РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Пловдив, 01.03.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, X състав,
в публично съдебно заседание на втори декември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с
участието на
прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Ангелов адм.
дело № 1862 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е пред първа инстанция.
Ищецът
С.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв. Г.М.,
е предявил срещу главна дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ - София,
ул.”Н. Столетов” № 21 претенция за присъждане на сумата от общо 30 000.00
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното и изплащане за периода от 01.05.2019 г. до 01.06.2020 г.,
от 01.07.2020 г. до 01.12.2020 г. и от 01.12.2020 г. до 08.07.2021 г., в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“, съответно, в Затвора Пловдив, Ареста Пловдив и отново в Затвора Пловдив.
Твърди
се, че на лицето е претърпяло неимуществени вреди вследстие на престоя си в
Ареста – Пловдив, впоследствие и в Затвора - Пловдив. Твърди, че причинените
вреди се изразяват в неосигуряване на К. на елементарни битови и хигиенни
условия в Ареста – Пловдив, а именно: - липса
на достатъчно жилищна площ, наличие на хлебарки, дървеници и мухъл, липса на
достатъчно естествена слънчева светлина и вентилация на помещението. Претенцията
за размера на обезщетението за периода на пребиваване в Ареста – Пловдив, а
именно: - 01.07.2020 г. до 01.12.2020 г. е в размер на 5 000.00 лв. По
отношение претенцията за обезщетение за престоя си в Затвора – Пловдив за
периода 01.05.2019 г. – 01.06.2020 г., същата е в размер на 15 000.00 лв.,
а за периода от 01.12.2020 до датата на исковата молба – 08.07.2021 г. в размер
на 10 000.00 лв. Ищецът твърди, че в Затвора – Пловдив също е бил поставен
в лоши санитарно-битови условия, изразяващи се в: липса на достатъчно жилищна
площ /не е надвишавала 3 кв.м./; липса на вентилация в килиите, което му е
създало дихателни проблеми, кашлица и предразположеност към респираторни
заболявания; лошо състояние на тоалетните – с неработещо казанче, липса на
преградна стена, чешми или умивалници; лошо състояние на банята; липса на
естествено осветление и чист въздух; лоша изолация на стените – през лятото е
горещо, а през зимата - студено, като му е отказано предоставяне на
допълнителни завивки; недостатъчно честа смяна на спалното бельо; липса на
препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; липса на
индивидуална и корекционна работа; не му е оказана медицинска помощ при
злополука.
Ответникът
– Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГД „ИН“/ - София, чрез
процесуалния си представител юриск. Ч., счита така предявената претенция за
неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив счита исковата претенция за неоснователна и моли съда да я отхвърли,
алтернативно, - да бъде уважена по справедливост.
Пловдивският
административен съд – X състав,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното:
От
справка рег. № 480/20 от 16.08.2020 г. на началника на Затвора – Пловдив се
установява, че К. *** през следните периоди: - от 08.08.2019 г. до 12.06.2020
г. и от 30.10.2020 г. и понастоящем
От
становището на ИСДВР – В. Ч. се установява, че за времето от 08.08.2019 г. до
20.09.2019 г. лицето е пребивавало в ТПО, а от 20.09.2019 г. е преместен в
затвора, като до 01.11.2019 г. К. е обитавал стая № 13 на Затвора – Пловдив, която
е с площ от 27.44 кв.м. и разполага с два прозореца с размери 0.45 кв.м./1.10
кв.м. и 1.00 кв.м./1.00 кв.м., а санитарният възел е с площ от 2.60 кв.м. и
разполага с един отваряем прозорец с размери 0.36 кв.м./1.10 кв.м. с течаща
студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. В
помещението, за този период са пребивавали между 7 и 8 лица. Стаята разполага с
две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплението е централно
парно отопление, като липсват данни с какви мебели е била оборудвана стаята. Хигиената
се осъществява от самите лица,у като им се предоставят прибори и препарати,
като освен това, такива могат да закупуват и от лавката в затвора. По график има възможност да се ползва спортна
зала и библиотека. От справката се установява, че, считано от 01.11.2019 г. К. е преместен на пост 3 до 28.01.2020 г., като липсват данни там
какви помещения е обитавал и с колко лица е съжителствал. За периода от
29.01.2020 г. до 12.06.202 г. лицето е пребивавало в ст. № 7, пост 6, с площ
28.78 кв. м., без санитарен възел, с два като отваряеми прозореца с размери
1.00 м./1.15 м. и 0.40 м./1.15 м.; квадратура на санитарния възел – 2.94 кв. м.
