О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../……..05.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно търговско дело
№736 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Севар“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ №16, представлявано от Галена Борисова Недялкова, действащо чрез пълномощниците си адв.Мария Бянова и адв.Владимир, с адрес за призоваване: гр.Варна, бул.“Сливница“ № 1, хотел “Одесос“, ет.1, ст.№107, против Решение №546/12.02.2018г. по гр.д.№4120/2017г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от “Експрес Гаранцион Комерс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Търговски център Фулмакс, ул.“Христо Ботев” №18, вх.Б, ет.2, представлявано от Диян Димитров Вълев, иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване по отношение на ищеца за относително недействителна на сключената между ответниците “Севар“ ЕООД, с ЕИК ********* и “Контакт-ФТ“ ЕООД, с ЕИК *********, сделка-продажба на Поземлен имот, с идентификатор 10135.2115.15, по КККР на гр.Варна, в местност “Канара Йолу“, с площ от 7818кв.м., при съседи имоти с идентификатори: 10135.2115.12, 10135.2115.21, 10135.2115.16, 10135.2115.14 и 10135.2115.13, и на 2000 кв.м. идеални части от Поземлен имот, с идентификатор 10135.2115.14, КККР на гр.Варна, в местност “Канара Йолу“, целият с площ от 3000 кв.м., при съседи имоти с идентификатори: 10135.2115.15 10135.2115.16, 10135.2516.9996, 10135.2115.13, обективирана в НА №158, т.І, рег.№2273, д.№139 от 23.04.2015г., вписан в СВ-Варна с акт №153, том ХХІІІ, д.№4798, с вх.peг.№9074/24.04.2015г.
В жалбата се излага, че атакуваното решение на РС Варна е
необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че
първоинстанционния съд неправилно е приел, че са налице всички визирани в
чл.135 от ЗЗД предпоставки за уважаване на иска. Твърди се, че атакуваната сделка не е
довела до увреждане на кредитора и че при извършването на атакуваното действие
длъжникът не е знаел /не е съзнавал/ за увреждането. Твърди се, че към момента
на сключване на въпросната сделката-м.април на 2015г. са се извършвали
изпълнителни действия върху други имоти, собственост на длъжника-първия
ответник “Севар“ ООД, а именно Къща с дворно място в гр.Варна на стойност
833650лв. и четири недвижими имота в с.Самотино, общ.Бяла, обл.Варна на обща стойност
100000 евро, или около 196000лв. Сочи се, че към 23.04.2015г. дългът на първият
ответник към въззиваемия възлиза на 693551.99лв. и е значително по-малък по размер
от стойността на имотите, върху са осъществявани изпълнителни действия. Ето
защо се поддържа, че няма увреждане интересите на кредитора, които са защитени от
стойността на имотите, върху които има изпълнение, като дори е налице
свърхобезпеченост. Сочи се, че в същото време общата стойност на имотите,
предмет на атакуваната отчуждителна сделка възлиза на 3200лв., която отнесена
към стойността на възбранените имоти и към размера на дълга се явява явно
незначителна. На следващо място се поддържа, че не е налице изискуемия за
уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД субективен елемент-знание за увреждането от
страна на прехвърлителя. Поддържа се, че въззивникът не е могъл да допусне, че
имотите, върху които има изпълнение, на обща стойност над един милион лева,
няма да са достатъчни за удовлетворяване на кредитора, нито е могъл да допусне,
че отчуждаването на имоти за 3200лв. може да повлияе по какъвто и да е начин
върху удовлетворяването. Моли
се въззивният съд да постановите решение, с което да отмени изцяло
първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на атакуваното решение. Оспорват се доводите на жалбоподателя, че в случая не са налице втората и третата предпоставки на иска по чл.135 от ЗЗД, а именно че няма наличие на увреждане и знание у длъжника, че ще увреди кредитора си, като са изложени подробни съображения. Моли се за оставяне в сила на първоинстанционното решение и за присъждане на деловодните разноски, направени пред въззивната инстанция.
