№ 252
гр. Дупница, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Деа Д. И.а
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20251510200599 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-5310-000315/20.06.2025 г.,
издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53
от ЗАНН и по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на А. И. Т., с адрес: гр. София, ул. „Райска
градина“ /Аврора/ № 45, с ЕГН **********, са наложени административни наказания -
„глоба“, в размер, на 1000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 12
месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП.
НП е обжалвано в срок, като неправилно и незаконосъобразно от санкционирания
водач, чрез упълномощен от него процесуален представител адв. А. Г. от САК. Иска се
отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощените
от него процесуални представители – адв. Г. и адв. С., които поддържат жалбата. Поддържа
се искането за отмяна на обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно, като се
сочат аргументи в тази насока. В пледоарията си пред съда процесуалният представител адв.
Г. развива допълнителни съображения в подкрепа на направеното искане. Претендира
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, съгласно
представен договор за правна помощ.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебното заседание. В молба до съда депозирана от редовно упълномощен юрисконсулт
взема становище за неоснователност на жалбата и прекомерност на претендираното
1
адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 25.01.2025 г., около 17:04 часа, в Община Дупница, обл. Кюстендил, по път ПП-1, Е-
79, км. 320+250 м., в посока на движение към гр. София жалбоподателят управлявал лек
автомобил ********, с рег.№ *************, собственост на „ФАНТАСТИКО ГРУП“ ООД,
с ЕИК *********, като с него пътувала и свидетелката Е. С., с която жалбоподателят живее
на семейни начала и тяхното дете. Тримата се връщали от рожден ден отпразнуван
предходната нощ в хижа „Паничище“. Водачът бил спрян със светлинен и звуков сигнал от
автопатрул на пътна полиция, група КПДГПА, съставен от свидетелите П. и К.. Свидетелите
решили да изпробват водача за употреба на алкохол с годно техническо средство Алкотест
Дрегер 7510, с фабр. № 0176, тъй като усетили мирис на алкохол. На водача била извършена
проба, която показала положителен резултат от 1,33 промила на хиляда в издишания от
водача въздух.
Свидетелят П. съставил на водача Талон за изследване № 139173, ведно с 7 броя
холограмни стикери. Водачът подписал и получил препис от талона, след което бил
съпроводен от полицейските служители до ФСМП-Дупница за даване на кръвна проба, като
автомобилът му бил закаран в РУ-Дупница.
В лечебното заведение на жалбоподателя в присъствието на свидетелите К. и П. била
взета кръвна проба от свидетелката Ц. – медицинска сестра във ФСМП-Дупница, която
третирала същия с разтвор от кислородна вода, преди вземането на пробата. От дежурния
лекар били съставени необходимите документи за вземане на кръвна проба, фиш за спешна
медицинска помощ, и вземането на пробата било отбелязано в амбулаторния журнал на
лечебното заведение, където се подписал и св. П..
Съобразно показанията на техническото средство на водачът бил съставен от св. П., в
присъствието на жалбоподателя и св. К. АУАН, който бил подписан от посочените лица.
Препис от акта бил връчен и на жалбоподателя без възражения. Административно-
наказателната преписка по акта била прекратена, като материалите били изпратени на РП-
Кюстендил, ТО-Дупница, където било образувано срещу жалбоподателя А. Т. ДП вх. №
360/2025 г., по описа на РП-Кюстендил и ДП № 36/2025 г., по описа на РУ-Дупница, в хода
на което били назначени съответните експертизи на кръвните проби.
Взетите 2 броя кръвни проби били изследвани последователно в лабораторията НТЛ на
ОДМВР-Кюстендил, където отчела резултат - 1,38 промила на хиляда. След това бил
назначена и извършена повторна експертиза на кръвната проба в МБАЛ „Св. Ана“ АД, гр.