с един отваряем прозорец – 0.40м./1.15 м. В претендирания период – 29.01.2020
г. до 01.06.2020 г. в тази стая са били настанени 8 лица. Към справката са
приложени графиците, таблици, инструкция.
От
постъпилата справка рег. № СА 1215/01.09.2021 г. на главен надзирател при ОС
„ИН“ – Пловдив се установява, че С.А.К., е пребивавал многократно от 2001 г.,
като последният му престой там е от 14.07.2020 г. до 30.10.2020 г., а от писмо
рег. № 480/20 от 16.08.2020 г. от началника на Затвора Пловдив става ясно, че К.
пребивавал в него от 08.08.2019 г. до 12.06.2020 г. и от 30.10.2020 г. и към
настоящия момент.
От
справката се установява, че през юни 2009 г. е открит новият арест Пловдив,
който се намира в рамките на затвора в Пловдив и представлява масивна
двуетажна сграда с 2 495 кв.м. разгъната
площ. Общата информация за арестните помещения е: - квадратурата на килиите
отговаря на изискванията от минимум 4 кв. м. на задържано лице. Арестните
помещенията са: - две килии с по четири легла с размери 190/71 см, 58 килии с по три легла, маса за хранене с
размери 60/60 см. и два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см. Килиите
разполагат с постелъчен материал – възглавници, одеяла и чаршафи. През периода
14.07.2020 г. – 30.10.2020 г., когато К. е пребивавал в ареста, последният е
бил настанен в килия № 107 на първия етаж, с квадратура 14.74 кв. м. и е
съжителствал с още 2 задържани лица. Килията е оборудвана с три легла с размери
190/70 см, като две от леглата са разположени едно върху друго, има маса за
хранене с размери 60/60 см. и два броя табуретки с диаметър 30 см. Разполагал е
с посочения по-горе постелъчен материал, като е посочено, че чаршафите се
сменят и изпират ежеседмично в пералните помещения на ареста, като е
предоставена и възможност на задържаните лица да ползван собствено спално
бельо. Коридорите и всички общи помещения в ареста се почистват и дезинфекцират
ежедневно, а поддържането на чистота в килиите се осъществява от задържаните
лица. В справката се сочи още, че всяка килия е снабдена със собствен санитарен
възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден
сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един на етаж в ареста. Посочва се също така и, че в ареста е
изградена модерна система за дефиренцирано дневно и нощно осветление по
изискуемите стандарти за осветеност. Санитарното помещение о от 1.4 кв.м.,
включено в рамките на килията, а извеждането до банята става по утвърден график
за месеца с периодичност, най-малко два пъти седмично, а при възникнали нужди
от медицинско естество – по съответното предписание. Отоплението и охлаждането
през съответните сезони се осъществява чрез водни климатични колектори,
свързани с водогреен газов котел, а за охлаждането конвекторите са свързани с
чилърна инсталация. По отношение на вентилационната система, от страна на
администрацията се твърди, че същата представлява всмукателна и нагнетателна
уредба, при която, чрез турбини се движи въздуха – отвеждане навън и вкарване
на пресен въздух обратно. Прозорците в ареста са с размери 150/150 см. с
отваряемо крило, като междувременно, всеки ден на задържаните се осигурява
време за престой на открито. В справката се сочи, че дезинфекцията на арестните
помещения се осъществява централизирано, ведно с тази на затвора, и същата се
осъществява по график, като при необходимост – и допълнително по заявка от
ареста.
От
становището на ИСДВР – В. Ч. се установява също така, че за времето от
30.10.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба К. е обитавал
последователно няколко помещения, като тези, в които не е била предоставена
достатъчно жилищна площ са, както следва: - за периода от 30.10.2020 г. до
06.11.2020 г. липсват данни в кое помещение е бил настанен ищецът; за периода
06.11.2020 – 13.11.2020 г. С.К. е бил настанен в ст. № 39 с площ от 47.80
кв.м., в която са били настанени 14 лица; за периода 13.11.2020 – 04.12.2020 г.
лицето е било настанено в ст. 37 с площ 46.55 кв. м., като няма данни колко
лица са обитавали помещението; К. е бил настанен в ст. № 63 с площ 26.99 кв. м.
