РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Радомир, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря Е. Т. З.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730100260 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата живее в гр. Р. и е ученичка в девети клас в
ТПГ „Н. Й. В.“, гр. Р..
На 23.02.2022 г., около 21,30 ч., ищцата излязла да се разходи пред блока, в който
живее, находящ се на адрес: гр. Р., ЖК „А.“, бл... Докато се разхождала, зад нея се появили
четири безстопанствени кучета, едното от които я нападнало и я захапало по левия и десния
крак в областта на подбедриците, както и по лявото бедро. Повалило я на земята и
започнало да я хапе и по двете ръце. Ищцата извикала от болка и започнала да плаче.
Успяла да се изправи на крака, взела камък и го хвърлила по кучетата, като по този начин
успяла да ги прогони. Неин съсед се притекъл на помощ и я закарал до ФСМП - Р., където
раната била промита и превързана. След инцидента започнала да приеме успокоителни и
болкоуспокояващи медикаменти.
Посочва, че вследствие на инцидента претърпяла множество болки и страдания както
по време на увреждането, така и по време на лечението. Търпяла болки и страдания и в
момента. Не можела да спи. Отново изживявала случилото се. Страхувала се да излиза сама.
С оглед изложеното, моли ответникът да бъде осъден да ù заплати сума в размер на
5000,00 лЕ., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на
23.02.2022 г. в гр. Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 23.02.2022 г. до окончателното ù изплащане.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковата претенция и моли съда да я отхвърли, като неоснователна и недоказана.
Твърди, че от страна на Община Р. са взети необходимите мерки за намаляване
популацията на бездомните кучета, като на 06.06.2021 г. е подписан договор за изпълнение
на услугата „Овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на община
Р.“ с д. В. и по силата на договора д-р В. се е задължила срещу заплащане да залавя,
транспортира, кастрира, маркира, ваксинира и обезпаразитява безстопанствените кучета на
територията на общината.
Оспорва иска и по размер, като твърди, че размерът на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди не е съобразен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В съдебно заседание ищцата, чрез упълномощен представител, поддържа иска и моли
за неговото уважаване.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител,
оспорва предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представените по делото фиш за спешна медицинска помощ от 23.02.2022 г.,
амбулаторен лист №./25.02.2022 г. и медицинска бележка от 14.03.2022 г., се установява, че
след извършен преглед на ищцата, е констатирано, че същата има одрасквания на двете
ръце, както и четири рани с размери до 1 – 2 см на двете подбедрици под коляното и над
левия малеол, като ищцата е съобщила при прегледа, че е била нахапана от куче.
От страна на ответника по делото са представени договор № 459/06.06.2021 г. за
изпълнение на услуга: „Овладяване популацията на бездомните кучета на територията на
община Радомир“, сключен между Община Р. и д. П. В., както и справка за разходите за
отделните ветеринарномедицински манипулации и транспортирането на едно куче на
територията на община Р., изготвена от страна на изпълнителя по договора.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
А. А. и Н. З., от чиито показания се установява, че на 23.02.2022 г. вечерта ищцата е била
нападната от безстопанствено куче, което я е повалило на земята и е започнало да я хапе по
глезените. След инцидента ищцата заедно с майка ú са посетили ФСМП – Р., където раните
са били превързани и на ищцата е била поставена инжекция против тетанус. След инцидента
ищцата е била изключително стресирана.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно – медицинска експертиза
се установява, че в приложената към делото медицинска документация на името на ищцата
са отразени следните травматични увреждания: множество охлузни и разкъсно-контузни
наранявания в областта на двете ръце и по двата долни крайника. В медицинската
документация са налице данни за това, че нараняванията са били обработени чрез първична
хирургична обработка и е поставен ТАП (имунизация против тетанус).
2
Според вещото лице описаните увреждания в областта на крайниците е възможно да
са получени в резултат от ухапване от куче – от действието на островърхи предмети,
каквито представляват кучешки зъби и отговарят да са получени по начин и по време, за
които се съобщава в исковата молба. Уврежданията в областта на крайниците са
осъществили критериите на медико – биологичния признак „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“. Нормалният период на възстановяване при такива
увреждания е от порядъка на около три - четири седмици. В резултат от уврежданията
пострадалата е търпяла физически болки и страдания в периода на възстановяване, като
същите са били по-интензивни в първите часове и дни след получаване на уврежданията и са
намалявали по интензитет по време на възстановителния период. След зарастването си
раните в областта на ляв долен крайник ще оставят ръбци, които представляват козметичен
дефект. Според вещото лице не са налице данни в материалите по делото за настъпили
неблагоприятни последствия и усложнения за здравето на пострадалата.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства, като ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се,
безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по делото
съдебно – медицинска експертиза, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в
чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД е предявен от надлежно легитимирана
страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:
Съдът намира, че с исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл. 49
ЗЗД, с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното
бездействие на ответната страна чрез свои служители или други натоварени с тези дейности
лица да изпълни задълженията си по чл. 47, ал. 3 и чл. 50 от Закона за защита на животните
(ЗЗЖ) да упражнява надзор върху безстопанствените животни и да предотвратява
агресивното им поведение. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За основателността
на предявения иск следва да се установи, че ответникът е извършил противоправно деяние
(действие или бездействие), с което виновно е причинил на ищеца неимуществена вреда в
претендирания размер за претърпени болки и страдания вследствие на причинено
увреждане на здравето чрез ухапване от безстопанствено куче, представляващо лека телесна
3
повреда, изразена в болка и страдание, преживяна уплаха и остра стресова реакция,
страдания и неприятни изживявания. Следва да се установи и причинна връзка между
вредата и деянието на ответника. В случая не е необходимо да се установяват конкретните
лица, осъществили деянието (така т. 7 от ППВС № ./1959 г.), а само качеството им на
изпълнители на възложена работа. Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД
като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за
бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в
основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са
причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. Съдът
намира, че на ответната община е възложено от закона (чл. 50, т. 2 ЗЗЖ) вземането на мерки
на територията на общината по предотвратяването на агресивното поведение към хора или
животни от страна на безстопанствени кучета. Следователно, причиняването на вреди
вследствие на такова поведение е основание за ангажиране на гражданската отговорност на
общината за обезщетяването им, доколкото самото настъпване на вредите винаги е
последица от непредприети мерки, визирани в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ или за тяхната
недостатъчност, или безрезултатност. Ето защо са без значение представените от ответника
доказателства за дейностите на ответната община в изпълнение на задълженията ù по ЗЗЖ.
Основание за отговорността ù е бездействието, довело до причиняване на вреди,
независимо, че ответната община може да е предприела различни мерки и действия, които
обаче в случая са се оказали недостатъчни, за да прекъснат причинната връзка по настъпване
на вредите.
Ответната община отговаря не за самото наличие на безстопанствени кучета на нейна
територия, а за причинените от тях конкретни вреди на ищцата. Съдът не приема
направеното от ответника възражение, че не следва да носи отговорност поради доказване
на предприетите от Община Радомир мерки по отношение грижата за безстопанствените
животни. Така предприетите мерки не освобождават ответника от отговорност при
неупражнен достатъчно ефективен надзор върху безстопанствените животни и
непредотвратяване на агресивното им поведение. В случая категорично се установи, че на
процесната дата ищцата е била нападната и ухапана от куче, което е било безстопанствено.
Вследствие на нападението същата е получила физически увреждания, подробно описани в
медицинските документи, приети по делото. На ищцата е причинено страдание, като
оздравителният период е бил около три - четири седмици. Според възприетото в съдебната
практика, безстопанствени животни са тези, родени като такива, загубени или изоставени от
своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място,
дори те да бъдат хранени от хората от квартала - решение № ./02.07.2009 г. по гр. дело №
.2008 г., ВКС, ГК, I г. о. От събраните по делото гласни доказателствени средства се
установява, че описаното от ищцата куче е познато на свидетелите, като последните
твърдят, че същото няма собственик. Ето защо, съдът приема, че действително в случая се
касае за безстопанствено животно, поради което отговорността на ответната община по чл.
49 ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказаното до момента на ухапването на ищцата
бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им по чл. 41 -
4
56 от Закона за защита на животните и § 5 от ПЗР на същия закон. С оглед изложеното,
съдът приема, че всички елементи от фактическия състав на предявения иск са доказани по
делото.
За определяне на справедливия размер на обезщетение съдът съобрази, че се касае до
физическа травма, свързана с разкъсно-контузни рани в областта на крайниците.
Нараняването освен физическо страдание е причинило и стрес, провокиран от инцидента.
Продължителността на оздравителния период на физическото нараняване е около три
седмици, като състоянието на стрес, предизвикано у ищцата, се установява от показанията
на разпитаните свидетели. Следва да се вземе предвид още и силната болка и негативни
емоции, които е изпитала ищцата непосредствено след нараняването. След ухапването се е
наложило да бъде извършен преглед на ищцата във ФСМП - Р.. Не без значение при
определяне на справедливия размер на обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди са и фактите, че по отношение на физическата ù травма е налице
пълно оздравяване, с изключение на козметичен дефект. Съвкупната преценка на всички
тези обстоятелства води до извода, че справедливото обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на сумата от 4000,00 лЕ..
Тази сума би репарирала адекватно и в най-пълна степен търпените от ищцата
неимуществени вреди, с оглед на продължителността им и създадените неудобства от
получените увреждания.
С оглед изложеното искът следва да бъде уважен за сумата от 4000,00 лЕ. и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 5000,00 лЕ..
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната община следва
да бъде осъдена да заплати на ищцата направените разноски съразмерно с уважената част от
иска. Ищцата доказва направени разноски в общ размер на 1002,97 лЕ., от които 202,97 лЕ. –
внесена държавна такса, 200,00 лЕ. – депозит за вещо лице и 600,00 лЕ. – заплатено
адвокатско възнаграждение. От така посочената сума ответната община следва да бъде
осъдена да ù заплати сумата от 802,38 лЕ. съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответната община направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
20,00 лЕ. съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община ., с адрес: гр. Р., пл. „С.“ № . представлявана от кмета Пл. С. А.
ДА ЗАПЛАТИ на Е. Е. В., с ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка Е. Й. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „Ав.“, бл. ., ап. . сумата от 4000,00 лЕ.
5
(четири хиляди лЕ.), представляваща обезщетение за причинени ù неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено
куче на 23.02.2022 г. в гр. Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на увреждането – 23.02.2022 г. до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 5000,00 лЕ. (пет хиляди лЕ.), като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Община Радомир, с адрес: гр. Р., пл. „С.“ № ., представлявана от кмета П.
С. А. ДА ЗАПЛАТИ на Е. Е. В., с ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на
своята майка Е. Й. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р.р, ЖК „А.“, бл. ., ап.. сумата в
размер на 802,38 лЕ. (осемстотин и два лЕ. и тридесет и осем стотинки), представляваща
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. Е. В., с ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка Е. Й. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.“, бл. ., ап.. ДА ЗАПЛАТИ на
Община Р., с адрес: гр. Р., пл. „С.“ № ., представлявана от кмета Пл. С. А. сумата в размер на
20,00 лЕ. (двадесет лЕ.), представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6