РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Силистра, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря Г. Д. Й. Н.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20223420101320 по описа за 2022 година
Ищецът И. А. П. с ЕГН ********** претендира от съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника, на основание чл. 124 от
ГПК във вр. с чл.439 от ГПК, че не му дължи сумите: главница в размер на 400.00 лева,
законна лихва в размер на 425.45 лева изчислена общо за периода 15.09.2011г. -
14.07.2022 г., 102.68 лв. неолихвяема сума, 24.00 лева разноски по изпълнителното
дело, 111.37 лева такси по Тарифата за ДТ по ГПК, респективно, че изпълняемото
право по изп.д. № 362/2022г. на ДСИ при PC – Силистра не съществува, поради
погасяване на задълженията по давност.
Ищецът твърди, че производството по изп.д. № 362/2022 г. по описа на ДСИ при
РС - Силистра е образувано въз основа на изпълнетелни листове по по гр.д. № 36 /
1998 год. по описа на СОС, по гр.д. № 647 / 2003 год. по описа на СРС и по гр.д. №
2433 / 2010 год. на СРС, след като са настъпили факти, които погасяват правото на
взискателя да търси принудително изпълнение. За да обоснове това свое становище,
ищецът излага доводи във връзка с наличието на изпълнително производство по изп. д.
№ 182 / 2003 год. по описа на СИС при СРС, което е прекратено на основание чл. 433,
ал.1, т. 8 от ГПК с постановление от 29. 01. 2020 г. като последното изпълнително
действие в прекратеното производство е извършено на 16. 12. 2015 година. Тъй като
производството по новообразуваното дело се основава на същите изпълнителни
титули, ищецът счита, че същото е образувано след като вземането е погасено по
давност.
Ответникът Р. И. П. с ЕГН **********, гр.Сс, ул. П. В. № .... не е подал
писмен отговор, с което е изгубил правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл.
219, ал. 1 от ГПК. Изпраща представител в съдебно заседание, който изразява
становище относно липсата на виновно поведение от страна на ответника,
като счита, че погасяването на задължението по давност е следвало да бъде
1
преценено от съдебния изпълнител, поради което и ответникът не следва да
носи тежестта на разноските.
Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба
писмени доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 439,
ал. 1 от ГПК за установяване на недължимостта на претендираното от
ответника вземане за сумата от 1 063.50 лв.
По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1
от ГПК в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно
доказване основанието на вземането си, т. е. фактите, от които то произтича, а
ищецът - възраженията си срещу съществуването, респ. - изискуемостта на
вземането.
В производството не спори относно фактите, касаещи наличието на
влязъл в сила съдебен акт, въз основа на който е издаден изпълнителен лист
гр.д. № 36 / 1998 год. по описа на СОС, по гр.д. № 647 / 2003 год. по описа на
СРС и по гр.д. № 2433 / 2010 год. на СРС, въз основа на който изп. листове се
е развило изпълнително производство под № 182 / 2003 год. по описа на СИС
при СРС. Производството по изп. дело № 182/2003 г. е прекратено с
постановление от 29. 01. 2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като
последното изпълнително действие по това производство е извършено на 16.
12. 2015 г.
С оглед липсата на оспорване от страна на ответника, съдът приема,
че въпросът, който стои за разрешаване в производството е дали процесните
вземания са били погасени по давност към момента на образуване на новото
изпълнително производство под № 362/2022 г. по описа на ДСИ при РС - Сс
на 12. 07. 2022 г., като ищецът е навел възражение за изтекла погасителна
давност по чл.111, б. В от ЗЗД.
Съгласно даденото в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, разрешение, прекъсването на
давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б. „б“ от ЗЗД и
прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД са уредени по различен начин. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ не прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
2
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение
съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като
всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр.
купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от
трети задължени лица плащания.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Съгласно чл 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва
с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 от ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
От представените по делото доказателства се установява, че
последното изпълнително действие е извършено на 16.12.2015 г. На 18. 12.
2015 год. ответникът е навършил пълнолетие и от този момент е започнала да
тече погасителната давност по смисъла на чл. 110 и чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
съответно е изтекла на 17. 12. 2020 год. Предвид факта, че взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия в двугодишен срок, считано
от 18. 12. 2015 год., то е следвало съдебният изпълнител да перемира делото,
като прекратяването е настъпило по силата на закона, считано от 18.12.2017 г.
Предвид прекратяване на производството по делото, то с обратна сила са се
заличили последиците на образуване на изпълнителното производство,
включително биха се заличили и последиците на прекъсването на давността,
3
но в случая прекъсване на давността не се установи.
Така от датата на навършване пълнолетие на взискателя до
образуването на новото изпълнително дело – 12. 07. 2022 г. е изтекъл срок
над пет години от датата на падежа на процесните задължения, поради което
съдът счита, че процесното главно вземане се явява погасено по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла. Следователно, погасени по давност с оглед
направеното възражение на ищеца са и задълженията за обезщетение за
забава, което представлява акцесорна претенция.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените претенции са
основателни и следва да бъдат уважени.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените разноски за производството, които,
съобразно представените доказателства пред тази инстанция са в размер на
350.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, СРС,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на
основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 439, ал. 1 от ГПК , че И. А. П. с
ЕГН ********** не дължи на Р. И. П. с ЕГН ********** сумата от 1 063.50
лева, от която главница в размер на 400.00 лева, законна лихва в размер на
425.45 лева изчислена общо за периода 15.09.2011г. - 14.07.2022 г., 102.68 лв.
неолихвяема сума, 24.00 лева разноски по изпълнителното дело, 111.37 лева
такси по Тарифата за ДТ по ГПК, респективно, че изпълняемото право по
изп.д. № 362/2022г. на ДСИ при PC – Сс не съществува, поради изтекла
давност.
ОСЪЖДА Р. И. П. с ЕГН **********, гр.Сс, ул. П. В. №..... ДА
ЗАПЛАТИ на И. А. П. с ЕГН ********** от гр. Сс сумата от 350.00 / триста
и петдесет / лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4