№ 149280
гр. София, 27.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110152944 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
267070/04.10.2023 г., от Й. П. Г., ЕГН ********** , съдебен адрес: гр. С----
- чрез процесуален представител адв. И. А. Н., със съдебен адрес: гр. Б- срещу
„---" ЕАД, ЕИК -, със седалище и адрес на управление: гр. С----, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439
ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът - Й. П. Г.,
ЕГН **********, съдебен адрес: гр. С-----, не дължи по отношение на
ответника „---" ЕАД, ЕИК -, със седалище и адрес на управление: гр. С---- не
дължи сумата от 312.51 лева (триста и дванадесет лева и 51 стотинки),
представляващи - главница по запис на заповед, поради обстоятелството, че
претендираните суми са погасени по давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу Й. П. Г., в полза на
ответника „---" ЕАД има издаден изпълнителен лист от 29.08.2018г., издаден
по влязла в сила заповед за изпълнение от 29.08.2018г. по г.д. № 18247/2018г.
на 160-ти състав на СРС, въз основа на която е образувано изпълнително дело
№ 20238510402521 на ЧСИ-М-, рег.№ 851.
Ищецът твърди, присъдената на ответника сума е погасена по давност,
като е изтекла тригодишна давност, при условията петгодишна.
Сочи, че спрямо ищецът Й. П. Г. е било проведено заповедно
производство, което е завършило с влизане в сила на Заповедта за изпълнение
и е издаден горепосочения изпълнителен лист по който от ищеца се изисква
посочената сума. След като е издаден изпълнителният лист на 29.08.2018г. е
образувано, изпълнително дело №20238510402521 на ЧСИ-М-, рег.№ 851.
Твърди, че ответникът по делото „---" ЕАД, съгласно цесия за
1
прехвърляне на дълга е станал взискател по делото.
Счита, че не са извършвани действия от страна на взискателя,
прекъсващи давността за период повече от три, респективно пет години от
влизането в сила на Заповедта за изпълнение. Давността е започнала да тече
от 29.08.2018г. в момента на влизане в сила на Заповедта за изпълнение и
издаването на изпълнителният лист, след което е изтекла. Давността на
задължения по запис на заповед за три годишни, съгласно законовите
разпоредби и съдебната практика. Дори и да се приеме, че давността е пет
годишна, което в случая не е така, тя също е изтекла. Ответникът по
настоящото дело не е предприел действия, прекъсващи давността.
Посочва, че съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г.
на ОСГТК, ВКС: Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
Твърди, че също така, когато молбата от взискателя не отговаря на
изискванията на закона, а именно да съдържа конкретно посочено имущество
което трябва да бъде запорирано или евентуално проверено за да бъде
запорирано, то не се прекъсва давността.
Позовава се на константна съдебна практика, че действия на ЧСИ срещу
несеквестируемо имущество на длъжника е незаконосъобразно и не прекъсва
давността. Именно такива незаконосъобразни действия представляват
удължаване на погасителната давност, което е забранено с императивната
правна норма на чл. 113 от ЗЗД. Така няма право да се определя от кога
започва да тече давността, тъй като и останалите правила относно
погасителната давност са императивни.
Сочи, също така, съгласно константната съдебна практика, запорни
съобщения, които не са довели до реален запор, както и насрочването на опис
и оценка на движими вещи при данни, че същите фактически не са били
осъществени на определените дати, само по себе си не прекъсва давността,
тъй като съставлява действие, насочено към издирване на имущество на
длъжника, съставляващо годен обект за изпълнение./Решение от 17.09.2021г.
по г.д. №7143/2020 при -1У-д въззивен състав, Решение № 20161790 по гр.д.
№6535/2021г., 44 състав на СРС и др.
Твърди, че в настоящия случай не са извършвани изпълнителни
действия от страна на взискателя и поради това давността не е спирана и
прекъсвана. Не са извършвани никакви изпълнителни действия прекъсващи
давността за период по-дълъг от 3 години, в случая повече от 5 години. По
изпълнителното дело няма удържани суми.
Моли съда да вземе предвид, че съгласно константната съдебна
практика всякакви действия след изтичането на давността са
незаконосъобразни и не могат да спрат изтичането на давността. В този
смисъл всякакви вземания на суми, описи или плащане са незаконни и
2
недействителни.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски и адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 лева. Моли делото да се гледа в негово
отсъствие
Моли да се изиска изпълнително дело № 20238510402521 на ЧСИ-М- с
оглед доказване и правилното изчисление на давността с оглед доказване и
правилното изчисление на давността.
Прилага следните писмени доказателства и доказателствени средства:
1.Заповед за изпълнение от 29.08.2018г. 2.Изпълнителен лист от 29.08.2018г.
.Покана за доброволно изпълнение с изх. № 21.07.2023г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното
материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По държавната такса
Цената на двата иска е 312.51 лева, поради което на основание чл.1
ТДТССГПК, държавната такса е в размер на 50.00 лева, която сума не е
внесена, съгласно молба с вх. 0 288213/16.10.2023 г.