за периодите от 04.12.2020 г. – 09.12.2020 г., 30.12.2020 г. – 18.01.2021 г.,
21.01.2021 г. – 22.01.2021 г. и 27.01.2021 г. – 29.01.2021 г., когато
помещението е обитавано от 7 лица; ст. 7 с площ 28.78 кв. м., която стая е
обитавал известен период от време, като през времето: от 29.01.2021 г. –
24.02.2021 г.; от 02.03.2021 г. – 02.03.2021 г., 29.03.2021 – 01.04.2021 г., 05.04.2021
г. – 15.04.2021 г., 21.04.2021 г. – 28.04.2021 г., 29.04.2021 г. – 11.05.2021
г., 14.05.2021 г. – 20.05.2021 г., 16.06.2021 г. – 22.06.2021 г. 23.06.2021 г.
– 23.06.2021 г., 24.06.2021 г. – 25.06.2021 г. 26.06.2021 г. – 26.06.2021 г. в
помещението са били настанени между 8 и 9 лица; в периода 29.06.08.07.2021 г. К.
е обитавал ст.№ 36 с площ 15.06 кв. м., в която са били настанени 4 лица. Пак
от справката се установява, че лишеният от свобода е наказван неколкократно за
различни провинения, свързани с нарушаване на правилата в затвора, както и, че
не е награждаван. Сочи ес, че през м.04.2021 г. е включен в общогрупово
мероприятие – турнир по джитбол.
От
приложените по делото различни справки от ИСДВР на съответните постове и
отговорници за помещения се установяват идентични с първата цитирана по-горе
справка на инспектор Ч., санитарно-битови условия.
От
становище на началник сектор „ФЛКР“ се установява, че в Затвора – Пловдив се
извършва редовно дезинсекция на хлебарки, дървеници и гризачи по сключен от ЖГД
„ИН“ – София договор за съответната година, като се представят договори и
протоколи за извършена обработка с инсектициди в помещенията на затвора и
ареста – Пловдив. От друга справка на същото длъжностно лице се установява, че
на лишените от свобода се предоставя постелъчен инвентар и спално бельо, като
грижата за чистота им и тази на помещенията е поверена на лишените от свобода.
Последните имат възможност да поискат подмяна на бельото след отправена до началника
на затвора молба. В справката се сочи
също така, че няма данни К. да е подавал молба за допълнителен постелъчен
инвентар или изпиране на зачисления му, които да са с отрицателен отговор.
От
представените графици за разпределение на времето на лишените от свобода се
установява, че те разполагат с време за престой на открито, имат достъп до
баня, лекар, библиотека, лавка по график, а от представената инструкция – и
достъп до спортна зала.
По
делото, чрез видеконферентна връзка, е разпитан като свидетел М.В.М., от чийто
показания се установява, че познава ищеца С.К.. Изтърпявали са заедно наказание
„лишаване от свобода“ през 2018 година - 2019 година, на 6 пост. Той бил в 4
килия, а свидетелят - в 6 килия. Свидетелят сочи, че в момента е в 4 килия, в
която са 7 човека, тогава били 9 човека, доколкото си спомня. Тя е тясна, с
една маса вътре, 8 човека ядяли на нея и
имало 2 шкафа и един прозорец за всички. Няма светлина, защото има решетки,
квадратни, и светлината е много малка. Стаята е около 25-26 кв.м. Ищецът имал
хепатит С. Не са го лекували, даже и хапчета не са му давали. Много пъти е
казвал, но все му казвали, че няма хапчета. В стаята има дървеници, хлебарки,
мишки, пълно е. Даже и в момента има. Идват в месеца 1-2 пъти да пръскат.
Тогава не идвали дори да пръскат. Трябвало да си отворят килията, за да стане
течение, иначе нямало аспирация. И сега все още няма нищо на земята, няма
балатум. Не са им правили ремонти. Прозорците се отварят, но те са 50 на един
метър - един прозорец. Ищецът не е участвал в програми за групова работа и
въздействие. В стаята имало една счупена дръжка, направена на лопатка и обикновени метли. Лишените от свобода си
чистят стаите по списък – всеки има дежурство. В затвора няма възможност за
диети, има само диети за язва и диабет. Други диети няма.
В
хода на съдебното производство към делото са приобщени доказателства,
представени от процесуалния представител на ответника с молба от 29.10.2021 г.,
както и, представени в съдебно заседание от 02.12.2021 г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът формира следните правни изводи: .
