Решение по дело №3385/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И Е

 

№                                            02.12.2019г.                   гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА           ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на пети ноември                                             две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

Секретар: НИНА КЪНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА

гражданско дело № 3385 по описа  на съда за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 266, ал.1 ЗЗД.

         Ищецът „Елпак Трейдинг“ ЕООД твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 1170/22.04.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 2138/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, срещу ответника „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - проф. д-р Стоян Киркович” АД, който подал възражение, което обусловило интереса на ищеца от предявяване на настоящия иск за установяване на част от вземането по издадената заповед, а и именно за главница в размер на 7729,50 лева.

Излага следните факти, на които основава вземането си:

Твърди, че между „Елпак Трейдинг” ЕООД, в качеството на изпълнител и „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - проф. д-р Стоян Киркович” АД, в качеството на възложител, били сключени договор за доставка на медицински изделия и договор за сервизно обслужване от 08.08.2016 г. и Анекс от 08.08.2017 г., в изпълнение на които ищецът извършил доставки на стоки и услуги на обща стойност 7 729,50 /седем хиляди седемстотин двадесет и пет лева и петдесет стотинки/- главница. За доставените услуги били съставени и осчетоводени следните данъчни фактури, както следва:

 

Пореден номер	Фактура №	Предмет на стопанската операция ,	От дата	Падеж	Сума, лв	Лихва за забава до 18.04.2019 г.
1.	**********	Епруветки	11-09-17	11-10-17	81.00	12.42
2.	**********	Епруветки, накрайници за авт.пипети	25-09-17	25-10-17	26.00	3.89
3.	**********	Епруветки	23-11-17	23-12-17	135.00	17.97
4.	**********	Договор за сервизно обслужване от 08.08.2016 г. с Анекс от 08.08.2017 г.	12-12-17	11-01-18	485.50	62.03
5.	**********	Мундщуци за спирометър и шпатули	10-01-18	09-02-18	24.00	2.88
6.	**********	Договор за сервизно обслужване от 08.08.2016 г. с Анекс от 08.08.2017 г.	15-01-18	14-02-18	485.50	57.45
7.	**********	Мундщуци за спирометър	09-02-18	11-03-18	28.80	3.21
8.	**********	Договор за сервизно обслужване от 08.08.2016 г. с Анекс от 08.08.2017 г.	15-02-18	17-03-18	485.50	53.27
9.	**********	Епруветки	06-03-18	05-04-18	162.00	16.93
10.	**********	Хартия за ЕКГ	06-03-18	05-04-18	154.66	16.15
11.	**********	Пънч за биопсия	06-03-18	05-04-18	106.08	11.07

 

		08.08.2016 г. с Анекс от 08.08.2017 г.
14.	**********	Договор за сервизно обслужване от 08.08.2016 г. с Анекс от 08.08.2017 г. -за периода 08.03.2018 г. до 07.06.2018 г.	12-07-18	11-08-18	1456.50	100.34
15.	**********	Ключ и сервизна услуга	31-07-18	30-08-18	94.00	5.98
16.	**********	Договор за сервизно обслужване от 08.08.2016 г. с Анекс от 08.08.2017 г,-за периода от 08.06.2018 г. до 07.08.2018 г.	20-08-18	19-09-18	971.00	56.37
17.	**********	Договор за сервизно обслужване от 08.08.2016 г. с Анекс от 08.08.2017 г,-за периода от 08.08.2018 г. до 07.10.2018 г.	11-10-18	10-11-18	971.00	42.35
18.	**********	Договор за сервизно обслужване от 08.08.2016 г. с Анекс от 08.08.2017 г.	12-11-18	12-12-18	485.50	16.86
19.	**********	Накрайници за пипети	26-11-18	26-12-18	35.40	1.09
20.	**********	Договор за сервизно обслужване от 08.08.2016 г. с Анекс от 08.08.2017 г. - за периода 08.11.2018 г. до 07.12.2018 г.	10-12-18	09-01-19	485.50	13.08
21.	**********	Пънч за бипосия, мундщук за спирометьр	20-12-18	19-01-19	92.16	2.23
общо					7729.50	594.94

 

От своя страна ответникът в качеството си на Възложител, не е изпълнил задължението си да заплати цената на извършените услуги в срок, въпреки множеството разговори със служители на болницата и поети обещания в този смисъл.

Твърди, че до длъжника многократно са били изпращани и писмени покани за заплащане на натрупаните задължения, в т.ч. и покана, получена от длъжника на 04.02.2019 г.,  с която длъжникът бил уведомен за дължимите от него суми по гореописаните фактури, като бил поканен да заплати на ищеца сумата в общ размер от 8253,04 лева в срок до 7 дни от датата на получаване на поканата, като бил уведомен, че в случай че не изплати дължимата сума в посочения срок ищецът няма да дава повече срокове, а ще пристъпи към реализиране на правата си по съдебен ред с всички законови средства и произтичащи от това последици. В дадения с поканата срок от страна на ответника не последвало изпълнение на задължението.

