№ 3068
гр. Варна, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20253110107891 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие.
Постъпила е молба от молителката Д. Д. Г. ЕГН **********, с адрес: гр.В.,
ул.“П. Р.“№*, вх.*, ет.*, ап.**, обективираща искане за постановяване на мерки за защита
срещу ответника М. Н. Н. ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.Н. Р. **, по чл.15, ал.1 от
ЗЗДН и за издаване на заповед по чл.15, ал.2 от ЗЗДН.
В обстоятелствената част на молбата са изложени следните фактически
твърдения, обосноваващи търсената от молителката защита, а именно: Молителката
съобщава за извършено домашно насилие, представляващо психическо насилие, изразяващо
се в непрекъснати закани и заплахи от страна на ответника, причакване на молителката пред
жилището и пред работното й място, започнало след като двамата се разделили през
м.август 2024 г. и продължаващо към датата на подаване на молбата – 17.06.2025 г.
Отправено е искане за определяне на мярката за защита по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН. В подадената
молба до РС Варна се твърди, че ответникът и молителката са били във фактическо
съжителство 7 години и от 30.8.2024 г. са разделени. Когато разбрал, че молителката има нов
приятел, Н. започнал психически тормоз по телефона към Г. като й се обаждал
непрекъснато, отправял й заплахи за убийство и отвличане, на 10.6.2025 г. взел кучето й за
да я тормози, но по-късно го върнал. Заплашвал също така майка й и приятеля й, казал, че
„ще се успокои когато ги види в един гроб с майка й“. Заплашил я, че ще потроши
прозорците на апартамента в който живее с майка си, причаква я пред работното й място на
адрес ул.М. № **. Молителката излага, че се страхува за живота и здравето си. Страхува се и
за живота и здравето на своята майка, тъй като ответникът вече й е посягал.
Издадена по делото е Заповед за незабавна защита, с която са наложени
следните мерки по ЗЗДН:
Задължен е отв.М. Н. Н., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Д. Д. Г., ЕГН **********, на осн.чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
Забранено е на отв.М. Н. Н., ЕГН **********, да приближава молителката Д.
Д. Г., ЕГН **********, жилището с административен адрес град В., ул.П. Р. *, вх.*, ет.*,
ап.** и местоработата й на адрес в гр.Варна, ул.М. № **, на разстояние по-малко от 100 /сто/
метра, на осн.чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.
Забранено е на отв.М. Н. Н., ЕГН **********, да осъществява контакт с Д. Д.
1
Г., ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.
В с.з. молителката, чрез процесуален представител поддържа молбата си и
отправя искане за уважаването й, посредством налагане на мерки по чл.5, ал.1, т.1, 3, 4 от
ЗЗДН за максималния срок по закон. Ответникът, в депозиран отговор оспорва датата на
фактическата раздяла с молителката, като сочи че същата датира не от 30.08.2024г., а от
месец юни 2025г., както и отрича да е заплашвал и тормозил молителката по време на
съвместното им съжителство и след това по телефона. В съдебно заседание, по същество
дава обещание, че няма да притеснява молителката, както и заявява, че е спрял да я
притеснява.
Съдът, след преценка на становищата на страните и събрания по делото
доказателствен материал по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
В приложена към делото молба-декларация по смисъла на чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, молителката декралира извършените от ответника актове на домашно насилие
спрямо него, изразяващи се в осъществяване на психическо насилие чрез отправяне на
заплахи.
Разпитана по искане на молителката в качеството на свидетел е нейната
майка В. Е. Ш. – ЕГН **********, която споделя за изключително паразитната връзка между
ответника и дъщеря й, по време на съвместното им съжителство, като същата сочи, че
ответника е бил издържан финансово от дъщеря й, както и от нея и съпруга й, т.к. не
работел. Споделя, че дъщеря й е била тормозена, като след раздялата на страните, от
08.06.2025г. отв.Н. се обаждал на дъщеря й по телефона, съобщил че живее срещу тях и че
ще съсипе живота им. Свидетелства, че дъщеря й получава нервни кризи, т.к. винаги отв.Н.
отправя заплахи, че ще начупи прозорците им, както и за физическа саморазправа с тях.
Споделя, че е казвал, че ще се успокои само когато види молителката и майка й в един гроб.
Представена по делото е разписка с дата 12.03.2024г., приложена на л.50 от
делото, съгласно която на отв.Н. е предадена сума от 270лв. от бащата на молителката, с цел
да преустанови отношенията си с молителката Д., като по отношение на тази разписка в
съдебно заседание ответника потвърждава, че е получил посочената парична сума, за да
преустанови отношенията си с молителката.
Представени са и разпечатки от „Вайбър кореспонденция“ – л.51-52, видно от
която към молителката са отправяни заплахи от страна на ответника, както следва: на
15.06.2025г.: „Ще си плащате сега“, „Още 24 месеца, и то дебело“; на 18.06.2025г.: „Че
имате големи проблеми скоро с хора, за които си нямате идея“.
Представени са и три снимки на майката на молителката, видно от които по
лицето и ръцете й има следи от нанесени удари, зачервявания и синини, които съда намира
за ирелевантни по спора, предвид че търсената защита по ЗЗДН не се отнася до майката на
молителката, но възприема единствено като част от характеризиращите данни за ответника.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи :
Молбата изхожда от и срещу легитимирани лица по смисъла на чл. 3, т. 2 от
ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЗДН и удовлетворява изискванията за редовност и срочност на
същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от същия закон.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка,
представлява такъв на домашно насилие.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителката да докаже, че на посочените
дати ответникът е извършил спрямо нея твърдените актове на домашно насилие.
2
В подкрепа на твърденията си молителката се ползва от показанията на
свидетел, очевидец на твърдените актове – нейната майка, чиито показания съда цени при
условията на чл.172 от ГПК, като приема същите като обективни и достоверни, не само
защото св.В.Ш. се явява пряк очевидец на случилото се между страните, както и на
съвместния им живот, но и най-вече предвид обстоятелството, че изнесените данни за
отправените заплахи и закани се потвърждават паралелно и от останалите събрани и
представени по делото писмени доказателства – разпечатки от „Вайбър кореспонденция“/
л.51-52/, както и разписка с дата 12.03.2024г., приложена на л.50 от делото, свидетелстващи
за реалното поведение на ответника, свързано с нееднократно упражнявано психическо
насилие, посредством отправяне към молителката закани и заплахи за саморазправа, заради
които действия бащата на последната в опита си да ги предотврати занапред, е заплатил
парична сума на ответника срещу обещание от негова страна да преустанови контактите си
с молителката. Последното бе потвърдено в съдебно заседание от самия ответник.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът достига
до извода, че са налице достатъчно данни да се приеме, че ответникът е осъществил
твърдените от молителката актове на психическо домашно насилие на посочените в молбата
и уточнени дати –08.06.2025г., 10.06.2025г., както и през различно време от последните три
месеца, предхождащи подаването на молбата по ЗЗДН. От показанията на свидетелката Ш. и
от събраните писмени доказателства, се установява, че ответникът има системно девиантно
поведение, което е довело до проява на психическа и емоционална агресия спрямо
молителката. Това поведение е възбудило основателен страх у молителката за здравето и
живота й. Извършените от ответника действия, се доказват от св.Ш., както и от
електронната кореспонденция по „вайбър“, представена на съда, и косвено се признават в
съдебно заседание от ответника чрез даденото от него по същество обещание да не
притеснява молителката занапред, като отправените към молителката заплахи и закани, са
достатъчни, за да обосноват извод от нуждата на защита за молителката, дори и да се
приеме, че конкретно на дата 10.06.2025. не е бил осъществен акт на вербално психическо
насилие. По отношение на тази дата, следва да се има предвид, че с действията си по
вземане на кучето, макар и пасивно, появявайки се пред молителката й е въздействал
емоционално негативно, предвид дадените показания, че последната само при появата му
получава нервни кризи.
Както се посочи по-горе, всеки акт на психическо и емоционално насилие
спрямо посочените в ЗЗДН лица, е такъв на домашно насилие. В случая безспорно се
установява, че ответникът е осъществил психическо и емоционално насилие спрямо
молителката. В този смисъл и молбата за защита от домашно насилие, се явява основателна
и следва да се издаде заповед за защита в нейна полза.
Предвид влошените отношенията между страните, съдът намира, че следва да
се наложат всички поискани от молителката мерки, за максимално предвидения в закона
срок, предвид интензитета на действията, при приспадане на срока от датата на издаване на
заповед за незабавна защита /26.06.2025г./.
Налагането на тези мерки, съдът намира, че отчита в пълнота интензитета на
посегателството над личността на молителката, и се явяват подходящи с оглед целта на
защитните мерки от домашно насилие и с оглед нуждата от превенция срещу нови актове
на домашно насилие.
На осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН, следва да бъде осъден ответната страна да заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса за
водене на делото в размер на 25.00лв.
В полза на адвокат П., на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в минималния размер посочен в чл.22 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
3
Въз основа на горното съставът на ВРС,
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА ответника М. Н. Н. ЕГН **********, с адрес гр. В.,
ул.Н. Р. **, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършването на домашно насилие спрямо
молителката Д. Д. Г. ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“П. Р.“№*, вх.*, ет.*, ап.**, на
основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на ответника М. Н. Н. ЕГН **********, с адрес гр. В.,
ул.Н. Р. **, ДА ПРИБЛИЖАВА молителката Д. Д. Г. ЕГН **********, жилището с
административен адрес в град В., ул.П. Р. *, вх.*, ет.*, ап.**, и местоработата й на адрес
гр.В., ул.“М.“№ **, на разстояние по-малко от 100 /сто/ метра, за срок от 18 месеца,считано
от 26.06.2025г., на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на ответника М. Н. Н. ЕГН **********, с адрес гр. В.,
ул.Н. Р. **, ДА ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с молителката Д. Д. Г. ЕГН **********
под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 18
месеца,считано от 26.06.2025г., на основание чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, М. Н. Н. ЕГН **********,
с адрес гр. В., ул.Н. Р. **, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Варненски районен съд, държавна такса в размер на 25,00лв./двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. Н. Н. ЕГН **********,
с адрес гр. В., ул.Н. Р. **, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Т. Н. П., от АК-Варна, личен №
**********, служебен адрес: гр. В., ул.“М.“№**, офис *, сумата от 600.00лв./шестстотин
лева/, представляваща възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителката Д. Д. Г. ЕГН **********, Заповед за
защита, на основание чл.15 ал.8 от ЗЗДН.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.20 от
ЗЗДН.
Преписи от решението и заповедта да се изпратят на Началника на
съответното РУП при ОДП на МВР, по посочен адрес на молителя и на постоянен и настоящ
адрес на ответницата, посочени в справка НБДН, съгласно чл.16 ал.3 от ЗЗДН.
В заповедта следва да бъде вписано предупреждението за последиците от
неизпълнението на същата, по чл.21, ал.4 и 5 от ЗЗДН, съгласно които при неизпълнение на
заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уедомява незабавно органите на прокуратурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, на основание чл.17 от ЗЗДН, пред
Варненски окръжен съд, в 7-дневен срок, от уведомяване на ответника.
4
Обжалването не спира изпълнението на издадената заповед, на основание
чл.17 ал.3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със
съобщението за постановяването му.
Връчването на ответната страна, да се извърши, на адреса, на който тази
страна е призована за с.з.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5