№ 528
гр. К., 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510100203
по описа за 2022 година
В исковата молба адв. М., в качеството му на пълномощник на ищцата
по делото заявява, че подзащитния му е страна по договор за паричен заем А1
Б.К. № ***г., подписан с "А." ООД. Съгласно договор за паричен заем А1
Б.К. № ***г., доверителят му е получава заемната сума от 700 лева, при срок
на кредита 12 месеца.
Във връзка с договор за паричен заем А1 Б.К. № ***., доверителят му е
сключил Договор за предоставяне на гаранция № *** с "Ф." ЕООД. По
Договор за предоставяне на гаранция № *** същия дължи възнаграждение в
размер на 361,56 лева, платимо на 12 месечни вноски, всяка от които е в
размер на 30,12 лева.
Счита, че по силата на който Договор за предоставяне на гаранция №
*** сключен „Ф.“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД,
чл. 143, ал.1 от ЗЗП и поради това, че е сключен при неспазване на нормите
на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗП, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като излага подробни
съображения.
На първо място, Договор за предоставяне на поръчителство № ***
сключен с „Ф." ЕООД е нищожен, поради противоречието му с добрите
нрави.
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. 1 предл.3 то, вр. от
ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни друга
разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.
№395/2008г,, Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение
1
№877 по т.д№ 622/2012г. идр/. Такъв основен принцип е добро съвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Тъй като става дума, за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е
прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също
намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната
практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни
правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде
отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1, предл.З от ЗЗД.
Поради накърняването на Принципа на „добри нрави" по смисъла на
чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на подзащитния му с цел извличане собствена изгода на
кредитора.
Когато е налице явна не еквивалентност между предоставената услуга и
уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Или както е прието в решение №
452/25.06.2010Т. по гр. д № 4277/2008г. на ВКС, IVг.о. „понятието добри
нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до
нищожност.
В настоящият случай, такава не еквивалентност между престациите е
налице, тъй като сумата която се претендира чрез него е в размер на 361.56
лева съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 1/2 от сумата на
отпуснатия кредит от 700.00 лева. По този начин безспорно се нарушава
принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на
добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения,
а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата.
Отделно от това, тази сума от 361,56 лева, се заплаща без доверителят
му да получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи
Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от
заемателя дружество, „Ф." ЕООД, за да му бъде отпуснат заем. Т.е чрез
Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до
увеличаване на дължимата сума с над 50%, без каквато и да е насрещна
престация.
На следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство,
сключен с „Ф." ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на
нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на
основание чл. 26, ал.1 пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал. 4 от ЗПК.
В настоящия случая, възнаграждението което следва да се заплати по
Договор за предоставяне на поръчителство е в размер на 361.56 лв, е следвало
да бъде отразен в определение ГПР. Сыпано чл. 19,ал.1 от ЗПК; годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
2
потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В §1, т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници й всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и конто потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Така уговореното възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство по своята същност представлява разход по
кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР.
Видно и от чл.2 от Договор за предоставяне на поръчителство, сключен
с „Ф." ЕООД, съгласно който: (2)На падежа за плащане на всяка вноска,
съгласно ал.1 от настоящия член дължимото възнаграждение става незабавно
дължимо и платимо, без да е необходимо изпращането на писмено
уведомление от Гаранта до Потребителя за настъпването на падежа. (3)
Дължимото възнаграждение за издаване на гаранцията. както и всички други
плащания по този договор, дължими от Потребителя на Гаранта, се заплатят
по начините, установени в Договора за кредит за плащане на задълженията на
Потребителя по същия. (4) С подписване на този договор Гарантът декларира,
че „А." ООД е овластено да приема вместо Гаранта изпълнение на
задължението на Потребителя за плащане на възнаграждението по този
Договор но ал. 1. на настоящия член и всички други вземания на Гаранта по
този Договор. В случай че платената е недостатъчна за погасяване на
изискуемите задължения на Потребителя към „А." ООД и на задължението на
Потребителя към Гаранта по този Договор, страните се съгласяват, че
задължението по настоящия договор се погасява след погасяване на всички
суми и разходи, дължими в следствие на допусната забава и/ или
неизпълнение по Договора за кредит от страна на Потребителя.
Т.е от съдържанието на чл.2 от Договор за предоставяне на
поръчителство, сключен с „Ф." ЕООД, излиза, че сумата дължима за
поръчителство се заплаща, директно на А. ООД.
С оглед това обстоятелство може да заключи, че със сключване на
договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, коего
в последствие ще бъде разпределено като печалба на А. ООД. С договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит,
сключен с А. ООД. Със сключването на договор за поръчителство се цели
едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително
възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19,
ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за
поръчителство.
Счита, че Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ф."
ЕООД, е недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП. Същият
е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност
3
и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този
начин е в ущърб на доверителят му като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / .
Посоченият по-горе Договор за поръчителство не е разбираем и не позволява
на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора - чл.143, ал.2, т.19 33П.
В настоящият случая, такава не еквивалентност между престациите е
налице, тъй като сумата която се претендира чрез него е в размер на 361.56
лева и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 1/2 от сумата на
отпуснатия кредит от 700,00 лева. По този начин безспорно се нарушава
принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на
добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения,
а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да
се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната
страна за сметка я а другата.
Отделно от това, тази сума от 361.56 лева, се заплаща без доверителят
му да получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи
Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от
заемателя дружество, „Ф.'' ЕООД, за да бъде отпуснат заем. Т.е. чрез Договор
за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до увеличаване
на дължимата сума с над 50%, без каквато и да е насрещна престация.
Сочи съдебна практика.
Въз основа на гореизложеното моли съда да приеме, че Договор за
предоставяне на гаранция № ***, сключен с „Ф." ЕООД, е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал.1 от ЗЗП, и поради това,че е
сключен при неспазване на нормите на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. с чл.19,
ал.4 от ЗПК.
Моли съда да осъди ответната страна да заплатят и направените в
настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Ф.“ ЕООД, чрез пълномощника ст. юриск. М. К., с който заявява, че счита
предявените искове за процесуално допустими, но изцяло неоснователни,
поради което ги оспорва.
Сочи, че твърденията за недействителност на договора за
поръчителство са неоснователни.
Твърди, че на *** г. П. Б. П., ЕГН ********** е сключил с
представляваното от нея Дружество Договор за предоставяне на гаранция
(наричан по-долу „Договора"), по силата на който г-н Б. е възложил на Ф.
ЕООД да издаде гаранция в полза на „А." ООД, ЕИК *** с цел гарантиране
изпълнението на всички негови парични задължения, възникнали съгласно
сключения от г-н П. Договор за кредит „А1 Б.К." № *** с „А." ООД, както и
за всички последици от неизпълнението на задълженията му по посочения
Договор за кредит.
В чл. 16 от Договора ясно е посочено условията, при които същият
влиза в сила, а именно в случай че Потребителят (т.е. г-н П.) не изпълни
задължението си по чл. 3 от Договор за кредит „А1 Б.К." № *** в указания
срок да предостави обезпечение -поръчителство от едно физическо лица или
4
банкова гаранция. Предвид факта, че г-н П. не е предоставил изискуемото
обезпечение по Договор за кредит „А1 Б.К." № ***, сключеният между него и
представляваното от нея Дружество Договор за предоставяне на гаранция е
влязъл в сила, респ. гаранцията по силата на Договора е издадена, за която
услуга г-н П. дължи възнаграждение на Ф. ЕООД в размер на 361.56 лв.,
платимо разсрочено на 12 вноски, всяка от които в размер на 30.12 лв.
Възразява срещу искането на ищеца целият Договор за предоставяне на
гаранция да бъде обявен за недействителен, както и срещу исканията отделни
негови клаузи да се обявяват за нищожни. Считаме, че претенциите на ищеца
са напълно неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Допълнително, доколкото се твърди нищожност на отделни договорни
клаузи, то дори да бъдат уважени аргументите на ищеца, тяхната
недействителност не следва да влече нищожност на целия договор, доколкото
неговото изпълнение би било възможно и без тяхното съдържание.
Твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция са
напълно неоснователни и недоказани.