Срещу горецитираното решение е подадена и въззивна жалба от “Контакт-ФТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ №20, партерен етаж, представлявано от Галена Борисова Недялкова, с която се поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, тъй като е основан на негодни доказателства, постановен е при непълнота на доказателствата и при превратен анализ на събраните такива, като са развити подробни съображения. Сочи се, че съдът неправилно е уважил иска, тъй като не е отчел, че преди възбраната и преди образуване на гр.д.4120/2017г. на РС Варна, по отношение на единият от имотите, предмет на атакуваната сделка-ПИ с идентификационен номер 10135.2115.14 е извършена покупко-продажба с трето несвързано лице. Сочи се, че процесната сделка не е сключена с намерение и знание за увреждане на кредитора, а с цел да се развие проект, като е изработен ПУП и са извършени всички съгласувателни процедури. Твърди се, че при наличие на умисъл за увреждане на интересите на ищеца, то сделката не би била сключена между две свързани дружества, а с трети несвързани лица. На следващо място се сочи, че липсата на умисъл се установява и от факта, че към момента на изповядване на процесната сделка, страните по нея не са знаели, че ищеца е придобил качеството на кредитор на продавача. Твърди се, че в случая не е налице увреждане на кредитора, тъй като стойността имотите предмет на атакуваната сделка, съставлява 0.3% от активите на длъжника, включени от ЧСИ за принудително изпълнение на вземането на ищеца. С оглед горното се моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на първоинстанционният съд за попълване на доказателствената съвкупност по делото или за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
С постъпилия от въззиваемият отговор на жалбата, се поддържа становище за нейната неоснователност. Оспорват се аргументите на жалбоподателя относно доказателствената стойност на представените по делото документи и извършения от съда анализ на същите. Поддържа се, че доводите на въззивника относно наличието или отсъствието на увреждане на кредитора са ирелевантни за спора, като за пълнота се сочи, че такова е налице, тъй като и понастоящем задължението на продавача по атакуваната сделка не е погасено. Поддържа се още, че в разглеждания казус са налични и установени всички елементи на фактическия състав на чл.135 от ЗЗД, поради което моли за потвърждаване на решението на районният съд и за присъждане на разноски.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилите въззивни жалби са редовни и
отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като са подадени в срок от
надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържат останалите
необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса
по всяка от жалбите.
Съобразно преценката
за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивната жалба на “Севар“ ЕООД, с ЕИК *********, против Решение №546/12.02.2018г. по гр.д.№4120/2017г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от “Експрес Гаранцион Комерс“ ЕООД, с ЕИК *********, иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване по отношение на ищеца за относително недействителна сключената между ответниците “Севар“ ЕООД, с ЕИК ********* и “Контакт-ФТ“ ЕООД, с ЕИК *********, сделка-продажба на Поземлен имот, с идентификатор 10135.2115.15, по КККР на гр.Варна, в местност “Канара Йолу“, с площ от 7818кв.м., и на 2000 кв.м. идеални части от Поземлен имот, с идентификатор 10135.2115.14, КККР на гр.Варна, в местност “Канара Йолу“, целият с площ от 3000 кв.м., обективирана в НА №158, т.І, рег.№2273, д.№139 от 23.04.2015г., вписан в СВ-Варна с акт №153, том ХХІІІ, д.№4798, с вх.peг.№9074/24.04.2015г.
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивната жалба на “Контакт-ФТ“ ЕООД, с ЕИК *********, против Решение №546/12.02.2018г. по гр.д.№4120/2017г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от “Експрес Гаранцион Комерс“ ЕООД, с ЕИК *********, иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване по отношение на ищеца за относително недействителна сключената между ответниците “Севар“ ЕООД, с ЕИК ********* и “Контакт-ФТ“ ЕООД, с ЕИК *********, сделка-продажба на Поземлен имот, с идентификатор 10135.2115.15, по КККР на гр.Варна, в местност “Канара Йолу“, с площ от 7818кв.м., и на 2000 кв.м. идеални части от Поземлен имот, с идентификатор 10135.2115.14, КККР на гр.Варна, в местност “Канара Йолу“, целият с площ от 3000 кв.м., обективирана в НА №158, т.І, рег.№2273, д.№139 от 23.04.2015г., вписан в СВ-Варна с акт №153, том ХХІІІ, д.№4798, с вх.peг.№9074/24.04.2015г.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№356/2018г.
на ОС Варна в открито съдебно заседание на 03.07.2018г.
от 9.50 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис
от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.