Р  А  З  П  О  Р  Е  Ж  Д  А  Н  Е 

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 31.01.2017г., в състав:

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

Като разгледа гр.д. №47 по описа на съда за 2017 год. прие следното:

Производството е за проверка на редовността и допустимостта на исковата молба по чл.129 и чл.130 от ГПК.

Предявен е иск срещу Прокуратурата на Република България, като процесуален субституент на държавата, за осъждането на ответника да плати обезщетение в размер на 1500лв. за причинени неимуществени вреди от незаконни действия и актове на държавен орган в лицето на същата прокуратура. Ищецът твърди срещу него да е било образувано досъдебно производство №1407/2015г. по описа на Районна прокуратура - Велинград за извършено престъпление по чл.286, ал.1 от НК, което в последствие било прекратено, преди той да е привлечен към наказателна отговорност или да му е повдигнато обвинение. Самото образуване обаче предизвикало у него огромно възмущение, гняв, разочарование и постоянна несигурност, безпокойство, притеснение и напрежение.

Исковата молба съдържа необходимите твърдения, въз основа на които съдът да определи правната квалификация на предявения иск и в този смисъл не страда от нередовности. Ищецът е посочил като правно основание на иска чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ. Заявените фактически обстоятелства обаче не покриват никоя от хипотезите на чл.2 ЗОДОВ, в които се прилага специалният ред на ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразни актове или действия на правозащитните органи. Затова в случая този закон е неприложим.

Когато отговорността на държавата по чл.7 от Конституцията на Република България за вреди от незаконни действия или актове на нейни органи и длъжностни лица не може да бъде реализирана по ЗОДОВ, това следва да стане по общите правила на чл.49 ЗЗД /така по реда на чл.290 ГПК в Решение №110 от 14.06.2013г. по гр.д. №93/2012г. на ВКС, ІV г.о./.

С оглед изводите на съда, че правната квалификация на иска е по чл.49 ЗЗД, то за него се дължи такса по чл.1 от ТДТССГПК, чиито размер в случая е 60лв., от които към момента ищецът е внесъл 10лв.

            Затова на основание чл.129, ал.2 във връзка с чл.128, т.2 от ГПК

 

Р   А   З   П   О   Р   Е   Д   И  :

 

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на РС – Пазарджик допълнителна ДТ в размер на 50лв. и да представи по делото документ за внасянето.

 УКАЗВА, че при неизпълнение на горепосочените указания, искова молба ще бъде върната, а производството по нея – прекратено.

Препис от разпореждането да се изпрати на ищеца.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: