Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.02.2022 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия
ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно
гражданско дело №6029 по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.258 –
чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6029/2019 г по описа на СГС е образувано по :
- по въззивна жалба на А.Г.А. ЕГН ********** *** срещу решение №324398 от 27.01.2018 г постановено по гр.д.№32105/2015 г на СРС
, 57 състав ; поправено с решение №537824 от 18.11.2018 г по
същото дело в частта , с която е признато за
установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу А. , че същият дължи сумата от 2011,37 лева – цена на незаплатена
топлинна енергия за апартамент №3 в гр.София ж.к.****** за периода
01.05.2012 г – 30.04.2013 г ; ведно със законната лихва
върху посочената главница от 25.08.2014 г до окончателното
изплащане на сумата ; и сумата от 263,78 лева лихви за забава върху
посочената главница за периода 01.08.2012 г – 12.08.2014 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 17.09.2014 г по ч.гр.д.№46372/14 г на СРС , 57 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за
разноските ;
- и по жалба на А.Г.А. ЕГН ********** *** срещу решение №537824 от 18.11.2018 г по гр.д.№32105/2015 г на СРС , 57 състав , с което е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка по отношение на собственото име на въззивника / да се чете „А.“ вместо „А.“/
, както и е оставено без уважение инкорпорираното в първоначалната въззивна
жалба искане за изменение на решение №324398 от
27.01.2018 г постановено по гр.д.№32105/2015 г на СРС , 57 състав в частта за разноските .
В първоначалната въззивна
жалба въззивникът излага в многобройни доводи за нищожност , недопустимост
и неправилност на решението на СРС в обжалваната част . Счита , че :
-
Заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК и решението на СРС за нищожни поради липса на
компетентност съгласно практиката на Европейския съд приета в решение №7732 по адм.дело №4468/09 г на ВАС , 5 чл.състав .
-
Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е нередовно и не е посочено основание
/договор за доставка на топлинна енергия/ ; Основанието противоречи на петитума на исковете ;
-
Заповедта за
изпълнение противоречи на закона и на добрите нрави /чл.411 ал.2 т.2 ГПК/ ;
-
Заповедта за
изпълнение е нищожна , защото противоречи на европейското право и чл.122 ал.1
от Конституцията на РБ . В заповедта липсва индивидуализация на всяко вземане
от визирания период ;
-
ОУ не са нормативен
акт , а проф.К.предупреждава за опасност за лицата , до които се отправят . Производството
е уредено като едностранно и в него длъжникът не може да участва . Не е спазено
правото на ЕС за договорите от разстояние , за минималните реквизити на
договора и за неравноправните клаузи ;
-
Чл.153 ГПК
противоречи на чл.8 ЗЗД , ЗЗП , чл.298 ТЗ , чл.17 ал.3 от Конституцията на РБ и
европейското право ;
-
Според чл.47 и
сл. и чл.147а и сл. от ЗЗП договорът за продажба на топлинна енергия трябва да
се сключи в писмена форма .
-
Не е доказано
плащане на юрисконсултското възнаграждение и ищецът
дискриминира ответника с него и се обогатява . Не се дължат като разноски
платени от ищеца депозити за СТЕ и ССЕ , защото заключенията са
незаконосъобразни и вещите лица обслужват интересите на ищеца ;
-
Вещото лице не е
работило по материали приложени по делото и не е отговорило на въпроси на
въззивника ;
-
Експертизите са
изготвени по частни документи представени от ищеца и без доказателствена сила ;
-
На въззивника са
отказани гласни доказателства , с които да се докаже , че апартаментът е
необитаем ;
-
Начислената
топлинна енергия противоречи на физичните закони и не е представен от ищеца средномесечен температурен график ;
-
Няма данни за
действителната мощност след демонтиране на отоплителни тела в общите части ,
както и няма данни , че цялата отоплителна инсталация е работила . Съдът не си
е изяснил основните елементи от продажбата на топлинна енергия ;
-
Налице са
неравноправни клаузи и непоръчани доставки, защото ответникът не е поискал
доставки на топлинна енергия ;
-
Нарушени са
законите на физиката , а СТЕ няма нито едно вярно изчисление ;
-
Ищецът предлага
три услуги – отопление на имот , на общи части и подгряване на вода и е длъжен
да ги предлага разделно , което той не прави ;
-
Фактурите на
ищеца са с невярно съдържание и чрез тях се върши документно престъпление ;
-
Неправилно са
начислени лихви върху прогнозни сметки ;
-
Не са издадени
данъчни фактури от ищеца ;
-
Не е дадено
съгласие за авансово плащане по съобщения към фактури по чл.53 ЗЗП .