Окончателното искане на ищеца до съда (след частично прекратяване на делото с определение от 03.10.2019г., на основание чл.23 ГПК и с протоколно определение от 05.11.2019г., на основание чл. 233 ГПК) е да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - проф. д-р Стоян Киркович” АД дължи на „Елпак Трейдинг” ЕООД по издадената по ч. гр. д. № 2138/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора заповед за изпълнение, сумата от 7 106, 04 лева – неплатена главница по данъчни фактури, както следва: данъчна фактура № **********/11.09.2017 г. на стойност 81 лева; данъчна фактура № **********/23.11.2017 г. на стойност 135 лева; данъчна фактура № ********** /12.12.2017 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/15.01.2018 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/15.02.2018 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/06.03.2018 г. на стойност 162 лева; данъчна фактура № **********/06.03.2018 г. на стойност 154.66 лева; данъчна фактура № **********/06.03.2018 г. на стойност 40,32 лева; данъчна фактура № **********/16.03.2018 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/12.07.2018 г. на стойност 1456.50 лева; данъчна фактура № **********/31.07.2018 г. на стойност 94 лева; данъчна фактура № **********/20.08.2018 г. на стойност 971 лева; данъчна фактура № **********/11.10.2018 г. на стойност 971 лева; данъчна фактура № **********/12.11.2018 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/26.11.2018 г. на стойност 35.40 лева; данъчна фактура № **********/ 10.12.2018 г. на стойност 485.50 лева и данъчна фактура № **********/20.12.2018 г. на стойност 92.16 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира направените разноски в заповедното производство и по настоящото дело.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът „УМБАЛ – проф. д-р Стоян Киркович“ е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни по следните съображения:

Оспорва твърдението на ищеца, че всички описани фактури не били заплатени. Твърди, че на 01.12.2017 г. на ищеца била заплатена сумата от 1083,40 лв., като ответникът изрично посочил в основанието, че заплаща и фактура № 29667 на обща стойност 26.00 лв. На 24.04.2018 г. на ищеца била заплатена сумата от 687,21 лв., като изрично било посочено в основанието, че се заплаща фактура № 30701 /на стойност 24.00 лв./, фактура № 30989 /на стойност 28,80 лв./ и 65,76 лв. по фактура № 31192, като неплатеният остатък по същата бил в размер на 40,32 лв. Общо погасената сума била в размер на 144,56 лв.

Счита, че не дължи заплащане на останалите претендирани суми.

Издаването на фактура и нейното осчетоводяване не доказвали извършването на доставка и наличието на реална сделка. От съществено значение за дължимостта на претендиралите суми било налице изпълнение на задълженията на страните по сделката, а именно извършването на реална доставка. Претендира направени разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител поддържа иска за заплащане на главница в общ размер на 7 106, 04 лева съобразно заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза и моли в този размер да бъде уважен като доказан.

В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. 2138/2019 г. по описа на РС – Стара Загора по описа на Районен съд - Стара Загора, в полза на ищеца е издадена против ответника заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 7991,50 лева – за главница, представляваща неплатени цени на извършени услуги и доставка на стоки по фактури и за сумата от 604,47 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 11.09.2017г. до 15.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда– 18.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и за разноските по заповедното производство:171,92 лева – за ДТ и 840 лева – адвокатско възнаграждение. Длъжникът възразил срещу издадената заповед, поради което и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Елпак Трейдинг“ ЕООД е предявило против „Университетска многопрофилна болница за активно лечение проф.д-р Стоян Киркович“ АД искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на част от вземанията по заповедта.

В хода на настоящото производство, ищецът е оттеглил иска си за мораторна лихва и е заявил отказ за част от исковата си претенция за главница, поради което в тези части производството по делото е прекратено и предмет на установяване по делото  е сумата от 7 106, 04 лева – неплатена главница по данъчни фактури, както следва: данъчна фактура № **********/11.09.2017 г. на стойност 81 лева; данъчна фактура № **********/23.11.2017 г. на стойност 135 лева; данъчна фактура № ********** /12.12.2017 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/15.01.2018 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/15.02.2018 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/06.03.2018 г. на стойност 162 лева; данъчна фактура № **********/06.03.2018 г. на стойност 154.66 лева; данъчна фактура № **********/06.03.2018 г. на стойност 40,32 лева; данъчна фактура № **********/16.03.2018 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/12.07.2018 г. на стойност 1456.50 лева; данъчна фактура № **********/31.07.2018 г. на стойност 94 лева; данъчна фактура № **********/20.08.2018 г. на стойност 971 лева; данъчна фактура № **********/11.10.2018 г. на стойност 971 лева; данъчна фактура № **********/12.11.2018 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/26.11.2018 г. на стойност 35.40 лева; данъчна фактура № **********/ 10.12.2018 г. на стойност 485.50 лева и данъчна фактура № **********/20.12.2018 г. на стойност 92.16 лева.

