена на побой от съпруга си, през месец август 2012г., за последиците, от
който се наложило да посети медицинско заведение, където й бил извършен
последващ преглед от лекар, а резултатите от него - отразени в амбулаторен лист
(т.2, л.195, дос.произв.).
Подсъдимият проявявал стремеж да доминира над
най-близките си и да ги подчинява на волята си, а освен това изпитвал и
изключително силно, перманентно чувство на ревност, спрямо съпругата си, на
която фактически гледал, като на своя собственост. Като последица от това, я
подлагал на непрекъснат контрол, изразяващ се в забрана да контактува, и дори
да поздравява мъже, даже да са негови роднини – братовчеди, проверявал й
мобилния апарат за проведените разговори, изисквал от нея по време на почивките
си, да му се обажда, позволявал й само с негово разрешение да излиза на срещи с
приятелки, вдигал й скандали дори за най-малкото закъснение, като тези му
прояви ексалирали след злоупотреба с алкохол.
На 09.07.2013г. около 11,30 часа, подсъдимият и
съпругата му св.Ф.С. излезли от дома им, и отишли в кафене в гр.Асеновград, където
останали до около 13,00 часа, след което свидетелката, която била на работа
втора смяна, се качила на служебен автобус, за фирма „***” в с.Р., обл.Пловдив,
където била местоработата й. Подсъдимият от своя страна, се срещнал със свой
приятел, с когото посетили ресторант „***” в града. В заведението консумирал
значително количество алкохол – първо около 4-5 бири, а после преминал и на
концентрат – ракия. Вече повлиян от изпитите питиета, подсъдимият видял в
заведението най-обикновен кухненски нож с дървена дръжка, който му заприличал
на сходен нож, донесен от съпругата му в дома им преди няколко месеца. Това
сходство предизвикало у него съмнението, че Ф. е била на някакво място без
неговото знание и позволение, където е контактувала неясно с кого, и това се
оформило в съзнанието му като проблем. За да разреши този „проблем” със
сходството на ножовете, той взел ножа от заведението, и около 23.00 часа се
прибрал в дома си.
По това време в жилището се намирала единствено
дъщеря му св.Г.С., тъй като съпругата му все още била на работа, а синът им –
св.Д.С., от известно време работел във Великобритания. Още с влизането на
подсъдимия в къщата, на св.Г.С. й направило впечатление, че той е видимо пиян,
както и че в едната си ръка носи нож. Първото нещо, което подсъдимият направил
след прибирането си, било да повърне в мивката. След това взел донесения преди
време от съпругата му нож (с права дървена дръжка с два нита на нея, с обща
дължина около 21 см., от които - около 11 см. дълго едностранно наточено
острие) и го поставил на кухненския плот до донесения от него взет същата вечер
от заведението нож. После започнал да разпитва дъщеря си откъде имат
гореописания нож вкъщи, при което тя му казала, че е купен от майка й. Това
обяснение не го удовлетворило, и той заявил, че ще изчака съпругата си, за да я
попита откъде е ножът. Едновременно с това отправил и реплики за саморазправа
към дъщеря си и съпругата си под предлог, че „не искал ****” в къщата си.
Малко преди да настъпи времето за прибиране на
съпругата му от работа, подсъдимият накарал дъщеря си да се прибере в стаята
си. В това жилищно помещение вече била отишла и майка му Ф.И., която, знаейки
за нрава на сина си, и разбирайки за моментното му състояние, решила да изчака
там, за да се намеси при необходимост.
Малко след полунощ, вече на 10.07.2013г., в
семейното жилище от работа се прибрала пострадалата Ф.С. и още с влизането си,
виждайки състоянието на съпруга си, преценила, че предстоят неприятности.
Успяла само да се събуе и подсъдимият я накарал да го последва в спалнята. Там
й посочил донесения отпреди месеци нож, ползван през това време в кухнята им, и
я попитал откъде е, показвайки й за сравнение взетия от него същия ден от
ресторанта друг нож. Свидетелката му обяснила, че въпросния нож го е купила
чрез колежка, след което, за да го махне от погледа му, го сложила в мивката,
намираща се в същото помещение. Подсъдимият обаче поискал да го види отново и
съпругата му поставила ножа на плота на мивката. В този момент, няколко минути
след полунощ – подс.Т.С. сметнал, че жена му го лъже, и у него се оформило
решението, като наказание за това да я умъртви. В изпълнение на възникналото
намерение, взел ножа с двата нита на дръжката, ползван вече месеци в дома им, и
незабавно намушкал с него съпругата си в лявата част на корема. Нараняването
проникнало в коремната й кухина, в резултат на което били засегнати дебелото й
черво и задстомашната жлеза. После подсъдимият замахнал повторно с ножа и
нанесъл прободно-порезно нараняване в областта на шията на св.Ф.С., при което
били засегнати шийни мускули. От потеклата вследствие на получените рани кръв
се зацапали дрехите й, с които била облечена (дънков панталон, черен сутиен,
тениска с къс ръкав и сива плетена жилетка); пръски от кръвта й попаднали и
върху трикотажната блуза, с която бил облечен подсъдимият – с къс ръкав и с
ивици в различни цветове. От внезапността и бързината на нападението,
пострадалата не успяла да отреагира и да
се защити по някакъв начин; само, усещайки болката от последния удар с ножа,
успяла да извика.
