№ 2741
гр. София, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20201110144292 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 439 ГПК.
Предявен е от ищеца АЛ. АНГ. М. иск с правно основание чл. 439 ГПК
за признаване на установено, че ответникът фирма няма право на
принудително изпълнение спрямо ищеца на сумите по изпълнителен лист от
12.05.2016 г. издаден по реда на чл. 416 ГПК по гр.д. № 57158/2015 г. по
описа на СРС, 57 състав, а именно сумата 336,88 лева – главница за топлинна
енергия за периода м.12.2012 г. – м.04.2014 г., сумата 59,42 лева –
обезщетение за забава за периода 31.01.2013 г. – 14.08.20115 г., ЗА
СЪБИРАНЕТО НА КОИТО е образувано изпълнително дело № ............. по
описа на ЧСИ ......., рег. № ....... в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на
действие СГС.
Ищецът АЛ. АНГ. М. твърди, че ответникът претендира от него
заплащане на исковите суми по посоченото изпълнително дело. Поддържа се,
че вземанията са погасени по давност с изтичане на три годишен срок от
влизане в сила на издадената заповед за изпълнение, тъй като не са
предприемани изпълнителни действия. При тези твърдения иска да се
установи, че не дължи на ответника чрез принудително изпълнение
посочените по-горе суми.
В срока за отговор ответникът фирма оспорва предявения иск като
неоснователен. Поддържа, че вземанията не са погасени, тъй като е налице
своевременно предприемане на изпълнителни действия, с което давността е
прекъсната. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане
на разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
1
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят, че в полза на фирма срещу ищеца АЛ. АНГ. М. е
издаден изпълнителен лист от 12.05.2016 г. въз основа на влязла в сила
Заповед на изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 57158/2015 г. по описа на
СРС, 57 състав за сумата 336,88 лева – главница за топлинна енергия за
периода м.12.2012 г. – м.04.2014 г., сумата 59,42 лева – обезщетение за забава
за периода 31.01.2013 г. – 14.08.20115 г., ЗА СЪБИРАНЕТО НА КОИТО е
образувано изпълнително дело № ............. по описа на ЧСИ ......., рег. № ....... в
регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като в настоящия случай вземането е станало
изискуемо с влизане на сила на заповедта за изпълнение, което не може да е
по-късно от датата на издаване на изпълнителния лист – 12.05.2016 г.
От представеното изпълнително дело № ............. по описа на ЧСИ .......,
рег. № ....... в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС се
установява, че същото е образувано на 16.06.2016 г. въз основа подадена
молба от същата дата от ответника взискател за събиране на вземанията по
процесния изпълнителен лист. В подадената молба за образуване на
изпълнително дело е налице възлагане по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ от
страна на взискателя на ЧСИ да проучва имущественото състояние на
длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да
определя начина на изпълнението.
Със запорно съобщение изх. № 32832/06.07.2016 г. е наложен запор на
вземанията на длъжника по банковите сметки в „Уникредит Булбанк” АД.
Със запорно съобщение изх. № 45999/18.08.2016 г. е наложен запор на
вземанията на длъжника по банковите сметки в „Обединена българска банка”
АД.
С молба вх. № 46550/08.09.2016 г. длъжникът АЛ. АНГ. М. е направил
искане за вдигане на наложения запор по сметките в „Обединена българска
банка” АД, където получава своята пенсия и е посочил, че до края на месец
септември ще направи плащане в размер на 50 лева.
Установява се че ищецът длъжник е правил плащания по
изпълнителното дело на 26.09.2016 г., 24.10.2016 г. и 29.11.2016 г. в общ
размер на 150 лева (по 50 лева на всяка дата).
С постановление от 24.10.2016 г. е наложена възбрана на собствените на
длъжника 3/8 ид.ч. от имот № 275, за който е образуван УПИ I, кв. 46 по
плана на с. Охрид, ЕКАТТЕ 54496, община Бойчиновци, одобрен със Заповед
№ 32/1993 на кмета на община Бойчиновци с площ от 1358 кв.м., заедно със
същите ид.ч. от намиращите се в имота жилищна сграда, стопански
постройки и други подобрения при описани граници. Възбраната е вписана на
2
28.11.2016 г. в Службата по вписванията – Монтана.
С молба вх. № 3905/01.02.2020 г. на процесуалния представител на
ответника взискател е направено искане за извършване опис и оценка на
собствените на длъжника движими вещи с цел изнасянето им на публична
продан.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез
него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва
давността предприемането, на което и да е изпълнително действия в рамките
на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника,
извършването на справки. Искането да бъде приложен определен способ или
да бъде извършено определено действие също прекъсва давността, защото
съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение /независимо
дали то е достигнало до крайния процесуален резултат/. В този смисъл,
преценката на съда по въпроса: дали е изтекъл срокът на погасителната
давност за процесните вземания се извършва като се съобразят конкретните
действия по принудително изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността за вземанията по влязла в сила
заповед за изпълнение е 5 годишна. Действително, в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са
посочени само вземанията установени "със съдебно решение" , но няма
основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има
влязла в сила заповед за изпълнение. С аргумент от чл. 439 ГПК вземанията
по влязла в сила заповед за изпълнение не могат да бъдат оспорени по исков
ред, освен въз основа на нововъзникнали факти. Съгласно чл. 415 ГПК ако не
е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен
интерес да установи вземането си по съдебен ред. Според чл. 416 ГПК
влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на
нея се издава изпълнителен лист. Липсва логика и основание кредиторът с
неоспорено вземане (или след оттеглено възражение), който не е водил иск по
чл. 422 ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от този с
оспорено вземане, още повече че според чл. 416 ГПК и в двата случая
"заповедта за изпълнение влиза в сила" т.е. двата случая са приравнени от
процесуалния закон като правни последици. Следва да се отбележи, че
исторически чл. 117, ал. 2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното
производство по ГПК /2008 г./, поради което нормата трябва да се тълкува
разширително с оглед разпоредбата на чл. 416 ГПК.
Процесната заповед за изпълнение е влязла в сила на 12.05.2016 г., а
3
давността за вземанията е 5 годишна. Същата е била прекъсвана многократно
с молбата за образуване на изпълнителното дело от 17.06.2016 г., с наложения
запор от 06.07.2016 г., с наложения запор от 18.08.2016 г., с наложената
възбрана на 24.10.2016 г. и с вписването на същата на 28.11.2016 г. Още
повече ищецът длъжник е признал задължението си с молбата от 08.09.2016 г.
и е направил частични плащания.
Тъй като след вписване на наложената възбрана на 28.11.2016 г. по
изпълнителното дело е изминал период от 2 години, през който не са
поискани и извършвани други изпълнителни действия, на 28.11.2018 г. е
настъпила перемпция на изпълнителното дело по силата на закона и новата
давност е започнала да тече от датата на последното надлежно извършено
изпълнително действие (28.11.2016 г.) С молбата от 01.02.2020 г. взискателят
е посочил конкретен изпълнителен способ и е прекъснал давността, преди да
изтече. Съдът изцяло се солидаризира с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК,
съгласно която дори изпълнителното дело да е било перемирано,
необразуването на новото искане в отделно дело няма значение за
прекъсването на давността и се счита за надлежно (в този смисъл Решение №
37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV ГО на ВКС). Петгодишният
давностен срок не е изтекъл към датата на предявяване на исковата молба
14.09.2020 г. През време на съдебни процес за вземането погасителната
давност не тече по аргумент от чл. 115, ал.1, буква "ж" ЗЗД. Поради
изложеното съдът следва да отхвърли предявения иск като изцяло
неоснователен.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат. С оглед
изрично направеното искане в тази насока, на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, I ГО, 166 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АЛ. АНГ. М. , ЕГН **********, с адрес гр.
София, ул. „Три уши” № 1, ет. 1, оф. 2 отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че за ответника фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: адрес НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ на сумите по изпълнителен лист от 12.05.2016 г. издаден
по реда на чл. 416 ГПК по гр.д. № 57158/2015 г. по описа на СРС, 57 състав, а
именно сумата 336,88 лева – главница за топлинна енергия за периода
м.12.2012 г. – м.04.2014 г., сумата 59,42 лева – обезщетение за забава за
4
периода 31.01.2013 г. – 14.08.20115 г., ЗА СЪБИРАНЕТО НА КОИТО е
образувано изпълнително дело № ............. по описа на ЧСИ ......., рег. № ....... в
регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС.
ОСЪЖДА АЛ. АНГ. М. , ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Три
уши” № 1, ет. 1, оф. 2 ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: адрес на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение в
производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5