Както
вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в
периоди, както следва: от 01.05.2019 г. до 01.06.2020 г., когато К. ***, за
периода от 01.07.2020 г. до 01.12.2020 г., когато е пребивавал в „Арести“, ОС
„ИН“ – Пловдив, и от 01.12.2020 г. до 08.07.2021 г., когато е пребивавал отново
в Затвора – Пловдив, пряка последица от допуснатото от страна на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС. На първо
място, следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС
предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС,
искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а
съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът
в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра
на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от
структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно
чл.12 ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за процесния период има, както процесуална, така и
материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. На следващо място,
е необходимо да се отбележи, че установените в част седма от ЗИНЗС правила, не
въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за
обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени
като противоправни с административен или съдебен акт.
За
да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни
средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които
уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност /чл.3 ал.2/.Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на
затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца
неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното,
независимо че за всяко от бездействията е налице различна законова
регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от
10.02.2012 г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата
претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване
от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му
ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на
всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса
дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 от ЗИНЗС, според която, в случаите по чл.3
ал.2 от с.з., съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора. Съгласно чл.3 ал.1 от ЗИНЗС /в
редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009 г./ осъдените не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В ал.2 на
същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение
се смятат: 1./ всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна
физическа болка или страдание, освен регламентираните в този закон случаи на
употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./ умишлено поставяне в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване
от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3./ унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. А съгласно ал.3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие. Съгласно чл.3 ал.1 от ЗИНЗС /в редакцията ДВ,
бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г./ осъдените и задържаните под стража
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В
най-общ план, и двете редакции са еманация на установените в практиката на ЕСПЧ
стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл.3 от ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4
и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на
нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са
действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки
конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази
законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното
място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Все
в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В
чл.43 ал.4 от ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017 г./ е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на
понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила,
а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. А, за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя
следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват
свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане,
занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и
т.н.
Според
чл.43 ал.5 от ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017г./,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с Правилника за прилагане на
закона, като в чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима
към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от
България през 1992 г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република
България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според посочената
разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Според Минималните стандарти за третиране на
лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените
нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците,
проведена в Женева в 1955 г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с
резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които
нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките
права и свободи и демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения,
от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те
спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се
обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на
тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и
проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени
от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези
лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така
конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието
или липсата на вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е
достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без
опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за
да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени
потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и
пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са
достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да
се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и
толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат
сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в
районите с умерен климат.“. По казуси като процесния е налице и съдебна
практика на българските съдилища /Решение № 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по
адм.д. № 15508/2011 г., Решение № 6667 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм.д. № 13664/2012
г., Решение № 104 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5895/2007 г., Решение № 538
от 22.10. 2009 г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008 г., Решение № 15 от 29.01.2009 г.
на ВКС по гр.д. № 4427/2007 г./, в която се приема, че липсата на достатъчно
жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на
слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от
свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице,
независимо че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода.
При
разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на
множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд
от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3
от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от
свобода /решение от 10.06.2006 г. по делото Й. срещу България, решение от
02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007 г. на
ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007 г. на ЕСПЧ по делото М.
срещу България, решение от 27.11.2008 г. на ЕСПЧ по делото С. К. срещу
България, решение от 27 януари 2015 г. по шест съединени дела Н. и други срещу
България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм,
уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 от Пилотно решение Pilot Judgment
приложим при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на
Съвета на Европа.
Така
например, в пилотното решение от 27 януари 2015 г. за условията в българските
затвори „Н. и други против България“, жалба № 36925/10, Съдът прие, че
провеждането на исково производство по чл.1 от ЗОДОВ от затворници за
обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия
в българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би поправило
нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при разглеждането на
този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата молба,
указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете, оценката на
доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане на
доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в
посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.
В
исковата молба претенциите на С.К. са насочени съм условията в Ареста – Пловдив
и в Затвора Пловдив за процесните периоди, както следва: - липса на достатъчна жилищна площ, липса на
санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода, липса на естествена
светлина и чист въздух, което е предизвикало у лишения от свобода дихателни
проблеми, кашлица и предразположеност към респираторни заболявания, както и
наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, както и възможности за индивидуална и
корекционно работа.