Заявява, че ответното дружество е вписано като финансова институция
в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. За ЗКИ, с основен
предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно
в това си качество - на търговец, Дружеството следва да получава съответно
възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка
(поръчителство), с цел гарантиране изпълнението на всички парични
задължения на Потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем. С
оглед на изложеното следва да се преценяват приложимите към това
правоотношение законови разпоредби, а именно тези на Търговския закон.
Насрещната страна, имайки интерес да изпълни точно задълженията си
по договора за паричен заем, сключен с „А." ЕООД, с което да избегне
неблагоприятни последици (търсене на обезщетение за неизпълнение на
задълженията по чл. 4 от Договора за паричен заем или разваляне на договора
поради неизпълнението) е потърсила услугите на Дружеството да
поръчителства за изпълнение на задълженията му по Договор за заем.
Именно изпълнението на договорното задължение на Заемателя за
обезпечаване на вземанията по Договора за заем е породило сключването на
Договора за предоставяне на поръчителство, а Дружеството е сключило
Договора поради възможността да получи възнаграждение за предоставената
услуга.
Счита твърдението, че договорът за поръчителство е сключен в
противоречие на добрите нрави за неоснователно и поради това, че в
българското действащо право, в отношенията между правните субекти
действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този
принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае,
с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на
създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности,
включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от
правния ред, тъй като те съставляват кръга на т.нар. волева автономия, която
се предоставя на индивида за свободна инициатива. Добрите нрави са
критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради
това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги
5
приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави са критерии там, където
обществените отношения не са уредени с императивни правни норми. В този
смисъл процесния договор се явява действителен. (Решение № 271416 от
17.11.2017 г. постановено по гр. д. № 2891/2016 г., / ГО, 32-ри състав, СРС.
потвърдено с Решение от 17.01.2019 г., постановено по в. гр. д. № 3825/2018
г., ГО, 111 възз. състав, СГС).
Твърди, че добрите нрави са морални норми, на които законът придава
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Понятието
„добри нрави", по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория,
приложима към конкретни граждански и търговски правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения.Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите
нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. В тази връзка, позовавайки се на противоречие с добрите нрави
ищецът следва да докаже в какво точно се изразява противоречието в
процесния случай и да наведе твърдения и доказателства за нарушаването на
определен морален принцип. Каквато и да било обосновка в тази насока
липсва в исковата молба, която прави претенциите за нищожност голословни
и недоказани. Доколкото понятието за добри нрави е субективно и
относително, то подлежи на изследване и доказване от страната, която желае
да се позове на него, в случая - от ищеца. Такива доказателства не са
ангажирани.
Не счита, че престациите са явно нееквивалентни, тъй като с Договора
за предоставяне на поръчителство са поели задължение, което изпълняват
сключвайки Рамковия договор за поръчителство. Ответното дружество,
задължавайки се да отговаря солидарно с цялото си имущество за
задълженията на заемателя (и то за размер на дълга, който е много над
уговореното възнаграждение по Договора), не получава нещо в повече, от
това което предоставя, а дори напротив. Длъжникът, срещу възнаграждение в
неголям размер, получава сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията
към Заемателя, последният ще ангажира отговорността на Поръчителя. От
своя страна поръчителството се простира върху всички последици от
неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по
събиране на вземането, с оглед на което престациите може да бъдат
разглеждани като нееквивалентни, но не в полза на ищцовата страна, а в
полза на Поръчителя, чиято отговорност може да бъде ангажирана в размер,
надвишаващ с много полученото възнаграждение. Дължимото им се
възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство е определено
след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за
несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора.
С предоставеното поръчителство „Ф." ЕООД извършва възмездна
услуга в полза на Заемодателя. Видно и от Договора за паричен заем и по-
точно от чл. 4 от същия, Заемодателят не е поставил изискване към заемателя
6
да обезпечи вземането по договора единствено чрез сключване на договор с
дружество-поръчител, каквито твърдения са наведени в исковата молба. Дори
напротив, действайки добросъвестно и отчитайки индивидуалните
предпочитания и възможности на всеки заемател, заемодателят му е
предоставил възможност да избере един от три възможни начина за
обезпечаване на договора, а ако прецени да не изпълни задълженията си,
отговорността на заемателя би била реализирана по общия ред.
Твърди, че договорът за поръчителство е сключен само и единствено
поради възлагането от ищцовата страна и то само при условие, че ще получат
уговореното възнаграждение. Дружеството, изпълнявайки гаранционни
сделки по занятие, няма интерес да сключва безвъзмездни сделки.
Предоставянето на гаранционни сделки е от основният предмет на
дружеството, поради което не може да си позволят да ги извършват
безвъзмездно. Никой търговец не може да предоставя стока или услуга без да
очаква приход, защото търговската дейност по дефиниция се извършва, за да
получи търговеца печалба.
Заявява, че не следва да се смесват възникналите правоотношения и
дори съдът да приеме, че договорът за заем е нищожен (което категорично
не е предмет на настоящото дело), то „Ф." ЕООД, изпълнявайки
задължението си по Договора за предоставяне на поръчителство № *** с г-жа
К. с предоставяне на поръчителство, предоставено на И. АД (което
обстоятелство не се оспорва), на Дружеството се дължи възнаграждение в
пълен размер.
Счита, че поради непредоставяне на другите две обезпечения от страна
на г-н П., е обусловило пораждане на действието на Договора за предоставяне
на гаранция и с оглед изпълнение на задължението на „Ф.“ ЕООД да издаде
гаранцията, предмет на Договора, в полза на А. ООД, което е извършено и
същата е предоставена на А. ООД (което обстоятелство не се оспорва),
респективно на Дружеството се дължи възнаграждение в пълен размер-
По отношение на твърдението за нищожност на Договора за
предоставяне на гаранция на основание чл. 143, ал.2, т.19 ЗЗП като сключен
при неспазване на нормите на чл.19, ал.4 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК, моли
съда да вземе предвид следното:
В исковата молба ищецът претендира нищожност на Договора за
предоставяне на поръчителство, сключен между представляваното от него
Дружество и г-жа Ю., освен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, но и на
основание чл. 143, ал. 2, т.19 ЗЗП. Счита, че в исковата молба не е наведена
никаква конкретна обосновка в тази връзка и твърденията на ищеца се явяват
напълно голословни и неподкрепени от аргументи или доказателствен
материал.
Счита, че изключително важно е да се уточни, че искането на ищеца за
обявяване на нищожност на Договора за предоставяне на гаранция на
основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, във връзка с неспазване на чл. 19, ал. 4
ЗПК е напълно неотносимо към процесния договор, поради факта, че
разпоредбата на чл. 19 ЗПК и последиците от неприлагането й са относими
единствено и само за договори за потребителски кредит, какъвто процесният
договор категорично не е.
7
В чл. 1-4 от Закона за потребителския кредит ясно са посочени за кои
лица се прилага цитираният закон и по отношение на какви договори за
кредит. В тази връзка следва още веднъж да се уточни, че договорът за
предоставяне на поръчителство не се регулира от ЗПК, а от ТЗ и в тази връзка
всякакви твърдения за нищожност на основание ЗПК са напълно ирелевантни.
Ответното дружество не е страна по Договор за паричен заем „А1 Б.К.“
№ ***, сключен между г-н П. и "А." ООД, с оглед на което не могат да вземем
никакво отношение по релевираните от ищеца твърдения по него.
Не оспорва фактическите твърдения на ищеца относно сключения
между ищеца и представляваното от нея Дружество Договор за предоставяне
на гаранция № ***.
Оспорвам всички останали фактическите твърдения, обосновали
претенциите на ищеца досежно обявяване нищожността на процесния
Договор и заплащане на сумата от 361.56 лева.
С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца като неоснователна и
недоказана и да присъди на „Ф.“ ЕООД направените в хода на делото съдебни
разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вкл. и възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 300,00 лева.
Моли, в случай че не се яви представител на дружеството в съдебно
заседание делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, като съдът да приеме,
че поддържат изложеното в настоящия отговор.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото е представен договор за паричен заем „А 1 Б.К.“ № ***,
сключен между “А.“ ООД и П. Б. П. от ***г. От същия се установява, че
дружеството - заемодател е предоставило на ищеца като заемополучател
сумата от 700 лева. Договора за Б.К. е сключен при следните параметри : срок
на заема в месеци 12, размер на месечната погасителна вноска в лева 71.73
лева, брой вноски 12. В договора са посочени фиксиран годишен лихвен
процент по заема 40.00%, годишен процент на разходите- 49.02 %. Посочено
е, че общата сума дължима от заемателя е 860.76 лева включваща размера на
заемната сума и размера на възнаградителна лихва за целия срок на договора
и е изчислена към момента на неговото сключване. Съгласно чл.3 от договора
заемателят се задължава в срок до пет дни, считано от сключване на договора
да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения : едно физическо
лице -поръчител с конкретни изисквания; 2. банкова гаранция с бенефициент
или 3.одобрено от заемодателя дружество-поръчител /гарант/, което
предоставя гаранционни сделки.
По делото е представен и приет договор за предоставяне на гаранция №
*** от *** г. сключен между “Ф.“ ЕООД, в качеството на поръчител и П. Б. П.
като потребител. Съгласно договора потребителят е възложил, а дружеството
- поръчител се задължило, да сключи договор за поръчителство, по силата на
който да отговаря солидарно с потребителя /ищеца/ пред “А.“ ООД за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
Договор за паричен заем „А 1 Б.К.“ № ***г. Съгласно чл.2 от договора за
8
предоставяне на поръчителство, за поемане на задължението за предоставяне
на гаранция, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на
361.56 лева, платими разсрочено, на вноски, всяка в размер на 30.12 лева, като
вноските са дължими на падежа на погасителните вноски по договора за
паричен заем, сключен с “А.“ ООД.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е за
прогласяване нищожността на договора за предоставяне на гаранция
Искът е допустим, тъй като е със страни - страните по договорно
правоотношение, и при наличие на правен интерес от търсената искова
защита, доколкото при положително съдебно решение, правните последици
ще рефлектират благоприятно върху патримониума на ищеца.
Установи се, че между “А.“ ООД“ АД като заемодател и П. Б. П. в
качеството на заемател е възникнало заемно правоотношение, основано на
сключения между тях договор за паричен заем „А 1 Б.К.“ № ***г., по силата
на който заемодателят предоставил на ищеца паричен заем, а последният се е
задължил да го върне. Заемодателят “А.“ ООД е небанкова финансова
институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Ищецът П. Б. П. е физическо
лице, като при сключването на договора за заем е действала именно като
физическо лице. Тъй като страните по договора за паричен заем имат
качествата на кредитор съгласно на чл.9, ал.4 от ЗПК и на потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, то този договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК
и ЗЗП.
Процесният договора за предоставяне на гаранция, обезпечава Договор
за паричен заем „А 1 Б.К.“ № ***г. Договорът за предоставяне на гаранция
има за цел да обезщети вредите от фактическа неплатежоспособност на
длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи, при неплатежоспособност
и липса на обезпечение, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16
от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, сам да оцени
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване на заетите средства, съответна на получените гаранции. Отделно от
това този договор води до значително оскъпяване на ползвания заем като
утежнява финансовото състояние на длъжника, а обвързването на
възможността за отпускане на заем с договора за предоставяне на гаранция
напрактика прехвърля върху кредитополучателят финансовата тежест за
изпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на кандидатстващия за заем, за което на
кредитора не се дължат такси по силата на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
Предвид това съдът намира, че уговореното възнаграждение по договора за
предоставяне на гаранция, се основава на неравноправна за ищцата-
потребител клауза, която се явява нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП.
9
В съдебната практика, за нищожност на договорите поради накърняване
на добрите нрави се приема, че “добри нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1,
пр.трето от ЗЗД е обща правна категория, приложима по конкретни
граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите
факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително
определени правни норми, при приложението на които съдът прави
конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа
на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело,
съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект
съставлява действие, което накърнява “добрите нрави“, злепоставя чужди
интереси с цел извличане на собствена изгода, а именно дали за сметка на
икономически по-слабия субект реализира свръх печалби. Клаузата от
договора за предоставяне на гаранция, предвиждаща задължение за длъжника
за плащане на възнаграждение на поръчителя, е недействителна на основание
чл.146 от ЗЗП, защото представлява уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В
правната доктрина и съдебна практика се приема, че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД е налице, когато
се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или проведен
чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. Поради накърняването на принципа на “добрите нрави“ се достига
до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената
услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при
участие в облигационните отношения. В случая, такава нееквивалентност
между престациите е налице, тъй като договорена сума за възнаграждение на
гаранта е в размер на 361.56 лева и съставлява допълнителна сума, която е
половина от сумата на предоставения заем. По този начин безспорно се
нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Отделно от това, възнаграждението от 361.56 лева се заплаща от ищеца
без той да получава насрещна престация, като по този начин той е притиснат
да сключи договора за предоставяне на гаранция и то с предварително
избрано от заемодателя дружество, за да бъде предоставен заема. Този извод
следва от това, че в договора за паричен заем задължението на
заемополучателя да осигури поръчителство, не е определено като
предварително условие за сключване на договора, което от своя страна
противоречи на принципа за добросъвестност. Независимо, че произтича от
друга правна сделка, възнаграждението за предоставяне на гаранция
съставлява разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, защото
икономическата тежест се понася от заемополучателя, който го плаща наред с
другите парични задължение по договора, и е пряк разход, свързан с кредита,
доколкото се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е
ангажирана при евентуално неизпълнение или не. Според чл.19, ал.1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен
10
процент от общия размер на предоставения кредит. В §1, т.1 от ДР на ЗПК
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Уговореното
възнаграждение по процесния договор за предоставяне на гаранция по своята
същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да
бъде включен в ГПР. Установеният в Договор за паричен заем „А 1 Б.К.“ №
***г. годишен процент на разходите е в размер на 49.02 %, но той не включва
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. С начисляването
на възнаграждението за гаранцията се превишава максималният размер на
ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК, който е ограничен до петкратния размер на
законната лихва.
Предвид установеното съдът счита, че със сключването на договора за
предоставяне на гаранция се цели допълнително оскъпяване на кредита, с
допълнителното възнаграждение на заемодателя, което е уговорено по
другото правоотношение, единствено с цел да се заобиколи императивната
разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, което от своя страна води до
недействителност на договора за предоставяне на гаранция. Този договор е и
във вреда на потребителя, тъй като не отговаря на изискванията за
добросъвестност и справедливост, и води до неравновесие в правата на
страните и като такъв е недействителен и на основание чл.143, ал.1 и ал.2,
т.19 от ЗЗП.
По изложените съображения предявеният иск е основателна и следва да
бъде уважен.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Предвид изхода на спора ищецът има право на разноски, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от иска. От представеното по
делото пълномощно е видно, че ищеца е упълномощил адвокат Д. В. М. от
Адвокатска колегия – П. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА съгласно
договор за правна защита и съдействие от 18.01.2022 г. /л.35-36/.
Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съобразно
разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА. Предвид цената на иска и приложимия
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. По изложените съображения ответникът
следва да заплати на адвокат М. В. М. по посочената от последния банкова
сметка, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Заплатената от
ищеца държавна такса в размер на 50 лева следва да бъде възложена в тежест
на ответника.
Воден от горните мотиви, съдът
11
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между П. Б. П., ЕГН
**********, с адрес село Г., улица *** и “Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: С., район „Л.“, ж.к. “Л. 7“, булевард “Д.Н.“ № ***,
представлявано от управителя П. Б. Д. на *** г. договор за предоставяне на
гаранция № ***, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 и чл. 143,
ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
ОСЪЖДА “Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
С., район „Л.“, ж.к.“Л. 7“, булевард “Д.Н.“ № ***, представлявано от
управителя П. Б. Д. да заплати на П. Б. П., ЕГН **********, с адрес село Г.,
улица ***, сумата от 50 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА “Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
С., район „Л.“, ж.к.“Л. 7“, булевард “Д.Н.“ №***, представлявано от
управителя П. Б. Д. да заплати на адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия –
П., с адрес на кантората: град П., булевард *** , на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, сумата от 300 лева, адвокатско възнаграждение, по банкова сметка: ***, в
У., за оказаната безплатна правна помощ на П. Б. П., ЕГН ********** по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
12