София, където бил отчетен резултат – 1,17 промила на хиляда. Предвид голямата разлика
между двете изследвания била назначена контролна повторна, тройна съдебно-
химикотоксикологична експертиза № 4520/07.05.2025 г. на кръвната проба, която е
извършена от медицински лица във ВМА- гр. София, която отчела окончателен резултат от
1,15 промила на хиляда алкохол в кръвта на водача А. Т.. С оглед на този резултат
2
образуваното срещу жалбоподателя ДП било прекратено с Постановление за прекратяване
на наказателно производство от 27.05.2025 г., с което наблюдаващия прокурор разпоредил
след влизането му в сила да се изпрати на АНО по компетентност.
Въз основа на информацията съдържаща се в издаденото Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 27.05.2025 г., по реда на чл. 36, ал.2 от ЗАНН
било издадено обжалваното Наказателно постановление (НП) № 25-5310-000315/20.06.2025
г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл.
53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на А. И. Т., с адрес: гр. София, ул. „Райска
градина“ /Аврора/ № 45, с ЕГН **********, са наложени административни наказания -
„глоба“, в размер, на 1000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 12
месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП, като водачът бил наказана именно за
концентрация на алкохол в кръвта му в размер на 1,15 промила на хиляда, установена чрез
повторна, тройна съдебно-химикотоксикологична експертиза № 4520/07.05.2025 г.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните непосредствено в съдебното заседание като свидетели-очевидци, полицейските
служители П. и К., както и въз основа на информацията съдържаща се в събраните по
делото множество писмени доказателства, вкл. служебно изисканите с писмо от АНО, ВМА
и ФСМП-Дупница, всички приобщени по реда на чл. 283 НПК. Показанията на двамата
полицейски служители са еднопосочни, последователни, достатъчно подробни и ясни, като
същите в голямата си част съответстват на посоченото в приложените по делото писмени
доказателства. Съдът се доверява и на приложените официални свидетелстващи документи –
протоколи за изследване на кръвни проби и представените от ФСМП-Дупница документи
относно съпровождането и явяването на жалбоподателя, вземането на кръвна проба в
посоченото лечебно заведение и от посочените длъжностни лица. В тази насока съдът
споделя с доверие изцяло казаното от св. Ц., която описва последователно методологията и
използваните помощни средства и разтвор при вземане на кръвна проба от водача, респ.
съставените във връзка с това документи във ФСМП-Дупница и администрирането на
пробите. В същото време следва и за тримата свидетели изрично да се отбележи и вземе
предвид, че същите нямат каквито и да е предходни влошени отношения или дори
познанство с жалбоподателя, за да се считат за предубедени спрямо него. Предприели са и са
извършили надлежно и коректно дължимите и вменени им с оглед заеманата длъжност
служебни задължения. Действията им са отразени и в съставените във връзка с проверката и
вземането на кръвни проби официални свидетелстващи документи, приложени по делото.
Съдът се доверява само частично на казаното от св. Стайнова, която е изначално
заинтересована, доколкото живее на семейни начала и има общо дете с жалбоподателя.
Казаното от същата е достоверно единствено в частите му, които се споделят и се съдържат
в разказа на полицейските служители или намира поне частично опора в съставените
документи от проверката, а именно, че е присъствала на място при проверката и че е
съпроводена до РУ-Дупница с процесния лек автомобил, както и че е видяла заминаването и
3
връщането след това на жалбоподателя след даването на кръвна проба във ФСМП-Дупница.
Категорично изолирани и неподкрепени са показанията на св. Стайнова относно приемането
на течности /вода за уста/ и дъвка от водача непосредствено преди тестването му с дрегер.
Последното би било пречка и при самото тестване и издишането на въздух в апарата с дъвка
в уста, ако беше вярно. И двамата полицейски служители са категорични за липсата на
прием на течности или каквото и да било от водача непосредствено след спирането му за
проверка. А най-сериозното и значимо доказателство в обратна на показанията на
свидетелката насока е отчетеното безспорно съдържание на алкохол в кръвта на водача, в
размер на 1,15 промила на хиляда, установено чрез повторна, тройна съдебно-
химикотоксикологична експертиза № 4520/07.05.2025 г. Последното според съда би било
постигнато след прием на поне литър от описваната недостоверно и некоректно от
свидетелката неизвестна като марка и съдържание имагинерна вода за уста, с която
жалбоподателят се бил жабурил и глътнал непосредствено преди даването на проба с
процесното техническо средство. Същата категорично сочи, че в процесния ден
жалбоподателят не бил употребил никакъв друг алкохол и спал до 12:30 следобед преди да
си тръгнат от хижата, т.е. целия резултат – 1,15 промила би следвало да се дължи само и
единствено на преглътнатата една глътка вода за уста, което е абсолютно изключено,
доколкото същият изобщо не е приемал такава според полицейските служители.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
След като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства и след като
извърши сам цялостна, детайлна служебна проверка, съдът приема, че обжалваното НП е
издадено в предвидената в закона писмена форма, от компетентен административен орган и
в сроковете предвидени в ЗАНН, по реда на чл. 36, ал.2 от ЗАНН и въз основа единствено на
изводите направени в постановеното по-рано Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 27.05.2025 г., с което било прекратено образуваното срещу жалбоподателя
А. Т. ДП с вх. № 360/2025 г., по описа на РП-Кюстендил и ДП № 36/2025 г., по описа на РУ-
Дупница, в хода на което били назначени съответните експертизи на кръвните проби.
НП не е издадено и не базира изводите си на съставения при проверката на водача
АУАН, който е бил съставен за отчетената при пробата на водача с техническо средство
концентрация на алкохол в издишания от водача въздух със стойност от 1,33 промила на
хиляда. Преписката по акта е прекратена с образуваното ДП срещу жалбоподателя, като
материалите са били изпратени на РП-Кюстендил от АНО, а след постановяването на
цитираното прекратително прокурорско постановление е разпоредено връщането им на
АНО по компетентност от наблюдаващия прокурор.
Обжалваното НП съдържа всички необходими реквизити, вкл. пълно, ясно и точно
описание на нарушението и неговото авторство.
При издаването му не са допуснати каквито и да е съществени процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване правата на жалбоподателя, вкл. правото му
на защита, в хода на административно-наказателното производство.
4
В същото време съгласно изискванията на чл. 3а, т. 1-3 от Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози:
„Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато:
1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;
2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста;
3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест.“
А видно от текста на чл. 6, ал. (10) от Наредбата:
„Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето
да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на
посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за
даване на проби за изследване.
Цитираната разпоредба задължава контролните органи при извършване на проверка на
водачи на МПС за употреба на алкохол или наркотични вещества да основават изводите си
винаги на резултатите от медицинското и химическо лабораторно изследване, в случая на
безспорните резултати установени чрез повторна, тройна съдебно-химикотоксикологична
експертиза № 4520/07.05.2025 г. на ВМА-гр. София, като едва при липса на такова могат да
се ползват по изключение показанията на техническото средство в изрично изброените в
Наредбата хипотези. В случая нито едно от изключенията не е налице, поради това и съдът
недоумява, защо в жалбата и пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя
се коментира пространно и изцяло се акцентира на резултата отчетен при дадената
първоначална проба с техническо средство - Алкотест дрегер 7510, № 0176, след като
нарушението словом и цифром е описано и квалифицирано изцяло и единствено от АНО
като такова по чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП, респ. е била определена и наложена санкция по реда
на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Последната разпоредба именно предвижда, че:
Чл. 174, ал. 1 ЗДвП– „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
5
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух:
1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително - за срок от 6 месеца и глоба
500 лв.;
2. 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и
глоба 1000 лв.“, както е санкциониран в случая водача с обжалваното НП за
концентрация на алкохол в размер на 1.15 промила на хиляда, а не за отчетен с
техническо средство резултат от 1,33 промила на хиляда, който би подлежал
единствено и само на наказателна отговорност по реда на НК, но не и на
административнонаказателна отговорност по реда на ЗАНН. Тоест меродавният и
споделен от АНО резултат е именно този /1,15 %0/ от кръвната проба и нейното
изследване и резултат отчетен чрез цитираната и от прокурора повторна, тройна
съдебно-химикотоксикологична експертиза № 4520/07.05.2025 г. на ВМА-гр. София.