В
обобщение на всичко изложено, съдът намира за необходимо да отбележи, че искът
следва да бъде разгледан по същество само за периодите, за които се установи,
че лицето е пребивавало на територията на Ареста и Затвора – Пловдив, а именно:
от 14.07.2020 г. до 30.10.2020 г. в Ареста – Пловдив и от 08.08.2019 г. до 12.06.2020
г. и от 30.10.2020 г. до 08.07.2021 г. в Затвора – Пловдив, както и за
определените с исковата молба периоди.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че С.К. предявяване претенции за обезщетение за
следните периоди: от 08.08.2019 г., датата, от която е постъпил в Затвора –
Пловдив, до 01.06.2020 г., датата, до която е предявена претенцията за първия
период; от 14.07.2020 г., датата на която е постъпил в Ареста – Пловдив, а не
от 01.07.2020 г., както е посочено в исковата молба, до 30.10.2020 г. и от
01.12.2020 г., датата, посочена в исковата молба, до 08.07.2021 г.
Така
посочените период от администрацията на ГД „ИН“ – София очевидно не съвпадат с
периодите, посочени в исковата молба, но горната информация е въз основа на
представените официални документи от администрацията на ГД „ИН“ – София, поради
което следва да бъдат зачетени именно тези периоди, както се посочи по-горе, а
не точно както е претендирано в исковата молба.
На
първо място, съдът намира за напълно неоснователни изложените претенции по
отношение престоя на С.К. ***, предвид факта, че твърденията му бяха
опровергани изцяло. Каза се по-горе, от представената справка рег. №
1215/01.09.2021 г. арестът е изграден през 2009 г., съобразен с изискуемата
жилищна площ за задържаните лица, оборудвана е със сервизни помещения, добро
осветление и достатъчно естествена светлина, добри санитарно-битови условия,
подробно описани по-горе в настоящото изложение.
На
следващо място, от събраните и описани по-горе доказателства се установява, че
с изключение на различни периоди от време, подробно описани в цитираните
по-горе справки на ИСДВР при Затвора – Пловдив,
ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е
отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м., както следва: за периода от
08.08.2019 г. до 01.06.2020 г. общо 254 дни и
за периода 01.12.2020 г. до 08.07.2021 г.
– 131 дни, всички в Затвора –
Пловдив. Периодите са следните: - 20.09.2019 г. – 01.11.2019 г., когато лицето
е пребивавало в ст. № 13; от 01.11.2019 г. до 28.01.2020 г., когато лицето е
пребивавало в пост 3, но не са посочени данни колко лица са обитавали
помещението и от 29.01.2020 г. до 01.06.2020 г. в стая № 7, или общо 254 дни.
От 01.12.2020 г. до 04.12.2020 г. К. е обитавал ст.37, с площ от 46.55 кв. м.
като няма данни колко лица са били настанени в него; 04.12.2020 г. лицето е
било настанено в ст. 37 с площ 46.55 кв. м., като няма данни колко лица са
обитавали помещението; К. е бил настанен в ст. № 63 с площ 26.99 кв. м. за
периодите от 04.12.2020 г. – 09.12.2020 г., 30.12.2020 г. – 18.01.2021 г.,
21.01.2021 г. – 22.01.2021 г. и 27.01.2021 г. – 29.01.2021 г., когато
помещението е обитавано от 7 лица; ст. 7 с площ 28.78 кв. м., която стая е
обитавал известен период от време, като през времето: от 29.01.2021 г. –
24.02.2021 г.; от 02.03.2021 г. – 02.03.2021 г., 29.03.2021 – 01.04.2021 г.,
05.04.2021 г. – 15.04.2021 г., 21.04.2021 г. – 28.04.2021 г., 29.04.2021 г. –
11.05.2021 г., 14.05.2021 г. – 20.05.2021 г., 16.06.2021 г. – 22.06.2021 г.
23.06.2021 г. – 23.06.2021 г., 24.06.2021 г. – 25.06.2021 г. 26.06.2021 г. –
26.06.2021 г. в помещението са били настанени между 8 и 9 лица; в периода
29.06.08.07.2021 г. К. е обитавал ст.№ 36 с площ 15.06 кв. м., в която са били
настанени 4 лица, или общо 131 дни.
