№ 257
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000501690 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищцата по гр.д 10 851/21 г.С. Я.. С решение по
делото 2432/22.04.24 г. съдът е отхвърлил иск, основан на разпоредбата на чл. 74
ЗЧСИ, предявен срещу ЧСИ С. Я.. Производството е водено при участие на трето
лице, помагач на ответника – Дженерали застраховане АД.
За да отхвърли претенцията за присъждане на обезщетение в размер на 48 656
лв. – продажна цена на изнесен на публична продан имот след перемиране на
изпълнително дело, СГС е приел, че сумата е дължима. С несъобразяването на
ответника с прекратителното действие на производството, настъпило eх lege, е
допуснато процесуално и дисциплинарно нарушение, но с осъщствяването на
проданта и привеждане на добитата сума в полза на главния и присъединения
взискател, са погасени съществуващи изискуеми задължения на ищцата.
С въззивната жалба се оспорва правилността на решението, цитира се съдебна
практика, свързана с автоматичното действие на перемпцията, необусловено от акт на
съдея-изпълнителя, а на това основание се обосновава, че всякакви действия след
перемиране са процесуално недопустими. Иска се отмяна на решението на СГС до
сумата 25 001 лв. (част от пълната претенция), ведно с мораторна лихва в размер на
527.82 лв. за времето 18.06.21 г. – 01.09.86 г.
При проверка САС установи, че е сезиран с допустима въззивна жалба,
насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение. На проверка подлежи
правилността на решението с оглед съдържащите се в жалбата доводи за
неправилност.
Въз основа твърденията на страните и наличните по делото доказателства,
САС прави следните изводи.
Настоящият състав се солидаризира с всички, съдържащи се във въззивната
1
жалба, доводи на ищцата за това, че перемпцията е законоворегламентирана в чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК и за да се породи действието й, не е нужно издаването на постановление
от съдия изпълнител, че за да настъпи перемпция е достатъчно в продължение на 2 г.
или по-дълъг период взискателят да не е инициирал изпълнително действие….
Същевременно съобразно ТР 2/15 г. всяко редовно изпълнително действие
обосновава прекъсване на давността и след това започва протичане на нов петгодишен
давностен срок, като давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ , без значение
дали той е иницииран от взискателя и или е предприет по инициатива на съдебния
изпълнител с оглед осъществено по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ). Такива действия могат да бъдат насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. С оглед на ненастъпилата
спрямо вземането, за чието принудително събиране се води изпълнителния процес,
погасителна давност не е обоснована заявената с исковата молба причинна връзка
между вредите на ищцата, съизмерени с цената, добита при публична продан на
недвижимо имущество, и нарушенията от ответника на закона и съдебната практика,
изразена в ТР 2/15 г. Между последното редовно осъществено в рамките на
перемираното дело изпълнително действие и искането за предприемане на ново такова
не е изтекъл 5 годишен давностен срок с погасително действие.
Допуска се смесване между действието на перемпцията и настъпването на
погасителна давност. Давността е институт на материалното право, установен в
интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и
своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение
на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание и доброволно
изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа висящността на
изпълнителния процес със своята активност. С ТР 3/23 г. ОСГТК ВКС дава отговор на
въпроса дали давността се прекъсва от изпълнително действие, извършено, въпреки че
по силата на закона е настъпила перемпция, или изпълнително действие е поискано от
кредитора, след като делото вече е прекратено поради перемпция. В цитираното ТР
четем, че „.прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не
прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга
приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен
способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не
следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да
се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия,
дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК“.
Записано е още, че „перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга
конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на
кредитора да иска принудително изпълнение, нито 18 кореспондиращото правомощие
на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна
дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено
от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално
правоотношение“.
На това основание, тъй като в конкретния случай до постъпването на новото
искане на кредитора за предприемане на публична продан не е изтекла погасителната
давност, то реализираната взискателева претенция поражда материалноправните
последици на погасяване на дълг, който е изискуем и непогасен по давност, за който
2
има изпълнително основание за принудително изпълнение. Последното изключва
възможността продажната цена от станалата продан да се определи като вреда за
ищцата (длъжник) и основание за реализиране на визираната от чл. 47 ГПК
отговорност.
С оглед на горното постановеното от СГС решение е правилно и следва да се
потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемия С. Я. следва да се
присъдят разноските, направени за въззивното производство в размер на 3 300 лв.
адвокатски хонорар.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 2432/22.04.24 г., постановено по гр.д 10 851/21 г. по
описа на СГС в обжалваната част - до сумата 25 001 лв., като за разликата до пълната
претенция от 48 656 лв. решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Ц. Я. да заплати на С. Б. Я.
разноски за въззивния процес в размер на 3 300 (три хиляди и триста) лв. – заплатен
адвокатски хонорар.
Производството е водено с участие на трето лице, помагач на ответника –
Дженерали застраховане АД
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3