№ 20511
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110171020 по описа за 2024 година
Предявени са от „Т СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ........, представлявано от П П., със седалище
и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я №23Б, срещу В. М. П. с ЕГН: **********, гр.
София, УЛ.Б № 100, и А. М. Р. с ЕГН: **********, гр. София, ЖК Н II, бл.209, вх. А, ет.3,
ап.5, със съдебен адрес: гр. София, ул. П Парчевич № 14, партер, чрез адвокат К. С., за
установяване дължимостта на сумите, както следва: за главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на по 563,12 лв.
(петстотин шестдесет и три лева и 12 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
15.08.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до
07.08.2024 г. в размер на по 26,10 лв. (двадесет и шест лева и 10 стотинки), от всеки от
ответниците – иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 150 от ЗЕ и чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответниците да клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се гр. София, ж.к. ж.к. Н
II, бл.209, вх. А, ет.3, ап.5, аб.№ 56379. за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г.,
включително, но не са изпълнили задължението си да заплати доставената в имота им
топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна А. Р. е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба, чрез процесуален представител, оспорва иска като неоснователен. Сочи, че не
отговаря за ½ от вземането, тъй като притежава 1/12 част от процесния топлоснабдяем имот
по наследство. Оспорва исковете като погасени по давност. Оспорва претенцията за лихви за
забава за периода 15.09.2021 – 07.08.2024 г., доколкото липсва надлежно изпратена и
1
получена покана за плащане от страна на ищеца, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Моли съда да
отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.
Ответната страна В. П. не е представил в срока по чл. 131 от ГПК отговор на
исковата молба. Във възражението по чл. 414 от ГПК, депозирано по частно гражданското
дело, същият е навел възражение за погасяване на вземането по давност.
Третото лице-помагач (ТЛП) „Техем Сървисис“ ЕООД не оспорва предявените
искове. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 15.08.2024 г. срещу ответниците за
вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 49007/2024 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е
било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
като длъжниците са подали възражения в срока по чл. 414 от ГПК, поради което съдът е дал
указания на заявителя за възможността да установи вземането си по исков ред. Това
обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният
топлоснабдяем имот е бил придобит от Митко П. Величков и Севда Паскова Величкова с
Договор за продажба от 09.02.1993 г. След смъртта на Митко Величков и Севда Величкова
техни наследници са двамата ответници, наред с трети лица. Предвид това, че по делото
удостоверението за наследници на Севда Величкова не е в цялост, не се установяват всички
наследници, но в удостоверението за наследници на Митко Величков е посочено, че
ответникът В. М. П. е негов син, а А. М. Р. е негова внучка. От същото се установява, че
освен съпругата си Севда Величкова, Митко Величков е оставил за свои наследници две
деца – ответникът и дъщеря Валентина Р., както и двама внука – ответницата и Митко
Романов. Последният, заедно с ответницата А. Р., са деца Валентина М.а Р., поради което
съдът приема, че Митко П. Величков и Севда Паскова Величкова са имали две деца -
ответникът В. П. и Валентина М.а Роменова, починала на 04.10.2006 г. и оставила за свои
наследници Митко Михайлов Роменов и ответницата А. Р..
С нотариален акт № 28, том 8, дело № 1109/20.11.2019 г. Севда Паскова Величкова и
Митко Михайлов Романов са продали на В. М. П., като техен съсобственик, общо 9/12
идеални части от процесния имот, а А. М. Р. е продала собствената си 1/12 идеална част от
същия на ответника В. М. П. с нотариален акт № 3, том 1, дело № 3 от 14.01.2021 г. При така
събраните доказателства, съдът приема, че през процесния период от месец май до месец
декември 2020 г., включително, ответникът П. притежава 11/12 идеални части от процесния
имот, а ответницата А. Р. – 1/12 идеална част по наследствено правоприемство и продажба
(за първия ответник).
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
2
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем
Сървисис“ ЕООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след
дистационен отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода,
монтирани в имотите на абонатите в СЕС. През процесния период ответниците не са
осигурили достъп на фирмата за дялово разпределение за отчет на водомера в имота, а
отоплителните тела, които са 2 броя са били с монтирани 2 броя топлоразпределители с
дистанционен отчет. Поради неосигурен достъп за отчет на водомера, разходът за топла вода
е изчислен за два броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие.
Вещото лице установило, че за процесния период сумата за изразходвана топлинна енергия
за отопление е 239.55 лв., сума за подгряване на топла вода – 886.69 лв., или общата сума за
доставената топлинна енергия в имота възлиза на 1126.24 лв. за процесния имот. Вещото
лице е установило, че няма редовно извършена проверка за метрологичен контрол в периода,
тъй като последното свидетелство за проверка е издадено на 04.05.2018 г., а през 2019 и 2020
години ищецът не е имал сключен договор за извършване на метрологични проверки на
уредите за търговско измерване в абонатната станция, като такава е била извършена на
23.04.2021 г. – извън законовия двугодишен срок.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че към датата на проверката в счетоводството на ищеца сумата не
е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на 1126.24 лв. за топлинна енергия,
както и лихви в размер на 52.01 лв.
Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи,
представени от третото лице-помагач, конституирано по делото.
Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно
право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се явява клиент на топлинна
енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия
при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (НТ). Липсват данни ответниците да са подали възражение срещу
приетите Общи условия на ищцовото дружество за доставяне на топлинна енергия за битови
клиенти, поради което те са приели същите и за тях е настъпило задължението да заплащат
суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и за подгряване на топла вода.
Ответниците не са оспорили начислените им суми при извършване на годишните отчети от
третото лице-помагач, а вещото лице по техническата експертиза е извършило
самостоятелно изчисление и е констатирало дължимите суми за отопление и подгряване на
топла вода.
Съдът приема за обосновани заключенията на двете вещи лица, същите са изготвени
въз основа на доказателствения материал по делото и съответстват на неоспорените
3
документи, представени от ТЛП. Въз основа на комплексния материал, събран по делото,
съдът приема за доказани исковите претенции по основание и размер до размера, установен
от вещото лице по СТЕ за главницата за доставена в имота на ответниците топлинна енергия
в размер на 1126.24 лв.
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна
енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като
потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец
в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).
Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за
месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са
ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е
недоказано и следва да бъде отхвърлено.
При така установеното, следва да се извърши проверка и относно погасяването на
сумата по давност, тъй като и двамата ответници са навели такова възражение. Ищецът е
подал заявление по чл. 410 от ГПК на 15.08.2024 г., като с това давността спрямо
процесните вземания е спряла до приключване на производството по делото, продължило в
настоящото производство. Съобразявайки спирането на давността и по време на
извънредното положение през 2020 г. от 13 март до 20 май, включително, както и това, че
процесните вземания се погасяват с тригодишна давност, предвидена в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
съдът приема, че са погасени вземанията за целия период.
С оглед изложеното, съдът счита, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена
изцяло, поради недоказаност относно лихвите и погасяване на вземанията – като цяло, както
и като недължимост по отношение на А. М. Р. на суми над припадащата й се част от 1/12 от
цялото вземане, с оглед квотата й в съсобствеността над имота през процесния период.
При този изход от спора, само ответниците имат право на разноски. А. Р. претендира
разноски в исковото производство, като е представил Договор за правна помощ и съдействие
от 24.01.2025 г., в който е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
380 лв. Ответникът В. М. П. претендира разноски в заповедното производство, като е
представил договор за правна помощ и защита, от който се установява, че е заплатил 500 лв.
адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответниците още с исковата молба. Съдът счита, че
адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника А. Р. не е прекомерно и е под
минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения,
но това, заплатено от В. М. П. в заповедното производство е прекомерно и следва да бъде
намалено до базовия размер, предвиден в Наредбата от 400 лв.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, предявените от „Т СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ........, представлявано от П
4
П., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я №23Б, срещу В. М. П. с
ЕГН **********, гр. София, УЛ.Б № 100, и А. М. Р. с ЕГН **********, гр. София, ЖК Н II,
бл.209, вх. А, ет.3, ап.5, със съдебен адрес: гр. София, ул. П Парчевич № 14, партер, чрез
адвокат К. С., положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 150 от ЗЕ и чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумите
от всеки един ответник поравно, както следва: за главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на по 563,12 лв.
(петстотин шестдесет и три лева и 12 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
15.08.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до
07.08.2024 г. в размер на по 26,10 лв. (двадесет и шест лева и 10 стотинки), като недоказани
и неоснователни.
ОСЪЖДА „Т СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ........, представлявано от П П., със седалище и
адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я №23Б, да заплати на В. М. П. с ЕГН: **********, гр.
София, УЛ.Б № 100, сумата от 400.00 лв. (четиристотин лева) за разноски в заповедното
производство, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ........, представлявано от П П., със седалище и адрес
на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я №23Б, да заплати на и А. М. Р. с ЕГН: **********, гр.
София, ЖК Н II, бл.209, вх. А, ет.3, ап.5, сумата от 380 лв. (триста и осемдесет лева) за
разноски в исковото производства, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и на третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5