Чувайки писъка й, намиращите се в съседната стая
Ф.И. и св.Г.С. незабавно отворили вратата и влезли в спалнята, при което на
момичето направило впечатление, че баща й държи в ръка нож. Г-жа И. започнала
веднага да бута сина си навътре в помещението, което позволило на пострадалата
да излезе от спалнята, държейки се с ръцете за гърлото, обляна цялата в кръв.
Св.Ф.С. и дъщеря й побягнали по стълбите нагоре към втория етаж на къщата,
където живеели братът на подсъдимия и съпругата му. Привлечени от виковете й за
помощ, свидетелите Ю. и Г. С. се показали и пострадалата им съобщила, че
съпругът й я намушкал с нож. Св.Ю. С. веднага тръгнал към първия етаж и на
стълбите пресрещнал брат си, който се качвал нагоре. Виждайки го, св.С. го
хванал с ръцете си през кръста и го избутал надолу, като от притискането по
кожата на гръдния кош, корема, мишниците и дясното рамо на подсъдимия се
получили повърхностни кръвонасядания.
През това време св.Г. С. закарала с автомобила си
св.Ф.С., придружена от дъщеря й Г.,***. Пострадалата била приета по спешност в
хирургичното отделение, където в около 01.00 часа, й била извършена оперативна интервенция,
животоспасяваща по своя характер, предвид сериозността на нараняването в
областта на корема. След провеждане на съответните манипулации животът на
пострадалата бил спасен. По този начин, въпреки нанасянето на удари с хладно
оръжие в жизненоважни за човешкия организъм области от тялото на пострадалата,
целения от подсъдимия резултат не настъпил, благодарение на спешната и ефикасна
хирургическа интервенция.
Междувременно от болницата подали сигнал в РУП гр.
Асеновград за постъпил пациент с прободни наранявания. На място в здравното
заведение веднага отишъл дежурният по управление св.Т.К. заедно със свои
колеги. Там полицейският служител първо разговарял с дежурния хирург, който го
уведомил за необходимостта от извършване на спешна операция. Непосредствено
преди св.Ф.С. да бъде откарана в операционната зала, св.К. успял да я попита
кой е причинил нараняването й, при което получил отговор, че това е съпругът й.
Полицаите отишли в къщата на сем.С. ***, където в двора заварили подс.Т.С.,
видимо в нетрезво състояние и лъхащ на алкохол, и брат му св.Ю. С.. На
въпросите на органите на реда подс.С. казал, че нищо не помни, както и че не
знае къде е ножът. Разбирайки, че му предстои отвеждане в полицейското
управление, същият облякъл допълнително светлосиня тениска и анцуг, за да не му
е студено, като свалил блузата с къс ръкав на ивици, която била опръскана с
кръвта на жена му, оставяйки я дома си. После подсъдимият бил закаран в РУП
Асеновград, където бил задържан по реда на ЗМВР.
Наред с това в управлението била сформирана група,
начело с разследващ орган, за извършване на оглед на местопроизшествието. При
реализирането му, от разследващия полицай била документирана заварената
обстановка, като освен това били иззети и редица веществени доказателства, сред
които дрехите на пострадалата (зелената тениска, черния сутиен, плетената
жилетка и дънковия панталон), с които била по време на нападението спрямо нея,
и които били върнати след приемането й в болницата от дъщеря й, и оставени в
леген в банята на жилището; мокетена пътека и кожена чанта с две дръжки, по
които имало петна с червеникаво – кафеникав цвят; кухненски нож с дървена
дръжка, вълнообразна в долната си част, с три нита на нея, както и блузата с
къс ръкав и на ивици, свалена от подсъдимия, преди да бъде отведен в Районното
управление на Полицията. При този оглед, средството за извършване на
престъплението, не било открито. Около 07,00 часа сутринта обаче, св.Г.С.
видяла нож под хладилника, намиращ се в стаята, където станал инцидента между
родителите й, и подала сигнал до Полицията чрез тел.112. Приелият сигнала -
св.Т.К. веднага изпратил автопатрул, в състава на който влизал и св.Г.А., да запази
мястото. След това, от разследващ орган бил извършен нов оглед на
местопроизшествие, при който, под хладилника, скрит преди това от неустановено
при разследването лице, бил намерен ножът с дървена дръжка с два нита на нея,
послужил за извършване на престъплението, със зацапан, с червено-кафяво на цвят
вещество, връх на острието.
След отвеждането на подсъдимия в РУП Асеновград,
на 10.07.2013г., полицейският служител –
св.Д.Т. провел извънпроцесуална беседа с него, при която извършителят разказал
за предисторията на инцидента, свързана с посещението на ресторант „***” и със
съмненията му за произхода на ножа, като обяснил причинените наранявания на
жена си, с несъзнателно действие от негова страна, предизвикано от голямото
количество изпит алкохол. С протокол от 10.07.2013г. подс.Т.С. предал на полицай К. дрехите, с които бил
облечен, описани надлежно в съответния документ. По-късно, св.К. с друг протокол ги предал на
разследващия орган.
След провеждане на нужното лечение, пострадалата
била изписана от болницата на 17.07.2013г. в добро състояние.
Прокурорът е възприел заключенията по изготвените
по делото експертизи, които е пресъздал в обстоятелствената част към
обвинителния акт, както следва:
Съобразно извършената първоначална единична съдебномедицинска
експертиза (т.1, л.89-92, досъд. произв.)
