№ 121
гр. Средец, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20242170100216 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание по 240, във вр. с чл. 79, ал.
1, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявена искова молба от Р. И. М., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к, ******, със съдебен адрес : гр. София, ул.
******, тел: 888888, adv.kantora ********@***.**, против П. П. Д., с ЕГН:
**********, с адрес: обл. Бургас, общ. Средец, с. Дебелт, ул. *******.
Иска се да бъде постановено решение, с което П. П. Д. с ЕГН:
**********, да бъде осъдена да заплати на Р. И. М., с ЕГН: **********,
парична сума в общ размер от 3 000 (три хиляди) лева, представляваща сбор
от неиздължено задължение по предоставени парични суми по договори за
заем от дата 17.07.2023 г. в размер на 1500 лв.; от дата 31.08.2023 г. в размер на
500 лв.; от дата 19.02.2024 г. в размер на 1000 лв., ведно със законна лихва
върху претендираната искова сума от датата на постъпване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане.
Претендират се направените по делото разноски.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена следната банкова сметка
на ищеца, за изпълнение на паричното задължение: BG46 FINV 9150 1016
2319 23.
В исковата молба се твърди, че на 17.07.2023 г., ищецът предоставил по
банкова сметка на ответника, открита в „Банка ДСК“ АД с IBAN: BG14 STSA
9300 0026 0930 32, парична сума в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева
представляваща паричен заем. Срокът за връщане на предоставената сума на
ответника бил два месеца, считано от датата на плащане 17.07.2023г. На
1
17.09.2023 г. ответника не върнала предоставената й в заем парична сума,
което не е сторила и към настоящия момент.
Релевира се, че на 31.08.2023 г., ищецът предоставил по нейна банкова
сметка на ответника, открита в „Банка ДСК“ АД с IB AN: BG14 STSA9300
0026 0930 32 парична сума в размер на 500 (петстотин) лева представляваща
паричен заем, като срокът за връщане на предоставената сума на ответника
била два месеца, считано от датата на плащане 31.08.2023 г. Сочи се, че
ответника не е върнал заемната парична сума, и към момента на предявяване
на исковата молба.
Излага се, че на 19.02.2024 г. ищеца е предоставил на ответника по
банкова сметка парична сума в размер на 1000 (хиляда) лева представляваща
паричен заем, като срокът за връщане на предоставената сума бил два месеца,
считано от датата на плащане 19.02.2024 г. На 19.04.2024 г. ответника не
върнал предоставената в заем парична сума, което не е направено и към
настоящия момент.
Твърди се, че общият размер на предоставените на ответника суми по
договори за паричен заем възлиза на 3000 (три хиляди) лева, като към
настоящия момент въпреки, че сроковете за връщане на сумата по всеки
отделен паричен заем са изтекли, задълженията не са погасени чрез плащане.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от адв. М.
М. при БАК, в качеството си на процесуален представител на П. П. Д., с ЕГН:
**********. Намира иска за процесуално допустим.
По основателността: Не се оспорва, че ответната страна е получила
претендираните суми. Излага се, че към момента на подаване на ОИМ
притезанията са изплатени на ищеца в пълен размер от третото неучастващо
по делото лице - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, към което
ответника имал вземане по преписка техен номер № 0000-1000-61-22-7531,
което прави иска неоснователен, като от Споразумение № 335/18.04.2023г.
сключено между Застрахователна компания „Лев Инс“ АД и ответника, се
установявало, че дружеството се е задължило да изплати на ответника
договореното със споразумението обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от настъпило ПТП на три вноски, както следва: до
29.04.2024 г. – сумата от 40000 лева; до 17.05.2024 г. – сумата от 25000 лева и
до 31.05.2024 г. – сумата от 25000 лева.
Релевира се, че от приложеното извлечение от сметката на ответника за
периода 01.01.2022- 03.07.2024 г. се установявало, че Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД е изплатила първите две вноски на посочените дати и
в договорените размери. Излага се, че третата вноска обаче, на 31.05.2024г е
със сумата от 3000 лева по-малко от договорената в споразумението. Твърди
се, че ответника при разговор със застрахователя е бил уведомен, че това е
така, тъй като сумата от 3000 лева е преведена директно по сметка ищеца.
Поради това намира, че претендираните суми са погасени и иска следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, не се
представлява. В постъпило е становище, с което поддържа исковата молба и
2
моли искът да бъде уважен.
Ответникът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М.
М., която поддържа отговора на исковата молба и моли съдът да постанови
своя акт, съобразно доказателствата по делото.
Постъпило е Становище от назначеният особен представител – адв. И.Н. при
БАК, с което поддържа ОИМ и моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен, поради изтекла давност.
По делото са допуснати и приети, следните писмени доказателства:
Преводно нареждане за кредитен превод от 17.07.2023 г., с което по банкова
сметка на ответницата е преведена парична сума за заем в размер на 1500 лв.;
Преводно нареждане за кредитен превод от 31.08.2023 г., с което по банкова
сметка на ответницата е преведена парична сума за заем в размер на 500лв.;
Преводно нареждане за кредитен превод от 19.02.2024 г., с което по банкова
сметка на ответницата е преведена парична сума за заем в размер на 1000лв.;
Споразумение № 335/18.04.2023 г. сключено между Застрахователна компания
Лев Инс АД и П. П. Д.; Извлечение от банковата сметка на П. П. Д., за периода
01.01.2022 г. – 03.07.2024 г., Обезпечителна заповед №5/15.05.2024г. –
заверено копие; Запорно съобщение до трето задължено лице по ИД
№20248030400933 на ЧСИ Маджарова – заверено копие и Заверено копие на
пълномощно за процесуално представителство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и,
съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с наведените в Исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото безспорно се установява, че ищцовата страна и ответната
страна са сключили на 17.07.2023 г. , на 31.08.2023 г. и на 19.02.2024 г.
договори за заем за потребление, по силата на които по банкова сметка на
ответницата са преведени сумите както следва:
1./ на 17.07.2023 г. – сумата в размер на 1500 лв., със срок за връщане –
два месеца от датата на превода, т. е. на 17.09.2023 г.;
2./ на 31.08.2023 г. – сумата в размер на 500 лв., със срок за връщане –
два месеца от датата на превода, т. е. на 31.10.2023 г.;
3./ на 19.02.2024 г. – сумата в размер на 1000 лв., със срок за връщане –
два месеца от датата на превода, т. е. на 19.04.2024 г.
По делото не се спори, че ответницата е получила претендираните
притезания.
По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че
на 17.09.2023 г., на 31.10.2023 г. и на 19.04.2024 г., ответницата да е върнала
предоставените й в заем парични суми, в размер на 1500 лв., в размер на 500
лв. и съответно 1000 лв.
От приложеното по делото Споразумение № 335/18.04.2023г., сключено
3
между Застрахователна компания Лев Инс АД и ответницата се установява, че
дружеството се е задължило да изплати на последната, договореното със
споразумението обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
настъпило ПТП на три вноски, както следва: до 29.04.2024 г. – сумата от 40000
лв.; до 17.05.2024 г. – сумата от 25000 лв. и до 31.05.2024 г. – сумата от 25000
лв.
От приложеното извлечение от сметката на ответницата с IBAN: BG14
STSA 9300 0026 0930 32, за периода 01.01.2022 г. – 03.07.2024 г. е видно, че
Застрахователна компания Лев Инс АД е изплатила първите две вноски на
посочените дати в договорените размери.
Установява се по делото, че към момента на предявяване на исковата
молба и приключване на съдебното дирене, претендираните притезания не са
погасени посредством доброволно плащане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по чл. 240 във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По допустимостта:
Предявените искове са допустими – налице е интерес от търсената с тях
защита, като са предявени от и срещу надлежна страна. Също така е спазена
родовата подсъдност. Исковата молба е предявена пред Районен съд – гр.
Средец, на който делото е подсъдно като първа инстанция, съобразно
правилата на 104, т. 4 във вр. с чл. 103 от ГПК. Предявеният иск е с цена под
25 000 лева. Спазена е местната подсъдност, като искът е предявен пред
Районен съд – гр. Средец, съобразно правилата на чл. 105 от ГПК. Исковата
молба отговаря на общите изисквания на чл. 127, чл. 128 от ГПК и на
особените правила на чл. 210 от ГПК.
По основателността:
Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, която съдържа определение на този вид
съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е видно, че договорът
за заем е реален договор. Реален е договорът, чийто фактически състав
включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов
предмет. Следователно елементите от фактическия състав на договора заем са
първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на
заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решения,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК, за да има договор за заем следва да
има постигнато съгласие за такава сделка с насрещната страна и реално
предаване на сумата, предмет на договора, тъй като договорът за заем е реален
4
договор, който се счита сключен когато въз основа на постигнатото съгласие
между страните по него едната страна да даде, а другата да получи в заем
парична сума. В случай, когато предаването на парична сума е установено, но
липсват други данни на какво основание е направено то, не може да се
презумира, че задължението е възникнало от заемен договор. Не съществува
законова презумпция, която да замести доказване на основанието, на което
сумата е преведена. Ищецът е този, който твърди, че това основание е
договор за заем и в негова тежест е при условията на пълно и главно доказване
да установи в процеса при условията на чл. 154 от ГПК, че процесната сума е
дадена като заем, предадена е на ответника и той я е приел като заем. Ищецът,
следва да докаже и другите елементи от фактическия състав на договора за
заем-поето насрещно задължение за връщане на сумата от ответника и други
условия на договора, ако има такива – срок на връщане, лихва и др., защото
той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем
с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния. Предвид
липсата на спор между страните, съдът намира, че между ищеца, в качеството
му на заемодател, и ответника, в качеството му на заемател, са били сключени
три договора за заем за потребление на 17.07.2023 г., на 31.08.2023 г. и на
19.02.2024 г., по силата на които, ищецът е предал в собственост на ответника
сумата от 1500 лв. на 17.07.2023 г. като последният се е задължил да я върне
на 17.09.2023 г., на 31.08.2023 г. е предал сумата в размер на 500 лева, като
ответникът се е задължил да я върне на 31.10.2023 г., а на 19.02.2024 г. е
предал сумата от 1000 лева, като последният се е задължил да я върне на
19.04.2024 г., като предаването на сумите се извършило, посредством банков
превод от сметка на ищеца към сметка на ответника. С предаването на парите
с уговорката те да бъдат върнати, договорите за заем между страните са
сключени. Поради това съдът приема, че сключените между страните
договори за заем са именно за сумите от 1500 лева, 500 лева и 1000 лява. С
оглед установяване на изпълнението от страна на ищеца на договора за заем,
който е предал заемните суми на ответника, то същият се явява изправна
страна по договора. Обстоятелството на неизпълнението на договора от
ответника, като отрицателен факт не подлежи на доказване от ищеца, а
ответникът следва да докаже изпълнението си. Последният нито заявява
твърдения в тази насока, нито ангажира доказателства за изпълнение на
насрещното си задължение. Предвид това съдът приема, че е налице
неизпълнение на задължението плащане на исковите суми. Поради това
предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени в цялост.
Върху главниците по договорите за заем се дължи и законната лихва,
считано от 15.05.2024 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на делото, на ищесът се
дължат разноски. Направено е своевременно искане за присъждането им и са
представени доказателства за тяхното извършване. Разноските надлежно се
претендират, като е представен е списък с разноски по чл. 80 от ГПК. В тях се
5
включва внесена държавна такса за образуване на настоящото производство в
размер на 120 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени деловодните разноски, направени от ищеца в исковото
производство, равняващи се на сума в размер на 120 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. П. Д., с ЕГН: **********, с адрес: обл. Бургас, общ.
Средец, с. Дебелт, ул. ******* ДА ЗАПЛАТИ НА Р. И. М., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж. к. ******, сумата в общ размер от 3 000
лева, представляваща сбор от неиздължено задължение по предоставени
парични суми по договори за заем от дата 17.07.2023 г. в размер на 1500 лева;
от дата 31.08.2023 г. в размер на 500 лева; от дата 19.02.2024 г. в размер на
1000 лева, ведно със законна лихва върху претендираната искова сума от
датата на постъпване на исковата молба в съда – 15.05.2024 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П. П. Д., с ЕГН: **********, с адрес: обл. Бургас, общ.
Средец, с. Дебелт, ул. ******* ДА ЗАПЛАТИ НА Р. И. М., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж. к. ******, сумата в размер на 120 лева,
представляваща държавна такса по делото.
Сумата, присъдена в полза на ищеца, може да бъде заплатена по
следната банкова сметка, c IBAN: BG46 FINV 9150 1016 2319 23.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните, по аргумент на чл. 7, ал.
2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
6