Решение по адм. дело №777/2025 на Административен съд - Плевен

Производство по чл.122 от ЗИНЗС.

Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№5536/29.09.2025 г. подадена от Д. Г. А. [ЕГН], лишен от свобода, Затвора Плевен, против заповед № Л-2396/12.09.2025 г. издадена от Началник на Затвора Плевен, с която са отнети в полза на ДП „ФЗД“ вещи с неустановен собственик - 1 бр. фонокарта със 100 импулса и 3 бр. кутии цигари „Parlament“, иззети при обиск от Д. Г. А..

Жалбоподателят се явява лично в открито съдебно заседание. Поддържа жалбата.

Ответникът, началник на Затвора Плевен, редовно призован, се представлява от ю. к. П.. оспорва се жалбата. Претендира се възстановяване на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, и твърденията на ищеца, намира за установено следното от фактическа страна по конкретния спор:

По делото административният орган е приложил заверено копие от преписката по издаване на оспорената заповед.

По делото са събрани всички относими писмени доказателства.

Съдът, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбоподателят е лице, което изтърпява наказание лишаване от свобода.

Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват. Следователно режимът за държане и ползване на вещи от лишените от свобода е разрешителен. Следва вещите да попадат в списъка на изрично разрешените.

Съгласно чл. 28, ал. 2 от ППЗИНЗС личните вещи на новопостъпилия се описват. Описите се изготвят в три екземпляра - един за лишения от свобода, един за затворническото досие и един за склада на затвора или поправителния дом.

По време на изпълнение на наказанието вещите се придобиват чрез покупка от лавката на затвора, за което се издава касова бележка и всяка покупка се отразява по дата, артикул и стойност, чрез получаване по време на свиждане или получаване на пратка, за което се издават служебни бележки и описи от охранителния състав, в които се посочват вид и брой получени вещи.

За да се счита, че процесната вещ е установена собственост на лице, лишено от свобода, следва същата да е посочена в опис за първоначално постъпване, да има документ за закупуването й от лавката или да има служебна бележка или опис за получаването й с пратка или при свиждане.

Съгласно чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 87 от ППЗИНЗС при проверка на личните вещи на лишените от свобода се съставя протокол от служителите, които са я извършили. Намерените при извършване на обиск и претърсване пари и вещи, чието държане не е разрешено или не е установено чия собственост са, се описват в протокол и се изземат. Лицата, които са извършили обиска или претърсването, съставят протокол за изземването в четири екземпляра. Единият от екземплярите се предава на лишения от свобода, вторият се прилага към иззетите пари и вещи, третият - към досието, а оригиналът остава към кочана.

Съгласно чл. 103 от ППЗИНЗС заповедта за отнемане по чл. 122, ал. 2 ЗИНЗС се издава само при наличие на протокол за изземване на парите и вещите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са.

На 02.09.2025 г. е извършено претърсване и обиск в спалното помещение на жалбоподателя в Затвора Плевен и в неговото шкафче са открити 11 бр. фонокарти и 3 бр. кутии цигари. Направена е проверка от служителите на Затвора Плевен, при която е установено, че 10 бр. фонокарти жалбоподателят е закупил от лавката на 27.07.2025 г. (лист 25 гръб). За една от фонокартите и за три кутии с цигари А. не е представил никакви документи за придобиване и притежание - нито касови бележки или записи от покупки от лавката, нито служебни бележки, нито описи на пратки.

При извършената проверка на шкафчето на А. на 02.09.2025 г. безспорно са открити вещи, за които няма данни чия собственост са. Държането на движими вещи от лицата, лишени от свобода, не доказва придобиването им по законосъобразен начин, съгласно изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС и издадените административни актове във връзка с прилагането им.

В представените по делото служебна бележка, опис при приемане в Затвора Плевен, опис на пратка с вещи и продукти и фискален бон от Лавка 1 – Затвора Плевен (лист 24-26) няма описани 11 фонокарти и 3 кутии с цигари. Описани са само 10 фонокарти, които са върнати на А. като вещи с установена собственост.

Няма представени доказателства, че А. е притежавал процесните вещи при постъпването си, че ги е закупил от лавката или ги е придобил при получаване на пратка.

При установяването на вещи, за които не е установено чия собственост са, е съставен протокол (лист 6), в който са описани иззетите вещи, и след това е издадена оспорената заповед за отнемане, т.е. спазен е редът по ЗИНЗС и ППЗИНЗ.

Документирането на собствеността върху движими вещи на лишените от свобода става с касова бележка от лавката, с бележка или опис за внасяне на храни и вещи, служебна бележка за внасяне за ползване на лични вещи, описи на лични дрехи, битови вещи и предмети на лицата при приемане, тъй като съгласно чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да вземат, заемат, продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат. Т.е. доказването на законосъобразно придобиване и притежаване на вещ от лице, лишено от свобода, става единствено с един от посочените по-горе документи.

Жалбоподателят не представя нито един от посочените документи (нито дори касова бележка от лавката), които да доказват, че отнетите вещи са негова собственост.

При липса на установен собственик на вещта, същата безспорно подлежи на описване в протокол и изземване от лицето, което я държи, а след това и на отнемане в полза на ДП „Фонд Затворно дело“.

Разпоредбите на закона и правилника, както и издадените от главен директор на ГДИН заповеди, са задължителни за всички служители на Затвора Плевен.

В съдебно заседание жалбоподателят твърди, че при постъпването си е имал в себе си голям брой фонокарти и кутии с цигари, но в представените по делото описи не се установява притежаването на такъв брой вещи. Посочването в описа при постъпване е необходимо условие, за да се приеме, че вещите са придобити и са собственост на лицето преди постъпването. А. е подписал описа без възражение относно съдържанието му на 17.07.2025 г.

Режимът на внасяне и държане на вещи от лица, лишени от свобода, включително и задържани под стража, е разрешителен, с оглед упражняване на правата, охрана на живота и сигурността, поддържането на реда и дисциплината в мястото за лишаване от свобода, като изземването по чл. 122, ал. 1-3 от ЗИНЗС е самостоятелно производство, което цели да установи собственика на вещта, а, когато не се установи собственикът, вещта се отнема в полза на държавата.

Няма спор, че установените вещи, предмет на изземването – фонокарта и кутии с цигари, не попадат в ограничителния списък, но и няма спор, че законосъобразността на държането им от страна на жалбоподателя не е удостоверена с нито един от посочените документи и не е установено чия собственост е. Жалбоподателят не е представил документ, доказващ собствеността върху фонокартата и кутиите с цигари, нито законосъобразното им внасяне в затвора при приемането, каквито твърдения прави.

С оглед изложеното съдът счита, че предявената жалба е неоснователна. Издадената заповед е законосъобразна. Представени са доказателства за спазване на процесуалния ред за издаване на заповедта (предхожда се от протокол за изземване на вещите, които не е установено чия собственост са лист 6), в писмена форма е, направено е изрично препращане към други документи от преписката, които също съдържат мотиви за издаването й, налице са били материално-правните предпоставки за издаването й, като органът е действал в условията на обвързана компетентност – при установяване държането на вещ, без доказателства чия собственост е, служителите на Затвора Плевен са били длъжни да изземат вещта, а началникът на Затвора Плевен е бил длъжен да издаде заповед за отнемането й в полза на ДП „ФЗД“.

От страна на процесуалния представител на ответника е направено своевременно искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на спора, същото се явява основателно. В полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да бъдат присъдени разноски в размер на определения в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ минимум, а именно – 200 лева.

Воден от горното и на осн. чл. 122, ал.3 във вр. с чл. 111, ал. 6 от ЗИНЗС, Плевенски административен съд, десети административен състав,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразна Заповед № Л-2396/12.09.2025 г. издадена от Началник на Затвора Плевен.

ОСЪЖДА Д. Г. А. [ЕГН], лишен от свобода, Затвора Плевен, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София сумата от 200 лв., представляващи деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на АдмС Плевен в 14-дневен срок от обявяването му на страните.