на Ф.С. при инцидента са й били причинени следните травми и наранявания:
- прободно-порезно
нараняване в областта на корема;
- кръв
в коремната кухина;
- нараняване
на дебелото черво;
- нараняване
на задстомашната жлеза;
- прободно-порезно
нараняване в областта на шията със засягане само на мускули.
Според експертния извод травматичните увреждания
са причинени от действието на предмет с остър връх и остър режещ един или два
ръба и е възможно да са получени след удари с нож. Експертизата е констатирала,
че прободно-порезната рана в областта на корема, представлява нараняване,
проникващо в коремната кухина. Освен това, в резултат на нараняването на
кръвоносните съдове и кървенето от тях, се е стигнало до наличие на кръв в
коремната кухина, от което, както и от нараняването в областта на шията, се е
развило шоково състояние, преценено от експерта, като разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Експертното заключение е категорично, че нараняването
в областта на корема е създало реална опасност за живота на пострадалата и без
оказаната медицинска помощ и извършената операция, е било напълно възможно да
настъпи смъртта на Ф.С.. Прободно-порезната рана в областта на шията,
разгледана сама по себе си, е преценена от вещото лице, като разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК.
Извършената впоследствие тройна съдебномедицинска
експертиза (т.1, л.101-112, досъд. произв.) е потвърдила наличието на описаните
от единичната експертиза увреждания. Същата освен това е констатирала наличието
на ръбци по шията и корема (като последица от раните и манипулациите по тях),
които предвид характера и локализацията им, са категоризирани, като причиняващи
обезобразяване на тези части от тялото. Наред с това вещите лица и по тази
експертиза, също са отчели, че нараняването в областта на корема е създало
реална опасност за живота на пострадалата, и без оказаната медицинска помощ и
извършената операция, е било напълно възможно да настъпи смъртта й. И тройната
експертиза е приела, че тези травматични увреждания са причинени от действието
на твърд предмет с остър връх и режещ ръб – нож.
Направен е извод, че и двете увреждания по тялото
на Ф.С. са причинени от еднократното действие на един и същ механичен предмет,
които са могли да бъдат причинени от ножа, представен за нуждите на
изследването, а именно ножът с двата нита на дървената дръжка, намерен под
хладилника и иззет при втория оглед на местопроизшествието.
При съдебномедицинското изследване на подс.Т.С.
(т.1, л.95-98, досъд. произв.) били установени:
драскотина на кожата на долната устна, кръвонасядания на кожата на
гръдния кош и корема, на двете мишници, на дясното рамо и на лявото коляно и
охлузване на кожата на лявата подбедрица. Тези увреждания са преценени от
експерта като повърхностни, като е подчертано, че по подсъдимия не са
установени травматични увреждания с характера на защитни.
По отношение на приобщените по делото веществени
доказателства също са били извършени съдебномедицински експертизи. Едната от
тях (т.2, л.141 – 147, досъд.
произв.) е констатирала, че по кожената
чанта, сивата плетена жилетка, синия дънков панталон, черния сутиен, зелената
тениска, мокетената пътека, трикотажната блуза с къс ръкав на ивици (всички
иззети при първия оглед на местопроизшествието – т.1, л.14-15, досъд. произв.)
и светлосинята тениска с къс ръкав (предена с протокол от дееца – т.1, л.31,
досъд. произв.) има човешка кръв. Кръвната й група е 0/α,β/ и може да произхожда от
Ф.Ю.С., която е с определена от информацията, съдържаща се във фиш за
имунохематологично изследване (т.2, л.192-193, досъд. произв.), кръвна група
0/α,β/, както и от всяко друго лице с тази кръвна група.
Втората експертиза (т.2, л.150-153, досъд.
произв.) е изследвала едностранно наточения кухненски нож с дървена дръжка с
два метални нита на нея, иззет при втория оглед (том.1, л.16-17, досъд.
произв.) на мястото на инцидента. Съответно е излязла със заключение, че по
острието му има човешка кръв с кръвна група 0/α,β/, която може да произхожда
от Ф.Ю.С., както и от всяко друго лице с тази кръвна група.
В хода на досъдебното производство, на
10.07.2013г. със съответен протокол (т.2, л.159, досъд. произв.) с негово
съгласие, от подсъдимия е бил взет образец от кръвта му. Впоследствие пробата е станала обект на химическо
изследване (т.2, л.160, досъд. произв.), което е установило концентрация на
алкохол в кръвта му от 0,96 на хиляда.
Спрямо подс.Т.С. е била извършена и комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (т.2, л.165-173, досъд. произв.).
В обстоятелствената й част, коментирайки
резултатите от психологичното изследване и обсъждане, експертизата е пояснила, че интелектуално –
мнестичното му ниво е в границите на нормата, съответно за възрастта,
придобитото образование и социален опит. Мисловният му процес е правилен по
структура, форма и съдържание. В емоционален план се представя затворен,
отчужден, с ограничени социални контакти и с нарушено социално-битово и
личностно функциониране. На следващо място, при него е налице лоша личностна
организация, механизмите на поведение и ценностната му система са неадаптивни.
Същият е емоционално и личностно незрял. Стреми се към заемане на лидерска
позиция, да властва и да подчинява другите на волята си, с повишени претенции.
От друга страна, при него се наблюдава стремеж да предизвиква съчувствие, да
изтъква слабите си страни с цел получаване на благоразположеност и разбиране.
Тези две личностни компоненти са взаимноизключващи се при една хармонично
оформена личност, което това обуславя личността му като лабилна, незряла и
нестабилна. Експертното изследване също така е констатирало, че резултатите за
установеното количество алкохол в кръвта му (0,96 промила) съответстват на
лекостепенно алкохолно опиване, което не нарушава нито годността за разбиране
на свойството и значението на извършеното, нито възможността да ръководи
постъпките си. В заключение, в коментираната експертиза е обоснован изводът, че
Т.С. не страда от психично заболяване, по време на извършването на деянието е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, може да участва в наказателния процес и при желание да дава
достоверни обяснения.
По отношение на подсъдимия е била извършена и
разширена съдебномедицинска експертиза,
в състав от трима специалисти (т.1, л.117-120, досъд. произв.). Съобразно констатациите й, при него са налице
данни за бронхиална астма, която не е добре контролирана и е в състояние на
обостряне. Освен това, експертизата е посочила, че Т.С. страда от първична
откритоъгълна глаукома, която е в начален стадий на дясното око и в напреднал
стадий на лявото око, с компенсирани към момента стойности на вътреочното
налягане. Това заболяване е диагностицирано преди година и половина, то е с
хронично прогресиращ ход и необратими увреждания на зрението. Целта на
лечението е да се забави този прогресиращ ход, чрез нормализиране на
стойностите на вътреочното налягане. Съобразно горните обстоятелства
експертният състав е формулирал извод, че заболяванията, от които страда Т.С.,
позволяват пребиваването му в условията на ареста.
Така изложените факти, подс.Т.С. призна, и се
съгласи за тях да не се събират други доказателства.
Описаната фактическа обстановка, се установява
безспорно от събраните по делото доказателства. Тя се установява, на първо
място - от признанието направено от подс.С., по реда на чл.371, т.2 от НПК; на
следващо място - от показанията на свидетелите Ф.С., Г.С., Г. С., Ю. С., Д.С.,
Б.Ф., Т.К., Г.А. и Д.Т. - разпитани в хода на досъдебното производство, които
съдът преценява като логични, последователни, взаимно допълващи се и в
съответствие с останалия събран доказателствен материал; от заключенията по
изготвените в хода на досъдебното производство експертизи – СМЕ № 280/2013г. по
писмени данни на пострадалата Ф.С., изготвена от в.л.И.Д., СМЕ на живо лице №
724/2013г. на подсъдимия, изготвена от в.л.С.С., тройна СМЕ № 321/2013г. по
писмени данни на пострадалата Ф.С., изготвена от вещите лица И.Д., И.Д. и П.Т.,
тройна СМЕ на живо лице № 1318/2013г. на подсъдимия, изготвена от вещите лица
Н.С., Е.Х. и М.Б., СМЕ на веществени доказателства № 75/2013г., изготвена от
в.л.Н.К., СМЕ на веществени доказателства № 74/2013г., изготвена от в.л.Н.К.,
химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина
№ 617/11.07.2013г. на в.л. Х.А., комплексна СППЕ на подсъдимия, изготвена на
02.10.2013г. от вещите лица Н.П., Н.П. и А.Д.; и от писмените доказателства -
прочетени на основание чл.283 от НПК и приобщени към доказателствения материал
по делото – свидетелство за съдимост, характеристична справка, заповед за
полицейско задържане от 18.01.2011г., медицинска документация както за
пострадалата Ф.С., така и за подс.Т.С., протоколи за оглед на
местопроизшествие, протоколи за доброволно предаване, всички - подкрепящи
признанието, направено от подсъдимия.
Съдът не ползва единствено показанията, дадени от
Ф.Б.И. – майка на подсъдимия, разпитана като свидетел преди повдигането на
обвинение спрямо сина й, тъй като в последствие, когато Т.С. вече е привлечен в
процесуалното качество на обвиняем по делото, тя отново е разпитана, разяснено
й е било правото да откаже да свидетелства, при което тя е заявила, че поддържа
по-рано дадените показания, но не желае да дава повече такива по делото.
Предвид това, съдът прие, че не е коректно да се позовава на заявеното от Ф.И.
в качеството на свидетел, поради което и изключи показанията й, от
доказателствения материал, във основа на който формира изводите си.
Основните, обективно установени факти, признати и
от подсъдимия, които са от съществено значение за правилното решаване на
делото, се явяват подкрепени от събраните по делото доказателства, както
следва:
Подсъдимият се е прибрал в дома си около 23.00ч.
на девети юли, значително повлиян от прието количество алкохол – с налична в
кръвта му концентрация на такъв, измерена при последвалото изследване – 0.96 на
хиляда, видно от Протокола за химическа експертиза – л.160, т.ІІ от дос.
произв. Освен, че е бил видимо пиян, потвърдено от показанията на всички
свидетели имали досег с него, непосредствено преди и след деянието, той е
демонстрирал и намерението си да изчака завръщането на съпругата си от работа,
и да й поиска обяснение за произхода на кухненски нож, ползван у тях, както и
да се саморазправи с нея, тъй като вече бил убеден, че този произход е
„съмнителен”, поради сходството с видения по-рано от него нож в ресторант
„***”. Именно поради това, направил извод - сам за себе си, който възприел и за
достоверен, че няма начин и наличния в дома им кухненски нож, да не е от същото
заведение, взет от Ф. при нейно посещение там, но без него – вероятно с друг
мъж, като освен това бил сигурен, че Ф. ще го излъже по този въпрос. За това
свидетелстват: - св.Г.С. – дъщеря на подсъдимия и пострадалата, която
посрещнала подс.С. при прибирането му вкъщи късно вечерта на девети юли,
изслушала въпросите и съмненията му
относно произхода на кухненския им нож, и пред която именно той отправил
реплики за саморазправа както с нея, така и с майка й – пострадалата. Разпитана
на 10.07.2013г., Г. е заявила: „...Когато дойде, аз му отключих вратата, ...,
тогава го видях, че носи нож в лявата си ръка..., баща ми взе този нож (с
гладкото острие) и го постави до този който донесе, попита ме откъде имаме този
нож, ...., каза ми, че такива ножове има само на „***” и че може майка ми да го
е откраднала, ..., след това стана, седна на леглото и каза че ще чака майка
ми, да я попита от къде е този нож, след това каза, че ще изчака мен и майка ми
да заспим и след това ще ни убие, защото не искал *** в неговата къща, каза че
ще ни убие с ножове и че ако лежи в затвора, ще знае защо лежи, каза, че ще ни
убие без да му мигне окото...” Разпитана по-късно през деня и пред съдия,
свидетелката е дала отново показания в този смисъл – последователни и
безпротиворечиви; - св.Д.Т. – полицейски служител, провел беседа с подсъдимия
след извършване на деянието, който в разпита си на 11.07.2013г., заявява:
„...Т. ми разказа...., след като на 09.07.2013г. бил в заведение „***” и видял,
че там има ножове, които изглеждали по същия начин като този, който съпругата
му донесла в дома им, у него се появило съмнение, че жена му може да го е взела
именно от това същото заведение...”. За това, че е бил убеден в своята правота
– че наличния в дома им нож е откраднат от Ф. от „***”, в момент, когато е била
там с друг мъж, както и в това, че съпругата му ще го излъже, може да се съди и
от поведението на подсъдимия преди завръщането на Ф. от работа и непосредствено
след това, тоест при осъществяване на самото деяние. Както вече споменатата
св.Г.С., така и всички останали близки до семейството свидетели, дават
показания за пословичната ревност на подс.Т.С. и почти собственическото му
отношение към съпругата му. Обзет от такива ревностни мисли и под влияние на
изпития алкохол, неминуемо снижил значително задръжките му, той остава да
изчака около 1 час Ф., под предтекст за искане на обяснения, но такива така и
не изисква и разговор-диалог между тях всъщност не е проведен, тъй като почти
веднага след затваряне вратата на спалнята и даването на очаквания от него
„лъжлив” отговор на въпроса от къде е ножа – че е закупен от колежка, той взема
същия този нож „виновник” за настроението му – наличен в дома им, и намушква с
него Ф. в областта на корема, а непосредствено след това – и в областта на шията,
при което тя изпищява и влизат майката на подсъдимия и дъщерята Г., и с това
инцидента приключва. Факта, че е казал пред дъщеря си, че не иска **** и в
къщата, визирайки нея и майка й, говори за това, че той е бил убеден, че
собствената му жена е била някога в ресторант „***” с друг мъж, а това, че е
отправил закани за саморазправа (на практика – с убийство) и с двете – че ще ги
убие с ножове, подкрепя извода, че е бил убеден, че Ф. ще го излъже, с
вероятното и очаквано от него потвърждаване на дадената и от Г. информация, че
ножа е купен от колежка. Фактите свързани с проявите на ревност, както и
състоянието, в което е бил Т.С. непосредствено преди деянието, задаването на
въпрос за произхода на ножа и развилите се след това събития с мигновеното
нанасяне на двата удара с ножа – в корема и шията на пострадалата, се
потвърждават и от показанията на самата Ф.С., по време и на двата й разпита –
на 11.07.2013г. и на 18.10.2013г. пред съдия – все еднопосочни, последователни
и безпротиворечиви. Няма спор и с кой нож са нанесени ударите, той е намерен
под хладилника, в стаята където се е развил инцидента между С., иззет е като
веществено доказателство и е експертно изследван, като е потвърдено, че по него
има следи от човешка кръв, от кръвната група на пострадалата. Вида на
причинените наранявания и създадената с тях опасност за живота на пострадалата,
също са експертно установени. Както бе отбелязано и по-горе, подсъдимия, а и
защитата му, на практика не оспорват тези, безспорно установени факти.
От правна страна:
Подсъдимият Т.Ю.С. е осъществил състава на престъплението
по чл.115 вр. чл.18, ал.1, предл.2 от НК, с това, че на 10.07.2013г. в
гр.Асеновград, обл.Пловдив, е направил опит умишлено да умъртви Ф.Ю.С., с ЕГН
**********, като, макар и да е довършил изпълнителното деяние, не са настъпили
предвидените в закона и искани от него общественоопасни последици.
По тази правна квалификация, съдът го
призна за виновен.
От доказателствата по делото, безспорно се установи,
че на инкриминираната дата, той е предприел действия, целящи умъртвяването на
съпругата му Ф.С., с нанасянето на два последователни удара с кухненски нож в
жизненоважни области на тялото – корема и шията. Търсения резултат не е
постигнат, тъй като пострадалата била закарана своевременно в медицинско
заведение, където след проведена животоспасяваща операция, животът й бил
спасен. Предвид това, независимо, че подсъдимият направил необходимото за
постигането на този резултат, с нанасянето на двата тежки удара в корема и
шията на Ф.С., то поради ненастъпването му, съдът възприе предложената от
Прокурора правна квалификация на деянието -
довършен опит към убийство. По-подробни съображения в тази насока, съдът
ще изложи при обсъждане възраженията на защитата, тъй като адв.Б. изрично се
противопостави на възприетата в разгледания обвинителен акт правна квалификация
на извършеното от Т.С., по която той бе признат и за виновен.
Деянието е извършено от подсъдимия при
форма на вината пряк умисъл, който е и единствено мислим в случая, тъй като е
съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е и е искал, настъпването
на неговите обществено опасни последици.
По възраженията на защитата:
Адв.Б. счита, че в случая не се касае
за опит за убийство, а за причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129
от НК (което на практика би се явило престъпление от частен характер), поради
което предлага на съда, извършеното от подсъдимия да бъде преквалифицирано по
този текст от закона, аргументира становището си с цитирана от нея съдебна
практика. Настоява, че подс.Т. не е имал намерение да убива съпругата си, а при
възникналия пореден семеен скандал, я наранил тежко, при липса на съзнание за
лишаването й от живот, поради което следва да отговаря за обективно причинения
резултат – средна телесна повреда.
Самият подсъдим, призна фактите по
обвинителния акт, като на практика не отрича нанасянето на ударите и
обстоятелствата, при които това е станало, а пред съда се призна и за виновен,
изрази разкаяние за стореното, както и готовност да си понесе наказанието,
каквото и да е то. Пред св.Т., в хода на проведената от последния беседа след
деянието, подсъдимият е заявил, видно от показанията на този свидетел, че
„...идеята му била да сплаши съпругата си, за да му каже истината за ножа,
...съжалява за това, че е намушкал жена си, но го направил несъзнателно под
влияние на голямото количество алкохол и прекалената си ревност към жена
си...”, с което макар и да не е дал обяснения по делото, подсъдимият е формирал
позиция за станалото, целяща да го разграничи от приписаната му от Прокурора
деятелност.
Възраженията на защитата са
неоснователни. Намерението на подсъдимия е било, да накаже пострадалата за
„лъжата й”, като той неминуемо е съзнавал, че в резултат на предприетите от
него действия – два удара с нож, пронизващи тялото й в жизнено важни области,
освен очевидното нараняване в тези области, ще последва и смъртта й. Версията,
за ограничаване на умисъла само до причиняване на средна телесна повреда
(всъщност са причинени три средни телесни повреди и една лека такава, видно от
тройната СМЕ на Ф.С.), е несподелима на фона на начина, по който е извършено
деянието, средството, с което това е направено и не на последно място -
отношението, което подсъдимият е имал към съпругата си и моментното състояние,
в което се е намирал. Обзет от пристъп на ревност, повлиян и от прието
количество алкохол, подсъдимият не е бил склонен да изслуша/разбере съпругата
си, а почти веднага след прибирането й в къщи, и даването на отговора, че ножа
е закупен чрез колежка, той е формирал намерение да я накаже на „лъжата” с
умъртвяването й, и е пристъпил към осъществяването му, с незабавното пробождане
на пострадалата с кухненския нож в областта на корема, а след това – и в
областта на шията. С тези действия, той на практика е обективирал и отправената
по-рано пред св.Г.С. закана, че ще заколи майка й. Действително, единствено от
казаното преди деянието от страна на подсъдимия, в случая пред дъщеря му, не
може да се съди за умисъла, при който е осъществено самото деяние, но това
обстоятелство, съпоставено с данните, свързани с осъществяване на
престъплението, допълва извода, за наличието на пряк умисъл за умъртвяване на
пострадалата. В този аспект, макар и също да не рефлектират пряко върху умисъла
на дееца, не без значение са и данните, събрани за действията му непосредствено
след извършване на деянието – след като пострадалата успяла да излезе от
стаята, където станал инцидента, тя се качила по стълбите към втория етаж, да
търси помощ от свидетелите Ю. и Г. С., при което подсъдимият тръгнал след нея в
опит да я достигне, но бил спрян при придвижването си по стълбите от брат му Ю.
- с цената на приложена значителна сила, което се установява от констатираните
впоследствие увреждания по тялото му (СМЕ на подсъдим). Ударите по
пострадалата, са нанесени с кухненски нож, с характеристики – едностранно
наточен нож с дървени чирени, прихванати с два метални нита, с обща дължина
20.8см., с дължина на острието – 11.2см. и широчина на същото – 1.7см. в
най-широката част. Няма спор, че с такъв нож може да се причини смъртоносно
нараняване, а самият нож е познат на подсъдимия
- ножа, виновник за съмненията му по отношение на жена му. Двата удара
са нанесени в области от тялото на пострадалата, осеяни с жизнено важни органи
и системи – корема и шията, при което единствено налагащият се извод е, че
подсъдимият е търсел умъртвяването на съпругата си. Видно от заключенията по
СМЕ и тройната СМЕ по отношение на пострадалата, нараняването в областта на
корема е създало реална опасност за живота на пострадалата и без оказаната
медицинска помощ и извършената операция е било напълно възможно, да настъпи
смъртта й. Съобразно заключението по тройната СМЕ, проникването на острието на
ножа при удара в корема е непълно – до между 6-8 см., като раневият канал
нарушава структурите на кожа, подкожие, мастна тъкан, мускули и подлежащи
неплътни тъкани, от което вещите лица правят извод за необходимата сила за
нанасянето им, и дават стойността на физичният й еквивалент. Очевидно е, че
ударът е нанесен със значителна сила, при която почти цялото острие на ножа е
проникнало в коремната кухина на Ф.С.. Засегнати са били дебелото черво и
задстомашната жлеза. Предвид начина на нанасяне на удара в корема, и
последвалият незабавен удар и в областта на шията, съдът намира, че в
конкретния случай не може да става въпрос дори за алтернативно търсени
последици – причиняване на телесна повреда или смърт. Нанесен е един силен удар
с проникване на острието на кухненски нож в корема на пострадалата, последвал е
втори удар с ножа в шията й, при което не би могла да се защити тезата, че
подсъдимият е искал единствено да нарани съпругата си, но не и да я убие, или
пък че е искал да я нарани или убие, съгласявайки се с настъпването на който и
да е от двата посочени резултата, тъй като изхода от едно такова нараняване,
като причиненото от първия удар, е смъртоносен и подсъдимият неминуемо го е
съзнавал. Състоянието, в което се е намирал към момента на осъществяване на
деянието, с нищо не е възпрепятствало формирането на представи за това какво
върши и до какво ще доведат действията му, а именно че с нанасянето на
прободната рана в корема на Ф. се слага начало на процес, който ще доведе до
смъртта й, тъй като нито приетото по-рано количество алкохол е замъглило съзнанието
му до степен да не съзнава какво върши, нито моментното му състояние, свързано
с пристъпа на ревност, както и последиците като цяло от лабилната му, незряла и
нестабилна личност, са му пречели да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си - видно от цитираните вече експертни
заключения по отношение на подсъдимия. В този смисъл, показателно е становището
на експертите по КСППЕ, че: към момента на осъществяване на деянието Т.С. е бил
в ясно съзнание; предвид състоянието му, близките му са имали очаквания за
предстоящ скандал и са били в готовност да възпрепятстват подобна ситуация,
което сочи, че поведението му не е било необичайно и прецедентно за тях;
отхвърлена е идеята за наличие на психоза или други болестно обусловени
епизоди; твърденията на С. пред експертите при изследването му, за липса на
спомен за инкриминираното събитие (заявени и пред св.Т. в проведената от него
беседа, които обаче не се възприемат за достоверни от съда) са определени като
защитна позиция, тъй като едновременно с това е посочил ясна причина за
стореното, има запазен ясен спомен за случилото се в хронологичен и детайлен
аспект, но разказът му е избирателен. тоест няма пречки за реализиране на
наказателна отговорност спрямо подсъдимия за извършеното от него и именно
затова той бе признат за виновен от съда.
Съдебната практика, на която се
позовава адв.Б. (Решение №71/79г. и Решение № 394/68г., и двете на ІІ н.о.,
ВС), всъщност не обосновава становището й за нанасяне на средна телесна
повреда, тъй като коментираните в двете решения казуси се различават от този по
настоящото дело, предвид обстоятелството, че се приема наличието на евентуален
умисъл за убийство, при който, в случай, че деянието не е довършено, не може да
се носи отговорност за опит за убийство, а само за настъпилия по-лек резултат,
според вида на причинената телесна повреда. За евентуален умисъл обаче, в
конкретния случай не може да се говори, тъй като липсва отчетлива пряка цел,
към която Т.С. да се е стремял дори и с цената на настъпването на смъртта на
Ф.С.. Невъзприемлива е идеята, това да е „сплашването” на Ф., тъй като двата
крайни резултата са абсолютно несъпоставими и не биха могли да се поставят
помежду си в отношение – пряко целен/евентуално допускан, което е изключено и
от наличието на втори удар – пак в област с жизнено важни органи. Относима в
случая, по-скоро е практиката, цитирана от Прокурора – Решение № 29/85г. на ІІ
н. о., ВС и Решение № 46/12г. по ВНОХД № 637/11г. на АС Пловдив+Решение №
239/12г. на ІІІ н. о., ВКС, която съдът също ползва при формиране на изводите
си, както и Решение № 163/11г. по н.д. № 103/11г. на І н.о., ВКС. Предвид
обстоятелството, че подсъдимият е съзнавал, че може да причини смъртта на
съпругата си и е предприел действия по настъпване именно на такъв резултат – с
нанасяне на смъртоносен удар с голям кухненски нож в корема й, последван от
втори такъв в шията, съдът не възприе възраженията на защитата. Налице е пряк
умисъл за убийство и именно за опит към такова, предвид предотвратяването на
общественоопасния резултат с проведената животоспасяваща операция, подсъдимият
бе признат за виновен.
По наказанието:
Предвид
процедурата, по която бе разгледано делото, съдът е обвързан от прилагането на
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, за определяне на наказанието при условията
на чл.58а от НК. Предвиденото в закона наказание за престъплението, за което
подсъдимият беше признат за виновен, е Лишаване от свобода от 10 до 20 години.