В жалбата срещу решение №537824 от 18.11.2018 г
въззивникът излага доводи за нищожност , недопустимост и неправилност :
-
Решението няма
необходимите реквизити по чл.236 ал.1 ГПК – не са посочени участващите страни и
не е подписано от съдия
-
Липсват относими мотиви и не е налице очевидна фактическа грешка ;
-
Районният съд не
е поискал поправяне на грешки в петитума на исковата
молба и диспозитива на решението не отговора на петитума
на исковата молба .
Въззиваемата страна не е подала писмени отговори на въззивните жалби . В
писмени становища иска потвърждаване на решението на СРС в обжалваната част и претендира
разноски .
Третото лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише
по въззивната жалба .
Въззивните жалби са допустими. Основното
решението на СРС е връчено на въззивника на 08.03.2018 г, поради което
въззивната жалба от 22.03.2018 г /по пощата/ е подадена
в срок .
Решение №537824 от 18.11.2018 г е връчено на въззивника на 09.01.2019 г ,
поради което жалбата от 23.01.2019 г /по пощата/.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от
основното решение на
СРС и на решение №537824 от 18.11.2018 г.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна
проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират
.
Решенията на СРС и заповедта за изпълнение са надлежно
издадени от компетентен съд и не са нищожни или недопустими . Нищожен е съдебен акт , постановен
от лице, което няма съдийска
правоспособност или е постановено от
незаконен състав напр. еднолично, вместо от съдебен състав . Нищожен е съдебен акт постановен по
предмет
, по който съдът
не разполага с правораздавателна власт напр. когато делото,
решено по реда на ГПК не е гражданско , както и акт по спор,
който е извън пределите на личната
и териториална компетентност
на българския съд, тъй като
е в изключителната компетентност
на чуждестранен съд. Нищожен е устно постановен съдебен акт , ако е предвидено в закона да се
постанови в писмена форма или съдебен акт , изготвен в писмена форма , но
останал неподписан, когато липсата на подписи се
дължи на отказ на съдиите,
образуващи мнозинство от членовете на
съдебния състав да го подпишат / решение №391 от 16.06.2009 г по гр.д.
№ 2525/2008 г, ГК, ІІ ГО на ВКС на РБ /. Нищожен е и съдебен акт ,
който е напълно неразбираем и от който не може да се изведе правораздавателно
волеизявление.
В случая не е налице нито
един от посочените случаи и решенията на СРС и заповедта за изпълнение не са
нищожни . Издаването на заповед за изпълнение и на решения по чл.422 ГПК са от
компетентността на граждански районен съд . Делото е разпределено на
съдията-докладчик от СРС , като дори да има нарушения при разпределянето му ,
това не може да доведе до нищожност или недопустимост на постановеното решение .
Районният съдия разполага с правораздавателна власт като съдия по процесния
спор и не са нарушени положителни или отрицателни процесуални предпоставки . По
делото не е доказано районният съдия да е проявил предубеденост и пристрастност
по отношение на въззивника. Съдебните му актове имат необходимото съдържание и
са мотивирани . По отношение на решение №537824 от 18.11.2018 г – в едната си
част то представлява решение за поправка на очевидни фактически грешки по чл.247 ГПК , а в другата – определение по чл.248 ГПК. Съгласно установената практика
на съдилищата и ВКС решението по чл.247 ГПК не се издава с реквизити по чл.236 ГПК , тъй като същото не е самостоятелно и реквизитите му се съдържат в
основното решение , а двете решения съставляват едно цяло /в случая чрез решението
по чл.247 ГПК се променя само една дума от основното решение/. В решение №537824
от 18.11.2018 г са налице мотиви , като в частта по чл.248 ГПК съдът е
препратил към основното си решение , което е допустимо .
Не представлява порок на
съдебните решения вписването на правилното име на въззивника
„А.“ , а не „А.“ . Въззивникът е индивидуализиран по делото освен с първото си
име и с презиме и фамилия , както и е посочен верен ЕГН . Правописната грешката
в името на въззивника-ответник не представлява нередовност на исковата молба и
дава основание за поправка на същата , още повече , че името на въззивника е
посочено вярно в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в заповедта
за изпълнение .
Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и исковата молба не са нередовни – налице са надлежни
основание и петитум на исковете и между тях няма
противоречия . Включването на неотносими законови разпоредби не съставлява основание на
иска и не е нередовност на исковата молба , а дадената от заявителя-ищец правна
квалификация не ангажира съда , нито нарушава правото на защита на ответника .
Последният е бил наясно , че от него се претендират задължения за топлинна
енергия за определен период и имот , както и лихви за забава като акцесорни
вземания . Предметът на исковете по
чл.422 ГПК съответства на предмета на заповедта за изпълнение . Ответникът е имал
възможност и е възразил срещу заповедта за изпълнение , поради което и е /била/
висящо настоящото исково производство .
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
исковата молба са подадени от надлежно упълномощени юрисконсулти на „Т.С.“ ЕАД
. С последващи молби и съобщения и другите процесуални представители са
поддържали /евентуално потвърдили/ заявлението и исковата молба , като са
представили и заверени от тях преписи от пълномощните .
Българската уредба на заповедното производство
съответства на международните стандарти и на правото на ЕС и дава необходимите
възможности на ответника да осъществи правото си на защита . Заповедното
производство е част от законодателството на повечето европейски страни и винаги
е уредено като едностранно в частта за подаване на заявлението и издаване на
заповед за изпълнение . Целта на заповедното производство е да се избегне
водене на искови производства за безспорни вземания , а при подаване на
възражение от ответника се преминава към общия исков ред и производството вече
е двустранно .
Процесната заповед за изпълнение не противоречи на
закона и добрите нрави /чл.411 ал.2 т.2 ГПК/ . Ищецът има право да претендира
суми за неплатена топлинна енергия и лихви върху тях .
Съгласно трайната практика на съдилищата и ВКС при
периодични вземания е допустимо да се претендират сумите за определен период
без да е необходимо да се претендира и индивидуализира поотделно всяко вземане
.
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените
във въззивната жалба изрични доводи
, като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . По доводи за неправилност , които не са посочени във
въззивната жалба настоящият съд не дължи обсъждане и излагане на мотиви , освен
ако не касаят нововъзникнали обстоятелства .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
На практика въззивникът оспорва
цялостната уредба на заповедното производство и на доставките на топлинна
енергия . Въззивникът би искал тази уредба да е различна – да има възможност еднолично
да се откаже от доставките или от част от тях , като цялата тежест на загубите
от де факто отопляваното му жилище /дори и „необитаемо по негови
твърдения/ се възложат на останалите собственици и ползватели в сградата или на
ищеца .
Съдът не
може да откаже прилагане на ДЕЙСТВАЩОТО ПРАВО , като същото не противоречи нито на Конституцията , нито на
европейското право . Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия
съгласно императивната
норма на чл.153 ЗЕ , като в отговора на
исковата молба ответникът не е оспорил , че е собственик на имота . С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на
Република България за установяване на противоконституционност на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на Решението
е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата
на потребителите за ползване на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по
смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона
за управление на етажната собственост
и всички собственици и носители на вещни
права следва да се считат
за потребители и да поемат ползите
и тежестите, свързани с употребата на общата
вещ". Правото на част от
собствениците да не ползват топлинна
енергия за отопляване на индивидуалните
си имоти не налага на
извода, че не следва да
заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части
в сградата и следва да поемат припадащата
им се част
от разходите за топлинна енергия,
свързани с тях и в този смисъл е решението
на КС. Гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия
към имотите си, но те
остават потребители на топлинна енергия
за общите части на сградата
- етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща
част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от
топлинната енергия, отдадена от хоризонталните
и вертикални топлопроводи на сградната инсталация,
поради което не е налице пълна
липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното
се налага изводът , че отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост
е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно дела си част от
разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите
части на сграда - етажна собственост не може да се
даде предвид характера на подобни
сгради.
Законосъобразно СРС е
отказал допускане на свидетелски показания дали процесният имот се ползва или
не . Това обстоятелство е ирелевантно за спора .
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с ответника . Чл.149 ал.1 т.6 ЗЕ
е неотносим и касае взаимоотношения с друг вид страна – доставчик
на топлинна енергия . Липсват
законоустановени специални изисквания за реквизити на процесния договор за
доставка на топлинна енергия . Задължението на ищеца е да доставя топлинна
енергия съгласно нормативните изисквания , а задължението на ответника е да
заплаща тази топлинна енергия по установените цени и в сроковете посочени в ОУ
.
Общите
условия на ищеца се одобряват и
публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален закон , който
изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД , чл.298 ТЗ и на ЗЗП по отношение на
необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ . Не е налице доставка на услуга „от разстояние“ –
доставката на топлинна енергия се извършва на място в имота и то ежедневно и от
години . Процесният имот е придобит още 2006 г и няма данни ответникът да е
инициирал спиране на доставката на топлинна енергия в етажната собственост .
Ищецът не твърди , че ОУ са нормативен акт , нито че одобряването им от КЕВР замества
съгласието на потребителя .
Не може да
се абсолютизира частната собственост на определено лице
–
чл.19 и чл.17 ал.3 от Конституцията.
Частната собственост е неприкосновена , но когато има неделима
съсобственост върху общи части в етажна
собственост неминуемо е необходима уредба как тази обща
съсобственост да се ползва и управлява
; включително и така че да не
се стига до неоснователно обогатяване на определени лица.
Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело
№ 2/2017 г на ОСГК на ВКС предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са потребители на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество те са
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая доставената топлинна енергия е доказана със
заключенията на ССЕ и СТЕ . Експертизите са работили по писмени доказателства
съставени от ответника , защото такава е действащата законова уредба . Не става
ясно по какви други писмени доказателства би следвало според въззивника да
работят вещите лица .
Не е налице противоречие с чл.32 от Конституцията на
РБ и чл.8 от ЕКЗПЧОС относно „неприкосновеност на личния и семейния живот“
. Въззивникът винаги може да се разпореди с имота си или да инициира прекъсване
на топлоснабдяването в сградата , но тъй като живее в етажна собственост това
става с колективно решение и на останалите етажни собственици . Отделно ,
въззивникът сам е избрал да придобие собственост върху имот в топлофицирана
сграда .
Според СТЕ измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция
за сметка на ищеца . Дяловото
разпределение и изравнителните
сметки са изготвени съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ и ССЕ установяват извършване на дялово
разпределение , като няма данни етажната собственост да се е противопоставила
на извършването на същото .
Голяма част от оспорванията на ответника /на СТЕ и в писмени становища/ имат технически характер вкл. такива “по
законите на физиката” и чрез изписване на формули
. Съдът няма специални знания и по тези оспорвания
би могъл да се произнесе
/и евентуално да ги уважи/ единствено
ако за доказване
на същите са поставени и изслушани допълнителни задачи за вещо
лице по съответната
специалност . Въззивникът
не е поставил допълнителни задачи
на СТЕ , с
които да докаже тезите си , поради което доводите с технически характер – част от тях
поставени хипотетично и/или теоретичен порядък - остават недоказани.
Начисляване на лихви върху прогнозни сметки е
логично следствие от дължимостта на самите прогнозни
сметки по чл.33 от ОУ /2008 г / . Чл.53 ЗЗП е неотносим
предвид специалната уредба на доставката на топлинна енергия в ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването .
По доводът за непоисканата доставка е налице
задължителна практика на ВКС . Според Тълкувателно решение №2
от 25.05.2017
г по тълк.дело №2/2016 г на ОСГК на ВКС за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат
на разпоредбата на чл.62 ЗЗП във връзка
с § 1 от ДР на ЗЗП .
Съгласно чл. 13 от Директивата на ЕС (2006/32/ЕО) в сметките следва да се включва
само реално потребена енергия /става въпрос за
окончателните сметки / . Според чл.155 ал.1 т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите
условия, сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца
по прогнозни месечни вноски , за които са издавани „фактури“ , като след края
на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството,
извършващо дялово разпределение . Съдът счита
, че в случая нарушение не е налице, защото начина на начисляване и
плащане съответства на тази разпоредба. Ежемесечните прогнозни сметки не се
определят произволно , а според показания на общите уреди за измерване . С
изравнителната сметка взаимоотношенията между страните се уреждат точно и
справедливо ; и потребителите заплащат реално изразходваната от тях енергия за
целия отчетен период.
Не е необходимо ищецът да издава
данъчни фактури на ответника, тъй като същият е битов
потребител и данъчно незадължено по ЗДДС физическо лице по чл.113 ал.3 т.1 ЗДДС
; както и съгласно
чл.113 ал.6 ЗДДС фактури не
са изискани от потребителя . Предмет на делото са
доставки на топлинна енергия , а не неистинност на частни документи – фактури ,
известия , извлечения от сметки .
Не е необходимо ищецът
да представя цялата си счетоводна
и техническа документация по делото , а съдът може да
извърши проверката си и чрез вещото
лице по ССЕ , както и е направено .
ЗЕ и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г за топлоснабдяването
не предвиждат
задължение ищецът да предлага и то индивидуално на ответника три отделни услуги – отопление на имот , на общи части и
подгряване на вода . Както се посочи от „отопление на общи части“ ответникът
няма как да се откаже докато етажната собственост е топлоснабдена
. Според СТЕ ответникът не се е отказал от топлинна енергия и за отопление на
имота и от топла вода .
Възраженията на ответника , че не му е
доставена топлинна енергия остават недоказани. . Според нормативната уредба
сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост - чл.140 ал.З от ЗЕ и представляват съвкупността от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната
станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и
вертикални разпределителни линии /§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването,
съответно §1, т.З от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването/. Етажните
собственици са длъжни сами да поддържат тези инсталации в подходящо за
експлоатация състояния. Монтираните отоплителните тела са собственост на
собствениците на имотите, които се топлоснабдяват и
именно те имат задължението да ги поддържат в годно за експлоатация състояние.
Следователно ищцовото дружество няма задължение да
извършва ремонт или подмяна на отоплителни тела в топлоснабдяваните
имоти или ремонт на сградни инсталации. Поддържането им в изправно състояние е
задължение на съответния собственик. Предвид горното тези възражения са
неоснователни . Несъстоятелни са и твърденията , че ищецът трябва да заплаща за
„сервитут“ в сградата на ответника – ищецът и останалите собственици и
ползватели в ЕС сами са поискали присъединяване към топлопреносната
мрежа .
Неотносим е въпросът дали абонатната
станция е въведена в експлоатация , по какъв ред и чия собственост е . СТЕ
доказва законосъобразно дялово разпределение .
Отмяната на части от Наредба
№16-334 за топлоснабдяването и от методиката за дялово разпределение съгласно
чл.195 ал.1 АПК има действие от деня на влизане на съдебното решение т.е. няма
обратна сила . В случая отмяната през 2019 г – 2020 г е неотносима
за периода 01.05.2012 г – 30.04.2013 г .
При специалната уредба на
чл.78 ал.8 ГПК не е необходимо ищецът да доказва плащане на юрисконсултското възнаграждение . Същото се определя в
размер след измененията в ДВ бр.8/17 г и целта му е равнопоставеност между лицата
защитавани от адвокати и тези защитавани от юрисконсулти , като адвокатските
възнаграждения принципно са в много по-голям размер . Съответната част от
разноските на ищеца за държавни такси и за депозити за експертизи се дължат от
ответника съгласно чл.78 ал.1 ЗЗД .
Налага се изводът , че
решенията на СРС са правилни и трябва да бъдат потвърдени в обжалваната част . Съгласно трайната практика на ВКС подаването на молба
за поправка на съдебния протокол не е пречка за постановяване на решение по
съществото на спора / решение №346 от 30.11.2011
г
по гр.д.№1556/10 г на ВКС ,
II ГО /.
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са
деловодни разноски в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №324398 от 27.01.2018 г постановено по гр.д.№32105/2015 г на СРС , 57 състав и решение №537824 от 18.11.2018 г по същото дело в
частта , с които е признато за
установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу А.Г.А.
ЕГН ********** *** , че същият дължи сумата от 2011,37 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №3 в гр.София ж.к.****** за периода
01.05.2012 г – 30.04.2013 г ; ведно със законната лихва
върху посочената главница от 25.08.2014 г до окончателното
изплащане на сумата ; и сумата от
263,78 лева лихви за забава върху
посочената главница за периода 01.08.2012 г – 12.08.2014 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 17.09.2014 г по ч.гр.д.№46372/14 г на СРС , 57 състав ;
както и в частта за разноските , в която А.Г.А. ЕГН ********** *** е
осъден да заплати на “Т.С.” ЕАД ***
общо 985,07 лева разноски пред СРС и
в заповедното производство .
ОСЪЖДА А.Г.А. ЕГН ********** *** да заплати на “Т.С.” ЕАД *** по 100 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Т.с.”
ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК
********* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.