№ 10572
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. СТ. Д.
при участието на секретаря Г. ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от М. СТ. Д. Гражданско дело №
20221110143346 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца ............. искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо ответниците М. М. Г., Г. М. Г. и А. Г. Г.
съществуването на вземания в размер на сумата 2640,47 лева – цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. -
30.04.2021 г. за имот с адрес гр. ............, ведно със законна лихва за периода
от 09.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 02.03.2022 г. в размер на 325,40 лева, цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.02.2019 г. - 30.04.2021 г. в
размер на 74,76 лева, ведно със законна лихва за периода от 09.03.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до
02.03.2022 г. в размер на 13,45 лева, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.04.2022 г. по
ч.гр.д. № 12499/2022 г. по описа на СРС, 166 състав. ПРЕТЕНЦИЯТА е в
условията на разделност при следните квоти М. М. Г.: 1/6, Г. М. Г.: 1/6 и А.
Г. Г.: 4/6.
Ищецът ............. твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачите не са заплатил дължимата цена при
посочените квоти, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
1
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на
ежемесечните фактури на интернет страницата на ищеца. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.
Ответниците М. М. Г., Г. М. Г. и А. Г. Г. подават отговори на исковата
молба в срока по чл. 131 ГПК, с които се оспорва размерът на предявените
искове. Релевират възражение за недължимост на част от исковата претенция
поради изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли предявените
искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца ............. не оспорва
исковата молба. Заема становище за изготвяне на дяловото разпределение за
сградата, в която се намира процесния апартамент в съответствие с
действащите за съответния период нормативни разпоредби.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците,
по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер и посочените квоти, както и че през процесния период
в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и
че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания
размер.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
Ответниците не оспорват да са собственици, респ. ползватели на
процесния имот в посочените от ищеца квоти, а и към исковата молба са
представени доказателства в тази насока – Договор за замяна на недвижим
2
имот от 20.07.1989 г. По изложените съображения може да се направи
обоснован извод, че ответниците са потребители на топлинна енергия в
процесния имот за процесния период, респ. между тях и ищцовото дружество
е налице облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение е
уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени
от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния
период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото
дружество са публикувани и са влезли в сила. Общите условия обвързват
ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл.
150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да са упражнили правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на
което за ищеца ............. е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката в съответните
квоти за целия процесен период.
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната
собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с
............. за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото
събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което
същото е влязло в сила. По делото е безспорно установено, че за етажната
собственост в сградата, в която се намира топлоснабденият имот е
извършвано дялово разпределение на топлинната енергия. Дяловото
разпределение следва да бъде направено от лице, извършващо такава услуга и
вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Същото трябва да е избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията
на Наредба №16-344 от 06.04.2007г., а в случай че договорът е прекратен и
клиентите не са избрали друго лице, то разпределението следва да се
извърши от самото топлопреносно предприятие или доставчика на топлинна
енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това означава, че при всички случаи
отчитането на топлинната енергия и нейното разпределение следва да стане
по този ред, независимо от това дали има сключен договор между етажната
собственост и топлинен счетоводител или не. Методът за дялово
разпределение може да бъде различен в зависимост от решението на общото
събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има разминаване между
3
избрания начин на разпределение и този, който е приложен.
Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на
Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във
връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145
ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Доколкото ответниците не оспорват размера на начислените суми, от
представените извлечения и общи фактури се установява, че стойността на
реално доставената топлинна енергия за процесния период от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г. възлиза на сумата от 2640,74 лева, а стойността на услугата
дялово разпределение за периода 01.02.2019 г. – 30.04.2021 г. възлиза на
сумата 74,76 лева.
Начислените суми за годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение са дължими, тъй като съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и
чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Отделно от това, по делото
не се доказа ответниците да са възразили срещу извършеното дялово
разпределение в установените срокове.
По наведеното възражение за давност: Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 09.03.2022 г. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за
4
мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., от 13 март 2020 г.
до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други
срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват
или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
субекти. За времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностният срок е спрял
да тече. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 29.12.2018
г., са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за
периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. включително са погасени по давност,
тъй като за последния месец от посочения период задължението е станало
изискуемо на 15.12.2018 г. като тригодишната погасителната давност за него
е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Следва да се отбележи, че посоченото от ищеца основание на
претенцията в размер на 632,50 лева за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., а
именно – посочване на дължимата сума в обща фактура № ********** от
31.07.2019 г., не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи
от датата на издаване на общата фактура, респ. от изтичане на 45-дневен срок
от публикуването и. Това е така, тъй като тази обща фактура обективира
месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при
съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за
доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на
потребителя. От изложеното следва, че падежът на месечните задължения за
стойност на потребена топлинна енергия остава същият, посочен в нормата на
чл. 33, ал. 1 ОУ като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от
изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за
ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия
период задължения или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в
случай че фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен
период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите за
дялово разпределение.
Съдът изцяло кредитира изготвеното по делото заключение на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза досежно реално
дължимата сума за главница за топлинна енергия за непогасения по давност
период 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г. в размер на сумата 1608,17 лева, за
които искът се явява основателен и следва да бъде уважен. За горницата над
посочената сума до пълния предявен размер и за периода 01.05.2018 г. –
31.10.2018 г. исковата претенция е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Акцесорната претенция за мораторна лихва за забава за периода
15.09.2019 г. – 02.03.2022 г. върху непогасената по давност главница за ТЕ се
явява основателна до посочените от вещото лице размер 317,23 лева и следва
да бъде отхвърлена за горницата над посочената сума до пълния предявен
5
размер.
Претендираната сумата за главница за дялово разпределение в размер
на 74,76 лева е за периода 01.02.2019 г. – 30.04.2021 г., поради което не се
установява вземането да е погасено по давност. Искът се явява основателен за
пълния предявен размер и период.
Акцесорната претенция за мораторна лихва за забава за периода
31.03.2019 г. – 02.03.2022 г. върху главницата за ДР се явява основателна в
пълния предявен размер от 13,45 лева.
Посочените суми се дължат в претендираните от ищеца и признати от
ответниците квоти, както следва М. М. Г.: 1/6, Г. М. Г.: 1/6 и А. Г. Г.: 4/6.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. При този изход на спора и двете
страни имат право на разноски. Предвид изрично направеното искане в тази
насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса в размер на 61,08 лева и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 50 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане
на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и
правна сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете
претенцията е основателна до сумата от 73,24 лева. В полза на ищеца следва
да се присъдят и сторените в исковото производство разноски за държавна
такса в размер на 61,08 лева, 350,00 лева – депозит за ССчЕ и юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна
сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете, претенцията е
основателна до сумата от 336,96 лева.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците
има право на разноски. Настоящият състав изцяло споделя съдебната
практика, съгласно която на длъжника не се дължат разноски за процесуално
представителство в заповедното производство. В настоящия случай защитата
си срещу претенцията на заявителя длъжниците упражняват в исковото
производство, поради което и плащането на възнаграждение на адвокат за
процесуално представителство се явява лишено от основание /в този смисъл
Решение № 522 от 17.03.2022 г. по в. гр. д. № 9776/2021 г. на Софийски
градски съд/. В тежест на ищеца следва да се присъдят претендираните от
ответниците разноски, съгласно списъка по чл. 80 ГПК в размер на 360,00
лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно отхвърлената
част от исковете, претенцията е основателна на думата от 122,65 лева.
Предвид направеното от ищеца искане в тази насока, разноските следва
да се присъдят по компенсация.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че М. М. Г. , ЕГН **********, Г.
М. Г., ЕГН ********** и А. Г. Г., ЕГН ********** и трите с адрес гр. .............
ДЪЛЖАТ НА ............., ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
................. разделно при следните квоти М. М. Г.: 1/6, Г. М. Г.: 1/6 и А. Г. Г.:
4/6, следните суми: 1608,17 лева – цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2021 г. за имот с адрес гр.
............, ведно със законна лихва за периода от 09.03.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 02.03.2022 г. в
размер на 317,23 лева, цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.02.2019 г. - 30.04.2021 г. в размер на 74,76 лева, ведно със законна
лихва за периода от 09.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 31.03.2019 г. до 02.03.2022 г. в размер на 13,45 лева, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 05.04.2022 г. по ч.гр.д. № 12499/2022 г. по описа на СРС,
166 състав КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за топлинна
енергия за горницата над уважената сума до пълния предявен размер от
2640,47 лева и за периода 01.05.2018 г. – 31.10.2018 г. и за мораторна лихва за
забава върху главницата за топлинна за горницата над уважената сума до
пълния предявен размер от 325,40 лева като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. М. Г. , ЕГН **********, Г. М. Г., ЕГН ********** и А.
Г. Г. , ЕГН ********** и трите с адрес: гр. ............. ДА ЗАПЛАТЯТ НА
............., ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. ................. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 287,55 лева – разноски в заповедното
и исковото производство пред СРС по компенсация разделно при следните
квоти М. М. Г.: 1/6, Г. М. Г.: 1/6 и А. Г. Г.: 4/6.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца ............. – ............., ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7