№ 204
гр. Бургас, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20252100500181 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 28, ал. 6 ЗЗДет.
Образувано е по жалба на Н. С. К. в качеството си на заинтересована
страна в първоинстанционното производство срещу Решение №133 от
04.12.2024 г., постановено по гр. д. №552/2024 г. по описа на Районен съд-
Средец.
С обжалвания съдебен акт непълнолетната Х. Б. К. /дъщеря на
настоящата жалбоподателка/ е настанена по реда на чл. 28 ЗЗДет в социална
услуга за резидентна грижа Център за настаняване от семеен тип за деца без
увреждания- 2 в гр. Средец за срок до навършване на пълнолетие, считано от
30.09.2024 г.- датата на настаняване по административен ред, или до
настъпване на законови основания за прекратяване или промяна на мярката за
закрила.
В жалбата си Н. К. отправя искане детето й Х. К. да й бъде върнато, като
излага, че не може да живее без нея. Моли жалбата й да бъде уважена.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
по жалбата- ДСП- Бургас. Застъпва се становище за недопустимост на
жалбата поради липса на надлежно сезиране. Излага се, че макар озаглавена
като „жалба“ искането по съществото си не съставлява оспорване на
съдебното решение, а молба за реинтеграция на детето в семейството на
майката. Счита се, че в документа не се изразява недоволство от съдебния акт,
не е формулирана ясна воля на родителя, поради което същата не би могла да
се предполага и тълкува. По същество се изразява позиция за неоснователност
на жалбата. Твърди се, че по делото има събрани достатъчно доказателства,
установяващи липсата на необходимия ресурс у майката да полага адекватни
1
грижи за детето си. Изтъква се, че основанията, довели до извеждане на детето
от семейството на майката не са отпаднали, поради което решението на
районния съд се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззивницата К. поддържа жалбата си. Излага, че е
вдовица, работи към съвета и взима 250 лв. работна заплата, но и тежи да е
сама, поради което иска дъщеря й да се върне при нея. Споделя, че в
обитаваната от нея къща има две стаи, чешма и ток. Относно конфликтната
ситуация, станала повод за настаняването на Х. К. излага, че не е била
съгласна последната да съжителства на семейни начала с по-възрастен от нея
мъж на име Александър и да се омъжи за него.
Заинтересованото лице Х. К. заявява, че в центъра за настаняване се
чувства добре, но не както вкъщи и иска да се прибере при майка си. Твърди,
че сега не ходи на училище, а преди настаняването си е посещавала училище в
гр. Котел и е 9-ти клас. Твърди, че сама е отишла при Александър и затова е
излъгала пред социалните работници, че роднините й искат да я омъжат
насилствено за друг човек от селото и че е бита.
Директорът на ЦНСТДБУ- 2 гр. Средец поддържа становище за
неоснователност на жалбата. Излага, че към настоящия момент Х. не ходи на
училище, тъй като не знае азбуката и с нея индивидуално работи педагог.
Прокурорът също изразява позиция за правилност на
първоинстанционния съдебен акт. Поддържа, че е в интерес на детето да
остане в социалното заведение до навършване на пълнолетие.
След извършена служебна проверка настоящият съдебен състав
констатира, че въззивната жалба е допустима- подадена в законоустановения
по чл.28, ал. 6 ЗЗДет срок от лице, което има правен интерес и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради което
следва да бъде оставена без уважение. Първоинстанционното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 ГПК съдът
препраща към мотивите на същото.
Производството пред Районен съд- Средец е образувано по молба на
АСП- гр. Бургас, представлявана от Красимира Колева, с искане по чл. 26, ал.
2 вр. чл. 27, ал. 2 ЗЗДет за временно настаняване на непълнолетната Х. Б. К.
извън семейството в социална услуга за резидентна грижа ЦНСТБУ- 2 в гр.
Средец до навършване на пълнолетие на детето. В молбата е изложено, че Х.
К. се отглежда от майка си и нейните близки. На 26.01.2024 г. е ОЗД/ДСП-
Сливен е постъпил сигнал с информация, че Х. е съобщила за осъществено
спрямо нея насилие, поради което момичето е избягало от дома си и е
намерено от органите на МВР в дома на пълнолетния А.С. в с. С., общ.
Сливен. При извършеното социално проучване е проведен разговор с майката
на Х.- Н. К., която не е отрекла, че тя и синът й (брат на настанената) са
упражнили физическо насилие и признава за нанесени удари с пръчка. По
отношение на Х. е наложена мярка за закрила. При тези данни АСП- гр.
Бургас счита, че майката не притежава необходимия родителски капацитет да
отглежда детето си спрямо нуждите му. Поддържа, че Х. е дете в риск по см.
на §1, т. 11, б. „а“ и б. „в“ ДР ЗЗДет, поради което мярката настаняване в
социална услуга за резидентна грижа се явява адекватна на този етап.
Пред първоинстанционния съд Х. е била изслушана и е заявила, че иска
да се прибере вкъщи при майка си. Същата позиция е заявила и майката Н. К..
2
За да постанови решението си Районен съд- Средец е приел, че майката
без основателна причина не полага нужните грижи за детето, не успява да се
справи с отглеждането на дъщеря си и да й осигури безопасна семейна среда,
поради което за охраняване интересите на детето същото следва да бъде
настанено в социалната услуга до навършване на пълнолетие.
Съдебният състав споделя установената от районния съд фактическа
обстановка и направените въз основа на нея обосновани изводи, като не
намира необходимост за изграждане на различни такива.
Първоинстанционният съд е събрал всички относими и допустими
доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа страна. От съвкупният
анализ на изготвения социален доклад, както и заявеното от заинтересованите
страни- майка и дъщеря се налага категоричен извод, че Х. К. е дете в риск по
см. на §1, т. 11, б. „а“, б „б“, б. „в“ и б. „д“. От изготвения социален доклад се
установява, че по отношение на непълнолената Х. К. е било упражнено
физическо насилие- била е бита с пръчка от нейната майка и от брат й.
Обстоятелството не се отрича от Н. К., а напротив- същата признава, както
пред районния съд, така и пред въззивната инстанция, че е извършила акта на
насилие. От социалния доклад се извежда, че към настоящия момент
жилището- паянтова постройка в с. Г., което са обитавали настаненото лице и
майка й, е разрушено след свада с друго семейство от същото село.
Социалното проучване установява и обстоятелството, че Х. е отпаднала от
образователната система и следва да бъде записана тепърва в първи клас с
оглед малкия обем от натрупани знание. Съдът счита, че за да се защити най-
добрия интерес детето Х. Коства следва да продължи да се ползва от
предоставена социална услуга- настаняване в ЦНСТБУ като единствената
възможна мярка за нейната закрила по см. на чл. 25, ал. 2 ЗЗДет. В заведението
се охранява нейната телесна неприкосновеност, детето получава подслон,
храна, както и индивидуална подготовка от педагог с оглед възможността му
за последваща реинтеграция в обществото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 272 ГПК, Окръжен
съд- Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА Решение №133/04.12.2024 г., постановено по гр. д.
№552/2024 г. по описа на Районен съд- Средец.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3