Решение по дело №361/2023 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 110
Дата: 18 май 2023 г.
Съдия: Веселка Цокова Иванова
Дело: 20231400200361
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Враца, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Лидия Кр. Нецовска-Кътова
Членове:Веселка Ц. И.а

Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
в присъствието на прокурора К. Н. И.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. И.а Частно наказателно дело №
20231400200361 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане
за признаване на решение на несъдебен орган на Федерална република Германия, а
именно Решение № 23.5025009.6 от 27.09.2022 г., издадено от Полицейско управление
Рейнпфалц, Централна служба "Глоби", гр. Шпайер, влязло в сила на 27.10.2022 г. Със
същото е наложена финансова санкция–глоба в размер на 100 евро и разходи по
административното производство в размер на 28.50 евро, или в общ размер 128.50
евро, за извършено от българския гражданин П. И. К. от с. ***, обл. Враца, ЕГН
**********, нарушение по чл. 41, ал.1, чл. 49 от Наредба за движение по пътищата,
чл. 24 от Закона за движение по пътищата, 11.3.4 от Каталог за глобите на Федерална
република Германия. Решението е придружено с удостоверение, издадено в
изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г.
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, с
превод на български език.
В съдебно заседание представителят на ОП – Враца заявява, че липсват
основания да бъде отказано признаването на решението на германския орган за
налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде признато и
изпратено на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице, редовно призовано, не се явява и не изразява становище по
направеното искане. Делото е разгледано в негово отсъствие, съгласно чл. 16, ал.2
ЗПИИРКОРНФС.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено
следното:
1
Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова
санкция е такова по чл. 3, ал.1, т.3 ЗПИИРКОРНФС, а именно издаден от несъдебен
орган и влязъл в сила в държава – членка на Европейския съюз акт за налагане на
задължение за плащане на глоба и разноски в административното производство за
извършени административни нарушения на правилата за движение на територията на
Федерална република Германия.
Този акт е придружен, съгласно изискването на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИРКОРНФС,
от удостоверение по образец, съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на
издаващата държава - Федерална служба "Правосъдие" гр.Бон, който е удостоверил и
неговото съдържание. От съдържанието на удостоверението е видно, че съдържа
всички предвидени реквизити и съответства на решението за налагане на финансова
санкция.
За извършеното от засегнатото лице административно нарушение на правилата
за движение на територията на ФРГ, а именно на 07.08.2022 г. в 11:44 часа, като водач
на лек автомобил с рег.№ СО *** СН, е превишил с 22 км/ч допустимата максимална
скорост от 80 км/ч извън населени места, движейки се със скорост от 102 км/ч, не се
изисква двойна наказуемост, съгласно чл. 30, ал.2, т.1 ЗПИИРКОРНФС /макар, че то
представлява административно нарушение на правилата за движение по пътищата и по
българското законодателство/.
Засегнатото лице е с местоживеене в с. ***, обл. Враца, поради което съгласно
чл. 31, ал.1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и
изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд –
гр. Враца.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИРКОРНФС
основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението
на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по
образец и отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл. 35, т.1 от закона/. Няма
данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава,
различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението
за налагане на финансови санкции /чл. 35, т.2 от закона/. Решението не се отнася за
деяние, подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската
държава по смисъла на чл. 4 от ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда въпросът
за евентуално изтекла давност по българското законодателство /чл. 35, т.3 от закона/.
Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство,
които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т.4 от закона/.
Решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на
Република България или е било извършено извън територията на издаващата държава
и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената
финансова санкция не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в общ
размер на 128.50 евро с левова равностойност 251.32 лева по фиксирания курс на БНБ
1.95583 лв. за 1 евро. Решението е по отношение на физическо лице, което е
административнонаказателно отговорно /чл. 35, т.8 от закона/. Производството е било
писмено и лицето е било уведомено лично или чрез упълномощен представител за
правото си и срока за обжалване на решението /чл. 35, т.9 от закона/.
С оглед гореизложеното, Окръжен съд – гр. Враца намира, че искането за
признаване и изпълнение на решението на несъдебен орган на Федерална република
Германия против лицето П. И. К. за наложена финансова санкция следва да бъде
2
уважено. Левовата равностойност на финансовата санкция от 128.50 евро е 251.32
български лева, съобразно официалния курс на БНБ към датата на постановяване на
решението, чието признаване и изпълнение се иска – 27.09.2022 г., а именно 1.95583
лв. за 1 евро. На основание чл. 36 вр. чл. 22, ал.1 ЗПИИРКОРНФС признатото решение
следва да бъде изпратено на НАП за неговото изпълнение съобразно нормата на чл. 6,
ал.2 ЗПИИРКОРНФС.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния орган за
изпълнението му следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата
държава, а именно Федерална служба "Правосъдие" гр. Бон, а копие от уведомлението
да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал.7, т.1 ЗПИИРКОРНФС,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 23.5025009.6 от 27.09.2022 г., в сила от 27.10.2022 г.,
издадено от несъдебен орган – Полицейско управление Рейнпфалц, Централна служба
"Глоби" гр. Шпайер, Федерална република Германия, с което е наложена финансова
санкция на българския гражданин П. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***,
обл. Враца, *** и настоящ адрес с. ***, ***, в общ размер 128.50 евро, от които глоба в
размер на 100 евро и разноски в административното производство в размер на 28.50
евро, равностойни на 251.32 лева /двеста петдесет и един лева и тридесет и две
стотинки/, за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата на
територията на издаващата държава.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес
пред Апелативен съд – гр. София.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение на ТД на
НАП, офис Враца за изпълнение.
ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите
действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал.2 ЗПИИРКОРНФС.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държава –
Федерална служба "Правосъдие" гр. Бон, за признаването на Решението за налагане на
финансова санкция и изпращането му на компетентния орган за изпълнение, като
уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, а съгласно чл. 13, ал.1
ЗПИИРКОРНФС разноските са за сметка на Република България, като изпълняваща
държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерството на
правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3