В конкретния случай, възможностите на пръв поглед са две – при определяне на наказанието Лишаване от
свобода при условията на чл.54 от НК – намаляване с една трета на избрания от
съда размер, съобразно чл.58а, ал.1 от НК, а при определяне на наказанието при
условията на чл.55 от НК, и в случай, че този вариант е по-благоприятен за
дееца – налагане на наказание Лишаване от свобода под законоустановения
минимум, съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК. Тъй като обаче, деянието
е останало във фазата на опита, съдът е длъжен да прецени и възможността,
явяваща се трета такава, за определяне на наказанието при условията на чл.58,
б.”а” от НК – препращаща към реда по чл.55 от НК, и без да са налице
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. При това
положение, като взе предвид степента на обществената опасност на деянието –
висока, с оглед обществените отношения, които засяга, и степента на
обществената опасност на дееца – не висока, предвид наличните само смекчаващи
отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, и най-вече здравословното
състояние на подсъдимия, съдът прецени, че наказанието следва да се определи
при условията на чл.58, б.”а” вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, чиито предпоставки са
налице, и в конкретния случай се явява по-благоприятен за подсъдимия съобразно
чл.58а, ал.4 от НК. Обстоятелството, че подсъдимия Т.С. страда от първична
откритоъгълна глаукома, която е в начален стадий на дясното око и в напреднал
стадий на лявото око - заболяване диагностицирано преди година и половина, с
хронично прогресиращ ход и необратими увреждания на зрението, надделя при
вземане на решение от страна на съда, какъв да е размера на наказанието, което
следва да се наложи, и като такъв се очерта размер значително под
законоустановения минимум от 10 години, който в случая би се явил прекомерно
тежък за подсъдимия, а именно Лишаване от свобода в размер на 4 години.
Подсъдимият е диагностициран с посоченото тежко заболяване на двете очи, като
го грози загуба на зрението, което макар и да не е пречка за престой в местата
за лишаване от свобода, неминуемо ще доведе до тежки последици за неговото
здраве. Именно затова, съдът намери, че наказание от 4 години Лишаване от
свобода, освен че съответства в максимална степен на извършеното от подсъдимия,
е и оптимално за постигане на целите на наказанието, както на личната, така и
на генералната превенция. По-голямо снизхождение, от типа искан алтернативно от
защитата – налагане на наказание 3 години Лишаване от свобода и отлагане
изпълнението на същото, би било незаслужено, като освен това не би могло и да
доведе от успешно постигане целите на наказанието. В този смисъл следва да се
вземе предвид и факта, че се касае за довършен опит, и не са налице
обстоятелства, налагащи обсъждане на причините за евентуалното недовършване на
деянието, които, наред с това че се касае за битов скандал между съпрузи,
породен от ревност, биха могли да обосноват извод за по-леко и условно
наказание, в случай че опита бе недовършен по едни или други причини. В
настоящия случай обаче, опита е довършен, като съдът избра да приложи разпоредбата
на чл.58, б.”а” от НК само поради обстоятелството, че се касае за опит, като
съобрази и обстоятелствата по чл.18, ал.2 от НК и най-вече очертаващото се
влошаване здравословното състояние на подсъдимия, но намира, че за успешно
постигане целите на наказанието, е необходимо подсъдимият да изтърпи ефективно
наложеното му, макар и минимално с оглед наказуемостта по чл.115 от НК
наказание, тъй като, само с откъсване за такъв един период от нормалната му
житейска среда, свързано с поставянето му в условията на изолация от типа
прилаган в местата за лишаване от свобода, той ще има възможност да преосмисли
извършеното от него, и да предприеме мерки, свързани с промяна в нагласите му
за общуване в семейството. При избиране на начин за определяне на наказанието, съдът
ползва съдебна практика, залегнала в: Решение № 39/74г. по н. д. № 866/74г. на
І н. о., ВС, Решение № 513/80г. по н. д. № 529/80г. на І н. о., ВС, Решение №
328/76г. по н. д. № 305/76г. на І н. о., ВС, Решение № 494/12г. по н. д. №
1555/12г., ІІ н. о., ВКС.
На
основание чл.59, ал.1 вр. чл.61, т.3 от ЗИНЗС, съдът постанови подсъдимият да
изтърпи наложеното му наказание Лишаване от свобода в затворническо общежитие
от открит тип, като определи първоначален общ режим за изтърпяването му,
вземайки предвид обстоятелството, че това е първо за него осъждане на Лишаване
от свобода. От размера на наказанието се приспадна периода на предварително
задържане по делото, считано от 10.07.2013г. до влизане в законна сила на
постановената присъда, на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК.
Причини за извършване на престъплението –
незачитане на установения в страната правов ред, ниски морално-волеви задръжки,
обусловени и от личностната характеристика на подсъдимия. Мотивите и подбудите
за деянието, свързани с проявите на ревност, вече бяха обсъдени по-горе.
С оглед осъдителната присъда, съдът възложи на
подсъдимия направените по делото разноски, в размер на 2 095.80 лева.
Относно веществените доказателства, съдът
постанови следното: след влизане на присъдата в законна сила - диск и касов бон
– да останат по делото, - кожена чанта с две дръжки, нож с вълнообразна в
долния край дървена дръжка с три нита на нея, зелена тениска, пътека, черен
сутиен, сива плетена жилетка, дънков панталон, блуза с къс ръкав на ивици, нож
с дървена дръжка с два нита на нея, с едностранно наточено острие – да се
унищожат като вещи без стойност, - чифт бели маратонки с надпис на латиница
„Пума”, чифт бели чорапи с надпис на латиница „Спортс”, черни къси панталони,
светлосиня тениска с къс ръкав с черно-бели ивици отпред, долнище и горнище на
анцуг – да се върнат на подсъдимия Т.Ю.С..
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/