РЕШЕНИЕ
№ 2221
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20251110202724 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „Т.г.х.“ АД против Наказателно постановление № СО-ОД-Ю-24-
25КС-928/03.02.2025 г., издадено от зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл. 154б,
ал. 2 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО),
на жалбоподателя били наложени 2 бр. имуществени санкции: в размер на 4 000 лева – за
неизпълнено задължение по чл. 29а, ал. 1, т. 1 НОДТСО и в размер на 20 000 лева - за неизпълнено
задължение по чл. 29а, ал. 1, т. 12 НОДТСО.
НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното
постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (неспазен срок по чл. 34, ал. 3
ЗАНН; неясно описание; само един свидетел в АУАН; непосочване на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства; липса на покана за явяване за съставяне на АУАН); за неправилна
квалификация; за недоказаност на авторството; за прекомерност на санкцията. Моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Намира атакуваното наказателно
постановление за законосъобразно и правилно. Подчертава важността на тази категория контрол.
Предлага НП да бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 14.05.2024 г., около 12:10 ч., служители на Столичен инспекторат извършили проверка
на строителен обект – „Изграждане на канализационна мрежа на кв. Д.“, находящ се в гр. С., р-н
1
„В.“, ул. „Ген. Ковачев“, между ул. „Акад. Сандерс“ и ул. „Григорий Минх“ и изпълняван от „Т.г.х.“
АД. На обекта били констатирани натрупани и разпилени строителни отпадъци извън строителната
площадка и отсъствие на плътна ограда около нея.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: АУАН; НП;
констативен протокол; разписка за връчване; заповед и длъжностна характеристика;
информационна табела; анекс.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Разпитаният свидетел изложи ясен спомен за хода и резултатите от проверката, като казаното от
него намира опора и в констатациите, закрепени в констативния протокол. Възражението за
негоден субект се опровергава от съдържанието на Анекс 1 към договора между Столична община
и ДЗЗД „Драгалевци 2021“, по силата на който именно дружеството-жалбоподател реализира
изграждането на процесния участък.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения са частично
неоснователни. Вписването и на един свидетел – очевидец в АУАН носи признаците на
2
достатъчност (в този смисъл Р от 07.05.2007 по а.д. 1101/2008 АССГ I кас с-в; Р 02.04.2008 по а.д.
190/2008 X кас с-в; Р 3259/2011 АССГ VI кас с-в; Р от 06.04.2009 по а.д. 460/2009 X кас с-в; Р от
13.02.2009 по а.д. 7009/2008 АССГ X кас с-в; Р 25.04.2008 по а.д. 1228/2008 I кас с-в), като
служебното му правоотношение не се отразява на този извод (Р 2530/2011 АССГ X кас с-в и др.), а
независимо от препращането към констативния протокол съдържа твърдения за всички
обстоятелства, попадащи в обхвата на доказването.
Критиката за липса на мотиви, касателно индивидуализацията на санкциите почива на
добросъвестен прочит на атакуваното постановление, но цитираното нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 8
ЗАНН не съставлява самостоятелно отменително основание, а може само да обоснове
необходимост от редукция на санкциите към предвидените минимуми.
Едновременно с това, при съотнасяне на дата на съставяне на АУАН (25.07.2024 г.) с тази
на издаване на атакуваното НП (03.02.2025 г.) няма как да не бъдат споделени изложените от
жалбоподателя доводи за изтекъл 6-месечен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН (изтекъл на 27.01.2025 г. –
първи работен ден, след формалното изтичане на срока на 25.01.2025 г. - събота).
Отново в този ред на мисли, макар по преписката да е налична изготвена покана за
съставяне на АУАН, липсват доказателства за връчването й, поради което и не може да се приеме,
че дружеството е било надлежно уведомено за тази възможност – отменително основание,
коментирано нееднократно в практиката на касационната инстанция (Р 10.08.2009 по а.д. 1953/2009
I кас с-в; Р от 15.10.2009 по а.д. 4551/2009 АССГ X кас с-в; Р от 13.04.2009 по а.д. 1138/2009 АССГ
II кас с-в и др.).
Съдът служебно констатира и липса на материална компетентност на АНО. Съгласно
разпоредбата на чл. 137, ал. 2 НОДТСО (Изм. - Решение № 7976 от 18.12.2014 г., постановено по
адм. д. № 6596/2014 г., XII тричленен състав по описа на Административния съд София-
град, Решение № 12473 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. дело № 4919/2015 г., отменя като
незаконосъобразна разпоредбата в частта "или определени от него с нарочна писмена заповед
длъжностни лица", предишна ал. 1 - Решение № 411 по Протокол № 78 от 15.06.2023 г., в сила от
22.06.2023 г.), наказателните постановления се издават от кмета на Столична община, без опция за
делегиране. Видно от представената по преписката Заповед № СОА24-РД09-2149/20.02.2024 г.,
Илиян Павлов – зам. кмет на Столична община не е определен да замества титуляра, а са му
делегирани правомощията на АНО по преписки, образувани въз основа на съставени АУАН по
НОДТСО. В този смисъл, издавайки (подписвайки) атакуваното наказателно постановление,
наказващият орган – зам. кмет на СО, е допуснал съществено, неотстранимо процесуално
нарушение, като НОДТСО се явява специална нормативна уредба, отнесена към цитирания от АНО
Закон за местното самоуправление и местната администрация, и по-конкретно – чл. 22, ал. 5 от
същия.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно, от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие
се установи по несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на извършващо
СМР на строителен обект, е натрупвало и разпилявало строителни отпадъци, извън границите на
строителната площадка и е извършвало СМР без плътна ограда.
Нарушението на просто извършване, като за неговата съставомерност законодателят не е
3
поставил изискване за настъпване на определени съставомерни имуществени или неимуществени
вреди. Касае се за отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, поради което и
аргументи за субективна страна биха били неуместни.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11
ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в
административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в наредбата задължения на физическите и юридическите лица, без
законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет
на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени).
Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е
изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай, неизпълненото
задължение на дружеството-жалбоподател е застрашило обществените отношения, свързани с риск
за здравето и сигурността на потенциално неограничен кръг жители на столичния град, поради
което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен
интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не
представлява маловажен случай.
Независимо от това, с оглед коментираното в предходен раздел на настоящото изложение,
отговорността е била незаконосъобразно ангажирана.
По разноските
Независимо от изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, липсата на претенция за присъждане не предполага
произнасяне на съда.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и обосновано и
следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-ОД-Ю-24-25КС-928/03.02.2025 г., издадено
от зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл. 154б, ал. 2 НОДТСО, на „Т.г.х.“ АД
били наложени 2 бр. имуществени санкции: в размер на 4 000 лева – за неизпълнено задължение по
чл. 29а, ал. 1, т. 1 НОДТСО и в размер на 20 000 лева - за неизпълнено задължение по чл. 29а, ал. 1,
т. 12 НОДТСО
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5