Посочените
по-горе обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека,
включително в пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Що
се отнася до твърдението на ищеца за липса на постоянно течаща топла и студена вода
обаче, остана недоказано. Няма нарушение и на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като
във всички стаи и помещения на Затвора – Пловдив е осигурен достъп до санитарен
възел и течаща вода. Всички
помещения, в които е пребивавал К. са разполагали със санитарен възел и
постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в
приложените от ответника становища и справки, се сочи, че в Затвора – Пловдив
на л.св. е осигурен достъп до такава, а съгласно графика за разпределение на
времето на лишените от свобода от съответната група, освен това, всеки работещ
е имал достъп до тоалет след края на работния ден.
Що
се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и
становища, както и от събраните гласни доказателства, които съдът кредитира,
като коректни, се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява
от лицата, настанени в тях. Според данните, предоставени от ответника, осигурена
е топла вода от котел, който е на територията на затвора – централно парно
отопление. Наред с това се констатира, че няма данни да е подавана молба от К.,
в която да изявява воля за получаване на допълнителен постелен инвентар или
изпиране на зачисления му, които да са с отрицателен отговор. Ето защо е
напълно неоснователна претенцията, в частта за неосигурен санитарен възел и
топла течаща вода. Само за пълнота следва да се отбележи, че не става ясно
какво точно има предвид ищецът под твърдението, че не му е осигурен шумоизолиран
санитарен възел.
От
цитираните по-горе справки се установява също така и, че в затвора разполагат с
постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла и
възглавници, достатъчно, за да бъдат обезпечени всички лишени от свобода.
Посочено е, че грижата за чистотата на спалното бельо се полага на лишените от
свобода като в утвърден график от началника на затвора, всеки лишен от свобода
има право да занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При
изхабяване на бельото, по преценка на лишения от свобода, последният има право
бельото да бъде заменено, чрез молба до началника на затвора. От събраните по
делото доказателства, в т.ч. и свидетелски показания, каза се, не се установява
ищецът да е подал молба за изпиране на бельото или за допълнителен инвентар.
Неоснователна
е претенцията и в насока липса на чист въздух и условия за раздвижване. От така
събраните материали се установява, че лишеният от свобода разполага с време за
престой на открито. Не се доказаха и твърденията, че К. страда от дихателни
проблеми, кашлица и е предразположен към респираторни заболявания, както и от
хепатит С, както твърди свид. М.. Липсват каквито и да било данни, лишеният от
свобода да е потърсил медицинска помощ във връзка с горните оплаквания.
Неоснователно
е възражението и в насока липса на достатъчно дневна светлина и вентилация.
Установи се, че помещенията разполагат с достатъчно прозорци с размери, които
изключват напълно горните твърдения, а каза се, относно проветрението на
помещенията, последното зависи от самите лишени от свобода, което се потвърди и
от показанията на св. М.. Неоснователно е и твърдението за недостатъчно мебели
в помещенията. Безспорно се установи, че всяко помещение разполага с легла,
шкафчета, маса и столове. Неоснователни са възраженията и в насока, че с
лишения от свобода не се е водила индивидуална и корекционна работа. От
справките се установи, че с лицето са водени различни разговори – при планиране
на присъдата, за участие в групова работа, при мотивиране за започване на
работа при желание от негова страна. Представени са данни, които не са
опровергани от ищеца, че последният е наказван неколкократно за различни
провинение и не е награждаван. Посочено е също така, че като проблемни и
гранични зони, нуждаещи се от корекционно въздействие са изведени почти всички
зони, с изключение на взаимоотношения, както са изказани опасения с въпроси на
контрол и нарушения на задълженията, които се потвърждават, предвид наложените
редица наказания. Не се оспорва от
страна на ищеца, посоченото от ответната страна в представените справки и
становища от затворническата администрация, че с К. са провеждани беседи и
разговори по различни поводи – при планиране на присъдата, за участие в групова
работа, при мотивиране за започване на работа, при извършени дисциплинарни
нарушения и при желание от негова страна. В този смисъл, не се подкрепят с
доказателства и твърденията на С.К., че с него не се е водила никаква
индивидуална и корекционна работа. Данните сочат крайно несериозно отношение, изразяващо
се в неспазване на правилата в затвора.
Предвид
изложеното, съдът намира, че претенциите на К. в изложените по-горе насоки са
неоснователни и недоказани.
Горното
се подкрепя и от показанията, дадени от свидетеля М., които потвърждават изцяло предоставена информация
от затворническата администрация по отношение организация и реда на условията
на живот в тази институция.
Неоснователна
е претенцията и по отношение бездействие от страна на затворническата
администрация във връзка с наличието на хлебарки, дървеници и гризачи.