От друга страна в текста на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП се предвижда следното:
„На водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда...“
В конкретният случай не е била налице нито една от горепосочените в чл. 6, ал. 10 от
Наредбата няколко хипотези на приложимост на резултатите получени при проверката с
техническо средство, а напротив дадена е в срок, редовна проба кръв от водача за
изследване, в присъствието на контролния орган, като в случая след като пробата е била
изследвана няколко пъти в различни лаборатории следва да се вземе в полза на водача
винаги най-ниския и благоприятен за него резултат, а именно този получен чрез цитираната
и от прокурора повторна, тройна съдебно-химикотоксикологична експертиза №
4520/07.05.2025 г. на ВМА-гр. София – 1,15 промила на хиляда.
Като е взел предвид и отчел именно този най-нисък и благоприятен резултат в хода на
административнонаказателното производство, АНО е приложил правилно и
законосъобразно и съответната санкционна норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която
предвижда именно наложените с НП наказания – „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.“. Същите са с фиксиран от законодателя размер и не
подлежат на редукция от съда.
С оглед на изложеното от обективна страна е безспорно установено и доказано, че на
процесните дата, място и час жалбоподателят като водач на процесния лек автомобил е
управлявал същия с концентрация на алкохол в кръвта си, в размер над 0,8 на хиляда до 1,2
на хиляда, а именно с концентрация от 1,15 промила на хиляда, установена чрез
изследване на дадената от водача кръвна проба, чрез назначената и изготвена тройна
съдебно-химикотоксикологична експертиза № 4520/07.05.2025 г. на ВМА-гр. София, както е
посочено в прекратителното прокурорско постановление.
Нарушението е извършено от субективна страна от жалбоподателя при вид и форма на
вината - пряк умисъл, доколкото същият ясно е съзнавал като пълнолетно, дееспособно
лице и правоспособен водач на МПС, че съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е забранено
6
управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, в случая с 1,15
промила на хиляда.
Относно възраженията в жалбата и пледоариите следва да се отбележи следното. Не се
споделят категорично доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, доколкото тези
свързани с АУАН, както бе посочено са изобщо неотносими при издаване на НП по реда на
чл. 36, ал.2 от ЗАНН, въз основа на прокурорско постановление и не следва да се обсъждат,
а твърдените такива в НП липсват. В съдържанието на НП издадено по този ред не следва
изобщо да се отбелязват датата на АУАН, респ. имената и местослуженето на
актосъставителя, както сочи адвоката. От друга страна не се доказаха по никакъв начин и
твърденията за използван спиртен разтвор при вземане на кръвните проби на водача от св.
Годинова, както и не се установи приемът на съдържащи алкохол течности /вода за уста/,
непосредствено след преустановяване управлението на автомобила и спирането на
жалбоподателя за проверка на пътя. Напротив, доказано е несъмнено и съдът е убеден, че
водачът явно и безспорно е употребил алкохол преди да управлява процесното МПС на тази
дата и час, и само случайността и действията на медицинските лица при изследване на
взетите кръвни проби в продължителен период от време след вземането на същите и
манипулациите с тях са довели до установения по-благоприятен за него окончателен
резултат относно концентрацията на алкохол, под 1,2 промила, който резултат практически
го е предпазил от дължимата се в други случаи наказателна отговорност, със съответните
последици от това. Би следвало последното да е достатъчен контрамотив за бъдещото
законосъобразно поведение като водач на жалбоподателя.
Съобразявайки гореизложеното съдът приема, че жалбата следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-5310-000315/20.06.2025 г., издадено
от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН
и по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на А. И. Т., с адрес: гр. София, ул. „Райска градина“ /Аврора/
№ 45, с ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоба“, в размер, на
1000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 12 месеца, за нарушение
на чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в
НПК и по реда на Глава XII от АПК.
7
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8