№ 7575
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря ...........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20241110141879 по
описа за 2024 година
Неприсъствено решение по чл. 238 и сл. от ГПК.
Искове с правно основание чл. 345 от ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2 от
ЗЗД и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищеца ............... /с предишно наименование ...../ с ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление: ....... представляван от ........, чрез ...... –
юрисконсулт, твърди в исковата си молба, че ответника дължи
посочените в исковата молба суми. В съдебно заседание искът се поддържа,
моли да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответника .., с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление
........., представляван от управителя ............, в срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК не е подал отговор на исковата молба, не е представил
доказателства по делото, не е поискал разглеждането му в негово отсъствие,
не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
В проведеното на 04.04.2025 г. открито съдебно заседание по делото
молба юрисконсулт ......, процесуален представтел на ищеца е направил
искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение против ответника,
1
който не е подал отговор, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
или да оттегли иска. Съдът е преценил, че следва да уважи това искане,
предвид това, че са налице основанията за произнасяне с неприсъствено
решение, което съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК то не се мотивира по същество.
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски по делото
има ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на 1 013, 24 лева, както
следва – 313, 24 лева държавна такса, 400 лева депозит за ССчЕ, и 300 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .., с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление .........,
представляван от управителя ............, да заплати на ............... /с предишно
наименование ...../ с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: .......
представляван от ........, сумата в размер на 7 830, 89 лева /седем хиляди
осемстотин и тридесет лева и осемдесет и девет стотинки/, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.07.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, представляваща главница, както и
сумата в размер на 1 013, 24 лева /хиляда и тринадесет лева и двадесет и
четири стотинки/, представляваща направените по делото разноски – 313, 24
лева държавна такса, 400 лева депозит за ССчЕ, и 300 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2