По редовността на ИМ
Съдът приема, че исковата молба е нередовна. Има съществено
противоречи между обстоятелствена част и петитум.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че процесната
сума е погасена по давност, а сумата е тази по издадена изпълнителен лист,
въз основа на заявление за заповед за изпълнение. В петитума се иска да се
признае за установено, че сумата е погасена по давност и тази сума е от запис
на заповед. За съда не е ясно дали процесната сума, която се иска да бъде
призната, че е погасена по давност дали изхожда от изпълнителен лист или
запис на заповед (дали иска се основава на факти изобщо или за факти,
настъпили след издаване на изпълнително основание). Не е ясно произхода на
сумата, - задължението, което е погасено па давност, което е по запис на
заповед или по издадена изпълнителен лист.
Второ – в петитума липсва субект, обект на иска. Ищецът следва да
вземе предвид ,че петитумът трябва да е точно копие на диспозитива на
решение, - какво иска, между кои страни с индивидуализиращи белези, че коя
сума е погасена по давност и тази сума къде е установено, като е по дело – да
се цитира, ако е по заповед чл.410-417 ГПК да се цитира номер година, ако е
по запис на заповед да се цитира. Това е така, тъй като сега формулираният
петитум няма да създаде сила на пресъдено нещо.
Трето, към исковата молба липсва пълномощно, на основание чл.128,
т.1 ГПК. Представеното пълномощно важи за дела с „К- ООД“, на не и с А-,
което лице е ответник по делото.
Ето защо искова молба с вх. № 267070/27.09.2023 г. следва да бъде
оставена без движение, като се укаже на ищеца Й. П. Г., че в едноседмичен
срок, считано от получаване на настоящото определение, както и в същия
3
срок следва да представи доказателства за това, а именно да отстрани
нередовностите на исковата молба, като:
1. На основание чл.127, ал.1, т.54 ГПК да посочи дали процесната сума,
която се иска да бъде призната, че е погасена по давност изхожда от
изпълнителен лист или запис на заповед (дали иска се основава на факти
изобщо или за факти, настъпили след издаване на изпълнително
основание). Да посочи сумата от къде произхожда от изпълнителен лист
или от запис на заповед, както и да ги цитира. Да изложи твърдения,
дали искът се основава след издаване на изпълнителен лист или влизане
в сила на изпълнително основание или, че самото вземане е погасено по
давност.
2. На основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК да формулира точен, ясен, прецизен
петитум, който да съответства на диспозитива на решението като посочи
какво иска, между кои страни с индивидуализиращи белези, че коя сума
е погасена по давност и тази сума къде е установено, като е по дело – да
се цитира, ако е по заповед чл.410-417 ГПК да се цитира номер година,
ако е по запис на заповед да се цитира.
3. На основание чл.128, т.1 ГПК да представи пълномощно за адв. И. Н.,
което да е валидно за делото към датата на подаване на исковата молба
27.09.2023 г. или с нарочна писмена молба да потвърди подаването на
исковата молба и извършените процесуални действия от адв. И. Н., на
основание чл.42 ЗЗД.
като при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната,
на основание чл.129, ал.3 ГПК, поради неотстраняване на нередовности в
срок.
По представителната власт
На този етап ищецът не се представлява.
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По процедурата по чл.131 ГПК
С оглед изложеното следва да се изпълни процедура по чл.131 ГПК.,
след отстраняване на нередовности.
Предварителни въпроси
Въпреки, че е предявен установителен иск, съдът служебно следва да
прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба,
медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора
или един от способите по ГПК – признаване на иска, признаване на факти,
неприсъствено решение и др., като им укаже, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може
да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото
4
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 267070/27.09.2023
г., като УКАЗВА на ищеца Й. П. Г., че в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото определение, както и в същия срок следва да
представи доказателства за това, а именно да отстрани нередовностите на
исковата молба, като:
1. На основание чл.127, ал.1, т.54 ГПК да посочи дали процесната сума,
която се иска да бъде призната, че е погасена по давност изхожда от
изпълнителен лист или запис на заповед (дали иска се основава на факти
изобщо или за факти, настъпили след издаване на изпълнително
основание). Да посочи сумата от къде произхожда от изпълнителен лист
или от запис на заповед, както и да ги цитира. Да изложи твърдения,
дали искът се основава след издаване на изпълнителен лист или влизане
в сила на изпълнително основание или, че самото вземане е погасено по
давност.
2. На основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК да формулира точен, ясен, прецизен
петитум, който да съответства на диспозитива на решението като посочи
какво иска, между кои страни с индивидуализиращи белези, че коя сума
е погасена по давност и тази сума къде е установено, като е по дело – да
5
се цитира, ако е по заповед чл.410-417 ГПК да се цитира номер година,
ако е по запис на заповед да се цитира.
3. На основание чл.128, т.1 ГПК да представи пълномощно за адв. И. Н.,
което да е валидно за делото към датата на подаване на исковата молба
27.09.2023 г. или с нарочна писмена молба да потвърди подаването на
исковата молба и извършените процесуални действия от адв. И. Н., на
основание чл.42 ЗЗД.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, исковата молба ще
бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК, поради неотстраняване на
нередовности в срок.
ПРИКАНВА страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване на спора.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата
остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
6
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати лично на ищеца Й. П. Г., гр.
С- и гр. Б-.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след провеждане на процедура по призоваване.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8