Решение по дело №2663/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .....

 

гр.Плевен, 25,07,2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА

 

при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№2663 по описа на съда за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Производството по делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***против Я.Н.Н., ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същият  дължи на ищеца сумата от 909,02 лева, от които сумата от 812,96 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,12,2015 г. – 30,11,2017 г., и сумата от 96,06 лева, представляваща лихва за забава за периода 02,02,2016 г. – 17,01,2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №557/2018 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от ***отчети, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.***. В с.з. ищецът не изпраща представител.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В съдебно заседание ответникът се явява лично, представя вносна бележка за платени 100,00 лева и прави искане за разсрочване на изпълнението на съдебното решение.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства  прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е предявен иск с правно основание чл.422  от ГПК с предмет признаване на установено, че по отношение на ответника съществува вземане, претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже, че ответникът е клиент на топлинна енергия, че му е доставил твърдяното количество топлинна енергия, както и вземането си по основание и размер. От приложеното ч.гр.д. №557/2018 г. по описа на ПлРС се установява, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо ответника за част от процесните суми.

Не се спори по делото, че ответника е собственик на имота с абонатен №18634.

Не се оспорва и облигационната връзка между страните.

На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.

По отношение представената разписка за платена сума на каса при ищеца в размер на 100,00 лева на 11,07,2018 г., съдът счита, че доколкото в разписката не е посочено точно за какъв период е плащането, а от друга страна е видно, че ответникът има доста по-голямо от претендираното в настоящото производство задължение към ищеца, няма как да се приеме, че с платените на 11,07,2018 г. 100,00 лева се погасява именно част от претендираното вземане.

Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски, които са в размер на 75,00 лева за държавна такса.

По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева /в ИМ/, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 150,00 лева, а в размер, определен от съда, съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г., съгласно което изменение в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно сочената разпоредба, в чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен материален е от 100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на 100,00 лева.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Ето защо следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство /за държавна такса и юрк.възнаграждение/ в размер на 72,75 лева, съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.

В съдебно заседание ответника е направил искане за разсрочено плащане на задължението с оглед липсата на трудова заетост в момента. При тези данни, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.241 от ГПК, и направеното искане е основателно. Следователно, изпълнението на общото задължение по главния и акцесорния иск – 909,02 лева главница и лихви, и разноските, които за двете производства възлизат на 247,75 лева, или обща сума за плащане – 1156,77 лева, следва да бъде разсрочено на 12 последователни месечни вноски, първата от които в размер на 96,37, а останалите 11 – в размер на по 96,40 лева месечно. Първата вноска е платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, а останалите – на всяко следващо 5-то число на месеците, до окончателното изплащане на вземането.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че Я.Н.Н., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, сумата от 909,02 лева, от които сумата от 812,96 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,12,2015 г. – 30,11,2017 г., и сумата от 96,06 лева, представляваща лихва за забава за периода 02,02,2016 г. – 17,01,2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№557/2018 г. на ПлРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Я.Н.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, направените разноски в исковото производство в размер на 75,00 лева за държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Я.Н.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, направените разноски в заповедното производство /за държавна такси и юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 72,75 лева съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.

РАЗСРОЧВА на основание чл.241, ал.1 от ГПК изпълнението на решението, с което се установява вземането на ***, към Я.Н.Н., ЕГН **********,***, в общ размер на главница, лихва и разноски – 1156,77 лева, като постановява ответникът да заплати горепосочената сума на 12 /дванадесет/ последователни месечни вноски, първата от които в размер на 96,37 лева, а останалите 11 – в размер на по 96,40 лева месечно. Първата вноска е платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, а останалите – на всяко следващо 5-то число на месеците, до окончателното изплащане на вземането.

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                            

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: