№ 7161
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Е. ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от Е. ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110158211 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане субективно и обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София” ЕАД срещу Е. Р. Р. и Е. Т. Р. за установяване съществуването
на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 38056/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжниците – настоящи ответници, по
което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Тъй като издадената заповед била оспорена от длъжниците, на ищеца били дадени
указания за предявяване на установителни искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците, в качеството си на
собственици на процесния недвижим имот до м.11.2022 г., били клиенти на ТЕ по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
1
„Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че
през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови
нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че
съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по
ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ,
собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор
за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Далсия“ ООД /с
предходно наименование „Бруната” ООД/. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки за начислена
топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответниците му дължат сумите, както следва: 1/
ответникът Е. Р. Р. – сумата от 1472,24 лева, представляваща ½ част от сумата от общо
2944,48 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 21.06.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 204,77 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 409,53 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 13.05.2024
г., сумата от 18,85 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 37,69 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2024г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 4,15 лева, представляваща ½ част от сумата
от общо 8,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021г. до 13.05.2024 г.; 2/ ответникът Е. Т. Р. -
сумата от 1472,24 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 2944,48 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано
от 21.06.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 204,77 лева, представляваща ½
част от сумата от общо 409,53 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 13.05.2024 г., сумата от
18,85 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 37,69 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2024г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 4,15 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 8,30
2
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 16.07.2021г. до 13.05.2024 г. Претендира и сторените в заповедното и
исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали писмен отговор, в който
изразяват становище за неоснователност на исковите претенции, които оспорват по
основание и размер. Оспорват се изложените от ищеца твърдения относно реално
доставена и потребена топлинна енергия, като се излагат доводи, че с влязло в законна
сила решение било установено отстраняване на лира в банята на процесното жилище
на 23.09.2019 г., което не било взето предвид от дружеството при извършените
изчисления. Поддържат още, че многократно са водили разговори със служители на
ищцовото дружество за преизчисляване на задължението съобразно установеното
премахване на лирата в банята, но такова било отказано. По отношение на претенцията
за мораторна лихва се изразява становище за недължимост поради обстоятелството, че
фактурите не отразяват реално доставената и потребена топлинна енергия. Оспорват
се и твърденията на ищеца за извършван реален отчет в процесното жилище, при
който щяло да се установи липсата на лирата. В отговора е обективирано и възражение
за погасяване по давност на претендираните вземания. По изложените в отговора
доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
Третото лице - помагач на страната на ищеца - «Далсия» ООД /с предходно
наименование „Бруната” ООД/ не изразява становище. Представя писмени
доказателства във връзка с извършваното дялово разпределение в процесния недвижим
имот и изготвяните изравнителни сметки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 38056/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците-
настоящи ответници да заплатят на дружеството сумите, както следва: сумата от общо
2944,48 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 21.06.2024г. до изплащане на вземането, сумата от общо 409,53 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022г. до 13.05.2024 г., сумата от общо 37,69 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2024г. до изплащане на
вземането, сумата от общо 8,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 13.05.2024 г., както и
3
суми за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 29.08.2024 г. по ч.гр.д.№ 38056/2024 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед са подадени възражения от
длъжниците, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви
искове за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът
е подал исковата молба.
По делото е приложен договор за доброволна делба на съсобствен недвижим
имот от 24.04.1997 г., от който се установява, че ответниците са получили в дял и са
станали изключителни собственици на процесния недвижим имот.
Видно от приложения по делото договор за дарение, обективиран в нотариален
акт № 193, том II, рег.№ 6883, дело № 303 от 2022 г. по описа на нотариус Диана
Танева с район на действие СРС е, че на 04.11.2022 г. ответниците са се разпоредили с
процесния недвижим имот в полза на техния син, но са запазили правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване върху същия..
С декларация с нотариална заверка на подписите рег. № 5694/18.10.2023 г. по
описа на нотариус Диана Танева с район на действие СРС, ответниците са се отказали
от правото на ползване върху процесния недвижим имот.
По делото е представен договор от 09.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата
01.05.2020 г.
По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лице-
помагач във връзка с отчетена топлинна енергия.
По делото е приложен протокол от 23.09.2019 г., съставен в присъствието на
свидетелите Елка Миланова –домоуправител и двама съседи - Диана Танева и
Светослав Найчев, в който е отразено, че на посочената дата в банята на процения
имот е констатирано, че 1 бр. лира е прамахната, отрязана и затапена.