От представените по делото писмени доказателства - договор за абонаментно обслужване от 08.08.2016г., ведно с Анекси към него, данъчни фактури (описани по - горе) и протоколи за сервизно обслужване, се установява, че ищецът по възлагане на ответника е осъществявал обслужване и сервиз на медицинска и друга апаратура и доставки на стоки във връзка с това обслужване. За това свидетелства и разпитаният по делото свидетел Венцислав Н. Кръстев, който разказва за дългогодишните търговски отношения между страните и затова, че лично той за процесния период е изпълнявал доставките и е отстранявал повредите по апаратурата, която работа е приемана без възражение от служител на ответника, за което са се съставяли протоколи, като съдът кредитира изцяло тези показания като съответни на писмените доказателства по делото, като по делото не се събраха други, поставящи под съмнение тяхната достоверност.

Видно от заключението на съдебно - счетоводната експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно и съответно на писмените доказателства по делото, посочените в исковата молба данъчни фактури са осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества на обща стойност 7729,50 лева, включени в дневника за продажби на ищеца и в дневника за покупки на ответника. Вещото лице е констатирало извършени частични плащания от ответника още преди завеждане на исковата молба, като е посочило, че при ответника осчетоводеният неплатен остатък е в размер на 7106,04 лева по следните данъчни фактури: данъчна фактура № **********/11.09.2017 г. на стойност 81 лева; данъчна фактура № **********/23.11.2017 г. на стойност 135 лева; данъчна фактура № ********** /12.12.2017 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/15.01.2018 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/15.02.2018 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/06.03.2018 г. на стойност 162 лева; данъчна фактура № **********/06.03.2018 г. на стойност 154.66 лева; данъчна фактура № **********/06.03.2018 г. на стойност 40,32 лева; данъчна фактура № **********/16.03.2018 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/12.07.2018 г. на стойност 1456.50 лева; данъчна фактура № **********/31.07.2018 г. на стойност 94 лева; данъчна фактура № **********/20.08.2018 г. на стойност 971 лева; данъчна фактура № **********/11.10.2018 г. на стойност 971 лева; данъчна фактура № **********/12.11.2018 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/26.11.2018 г. на стойност 35.40 лева; данъчна фактура № **********/ 10.12.2018 г. на стойност 485.50 лева и данъчна фактура № **********/20.12.2018 г. на стойност 92.16 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Между страните по делото е съществувало правоотношение, породено от договор за сервизно обслужване на медицинска и друга апаратура и необходимите във връзка с това обслужване доставка и подмяна на части, което се установява от двустранно подписаните между страните договор и Анекси към него, приети като писмени доказателства по делото. Извършените услуги и доставка на стоки се доказват от протоколите за сервизно обслужване и данъчните фактури. Противно на възраженията на ответника в отговора на исковата молба, съгласно трайната съдебна практика отразяването на фактурата в счетоводството на купувача/възложителя, включването й в дневника за покупко-продажбите представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване - Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 631/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 252 от 3.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 218 от 6.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3572/2015 г., I т. о., ТК и т.н. Освен това по данъчните фактури са извършвани частични плащания, взети предвид от вещото лице при изготвяне на СЧЕ, съгласно което осчетоводеният неплатен остатък при ответника по горепосочените фактури е 7106,04 лева, което послужи като основание и ищецът в настоящото производство да заяви отказ от исковата си претенция за част от главницата.

Останалите възражения на ответника касаят иска за лихви, които е безпредметно да бъдат обсъждани, предвид това че в тази част делото е прекратено, поради оттегляне на иска за лихви от ищеца.

