№ 9118
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110159288 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове от „..........“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1
вр. с чл. 149 ЗЕ и по.86, ал.1 ЗЗД против Н. Д. П., Е. К. П., Г. К. П. и В. К. С. за заплащане
разделно сумата 1641,37 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в гр. ..........., абонатен № ........,
сумата 267,34 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 29.09.202 г., сумата 40,47 лева -
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до
30.04.2021г. и сумата 8,65 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до
29.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба в съда – 01.11.2022 г. до окончателното плащане като сумите се претендират при
следните квоти: Н. Д. П. – 3/6, Е. К. П. - 1/6, Г. К. П. – 1/6 и В. К. С. – 1/6.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се
дължат. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК и след това ответникът Н. Д. П. не е депозирала отговор на
исковата молба.
1
Ответниците Е. К. П., Г. К. П. и В. К. С. са депозирали отговор на исковата молба, в
който заявяват, че са наследници по заместване на В. Н. Г в размер на по 1/6 идеална част от
процесния апартамент, но твърдят, че реалният ползвател на жилището е другият ответник
Н. П.. Това обстоятелство тя е признала и пред друг състав на СРС по заведено от „..........“
ЕАД гр.д. №53038/2021 г. Считат, че единствено Н. П. следва да бъда осъдена да заплати
процесните суми.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „.......“ ЕООД поддържа, че отчитането и
разпределението на топлинната енергия за имота и сградата, в която се намира, е извършено
в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да
достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената
й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответната страна е да докаже, че е
погасила претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
В настоящия случай от приетата като доказателство по делото Заповед №ДИ 03 765/90
от 28.11.1990 г. на Председателя на ИК на ОНС се установява, че апартамент №18, находящ
се в гр. София, ж.к. Сердика, бл. 17, ет. 5 е продаден на В. Н. Георгиева, която към момента
на покупката е живеела в жилището заедно с дъщеря си. След смъртта на В. Н. Георгиева -
разведена на 24.11.2020 г. всички нейни имуществени права и задължения са преминали
върху нейните деца - Н. Д. П. и К. Д. П. на основание чл. 5, ал. 1 ЗН при равни квоти като
единствени нейни наследници по закон съгласно удостоверение за наследници с изх.
№РВЕ22-УФ01-675/25.11.2022 г., издадено от Столична община, Район Възраждане. На
29.08.2023 г. в хода на настоящото производство К. Д. П. е починал като на негово място са
конституирани като страни в производството законните му наследници - съпругата Е. К П.
и двете му деца – Г. К. П. и В. К. С. съгласно приетото по делото удостоверение за
наследници изх. №14846/19.09.2023 от 19.07.2024 г. , издадено от ..... Последните са
наследили притежаваните от своя праводател права и задължения при равни квоти при
приложението на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 ЗН. Предвид това те са наследили по 1/6 идеална
част от правото на собственост върху процесния недвижим имот като другите 3/6 идеални
2
части са останали собственост на Н. Д. П., което не е спорно по делото. Следователно се
налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „..........” ЕАД е налице
задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице
задължение да заплаща нейната цена. Съдържанието на това правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение №ОУ-
1/27.06.2016 г.от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния
период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото
дружество.
Ответниците не оспорват количеството доставена до имота топлинна енергия, нито
нейната цена, поради което съдът приема, че следва да бъде ангажирана отговорността им за
заплащане на претендираните суми за топлинна енергия и обезщетение за забава.
Дължимостта на претендираните в настоящото производство суми в тяхната цялост се
признава изрично от ответника Н. Д. П., за което свидетелства и представеното с нарочна
молба споразумение, сключено с „..........“ ЕАД от 24.03.2025 г.
Със сключеното споразумение Н. Д. П. е поела задължение да заплати сумата 1681,84
лева – главница , представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия и услуга
дялово разпределение за имот, находящ се в гр. София, ж.к Сердика, бл. 17, ет. 5,ап. 18 за
периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от
01.11.2022 г. до окончателното изплащане, сумата 275,99 лева – лихва за забава за периода
30.10.2019 г. до 29.09.2022 г. и 498,31 лева – разноски по делото без включено
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата 508,11 лева – лихва за забава за периода от
датата на подаване на исковата молба в съда до сключване на споразумението.
Така представеното споразумение от 24.03.2025 г., сключено между „..........“ ЕАД и Н.
Д. П. по делото с предмет претендираните в настоящото производство вземания като факт,
настъпил след депозирането на исковата молба следва на основание чл. 235, ал. 3 ГПК да
бъде съобразено от съда при постановяване на решението.
Видно от сключеното споразумение Н. Д. П. е поела задължение да заплати целия
дълг, вкл. и сумите, дължими от останалите ответници съответно на притежаваните от тях
идеални части от правото на собственост върху топлоснабдения имот. Към този договор са
приложими освен разпоредбите на ЗЕ, така и разпоредбите на ЗЗД. По същество, договорът
от 24.03.2025 г. представлява такъв за заместване в дълг по чл. 102, ал. 1 ЗЗД, сключен с
кредитора, по силата на който ответницата Н Д. П. замества в дълг останалите длъжници с
изричното съгласие на кредитора. Съгласно чл. 102, ал. 1 ЗЗД трето лице може да замести
длъжника само с изрично съгласие на кредитора. В конкретната хипотеза е налице съгласие
както на кредитора по правоотношението, така и на заместващото лице, обективирано в
представеното споразумение. Валидността на волеизявлението, направено от името на
топлофикационното дружество, не е оспорена в хода на производството, поради което съдът
намира, че със сключването на споразумението е настъпило желаното заместване на
пасивната страна по процесното облигационно отношение с предмет доставка на топлинна
енергия. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора. Така
задължението за заплащане на стойността на топлинната енергия и обезщетение за забава,
припадащи се ответниците Е. К П., Г. К. П. и В. К. С., е преминало върху другия длъжник
изцяло, а същите се освободили от дълга. Одобрение или разрешение от тях за заместването
в дълг не е необходимо, тъй като те се освобождават от задължението си (чл. 73, ал. 1 ЗЗД).
По делото няма данни, а и твърдения към приключване на съдебното дирене по делото
споразумението от 24.03.2025 г. да е било прекратено. С оглед изложеното се налага изводът,
че макар Е. К П., Г. К. П. и В. К. С. да са носители на по 1/6 идеална част от правото на
собственост по отношение на процесния апартамент през исковия период, същите не дължат
претендираните суми за топлинна енергия и обезщетение за забава, тъй като с изричното
съгласие на ищцовото дружество другият ответник е поел и тяхното задължение. Предвид
горното ответниците Е. К П., Г. К. П. и В. К. С. не са пасивно материалноправно
легитимирани по предявените претенции, тъй като търсените суми не се дължат от тях. При
3
това положение предявените против тях искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
С представеното споразумение ответницата Н. Д. П. освен че е заместила в дълг
останалите длъжници, тя е признала и дължимостта на изтеклите лихви и сторените от
ищеца в настоящото производство разноски като е уговорен и нов падеж на задълженията
въз основа на погасителен план за разсрочване на задължението, чиито общ размер е 2964,25
лева. Установено е по делото, че ответникът към приключване на съдебното дирене е
заплатил в полза на ищеца сума в общ размер 889,28 лева, от които кредиторът е покрил
първо лихвите за забава в размер на 275,99 лева, съдебни разноски – 498,31 лева и част от
законната лихва в размер на 114,98 лева. Независимо от заявеното от кредитора за начина на
погасяване на задълженията при приложението на чл. 76, ал. 2 ЗЗД когато изпълнението не
е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най – напред
разноските, след това лихвите и най после – главницата. В случая ищецът претендира сума
за разноски в размер на 498,31 лева, от които 400,00 лева депозит за особен представител, но
доколкото по делото не е бил назначен такъв, внесеният депозит следва да бъде възстановен
на ищеца, поради което дължимите от ответника разноски възлизат на 98,31 лева. При това
положение със заплатената на 24.03.2025 г. сума в размер на 889,28 лева в полза на ищеца
следва да се погасят разноски 98,31 лева, обезщетение за забава върху главниците за
топлинна енергия и за дялово разпределение в общ размер на 275,99 лева, 508,11 лева –
законна лихва за забава върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение,
както и 6,87 лева – главница за топлинна енергия. Предвид това съдът приема, че
претенцията за главница за топлинна енергия в размер на 6,87 лева ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до окончателното плащане , както и тази за обезщетение за
забава за периода 30.10.2019 г. до 29.09.2022 г. подлежат на отхвърляне поради плащане в
хода на процеса на 24.03.2025 г.
При този изход на спора и двете страни имат има право на разноски, тъй като
независимо от отхвърлянето на част от исковите претенции поради погасяването им чрез
плащане в хода на процеса, ответникът Н. Д. П. дължи претендираните от ищеца разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, тъй като е
станала повод за завеждане на делото. Установи се по делото, че сумата за държавна такса е
включена в сключеното между страните споразумение и е платена от ответника на
24.03.2025 г., поради което не следва да бъде присъждана на ищеца. В полза на ищеца следва
да се присъди сумата 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП, платима от ответника Н. Д. П..
Ответниците Е. К П., Г. К. П. и В. К. С. не претенцират присъждането на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Д. П. ЕГН ********** с адрес: гр. ........... да заплати на „..........“ ЕАД,
ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ............ на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.
149 ЗЕ сумата 1634,50 лева представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в гр. ..........., абонатен № ........, сумата
40,47 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019
г. до 30.04.2021г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата 100,00 лева – разноски по
делото като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 6,87 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в гр. ..........., абонатен № ........, за
сумата 267,34 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 29.09.202 г., сумата 8,65 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга
за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 29.09.2022 г., ведно със законната
4
лихва върху главниците за топлинна енергия и за предоставена услуга за дялово
разпределение от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.11.2022 г. до 24.03.2025 г.
в размер на 508,11 лева поради плащане на сумите в хода на процеса на 24.03.2025 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..........“ ЕАД, ЕИК ........ със седалище и адрес на
управление: гр. ............ против Е. К. П. ЕГН **********, В. К. С. ЕГН ********** и Г. К. П.
ЕГН ********** и трите с адрес: гр. .... осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД,
ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане от всяка една от тях на суми в
размер на по 273,56 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. в имот, находящ се в гр. ..........., абонатен № ........, сума в размер на по 44,56
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 29.09.202 г., сума в размер на по 6,75 лева -
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до
30.04.2021г. и сума в размер на по 1,44 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от
31.10.2019 г. до 29.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба в съда – 01.11.2022 г. до окончателното плащане като
неоснователни.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„..........” ЕАД – „.......“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5