РЕШЕНИЕ
№ 1797
гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110143547 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно
основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Производство по делото е образувано по искова молба от А. М. Н. против
*****************, с която са предявени обективно съединени отрицателни
установителни искове за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищцата не му дължи сумата от 750,00 евро, представляваща главница по запис на
заповед от 01.11.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2010 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 279,34 лева – съдебно
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.04.2011 г. по ч.гр.д.№
42977/2010 г. по описа на СРС и е образувано изпълнително дело № 20118440401745
по описа на ЧСИ ***************** с район на действие СГС, поради погасяването
им по давност.
В исковата молба ищцата твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист от
18.04.2011 г. по ч.гр.д.№ 42977/2010 г. по описа на СРС, е осъдена да заплати на
ответното дружество сумата от 750,00 евро, представляваща главница по запис на
заповед от 01.11.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2010 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 279,34 лева – съдебно
разноски. Поддържа, че въз основа на гореописания изпълнителен лист по молба на
взискателя- настоящ ответник, на 30.05.2011 г. било образувано изпълнително дело №
20118440401745 по описа на ЧСИ ***************** рег. № 844 на КЧСИ, с район на
1
действие СГС. Поддържа още, че след образуване на изпълнителното производство
ЧСИ е изискал справки относно имущественото състояние на ищцата, като на
10.04.2012 г. е наложена възбрана върху неин недвижим имот. Твърди, че това
действие е последното валидно извършено действие, годно да прекъсне погасителната
давност, като от тогава до 10.04.2014 г. не са извършвани други валидни изпълнителни
действия. Поддържа становище, че на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното
производство се е прекратило по силата на закона, като с оглед разясненията на ТР №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност е започнала за тече
на 10.04.2014 г. Счита, че в случая е приложима кратката 3-годишна давност, поради
което към датата на подаване на исковата молба в съда, вземането по изпълнителния
лист е погасено. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли
съда да постанови решение, с което да установи недължимостта на процесните суми,
тъй като вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност,
съответно не би могло да бъде осъществявано принудително изпълнение срещу него.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор и не е изразил становище.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуабния си
представител, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в отсъствие на процесуален представител.
Освен предходното, налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 106257 от 29.08.2023 г. с тези
указания е редовно връчено/.
Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предявените
искове са вероятно основателни, предвид изисканото и приложено изпълнително
делото № 20118440401745 по описа на ЧСИ ***************** рег. № 844 на КЧСИ, с
район на действие СГС.
На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. Видно от приложения по
2
делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищцата е
направила разноски за държавна такса в размер на 69,85 лева и 400,00 лева за
адвокатско възнаграждение. С оглед предходното ответното дружество следва да бъде
осъдено да й заплати сумата от 469,85 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. М. Н., ЕГН **********
срещу *****************, със седалище и адрес на управление:
***************** искове с правно основание чл.439, ал.1, вр.чл.124, ал.1 ГПК, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 750,00 евро, представляваща главница по
запис на заповед от 01.11.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2010 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 279,34 лева – съдебно
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.04.2011 г. по ч.гр.д.№
42977/2010 г. по описа на СРС и е образувано изпълнително дело № 20118440401745
по описа на ЧСИ ***************** с район на действие СГС, поради погасяването
им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *****************, със седалище и
адрес на управление: ***************** да заплати на А. М. Н., ЕГН **********
сумата от общо 469,85 лева, представляваща направени разноски по производството.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3