Предвид гореиложеното, съдът приема за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата общо в размер на 7106,04 лева – главница, представляваща неплатени цени на извършени услуги и доставка на стоки съгласно договор за сервизно обслужване от 08.08.2016г. и анекси към него, по следните данъчни фактури: данъчна фактура № **********/11.09.2017 г. на стойност 81 лева; данъчна фактура № **********/23.11.2017 г. на стойност 135 лева; данъчна фактура № ********** /12.12.2017 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/15.01.2018 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/15.02.2018 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/06.03.2018 г. на стойност 162 лева; данъчна фактура № **********/06.03.2018 г. на стойност 154.66 лева; данъчна фактура № **********/06.03.2018 г. на стойност 40,32 лева; данъчна фактура № **********/16.03.2018 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/12.07.2018 г. на стойност 1456.50 лева; данъчна фактура № **********/31.07.2018 г. на стойност 94 лева; данъчна фактура № **********/20.08.2018 г. на стойност 971 лева; данъчна фактура № **********/11.10.2018 г. на стойност 971 лева; данъчна фактура № **********/12.11.2018 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/26.11.2018 г. на стойност 35.40 лева; данъчна фактура № **********/ 10.12.2018 г. на стойност 485.50 лева и данъчна фактура № **********/20.12.2018 г. на стойност 92.16 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 18.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 2138/2019г. по описа на РС – Стара Загора.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство само по отношение на иска за главница в общ размер на 7106,04 лева, тъй като по отношение на останалите претендирани суми делото е прекратено, на основание чл. 232 ГПК и на основание чл. 233 ГПК и разноски не му се дължат, а именно:142,12 лева – за ДТ и  190 лева – за заключение за вещо лице. Що се касае до възнаграждението за адвокат на ищеца (уговорено е и е платено възнаграждение в размер на 1680 лева – л. 152 от делото). Съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на същото и предвид фактическата и правна сложност на делото, същото следва да бъде намалено до минимално предвиденото такова в чл.7, ал.2, т. 3 от Наредба 1/09.07.2014г., а именно до размера на 746,22 лева (при материален интерес от 8324.44 лева – цена на първоначално предявените искове за главница и  мораторна лихва). Доколкото видно от договора за правна помощ възнаграждението е било определено общо за двата иска – за главница и за лихва, а ищецът оттегли иска си за мораторна лихва, то съгласно трайната съдебна практика се приема, че доколкото не е уговорено друго, по всеки от двата иска е уговорено поравно възнаграждение, т.е. в тежест на ответника по делото следва да бъде възложено половината от възнаграждението в размер на 373,11 лева за иска за главница. Или общо дължимите от ответника на ищеца разноски по настоящото производство възлизат на 705,23 лева.

С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство, съразмерно установената част от вземането в настоящото производство, а именно сумата от 142,12 лева – за ДТ и сумата от 420 лева – половината от адвокатското възнаграждение по гореизложените съображения или общо сумата от 562,12 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение проф. д-р Стоян Киркович“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. гр.Стара Загора, ул. Генерал Столетов № 2, представлявано от изпълнителния директор Йовчо Петков Йовчев, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Д-р Иван Богоров № 12, ет. 2, за сумата в размер на 7106,04 лева – главница, представляваща неплатени цени на извършени услуги и доставка на стоки съгласно договор за сервизно обслужване от 08.08.2016г. и анекси към него, за което са издадени следните данъчни фактури: данъчна фактура № **********/11.09.2017 г. на стойност 81 лева; данъчна фактура № **********/23.11.2017 г. на стойност 135 лева; данъчна фактура № ********** /12.12.2017 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/15.01.2018 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/15.02.2018 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/06.03.2018 г. на стойност 162 лева; данъчна фактура № **********/06.03.2018 г. на стойност 154.66 лева; данъчна фактура № **********/06.03.2018 г. на стойност 40,32 лева; данъчна фактура № **********/16.03.2018 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/12.07.2018 г. на стойност 1456.50 лева; данъчна фактура № **********/31.07.2018 г. на стойност 94 лева; данъчна фактура № **********/20.08.2018 г. на стойност 971 лева; данъчна фактура № **********/11.10.2018 г. на стойност 971 лева; данъчна фактура № **********/12.11.2018 г. на стойност 485.50 лева; данъчна фактура № **********/26.11.2018 г. на стойност 35.40 лева; данъчна фактура № **********/ 10.12.2018 г. на стойност 485.50 лева и данъчна фактура № **********/20.12.2018 г. на стойност 92.16 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 18.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 2138/2019г. по описа на РС – Стара Загора.

 

ОСЪЖДА „Университетска многопрофил*** болница за активно лечение проф.д-р Стоян Киркович“АД, ЕИК123535874, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.Генерал Столетов № 2, представлявано от изпълнителния директор Йовчо Петков Йовчев, да ЗАПЛАТИ на „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Д-р Иван Богоров № 12, ет. 2, сумата от 705,23 лева – разноски по настоящото дело и сумата от 562,12 лева - разноски по ч.гр.д. № 2138 / 2019 г. по описа на PC – Стара Загора.

 

Сумите могат да бъдат платени по посочената в заповедното производство банкова сметка на „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ЕООД в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, а именно: IBAN: ***.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен  срок от връчването  му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: