РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Златоград, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на девети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20235420100045 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпила е искова молба от В. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Н.,
обл. С., ул. „С. г.“ № 18 и В. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., обл. С. ул.
„С. г.“ № . и двама чрез адв. З.С. Д., с адрес за призоваване и съобщения: гр.
Н. ул. „Д.Ч.. № . срещу О. Н., представлявана от Б.Р. К. - Кмет, адрес: гр. Н.,
ул. „А. С.“ №...
В исковата молба ищците, чрез пълномощника си адв. Д. твърдят, че
са собственици по силата на давностно владение на поземлен имот в гр.
Неделино с идентификатор 51319.503.526 и по предходния план представлява
парцел Х, кв. 123.
Твърдят, че площта на имота е около 1426 кв.м., а границите на имота
са: съседни имоти с идентификатори 51319.503.529; 51319.503.539;
51319.503.525; 51319.503.524; 51319.503.515; 51319.503.514; 51319.503.513;
51319.503.512; 51319.503.509.
Ищците, чрез адв. Д. сочат, че ползват и владеят този имот повече от
20 години считано от 2002 г. до настоящия момент необезпокоявани от
никого.
Твърдят, че процесният имот не е бил внасян в ТКЗС, ДЗС, АПК или
други подобни, и че преди няколко месеца се опитвали да се снабдят с
документи, които им трябвали пред нотариус за издаване на нотариален акт за
1
собственост върху имота. Отказано им е издаването на документи, защото
служители на О. Н. заявили, че общината е собственик на имота независимо,
че няма Акт за общинска собственост. Кметът на общината и зам. кмета
предложили на В. Д. да закупи процесния имот за сума около 7000 лева.
Според ищците, ответникът никога не е упражнявал фактическата
власт, а същата се е упражнявала от ищците, ползвайки имота като го
засаждали със селскостопански култури. В същия поземлен имот има
построена триетажна масивна жилищна сграда и шест броя складови
помещения.
Молят, съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на О. Н., обл. С., ул. „А. С.“, Булстат. представлявана от Б.
Р.К. Кмет, че по силата на давностно владение, осъществявано от 2002 година
до настоящия момент - повече от 20 години от В. Р. Д., ЕГН ********** и В.
Р. Д., ЕГН ********** – и двамата с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „С.г.“№ .,
същите те са собственици по силата на давностно владение на поземлен имот
в гр. Н., обл.С. с идентификатор 51319.503.526, одобрен със Заповед РД-18-
75/19.11.2021 г. на ИД на АГКК, с площ около 1 426 кв.м., при граници:
съседи с идентификатори 51319.503.529; 51319.503.539; 51319.503.525;
51319.503.524; 51319.503.515; 51319.503.514; 51319.503.513; 51319.503.512;
51319.503.509.
В съдебно заседание, чрез адв. Д., ищците поддържат иска и молят да
бъде уважен. Не претендират за разноски по делото.
Ответникът О. Н., редовно призована, не изпраща представител.
Постъпил е писмен отговор, в който се твърди, че се признава иска. Прави се
възражение, че общината не е дала повод за завеждане на делото, тъй като не
е упражнявала фактическа власт върху горепосочения имот, поради което да
не им бъдат присъждани разноски по делото.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното.
Видно от представеното Удостоверение за наследници, изх. № 94-00-
270/13.02.2023 г., ищците В. Р. Д. и В. Р. Д. са законни наследници на Р. М.
Д., починал на .г. Освен тях, законен представител е и Р. К.Д.а – съпруга на
починалия.
По делото е представена 1 бр. скица от СГКК гр. Смолян за
процесния имот с идентификатор 51319.503.526, с номер по предходния план
123, парцел Х, с площ 1426 кв.м., находящ се в ул. „Средна гора“ № 18, с
трайно предназначение на територията „Урбанизирана“ и начин на трайно
ползване „Ниско застрояване (до 10 м).
Като собственик на имота по данни от КРНИ са записани Р. М. Д. и Р.
К. Д.а.
Като свидетели по делото са разпитани Н. А. К. и С. К. П.
Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в
противоречие помежду си, а и с експертизата на вещото лице. От същите
2
съдът приема за установено, имотът се намира в кв. „З. б.“ на гр. Н. и е около
1300 кв.м. Около мястото на ищците няма други къщи. Между тяхното място
и мястото на св. К. с къщата му ги дели дере, като за границата нямат спор.
Има къща, а под нея има гараж. Мястото около къщата го ползват за
земеделска земя и я сеят със зеленчуци. Мястото го имат по наследство от
баща си, който е починал, а майка им е още жива и живее с тях. Нямат други
братя и сестри. Ищците са построили къщата преди поведе от 20 години -
някъде през 80-те г. Къщата се намира в края на квартала и други къщи около
нея няма. Никой от техни роднини или съседи не им оспорва владението на
мястото. Съседи на имота са: на изток – дере; на запад – дере,; на север - имот
на И. Б. и на юг - улица. Улицата, която минава под къщата им е „П. С.“, а над
къщата е ул. „С. г.“.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза от
вещото лице Д. С..
Съдът приема заключението, като обективно, компетентно и пълно
изготвено. От същото приема за установено, че процесният имот, с
идентификатор 51319.503.526 по КККР на гр. Н., одобрени със Заповед №РД-
18-75/19.11.2021 г. на ИД на АГКК гр. С. е с площ 1426 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана и с начин на трайно ползване -
ниско застрояване. Собственици по данни на КРНИ са Р. М.Д. и Р. К. Д.а.
При извършената проверка в О. Н.вещото лице не е отрило данни
имотът да е отчуждаван. При извършената проверка от същото в ОС З. гр. Н.,
също не се откриват данни имотът да е бил внасян в ТКЗС, ДЗС и АПК, или
други подобни.
При извършения оглед на място вещото лице е установило, че в
процесния имот има застроени: 1.Триетажна, масивна, еднофамилна жилищна
сграда, със застроена площ 103 кв.м., с идентификатор 51319.503.526.1; 2.
Едноетажна, сграда, допълващо застрояване, със застроена площ 64 кв.м., с
идентификатор 51319.503.526.2, представляваща складово помещение, гараж,
като върху плочата има барбекю; 3. Едноетажна, сграда, допълващо
застрояване, със застроена площ 22 кв.м., с идентификатор 51319.503.526.3,
представляваща складово помещение; 4. Едноетажна сграда, гараж, със
застроена площ 37 кв.м., с идентификатор 51319.503.526.4; 5.
Едноетажна, сграда, гараж, със застроена площ 31 кв.м., с идентификатор
51319.503.526.5; 6. Едноетажна, сграда, допълващо застрояване, със застроена
площ 60 кв.м., с идентификатор 51319.503.526.6, представляваща складово
помещение; 7. Едноетажна, сграда, гараж, със застроена площ 27 кв.м., с
идентификатор 51319.503.526.7 и 8. Едноетажна сграда, гараж, със застроена
площ 27 кв.м., с идентификатор 51319.503.526.8.
Сгради №№3,4,5,6,7 и 8 са масивни, със стоманобетонови и тухлени
стени, покрити с обща покривна конструкция, дървена, едноскатна, покрита с
керемиди, като подпокривното пространство се използва за склад.
Процесният имот е стръмен. Изградена е солидна вертикална
планировка, състояща се от стоманобетонови стени - 3-4, стълбища,
площадки и градини. Отделно, по северната граница на имота има
3
стоманобетонова подпорна стена.
Дворът, терасиран с подпорни стени, се използва за засаждане на
селскостопански култури и плодни дървета.
В северозападната част има изградена стоманобетонова конструкция,
като първият етаж в момента е навес, в който се паркира кола, а на втория има
затворено барбекю. Има масивно стълбище, което обслужва второто ниво на
сграда № 2 и плоча на навеса, където е изградено закритото барбекю.
Имотът е с материализирани на терена граници: от изток стълби и
ограда; от запад - дере; от север подпорна стена; на юг - улица, като има и
ниска подпорна стена и ограда в една част.
В северозападната част на имота, една част, с площ 51 кв.м. от
улицата, с идетификатор 51319.503.512 не е реализирана, а представлява част
от имота - там е изградена стоманобетоновата конструкция, която не е
отразена на кадастралната карта и има бетонова настилка на терена. След това
улицата е асфалтирана.
Нереализираната част от улицата обслужва само процесния имот.
Представя и Комбинирана скица (л. 37 от делото) на процесния имот
по кадастралната карта на гр. Н., с идентификатор 51319.503.526 и ПУП на
гр. Н., като процесният имот с площ 1477 кв.м., е оцветен със зелена линия.
В съдебно заседание вещото лице потвърждава заключението си.
Сочи, че Сградата по т. 2, за която е записала, че е допълващо застрояване е
пристройка.
Сградите от 3 до 8, са на долната улица „П.С. и представляват четири
гаража и два склада до тях, и са покрити с една обща покривна конструкция.
Подпокривното пространство над гаражите се ползва за склад. Сградите от 1
до 8 са заснети в КК. Защрихованото с черен щрих в северната част на имота
представлява навес с бетонна плоча, като отдолу се ползва за гараж, а отгоре
е оформено барбекю. В източна посока към къщите е гаража и барбекюто,
останалата част от защрихованото влиза в улична регулация, която не е
реализирана. Претендираният и посочен в ИМ имот е с площ 1426 кв.м.
Разликата до измерените от вещото лице 1477 кв.м. попада в нереализирана
улична регулация, която е с друг идентификатор.
Има съставен акт за държавна собственост на имота, по-точно са
няколко актове, за парцел Х, кв. 123. Този парцел Х, по стария план
представлява по-голямата част от сегашния имот. За него има съставен АДС
№ 510/20.08.1987 г. Със заповед на областния управител имотът е прехвърлен
на общината. Няма номера на заповедта, но тя е една обща за всички. В самия
имот са проектирани две улици, които не са реализирани. Има още един АДС
№ 509/1987 г., защото за имота са били отредени няколко парцела. И сега за
имота са отредени няколко части от УПИ-та.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
4
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно,
то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Съгласно чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била
опорочена.
В настоящия случай, съдът намира, че ищците са придобили
собствеността върху процесният имот, въз основа на повече от 20-годишна
придобивна давност, а именно, от 2002 г.
Владението им не е смущавано и прекъсвано от други лица - било от
други наследници на праводателя или други лица от населеното място.
Представители на Община Неделино също никога не са влизали в имота,
нито са изявявали желание да влизат в имота, за да извършват определени
дейности там. В отговора на исковата молба, юрк. Д.а прави изрично
признание в тази насока.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания, дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищците, като владелци държат вещта като своя, защото няма доказателства,
че я държат за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
Ищците обработват и ползват процесния имот с идентификатор, със
съзнанието, че е техен. Логично е те да има такова съзнание, че имотът е
техен, след като родителите им преди това са го ползвали, а след смъртта на
баща им го ползват те и майка им, която живее при тях. До този извод се
достига от свидетелските показания, според които нямат други братя и сестри
и никой друг няма претенции към имота, който явно при това положение е
наследствен.
Налице е трайна практика на съдилищата и по-конкретно на ВКС, в
производства по чл. 290 ГПК, според която практика след като един
земеделски имот не е одържавяван, т.е. не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други
организации, и ако е владян от собственика си, то не е нужно той да бъде
възстановяван по ЗСПЗЗ. Ако е отразен, като собственост на общината, то
липсва основание за това. Приема се, че няма проблем собствениците да
търсят своето право на собственост, като установяват това по съответния ред.
Чл.10 и следващите от ЗСПЗЗ се прилага само по отношение на одържавени
имоти.
По делото няма доказателства ищците да са губили правото на
собственост и по-конкретно имотът да е включван в кооперативи. В Решение
5
№ 197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по
отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да
бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в
законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но
реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са
отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по
съответният ред.
ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г.
второ ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска
частна собственост, ищецът следва да докаже само обстоятелствата, свързани
с чл. 79 ЗС.
Отразяването на правно основание в акта за държавна или общинска
собственост не доказва право на собственост. При липса на каквито и да са
доказателства по делото, че спорният имот е бил придобит от държавата или
общината, чрез настъпване на конкретни факти, твърдението на ответника, че
имотът е държавен или общински остава недоказано и ответника не се
легитимира, като собственик.
Собствеността по принцип се прехвърля, чрез правна сделка,
придобива се по давност или чрез реализиране на отчуждителна процедура и
то едва чрез заплащане на стойността на отчужденото.
В случая са относими и разсъжденията в Решение № 271/30.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 477/2012 г., II г.о., а също така и Решение №
428/29.10.2019 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. 296/2019 г., т.е. в настоящия
случай по отношение на процесните имоти не са налице пречките по чл. 86 от
ЗС, чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ и § 1, ал. 1 ЗИДЗС, в сила от 31.12.2017 г.
В друга своя практика ВКС приема, че забрана за придобиване по
давност за имоти, които не са били отчуждавани не съществува, след като не
са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на
собствениците им – Решение № 197/10.05.2011 г. на ВКС, по гр.д. № 430/2010
г., I г.о. Както се посочи по-горе, отчуждаване е нямало.
В Решение № 249/04.07.2012 г. на ВКС по гр.д. 621/2010 г., I г.о. се
приема, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на
населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от
едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради или пък
ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват
изключвани от него по силата на ПМС № 216/61 г. Въпреки това те могат да
запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в блок на ТКЗС, нито
пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат
отнети юридически и физически от лицата, които ги владеят като дворни
места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в
реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията,
посочени в ТР № 104/26.06.1964 г., на ОСГК на ВС. Ако не са били членове
на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили
собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване
6
по реда на ЗСПЗЗ и за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗСПЗЗ.
Тези земи не могат да бъдат включвани във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. В този
фонд могат да влязат само земите, които подлежат на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове.
ВКС уточнява, че ако лицата, които владеят такива земи, не
притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт
по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в
хода на един съдебен процес. За тези земи не съществува забраната по чл. 86
ЗС за придобиването им по давност. Назад във времето процесният имот най-
вероятно е бил такъв - извън регулационния план, ползван е за земеделска
земя, но е бил и застроен. По-късно е включен в урбанизираната територия.
Според ВКС, ако не се докаже, че имотът е подлежал на реституция по
ЗСПЗЗ, не може само от факта, че този имот се намира извън регулационния
план на населеното място, да се прави извод, че той е подлежал на
реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в
законовите срокове, попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ (какъвто не е
настоящия случай).
Настоящият случай е точно такъв, какъвто се описва в Решение №
249/04.07.2012 г. на ВКС по гр.д. 621/2010 г., I г.о. Най-вероятно имотът
първоначално е бил извън регулация и е имал земеделски характер, но по-
късно е урегулиран.
По горните съображения предявеният иск, ще следва да бъде уважен.
Освен това е налице и признание на иска с отговора на исковата молба.
Изготвената Комбинирана скица по делото от вещото лице Д. К. С. (на
лист 37 от делото), приподписана от съдия-докладчика следва да се счита
като неразделна част от решението по делото.
Тъй като ищците не претендират за разноски по делото, такива не им
се следват.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл.77 и
чл. 79, ал. 1 ЗС, по отношение на О. Н., БУЛСТАТ.3, представлявана от Кмет
Б.Р.К. със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., че В. Р. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Н. обл. С., ул. „С. г.“ № . и В. Р. Д., ЕГН **********,
с адрес гр. Н., обл. С., ул. „С. г.“ №., са собственици по силата на давностно
владение, считано от 2002 г. на поземлен имот в гр. Н., обл. С. с
идентификатор 51319.503.526, одобрен със Заповед РД-18-75/19.11.2021 г. на
ИД на АГКК, с площ около 1 426 кв.м., при граници: съседи с
идентификатори 51319.503.529; 51319.503.539; 51319.503.525; 51319.503.524;
51319.503.515; 51319.503.514; 51319.503.513; 51319.503.512; 51319.503.509.
Комбинираната скица на вещото лице Д. С. (на л. 37 от делото),
приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от
7
решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ____Д.Х.___________________
8