По делото е представено писмо от третото лице помагач, в което е отразено, че
в дружеството протокол за демонтаж на лирата не е постъпвал. Посочено е още, че
начисленията на енергия, отдадена от лирата могат да се преустановят след
предоставяне на протокол за демонтаж или след проверка и опис на състоянието на
отоплителната инсталация в процесния имот от служител на ФДР.
По делото е приложено влязло в сила решение № 8075/01.05.202 г., постановено
по гр.д.№ 12525/2023 г. по описа на СРС между същите страни, със същия предмет, но
за предходен период.
По делото са изслушани заключения на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи.
В заключението на първоначалната съдебно-техническата експертиза вещото
лице е констатирало, че исковият период съвпада с два отчетни периода – 2021г./2022
4
г. и 2022г./2023 г., за които ФДР е изготвила две индивидуални справки за използваната
ТЕ в имота, като във формулярите за отчет е отбелязано, че 5 бр. радиатори са
затапени, отчетени са показанията на един водомер за топла вода /без да е
регистриран/узаконен/ и е описана една лира. За имота е разпределяна ТЕ за отопление
от лирата в банята и от сградна инсталация. В заключението вещото лице е посочило,
че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал
последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.
В заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза по
поставените от ответниците въпроси вещото лице е посочило, че при отпадане на
щранг-лирата в банята като отоплително тяло от изравнителните сметки следва да се
приспадне сумата от 215,19 лева.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото
дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на
процесния недвижим имот, са както следва: 2982,17 лева – главница, в т.ч. сумата от
37,69 лева – главница за дялово разпределение и сумата от 417,83 лева – обезщетение
за забава, в т.ч. сумата от 8,30 лева върху главницата за дялово разпределение.
В заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза вещото лице
е изчислило, че стойността на количествата реално доставена и потребена ТЕ и
подгрята топла вода в процесния имот за двата отчетни периода, без лира в банята е в
размер на 2453,83 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
5
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по
силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на
топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. § 1, т.42 ДР
ЗЕ (в редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща през процесния период от време)
определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди – физическо
лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От изложеното е видно, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или
по силата на облигационно право на ползване /в този смисъл е и решение
№35/21.02.2014г. по гр.д.№ 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.
В конкретния случай от представения по делото нотариален акт се установява,
че двамата ответници са запазили вещно право на ползване върху процесния
недвижим имот, от което са се отказали след края на исковия период, поради което
следва да се приеме, че облигационната връзка по силата на публикувани общи
условия възниква между доставчика на топлинна енергия от една страна, и ползвателя
по силата на вещно право на ползване, от друга. По смисъла на цитираните разпоредби
от закона и съдебната практика ползвателят, притежаващ ограничено право на
ползване, изключва собственика в правоотношението с дружеството – доставчик на
топлинна енергия. Това е така, тъй като ползвателят е носител на правото да използва
вещта по предназначение и същият съгласно чл.56 и чл.57 ЗС е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването на вещта. В закона не е предвидена солидарна
отговорност на собственика и ползвателя, такава не е предвидена и в общите условия
на ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че през процесния период
между ответниците и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка
с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен
договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение
през исковия период ответниците са била потребители/клиенти на топлинна енергия за
битови нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект
се живее и потребява топлинна енергия има значение единствено относно
компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за
битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно
съществуването на облигационното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
6
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
В конкретния случай, от събраните по делото писмени доказателства – жалби и
протокол, по делото безспорно се установява, че лирата в банята на процесното
жилище е демонтирана на 23.09.2019 г. Действително, както е прието и в приложеното
по делото решение по гр.д.№ 12525/2023 г. по описа на СРС, постановено по
идентичен казус между страните, по делото липсват данни ответниците да са заявили
пред фирмата за дялово разпределение или пред топлопреносното предприятие, че
лирата е отстранена, но това обстоятелство има значение единствено към
начисляването на топлинна енергия, а не и към количеството доставена топлинна
енергия до процесния период, респективно дължимостта на процесните суми. След
като лирата в банята е демонтирана, то след 23.09.2019 г. няма как топлинна енергия
да бъде доставена до нея и следователно начисляването на суми за това отоплително
тяло е неоснователно, тъй като не е осъществена реално доставка на такава топлинна
енергия до имота на ответниците.
С оглед предходното настоящият съд намира, че претендирани от ответниците
суми следва да бъдат редуцирани с начисленията за топлинна енергия за отопление с
лирата банята. При съобразяване със заключенията на вещите лица по допълнителните
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, то общата сума за главница за
ТЕ възлиза на 2238,64 лева /2453,83 лева -215,19 лева/, или по
Предвид гореизложените изводи, следва да бъде разгледано наведеното
възражение за настъпила погасителна давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 21.06.2024 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
21.06.2021 г. В конкретния случай ищецът претендира главница за топлинна енергия,
считано от 01.05.2021 г., като от заключението на ССчЕ, в което вещото лице е описало
издаваните през процесния период кредитни известия към фактурите за прогнозно
начислена ТЕ се установява, че всъщност първата фактура, по която се претендира
плащане е от 31.05.2021 г. Отчитайки предходното и предвид чл.33, ал.1 от Общите
условия, съгласно който клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
7
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят, то погасена по давност е
само сумата от 57,90 лева.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия следва да бъде уважена до размера от общо 2180,74 лева или по
1090,37 лева срещу всеки ответник. Върху главницата се дължи законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 21.06.2024 г. до
окончателното изплащане. В останалата част и за периода от 01.05.2021г. до 21.06.2021
г. исковете за главница за ТЕ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
8
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответниците /в този смисъл е
и решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявените искове за вземания за обезщетение за
забава върху главницата за ТЕ следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за главница
за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, но по делото няма доказателства как е
формирана сумата от общо 37,69 лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума
на горепосоченото трето лице за извършената услуга, съответно за него да е
възникнало право да я претендира в настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност и недопустимост на главната искова
претенция за дялово разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и
обусловената от нейното уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за
забава в общ размер на 8,30 лева. Отделно от предходното по отношение на цената за
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора до ответника за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от данните по делото е, че
дружеството е направило разноски за доплатена държавна такса в размер на 349,78
лева, но в представения по делото списък на разноските се претендира само сумата от
72,00 лева, поради което съдът е обвързан от този размер. Видно още от данните по
делото е, че ищецът е направил разноски да двете експертизи в общ размер на 680,00
лева. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е
приключило само в две открити съдебни заседания. С оглед предходното, ответниците
следва да понесат разноски съразмерно на уважената част от предявените срещу тях
искове и в съответствие с припадащата им се част, т.е. сумата от по 273,23 лева всеки
от тях.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците също имат право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Видно от приложения по делото списък
на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че всеки от ответниците е
направил разноски в общ размер на 730,00 лева /адвокатко възнаграждение и ½ от
експертиза/, като съразмерно на отхвърлената част от предявените искове на ищецът
дължи на всеки от тях сумата от по 261,78 лева. Възражението на ищеца по чл.78, ал.5
9
ГПК е немотивирано и неоснователно.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Съразмерно на
уважената част от исковете всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от по 37,84
лева.
В заповедното производство всеки от длъжниците е направил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на по 400,00 лева, като съразмерно на
отхвърлената част от исковете ищецът дължи на всеки от тях сумата от по 143,44 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу Е. Р. Р., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1090,37
лева, представляваща ½ част от сумата от общо 2180,74 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от
21.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2024г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за
топлинна енергия за сумата над 1090,37 лева до пълния предявен размер от 1472,24
лева, както и за периода от 01.05.2021 г. до 20.06.2021 г. вкл., за сумата от 204,77 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 409,53 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 13.05.2024
г., за сумата от 18,85 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 37,69 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2024г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 4,15 лева, представляваща ½ част от сумата
от общо 8,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021г. до 13.05.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу Е. Т. Р., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1090,37
лева, представляваща ½ част от сумата от общо 2180,74 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от
10
21.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2024г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за
топлинна енергия за сумата над 1090,37 лева до пълния предявен размер от 1472,24
лева, както и за периода от 01.05.2021 г. до 20.06.2021 г. вкл., за сумата от 204,77 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 409,53 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 13.05.2024
г., за сумата от 18,85 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 37,69 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2024г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 4,15 лева, представляваща ½ част от сумата
от общо 8,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021г. до 13.05.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Е. Р. Р., ЕГН ********** и Е. Т. Р., ЕГН
********** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от по 273,23
лева всеки от тях, представляваща направени разноски в исковото производство пред
първоинстанционния съд, съразмерно на уважената част от предявените искове, както
и сумата от по 37,84 лева всеки от тях, представляваща направени разноски в
производството по ч.гр.д.№ 38056/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б да
заплати на Е. Р. Р., ЕГН ********** и Е. Т. Р., ЕГН ********** сумата от по 261,78
лева на всеки от тях, представляваща направени разноски в исковото производство
пред първоинстанционния съд, съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове, както и сумата от по 143,44 лева на всеки от тях, представляваща направени
разноски в производството по ч.гр.д.№ 38056/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице „Далсия“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Братя Бъкстон” № 85,
помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11