Решение по дело №2468/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2193
Дата: 15 ноември 2019 г.
Съдия: Евелина Иванова Попова
Дело: 20197050702468
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

            Р Е Ш Е Н И Е

 

      №………./…………2019 г.

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ

ЧЛЕНОВЕ:           ЕВЕЛИНА ПОПОВА

                              МАРИЯНА БАХЧЕВАН

 

При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2468 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.

Образувано е по жалба на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, предявена чрез процесуален представител юрисконсулт С., срещу решение № 1496/22.07.2019 г. по н.а.х.д. № 2779/2019 г. на ВРС, ХХVІІ състав, с което е отменено НП № 401/2018/2019 г. от 15.05.2019 г. на заместник-директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, с което на „Милки груп био“ ЕАД за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 ЗМ вр. чл. 70 пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета вр. чл. 128 пар. 1 и 2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията е наложено на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 ЗМ, чл. 83 ЗАНН вр. чл. 175 ал. 1 и 3, чл. 178 ал. 1 ДОПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗАНН административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 11 829, 30 лв., представляващ 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания. По изложени в жалбата съображения за нарушаване на закона от страна на въззивния съд и съществено нарушение на процесуалните правила се иска решението да бъде отменено и наместо него да се постанови друго от касационната инстанция по съществото на правния спор, с което оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление да се потвърди изцяло.

В с. з. на 17.10.2019 г. касаторът ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К., който поддържа касационната жалба на заявените в нея основания. Ответната страна „Милки груп био“ ЕАД, редовно призована, се представлява от адвокат Ж., която оспорва касационната жалба и моли решението на ВРС да се остави в сила.  Явилият се по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба.         

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 26.07.2019 г. /л. 72 от н.а.х.д. № 2779/2019 г. на ВРС/, а касационната жалба според поставения върху нея печат е предявена чрез въззивния съд на 07.08.2019 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира касационната жалба за неоснователна.

С отмененото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на „Милки груп био“ ЕАД по чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 ЗМ за това, че на 14.03.2018 г. на МП „Пристанище Варна“ 2005 към Митница Варна с митническа декларация за едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба MRN 18BG002005Н0004001 е декларирало: „стока - 5665 колета по 20 кг. нето тегло, RBD палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39 с обща фактурна стойност в кл. 22 в размер на 57 896, 30 USD /при единична цена FOB за метричен тон в размер на 511 USD /; с митническа стойност в размер на 100 434, 61 лв.; бруто тегло 116 699, 000 кг.; нето тегло 113 300, 000 кг.; тарифен код ********** и държава на произход Малайзия“; с начислени държавни вземания в размер на 9 039, 11 лв. мито и 22 205, 72 лв. ДДС или общо в размер на 31 244, 83 лв. вместо да декларира стоката с фактурна стойност в кл. 22 в размер на 82 709, 00 USD /при единична цена FOB за метричен тон в размер на 730 USD /; с митническа стойност в размер на 139 851, 07 лв. и с дължими държавни вземания в размер на 12 586, 60 лв. мито и 30 487, 53 лв. ДДС, вследствие на което административно-наказващият орган е приел, че дружеството е избягнало частично плащане на публични държавни вземания в размер на 3 547, 49 лв. мито и 8 281, 81 лв. ДДС, при което общият размер на щетата, възлизащ на 11 829, 30 лв., не надхвърля 35 на сто от митническата стойност на стоката.

Въз основа на изпратените от Агенция Митници до Митница Варна с писмо вх. № 32-267756/17.09.2018 г. документи, касаещи разменена кореспонденция с Европейската служба за борба с измамите /OLAF/, между които и писмо от OLAF № ОСМ(2018) 18661/03.09.2018 г. с приложени към него 23 износни декларации за доставка на палмово масло за България на „Милки груп био“ ЕАД, между които и процесната малайзийска износна декларация № J15201007175/15.01.2018 г., от които е видно систематичното занижаване на стойността на стоката с около 30% при вноса й в България, АНО е приел за доказано обстоятелството, че износът по малайзийска износна декларация № J15201007175/15.01.2018 г. и вносът по митническата декларация за допускане за свободно обращение и крайна употреба MRN 18BG002005Н0004001/14.03.2018 г. касаят една и съща доставка, като при вноса стоката е декларирана на по-ниска от реалната й стойност. Установена е идентичност в реквизитите на документите по доставката, които са посочени в митническата декларация за допускане за свободно обращение MRN 18BG002005Н0004001/14.03.2018 г. и в малайзийската износна декларация № J15201007175/15.01.2018 г., изключая посочения номер на фактурата и обявената стойност на стоката. Прието е, че липсата на фактура за по-високата от двете стойности не е пречка за определянето на по-висока митническа стойност на стоката по реда на чл. 70 пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета вр. чл. 128 пар. 1 и 2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията, според които базата за определяне на митническата стойност е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, която се определя в момента на приемане на митническата декларация въз основа на продажбата, извършена непосредствено преди въвеждането на стоките в посочената митническа територия.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел за недоказано по безсъмнен начин извършването на нарушението като извода си е изградил въз основа на цялостна и задълбочена преценка на представените доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно.

Действително, както правилно е прието от АНО, съгласно общото правило на чл. 70 пар. 1 и 2 от МК митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т.е. действително заплатената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да се направят в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Същевременно съгласно  Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20 митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.

Правилно обаче решаващият делото съд е приел, че както в хода на АНП, така и във въззивното производство не са събрани доказателства, установяващи с категоричност, че палмовата мазнина по процесната вносна митническа декларация MRN 18BG002005Н0004001/14.03.2018 г. е продадена на вносителя на по-висока стойност от обявената в декларацията като не става ясно и по какъв начин митническите органи са достигнали до извод, че продажната цена на процесното количество палмова мазнина е именно 82 709, 00 USD /при единична цена FOB за метричен тон в размер на 730 USD / при положение, че дори в малайзийската износна декларация никъде не е посочена стойност единична цена FOB 730 USD за метричен тон.

Обосновани логически и правно издържани са съжденията на решаващия делото съд, че наказаното търговско дружество не може да носи отговорност за верността на отразените в износната декларация данни, след като подадената от него вносна декларация напълно съответства на стойността на приложената към декларацията фактура и на извършените по нея плащания. В тази връзка съдът с основание е игнорирал като доказателство за действително договорената или реално платена цена на стоката малайзийската износна декларация, която по смисъла на МК не представлява документ,  удостоверяващ тези обстоятелства. Съгласно чл. 5 т. 12 от МК митническата декларация е актът, с който дадено лице изразява в установена форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени. Жалбоподателят не е титуляр на режима „износ“ по смисъла на чл. 5 т. 35 от МК, поради което не може да бъде обвързан от декларираното по износната декларация. Отделно от това приемането на износната декларация по чл. 172 от МК поради естеството ѝ на едностранен акт не представлява решение по смисъла на чл. 5, т. 39 от МК – Решение от 15 септември 2011г., ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т.35. Не на последно място съдът правилно е съобразил и факта, че липсата на приложена по преписката фактура или платежен документ във връзка с декларираната по-висока стойност на стоката по износната митническа декларция също индикират на невъзможността за съобразяване на данните по нея при определянето на митническата стойност при вноса. 

Съдът правилно е приел, че относно писмото от OLAF № ОСМ(2018) 18661/03.09.2018 г. е неприложим чл. 11 пар. 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013, признаващ на докладите на OLAF статут на годни доказателствени средства в административния и в съдебния процес, след като според изпратеното до „Милки груп био“ ЕАД писмо № ОС/2018/0052 LC /2018/0247 от 28.02.2019 г. на генералния директор на Европейската служба за борба с измамите разследването не е приключило и няма издаден окончателен доклад. 

Касационният състав споделя и останалата част от мотивите на районния съд, обусловили крайния му извод за недоказаност на повдигнатото спрямо „Милки груп био“ ЕАД обвинение, че посочвайки в подадената вносна декларация MRN 18BG002005Н0004001/14.03.2018 г. занижена стойност на декларираната стока, е избегнало да заплати пълния размер на дължимите държавни вземания. Поради това съгласно чл. 221 ал. 2 изр. второ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН касационният съд препраща към тях без да ги преповтаря в решението си. 

Като се има предвид, че в тежест на АНО е да докаже чрез пълно доказване извършването на нарушението, за което с НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя, като не остави и най-малкото съмнение в съществуването на фактите, индивидуализиращи нарушението, то правилно районният съд е отменил в случая обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление.

В целостта си изложеното обуславя извод за неоснователност на касационната жалба, воден от което съдът

 

           Р  Е  Ш  И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1496/22.07.2019 г. по н.а.х.д. № 2779/2019 г. на ВРС, ХХVІІ състав, с което е отменено НП № 401/2018/2019 г. от 15.05.2019 г. на заместник-директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, с което на „Милки груп био“ ЕАД за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 ЗМ вр. чл. 70 пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета вр. чл. 128 пар. 1 и 2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията е наложено на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 ЗМ, чл. 83 ЗАНН вр. чл. 175 ал. 1 и 3, чл. 178 ал. 1 ДОПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗАНН административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 11 829, 30 лв., представляващ 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1/                            2/