Видно,
от приложените по делото материали – протоколи за извършена ДДТ обработка и
фактури, се установява, че за посочените искови период от 01.05.2019 г. до 08.07.2021
г., в Затвора Пловдив е извършвана такава обработка на помещенията. Извършвана
е обработка на помещенията за хлебарки и дървеници, като в протоколите е
посочен препаратът, който е използван, площта, която е обработена и са давани
указания за мерки за защита в обработвания обект. Т.е. затворническата
администрация е взела всички необходими действия за обработка на
затворническите помещения срещу инсекти.
Съгласно
чл.256 и чл.257 ал.1 от АПК (действаща разпоредба, ДВ, бр.30 от 2006 г., в сила
от 12.07.2006 г.) бездействие на административния орган е неизвършването на
фактически действия, които органа е длъжен да извърши по силата на закон.
Предвид
изложеното по-горе, съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая липсва
бездействия на органа в тази насока. Точно обратното, видно е, че
администрацията редовно и ритмично предприема действия за борба с инсекти и
гризачи. В този смисъл следва да се отбележи, че в крайна сметка, хигиената в
помещенията зависи от самите лица, които ги обитават. В случая, следва да се
посочи, че при наличието на множество хора в обект, какъвто е затворническата
институция, при която личната хигиена не е на еднакво ниво във всички
помещения, предвид разнообразието от обитатели, където се внася храна в помещенията,
която се съхранява по-дълго време в помещения без хладилници, различното ниво
на хигиена на общите помещения, която пак зависи от всеки отделен лишен от
свобода, е предпоставка, борбата с хлебарките, и дървениците, да не е толкова
успешна.
С
оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че ответникът не
е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ през посочения по-горе период,
в който ищецът е пребивавал в това заведение. Отговорността на държавата за
причинените вреди по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от
тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер
означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица
от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали
са причинени виновно от тях.
В
случая, безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено
да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към
човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните
помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му биологично
съществуване. Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в
спалните помещения, в което е бил настанен ищецът, са предизвикали такова ниво
на страдание за К., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода.
Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да
излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по
интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора.
В
пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н. и други срещу България се сочи, че
крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на
това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Неблагоприятните
ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане.
Ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна
площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе, само
по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В
този смисъл са решенията по делото Н. и др. срещу България, делото Т., делото Ч.
срещу България и други.
При
това положение, правилото на чл.284 ал.5 във връзка с ал.1 от ЗИНЗС налага да
се приеме, че С.А.К. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Така, съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда
от съда по справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера
на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени.
С
оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, според
настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се
присъди, е в размер на 3 080.00 (три хиляди
и осемдесет) лв., при съобразяване на съдебната практика по идентични дела, които
се присъждат заради липсата на достатъчно нетна площ за обитаване на
затворническите помещения, която се констатира в рамките на общо 385 дни (254
дни за периода 08.08.2019 г. до 01.06.2020 г. и 131 дни за периода от
01.12.2020 г. до 08.07.2021 г.), когато е пребивавал в Затвора – Пловдив.
Според
този съд, именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените психически увреждания от ищеца, и този размер именно, съответства
на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото
факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
В
останалата част, за разликата над 3 080.00 лв. до пълния предявен размер от 30
000 лева, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието „Лишаване от свобода“ в Ареста – Пловдив и в Затвора – Пловдив,
искът следва да бъде отхвърлен.
Съответно,
спрямо този размер на главния иск /в размер на 3 080.00 лева/, ще следва да
бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено
плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 08.07.2021 г. – датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата.
При
този изход на спора и предвид претенции
от страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 156.00 (сто петдесет
и шест) лв., представляващи – 10.00 лв. ДТ и 146.00 адвокатско възнаграждение,
съобразно разпоредбата на чл.38 от ЗАдв. във връзка с чл.8 ал.1 т.4 от наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден
от горното, Административен съд – Пловдив, Х състав,
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н.
Столетов” № 21, да заплати на С.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 3
080.00 (три хиляди и осемдесет) лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора
– Пловдив, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 08.07.2021
г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до пълния й размер от 30 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул.
”Н. Столетов” № 21, да заплати на С.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 10.00 (десет) лв., представляващи платената държавна такса.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н.
Столетов” № 21, да заплати на адв. Г.М.,***, сумата от 146.00 (сто четиридесет
и шест) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: