Номер 24112.10.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянПърви въззивен граждански състав
На 18.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Любен Д. ХаджиИ.ов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
М. А. С.
Секретар:Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20205400500329 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 38/24.02.2020г., постановено по гр.д.№ 425/2017г. по описа на
Златоградския районен съд е отхвърлен предявения от Г. П. Ч. , ЕГН ****, с адрес: гр. ***,
ул. „А.С.“ и Р. А. Ч. , ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „А.С.“, срещу Р. М. П., ЕГН
**********, с адрес: с. Ц., общ. Р., обл. П., ул. „Ц.Б.“ № 16, иск с правна квалификация чл.
270, ал. 2 ГПК за прогласяване на нищожността на Решение № 168/30.12.2013г. по гр.д.№
77/2011 г. на РС-Златоград. Осъдени са на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. П. Ч. , ЕГН ****, с
адрес: гр. ***, ул. „А.С.“ и Р. А. Ч. , ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „А.С.“ да заплатят
на Р. М. П., ЕГН **********, с адрес: с. Ц., общ. Р., обл. П., ул. „Ц.Б.“ № 16 сумата от 800
лв. разноски за производството, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалванов срок с въззивна жалба с вх.№ 670/25.03.2020г. и въззивна
жалба с вх.№ 671/25.03.2020г. и двете подадени от Г. П. Ч. и Р. А. Ч. . Във въззивната жалба
с вх.№ 670/25.03.2020г. се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното решение,
поради противоречие с материалния и процесуален закон. Излагат се доводи, че неправилно
първоинстанционния съд е обсъдил в мотивите на решението си само основанията за
нищожност на съдебните актове, без да обсъди въведеното в исковата молба основание за
нищожност, а именно постановено предходно съдебно решение по гр.д.№ 6/2020г.по описа
на ЗРС, по спор между едни и същи страни на същото основание. С посоченото решение
спорът между страните, относно собствеността върху недвижим имот находящ се в гр. *** и
представляващ УПИ XX-230 в кв.24 по плана на гр. *** с площ 754 кв.м., ведно с
построената в този имот жилищна сграда с площ 60 кв.м. е решен, като е отхвърлен
1
предявения от Р. П. иск с правно основание чл.108 от ЗС, който иск съгласно
тълкувателната практика на ВКС съдържа и установителния иск за собственост по чл.124 от
ГПК. След като спорът между страните е решен с влязло в сила решение по гр.д.№ 6/2010г.
по описа на ЗРС и е формирана СПН на основание чл.299 от ГПК е недопустимо спорът да
бъде пререшаван, като на основание чл.299, ал.2 от ГПК, повторно заведеното дело са
прекратява служебно от съда. Поради това производството, образувано по искова молба на
Р. П. във връзка със собствеността е било недопустимо и като го е разгледал и е уважил
иска, съдът е нарушил забраната за пререшаване на правния спор, поради което решението
му е нищожно и не е породило правен ефект, поради което с обжалваното решение
първоинстанционният съд е следвало да признае нищожността на решението по гр.д. №
77/11г. по описа на PC Златоград и всички последващи противоречащи на решение
решения.
Вместо да обезсили нищожното решение ЗРС е разгледал други доводи, които не са
предмет на исковата молба, като състав на съда, подписи на съдебния акт, писмена форма и
др. Съдът не взел предвид, обстоятелствата на които се основават твърденията за
нищожност в исковата молба, а именно, че с Решение № 57/31.03.2010г. постановено по
гр.д. № 6/ 2010г. по описа на ЗРС е отхвърен иска с правно основание чл.108 от ЗС,
предявен от Р. М. П. срещу Г. П. Ч. и Р. А. Ч. , като това решение е потвърдено от
въззивния с Решение № 197/12.07.2010г., постановено по в гр.д. № 285/2010 г. по описа на
СмОС и не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 82/01.02.2011г. по гр.д.
№ 1444/2010г. на ВКС. С последващо Решение № 168/30.12.2013г. постановено по гр.д. №
77/2011г. по описа на ЗРС е уважен предявения от Р. П. иск с правно основание чл.108 от
ЗС срещу Г. П. Ч. и Р. А. Ч. за същия недвижим имот. Това решение, постановено между
същите страни за същия имот противоречи на решението по гр.д. № 6/2010г. и с него
всъщност е пререшен правния спор между страните,поради което същото е недопустимо с
оглед изричната забрана на чл. 299 от ГПК. По силата на чл.297 от ГПК, съдът е следвало
да признае СПН и задължителния характер на решението постановено по гр.д. №6/2010г. на
ЗPC и да прогласи нищожността на последващото решението по гр.д. № 77/2011 г. на ЗPC,
чието обезсилване се иска в настоящето производство. Решението по гр.д. № 77/2011 г. на
ЗPC противоречи и на отменително Решение №163/07.05.1994г., постановено по в.гр.д. №
47/2012г. на Окръжен съд Смолян, с което съдът е развалил на основание чл.87, ал.З от ЗЗД
нотариален акт за дарение на недвижим имот в полза на В. В., която в последствие е
продала целият имот на Р. П. /до размера на 1/3 ид. част./ С това решение е признато за
установено че Г. Ч. е собственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот,като решението е влязло в
законна сила на 24.06.2013г. преди постановяването на решението по гр.д. № 77/2011 г. на
ЗPC. По този начин отново е пререшен спор за собственост, решен преди това с влязло в
сила решение и затова решението по гр.д. № 77/11 г. на ЗPC е нищожно. В този смисъл е и
съдебната практика. Молят да бъде отменено обжалваното решение и бъде прогласена
нищожност на постановеното решение по гр.д. № 77/2011 г. по описа на ЗPC.
Алтернативно, молят делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, със
2
задължителни указания по прилагането на закона.Претендират за разноски.
Във въззивнаната жалба с вх.№ 671/25.03.2020г. се поддържа оплакване за
неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на процесуалните правила и
необоснованост. Излагат се доводи, че гр.д.№ 77/2011г. по описа на ЗРС е било разгледано
от съдия Я. без делото да й бъде разпределено на случаен принцип. По време на
разглеждане на делото същото е било възложено на съдия Р. К. от СмОС, която е била
командирована в ЗРС без да й е разпределено на случаен принцип. При обжалване на
решението по образуваното В.гр.д.№ 73/2014г. по описа на СмОС в състава на съда са били
включени съдия К. и съдия П., която е била и в решаващия състав по гр.д.№ 6/2010г., които
дела безспорно са свързани. Съдия П. и съдия К. е следвало да се отведат от разглеждането
на в.гр.д.№ 73/2014г. по описа на СмОС поради предубедоност, което те не са направили,
което води до нищожност на постановеното от тях решение. Не е съобразено и
обстоятелството, че е било налице влязло в сила решение по гр.д.№ 6/2020г. по описа на
ЗРС, СПН по което е задължителна и последвалощо образуваното гр.д.№ 77/2011г. между
същите страни на същото основание и за същия имот е следвало да бъде прекратено.
Неоснователно районният съд е присъдил на ответника разноски по делото в размер на 800
лева, което противоречи на Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения, поради
което молят да се коригира. Молят да бъде отменено обжалваното решение и бъде
прогласено за нищожно решението по гр.д.№ 77/20111г. по описа на ЗРС. Претендират за
разноски
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивните жалба с вх.№
1031/09.06.2020г. от Р. М. П. чрез пълномощника му адв.И. А., в който се оспорват същите
като неоснователни. Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно постановено в съответствие с доказателствата по делото. Неоснователни са
твърденията, че обжалваното решение е постановено от незаконен състав. Обосновани са
изводите за възлагане на делото на различни съдии, повечето от които са извършвали
действия по администриране на делото , включително и съдиите П. и К.. От писмо изх.№
425/02.07.2018г. се установява извършения подбор на съдии и причината за смяната им. Към
писмото са приложени истории на съдийските назначения, от които се установява
посоченото разпределение и причината за ръчно разпределение на делото на съдия Я.,
поради което може да се направи извода, че разпределението е извършено съгласно чл.9 от
ЗСВ.В отговора се проследява движението на делото, неговото спиране по молба на
жалбоподателите Ч.и и възобновяването му, както и разглеждането му от командированите
съдии от Окръжен съд-Смолян. Решението по гр.д.№ 77/2011г. е постановено от съдия Я.,
която е назначена за съдия в ЗРС, на който делото е подсъдно по правилата на местната и
родова подсъдност и която е провела последното съдебно заседаниеи е приел делото за
решаване по същество. В тази хипотеза не е налице нищожност на съдебното решение, в
който смисъл е и съдебната практика. Неоснователно е твърдението, че с постановеното
решение по гр.д.№ 77/2011г. по описа на ЗРС съдът е пререшил спора между страните,
решен с влязлото в сила решение по гр.д.№ 6/2010г. по описа на ЗРС. Предмет на иска по
3
гр.д.№ 6/2010г. е иск за нарушено владение, а по гр.д.№ 77/2011г. е предявен
ревандикационен иск. Освен това решението по гр.д.№ 77/2011г. е било предмет на
инстанционен контрол, като е било потвърдено от въззивния съд и не е допуснато до
касационно обжалване от ВКС. Оставена е и без уважение молбата на жалбоподателите за
отмяната му. С оглед изложеното неоснователни са твърденията, че с решението по гр.д.№
77/2011г. е пререшен спора, решен с влязлото в сила решението по гр.д.№ 6/2010г. , тъй
като спор за собственост между страните за процесния имот е решен за първи път с
решението по гр.д.№ 77/2011г. Неоснователно е и твърдението, че решението по гр.д.№
77/2011г. противоречи на решението по в.гр.д.№ 47/2012г. на СмОС, с което е развален на
основание чл.87,ал.3 от ЗЗД договор за за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане,направено от родителите в полза на В. В. до 1/3 ид.част, полагаща се на
нейния брат-наследника Г. Ч., върху празно дворно място с пл. № 230, в кв.24 по плана на
гр.*** от 1987 г., за който имот, заедно с имот пл. № 232 е отреден УПИ ХХ-230, кв.24, по
ПУП на гр.***, като е потвърдено решението в частта, с която е отхвърлен иска на Г. Ч. за
отмяна на дарението на жилищната сграда в парцел ХХ-230, кв.24, по плана на гр.***,
извършено от бащата П. Ч. на В. В. с нотариален акт № 9/1993г. до размер на запазената
част на Г. Ч. от 1/9 ид.част. Развалянето на посочения договор до размера на 1/3 ид.част не
засяга правата на купувача Р. П.,тъй като исковата молба по посоченото дело е вписана на
26.08.2009г., а П. е закупил процесния имот на 02.07.2009г. Не е налице и твърдяново в
жалбите съществено нарушение на процесуалните правила, като районният съд в
разграничил в мотивите си твърденията относно иска за нищожност от другите твърдения,
коитосе отнасят до неправилност на обжалваното решение. Моли да бъде потвърдено
обжалваното решение като правилно.
В съдебно заседание жалбоподателите лично и чрез пълномощника си адв.М. Д.
поддържат жалбата си.
Въззиваемият Р. П. чрез пълномощника си адв.И. А. оспорват жалбите.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивните жалби,
възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на
събраните по делото доказателства счита, че въззивните жалби са подадени в срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално
допустими.
Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни, а обжалваното
решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните
съображения:
Златоградският районен съд е бил сезиран с предявен от Г. П. Ч. и Р. А. Ч. срещу
Р. М. П. иск за прогласяване нищожността на Решение № 168/30.12.2013г., постановено по
гр.д. № 77/2011 г. по описа на РС-Златоград, с което е уважен предявения от Р. П. срещу Г. и
4
Р. Ч.и ревандикационен иск по чл.108 от ЗС и същият е признат за собственик на основание
договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 111 том I рег.№ 1213 дело
№ 111/2009г. на УПИ ХХ-230, кв.24 по ПУП на гр.***, с обща площ 754 кв.м., ведно с
построената в него паянтова жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., като Ч.и са
осъдени да му предадат владението. Ищците излагат доводи, че посоченото решение
противоречи на Решение № 57/31.03.2010 г. по гр.д. № 6/2010 г. на РС-Златоград,
потвърдено с Решение № 197/12.07.2010г. по В.гр.д.№ 285/2010г. на ОС-Смолян и
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 82/01.02.2011 г. по гр.д.1444/2020г.
на ІІ г.о. ВКС. Твърдят, че решението е постановено въз основа на недействителен, фалшив
и отменен нот.акт № 111/2019г.,само 15 дни след самоуправни според ищците действия на
ответника. Излагат допълнително съображения, че решението е постановено от незаконен
състав, тъй като постановилия го съдия- Г. Я. не е заемала щатна длъжност в РС-Златоград,
не е била командирована и не е извършено разпределение на делото по законоустановения
ред.
Златоградският районен съд е приел, че не са налице основания за нищожност на
Решение № 168/30.12.2013г., постановено по гр.д. № 77/2011 г. по описа на РС-Златоград,
тъй като същото е постановено от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт
на съда, в писмена форма, подписано е от районния съдия, изразената в него воля е напълно
разбираема, поради което е отхвърлил предявения иск.
Въззивният съд напълно споделя мотивите на районния съд, като счита, че
правилно предявеният иск е квалифициран по чл.270,ал.2 от ГПК и правилно е прието, че
същият е допустим, но неоснователен.
С Решение № 168/30.12.2013г. по гр.д.№ 77/2011 г. ЗлРС,чиято нищожност се иска
да бъде прогласена, е признато за установено по отношение на Г. П. Ч. и Р. А. Ч. , че Р. М.
П. е собственик по силата на покупко- продажба, обективирана в нотариален акт № 111 том
I рег.№ 1213 дело № 111/2009г. на УПИ ХХ-230, в кв.24 по ПУП на гр.***, при описаните
граници, с обща площ 754 кв.м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда със
застроена площ от 60 кв.м., като ответниците са осъдени да отстъпят собствеността и да
предадат владението на Р. М. П., върху описания УПИ, ведно с построената в него паянтова
жилищна сграда.
Посоченото решение е обжалвано от Г. и Р. Ч.и и с Решение № 137/08. 04.2014г.
по описа на Смолянски окръжен съд е потвърдено, в частта му по иска по чл.108 от ЗС, като
решението в тази му част е влязло в законна сила с постановяването му, тъй като с оглед
цената на иска не е подлежало на обжалване. С Решение № 283/18.12.2014г. по гр.д.№
4866/2014г. по описа на ВКС І г.о. е оставена без уважение молбата на Г. и Р. Ч.и за отмяна
на основание чл.303,ал.1,т.4 от ГПК на влязлото в сила Решение № 137/08. 04.2014г. по
описа на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 168/30.12.2013г. по гр.д.
№ 77/2011 г. по описа на Златоградския районен съд. Следователно първоинстанционното
5
решение, чиято нищожност се иска да бъде прогласена е преминало през инстанционен
контрол, в който съдът е длъжен да се произнесе и по валидността на обжалваното решение.
Правилно районният съд е приел, че предявеният иск с правно основание
чл.270,ал.2 от ГПК е допустим, тъй като съгласно посочената разпоредба нищожността на
съдебното решение може да се предяви по исков път безсрочно или чрез възражение.
Исковият ред е самостоятелна форма на защита и може да бъде реализирана след като
инстанционният ред е изчерпан. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС /Решение №
123/04.04.2014г. по гр.д.№ 777/2011г. на І г.о., Решение № 114/13.10.2014г. по гр.д.№
1954/2014г. на ІІ г.о./
Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е дефиниран
изрично в закона, но в съдебната практика безпротиворечиво се приема, че нищожност е
налице, когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, от
незаконен състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на
съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуване или поправка на очевидна
фактическа грешка. В този смисъл са Решение № 391/16.06.2009г. по гр. д. № 2525/2008 г.
на ВКС, II г.о.; Решение № 340/11.10.2011г. по гр. д. № 870/2010 г. на ВКС, IV г.о.,както и
ТР № 1/2012 г. на ОСГТК по тълк. дело 1/2011 г. на ВКС, съгласно което нищожно е
съдебно решение, което е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън
пределите на правораздавателната власт на съда, не е спазена писмената форма, решението
е абсолютно неразбираемо или неподписано от съдебния състав.
В случая жалбоподателите, както в исковата молба, така и във въззивната си
жалба поддържат възражения, които правилно са приети от районния съд за неотносими към
предмета на предявения иск за прогласяване на нищожност на съдебно решение.
Твърдението им, че Решение № 168/30.12.2013г. по гр.д.№ 77/2011 г. ЗРС е нищожно, тъй
като противоречи на предходно постановено Решение № 57/31.03.2010 г. по гр.д. № 6/2010
г. на РС-Златоград, потвърдено с Решение № 197/12.07.2010г. по В.гр.д.№ 285/2010г. на
Смолянски окръжен съд и недопуснато до касационно обжалване с Определение №
82/01.02.2011 г. по гр.д.1444/2020г. на ІІ г.о. ВКС е неоснователно, както и неоснователно е
че решението е нищожно,тъй като е постановено въз основа на недействителен, фалшив и
отменен нотариален акт № 111, том I рег.№1213, дело №111/2009г. Правилно е прието от
първоинстанционния съд, че такива възражения могат да бъдат направени в производство
по искане за отмяна на влязлото в сила решение, каквито производства настоящите
жалбоподатели са инициирали, но молбите им за отмяна е били оставени без уважение,
съответно без разглеждане с Решение № 283 от 18.12.2014г. по гр.д.№ 4866/2014г., I г.о. на
ВКС (по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК), Решение № 143/2015г. от 20.01.2016г. по гр.д.№
2667/2015г. ВКС, II г.о. (по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК) и Определение № 17 от 16.01.2019
г. по гр.д. № 95/2019 г. на ВКС, II г.о. Посочените възражения са извън предмета на
предявения иск за нищожност на съдебен акт, а освен това са били разгледани от ВКС в
производствата по отмяна.
6
Неоснователни в тази връзка са и оплакванията във въззивната жалба, че
районният съд не е разгледал посочените по-горе възражения. Несъстоятелни са и
твърденията, че след като спорът между страните е решен с влязло в сила Решение №
57/31.03.1010г. по гр.д.№ 6/2010г. по описа на ЗлРС, потвърдено с Решение №
197/12.07.2010г. по В.гр.д.№ 285/2010г. по описа на СмОС и не е допуснато до касационно
обжалване с Определение № 82/01.02.2011г. по гр.д.№ 1444/2010г на ІІ г.о., то е формирана
СПН, поради което на основание чл.299 от ГПК е недопустимо пререшаването на спора, с
оглед на което след като районният съд е разгледал същия спор и е постановил Решение №
168/30.12.2013г. по гр.д.№ 77/2011г., то същото е нищожно. В случая не е налице хипотезата
на чл.299 от ГПК, тъй като преди постановяване на решението, чиято нищожност се иска, не
е налице влязло в сила решение по същия спор. В чл.298,ал.1 от ГПК са посочени
обективните и субективни предели на СПН, т.е решението влиза в сила само между същите
страни, за същото искане и на същото основание. Решение № 57/31.03.2010 г. по гр.д. №
6/2010 г. на РС-Златоград , с което жалбоподателите твърдят, че е решен спора е
постановено по иск с правно основание чл.76 от ЗС за нарушено владение,т.е макар да е
постановено между същите страни, за същия имот е на друго правно основание.
Правилно районният съд е приел, че въведените от ищците-настоящи
жалбоподатели възражения, относно обстоятелството, че ответникът Р. П. след закупуването
на спорния имот го е завзел по незаконен начин чрез самоуправни действия, също касаят
правилността на решението, а не неговата валидност, тъй като евентуалното нарушение на
материалния или процесуалния закон няма за последици нищожност на съдебния акт,
поради липса на валидно формирана правораздавателна воля, а обуславя единствено
неправилност, която се релевира по пътя на инстанционния контрол, какъвто в случая е
проведен, включително са инициирани и посочените по-горе производства по отмяна.
В производство по чл.270,ал.2 ГПК се проверява само валидността на съдебния
акт, но същото не представлява способ за пререшаване на решен с влязло в сила решение
спор, поради което в него могат да бъдат обсъждани само доводи относно валидността на
съдебния акт, но не и относно допустимостта или правилността на същия.
Във въззивната жалба с вх.№ 671/25.03.2020г. се съдържат оплаквания, че
процесното решение е постановено от съдия Г. Я., без гр.д.№ 77/2011г. да й е разпределено
на случаен принцип, като при разглеждането му в първата инстанция е участвала и съдия Р.
К., която заедно със съдия П. П., постановила решението по гр.д.№ 6/2010г. на ЗлРС са
участвали във въззивния състав, постановил Решение № 137/08.04.2014г. по В.гр.д.№
73/2014г. по описа на СмОС, без да се отведат поради предубеденост, което води до
нищожност на решението.
Правилно районният съд е приел оплакванията, че решението е постановено от
незаконен състав за неоснователни.
7
От приложеното към настоящето дело гр.д. № 77/2011г. по описа на ЗлРС се
установява, че първоначално делото е разпределено на случаен принцип с протокол от
28.02.2011г. на съдия Веселин Юрчиев./стр.13/. Поради ползването от съдия Юрчиев на
отпуск по болест след инсулт, а от 18.03.2011г. освобождаване от длъжност, поради
пенсиониране на вакантната щатна бройка са командировани последователно съдии от ОС-
Смолян- Р. К. със Заповед №3/04.01.2011г. , М. С.-със Заповед № 99/22.03.2011г., П. П.-със
Заповед № 421/25.07.2013 г. на председателя на ОС-Смолян.
От приложеното по делото извлечение от протокол № 36 от заседание на ВСС,
проведено на 19.09.2013 г., е видно, че съгласно т. 14.36. от дневния ред, Г. Я., заемаща до
този момент длъжността младши съдия в ОС-Смолян е назначена на длъжността съдия в РС-
Златоград, считано от 21.10.2013г. С приложенията по делото Акт за встъпване в длъжност
от 21.10.2013 г., съдия Г. Я. е встъпила в длъжност съдия при РС-Златоград. След като с
встъпването й в длъжност е попълнен състава на съда е отпаднало и основанието за
командироване на съдии от ОС-Смолян, неприключилите дела, които са били разпределени
на командированите съдии от ОС-Смолян са преразпределени на новоназначения районен
съдия – Г. Я., като процесното дело е преразпределено с протокол от 01.11.2013г. /стр.71 от
том ІІ/. Посоченото обстоятелство се установява и от представеното по делото писмо с изх.
№ 425/09.07.2018 г. и приложените към него копия от история на съдийските назначения.
От съдебния протокол от проведеното на 04.12.2013г. открито съдебно заседание
по делото е видно, че председател на състава е съдия е Г. Я., като в това заседание делото е
прието за решаване. В съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал. 1 ГПК решението е
постановено от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането
на делото – съдия Г. Я..
С оглед изложеното неоснователно е оплакването, че Решение № 168/30.12.2013г.
по гр.д.№ 77/2011г. е постановено от незаконен състав.Съгласно практиката на ВКС в
Решение № 346/30.11.2011г. по гр.д.№ 1556/2010г. на ІІ г.о. надлежен е онзи съдебен състав,
който е формиран от лица, имащи качеството „съдия“ в съда, на когото делото е подсъдно
по правилата на родовата и местната подсъдност и които са участвали при провеждане на
последното съдебно заседание, в което е завършено разглеждането на делото/чл.235 ГПК/.
Обстоятелството, че съдията докладчик не е бил определен за такъв при спазване на
принципа на случайния подбор не обуславя нищожност на решението, дори в хипотезата,
при която определеният в съответствие с ПАС докладчик не е направил отвод и не е бил
заменен по предвидения ред, но въпреки това не е участвал в заседанието, в което е
завършено разглеждането на делото. Замяната на един докладчик с друг не на принципа на
случайния подбор не може да обоснове нищожност на решението. В случая съдия Г. Я. е
назначена за съдия в РС-Златоград с решение на ВСС, встъпила е в длъжност, участвала е в
заседанието , в което делото е прието за решаване, поради което е надлежен съдебен състав,
разгледал дело родово и местно подсъдно,с оглед разпоредбата на чл.109 от ГПК на ЗлРС.
8
Решение е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, а именно
срещу лице, което е подчинено на правораздавателната власт на българските съдилища.
Спазено е изискването за писмена форма и подпис на съдебните актове. Обективираната в
решението воля на съда е ясно изразена, напълно разбираема и не се нуждае от тълкуване,
поради което решението е валидно и искането за прогласяване на нищожността му е
неоснователно.
С оглед изложеното въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като
правилно ще следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото на въззиваемия се
дължат разноски за въззивно производство, каквито са поискани, но не са представени
доказателства, че са направени такива, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 38/24.02.2020г., постановено по гр.д.№ 425/2017г.
по описа на Златоградския районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9