№ 15828
гр. София, 04.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110128233 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. Ю. А. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
с която са предявени искове за прогласяване недействителността на Договор за
паричен заем № ******** г., както и осъдителен иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 25,36 лева, представляваща недължимо платена сума по
договора за паричен заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 16.05.2024 г. до окончателното плащане.
В исковата молба и уточнителната молба се твърди, че на 20.05.2022 г. между Г.
Ю. А. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем по силата на
който заемодателят е предоставил на ищеца сумата от 500 лева, със седмична
погасителна вноска. Поддържа се да не е посочен размерът на месечния лихвен
процент, както и че в чл.4 от договора за заем било уговорено обезпечение; като се
твърди, че на датата на сключване на договора за кредит, ищецът и кредитора
сключили договор за предоставяне на гаранция 4490057, по силата на който,
Файненшъл България ЕООД е поело задължението да обезпечава вземанията на
кредитора към ищеца. Сочи се, че в договора за поръчителство било предвидено
заплащане на възнаграждение от 158,64 лева, разсрочена за плащане заедно с
месечната вноска по кредита. Твърди се, че съгласно договора за поръчителство,
ищецът е следвало да плаща възнаграждение на поръчителя чрез кредитора си, който
бил съгласно договора упълномощено лице да събира сумите от името. Ищецът излага
съображения, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр.
чл. 22 ЗПК, тъй като и не може да се направи извод за това кои разходи са включени,
наред с това се сочи, че в него не е включен разходът за поръчител, който според
ищецът следва да бъде включен като сигурен разходи по кредита, което водело от своя
страна до заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК. Ищецът поддържа, че е
заплатил на ответника без основание сумата от 25,36 лв., представляваща
възнаградителна лихва въз основа на нищожни клаузи. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“
АД не е подал писмен отговор на исковата молба.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
1
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са обективно съединени искове –
главен иск с правна квалификация чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, евентуално чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
както и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване: 1) сключването на договора за заем със
соченото в исковата молба съдържание, 2) че същият е нищожен на сочените
основания; 3) заплащането на ответника на твърдяната в исковата молба сума за
погасяване на задълженията си по процесния договора, 4) че по силата на договора за
поръчителство, ответникът е упълномощен да получава суми от потребителя, за
възнаграждение на поръчителя.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже,че 1) договорът е
действителен, 2) че при сключването на договора са били спазени особените
изисквания на ЗПК и ЗЗП, 3) че на потребителя при сключването на договора е
предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да
прецени икономическите последици от сключването на договора; 4) правно основание
за получаване, съответно за задържане на получената от ищцата сума за погасяване на
задълженията й по процесния договор, т.е. въз основа на валидно обвързващи страните
договорни клаузи или индивидуалното им договаряне.
Съдът намира, че не са налице факти и обстоятелства, които се признават от
страните.
По доказателствата:
Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети
като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.
Съдът намира искането на ищецът по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника
да представи цялата преписка по договора за паричен заем за относимо и необходимо
за изясняване предмета на спора, поради което следва да бъде уважено.
Произнасянето на доказателственото искане на ищцата за назначаване на
съдебно-икономическа експертиза следва да бъде отложено за датата на първото
открито съдебно заседание по делото.
Съдът намира искането на ищцата за издаване на съдебно удостоверение, с
което да се снабди с информация от БНБ за всички сключени между нея и ответника
договори за потребителски кредит за неотносимо към предмета на настоящото дело.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.05.2025 г.
от 10:50 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да посочи относимостта на
представеното, без заверка на влязло в сила, решение на СРС-32 с-в, по дело №
******г., предвид липсата на вписване в него, че ответникът е участвал в
производството.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата
молба документи.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането за допускане на съдебно-
икономическа експертиза за датата на първото открито съдебно заседание по делото.
ЗАДЪЛЖАВА основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответникът в двуседмичен срок от
съобщението да представи цялата преписка по процесния Договор за паричен заем №
******** г., в това число и разписки за получени и изплатени суми и СЕФ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при непредставяне на изисканите документи
съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК и ще приеме за доказани фактите,
чието установяване страната препятства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за издаване на съдебно удостоверение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител и, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от
договора.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
3
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4