№ 893
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20251110201427 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-031677 от 03.01.2025 г.,
издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на
жалбоподателя Д. В. Д., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено от
него нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на 11.12.2024г.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят,
който, чрез адв. С., го е обжалвал в срок. В депозираната жалба са изложени твърдения за
незаконосъобразност, неправилност, постановяване на НП при съществени нарушения на
административнонаказателната процедура и при явно противоречие с действителната
фактическа обстановка. Посочва, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл.
57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН както в АУАН, така и в НП, като счита, че разпоредбата на чл. 6, ал. 1
от ЗДвП визира само общото правило за поведение на водачите и поради това атакуваното
НП не съдържало правна квалификация на твърдяното нарушение. Сочи, че нарушението не
е извършено виновно. Твърди се неправилно възприемане на фактите, нарушение на чл. 57,
т. 6 от ЗАНН, както и липса на преценка по чл. 28 от ЗАНН. Претендирано е присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него се явява
адв. Б. С., като моли за отмяна на обжалваното НП по доводите, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна-началник сектор в СДВР, ОПП, редовно призована, не се явява,
не изпраща представител. Депозира писмени бележки, в които излага, че жалбата е
неоснователна и поради това обжалваното НП следва да бъде оставено в сила. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на
адвокатския хонорар.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.12.2024 г., около 15:35 ч. свидетелите М. Т. и П. Х., служители в ОПП-СДВР, се
намирали на кръстовището на бул. „Ломско шосе“ и ул. „Обелски път“, в служебен
1
автомобил. Били първи автомобил на светофара, в лентата, предназначена за ляв завой, и
чакали зелен сигнал на светофарната уредба. Пътната лента, която била вдясно,
непосредствено до тях, била предназначена за продължаване движението направо.
Автомобилът на жалбоподателя се намирал в тази лента (отдясно на патрулния автомобил) и
неговата кола била първа в колоната. Светофарната уредба, отнасяща се за лентата за завой
наляво, светнала в зелено, докато тази, която е предназначена за лентата за движение
направо (в която се намирал автомобилът на жалбоподателя) светела в червено.
Жалбоподателят навлязъл в кръстовището въпреки забранителния червен светлинен сигнал.
Свидетелите последвали Д. Д. и го спрели за проверка.
За извършеното нарушение на Д. бил съставен АУАН серия GA акт № 3330352 от
11.12.2024 г. Актът бил съставен от св. М. Т. в присъствието на св. П. Х. и в присъствието на
жалбоподателя, който получил екземпляр от същия срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е подал писмено възражение
срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН АНО издал процесното наказателно постановление
(НП) № 24-4332-031677 от 03.01.2025 г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна
полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя Д. В. Д., ЕГН ********** на основание чл. 183,
ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева
за извършено от него нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели М. Т. и П. Х., както и въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: справка
картон на водача, Заповед № 513з-9777/13.09.2024 г., Заповед № 8121К-12547 от 12.09.2024 г.
на министъра на МВР; Заповед №8121з-1632 от 02.12.021г. на министъра на МВР.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като пълни, логични,
вътрешно непротиворечиви и добросъвестно депозирани. Същите се подкрепят от останалия
доказателствен материал. От показанията на служителите на СДВР Т. и Х. се установяват
съставомерните факти, а именно че Д. Д., като управлявал лек автомобил, е преминал на
посоченото в АУАН място, на червен забранителен сигнал на светофарната уредба през
кръстовището на бул. „Ломско шосе“ и ул. „Обелски път“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация –
санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима. НП е връчено на
жалбоподателя на 08.01.2025 г., а жалбата е депозирана в деловодството на СРС на
14.01.2025 г.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В
изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че съставеният АУАН и оспорваното
наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съобразно представената
заповед, действащи в кръга на техните правомощия, в предвидената от закона писмена
форма и съдържание на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при спазване на установения ред и в
преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Относно направеното възражение от страна на жалбоподателя за допуснато
нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, настоящата съдебна инстанция намира
същото за неоснователно. Съдът счита, че в издаденото наказателно постановление по
достатъчно ясен и конкретен начин са описани твърдените от АНО нарушения, като
описанието им позволява на санкционираното лице да разбере за какво именно нарушение е
ангажирана отговорността му. По този начин съдът намира, че не е ограничено правото на
защита на жалбоподателя и в този смисъл не са налице допуснати процесуални нарушения
2
при съставянето на АУАН и издаване на НП, които да са основание за отмяна на
наказателното постановление на процесуално основание.
Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и обжалваното НП,
безспорно е установена от доказателствата по делото, които съдът кредитира изцяло.
По безспорен начин, въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото,
се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, като в тази връзка възраженията на жалбоподателя, че не е преминал на червен сигнал
на светофарната уредба са неоснователни и неподкрепени от нито едно доказателство по
делото. Свидетелите Т. и Х. са категорични, че са видели жалбоподателя да преминава на
червен сигнал на работеща светофарна уредба, като именно това поведение е провокирало
извършената проверка, при която е бил съставен и актът за установяване на
административно нарушение. Същите са възприели, че светофарната уредба е била с
нормален режим на работа.
Поради това съдът счита за установено от фактическа страна, че жалбоподателят Д. е
осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление административно нарушение.
От обективна страна, жалбоподателят, като водач на моторно превозно средство (по
смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП ), е навлязъл и преминал в нарушение на пътната
сигнализация, осъществявана от светофарна уредба в нормален режим на работа, като чл. 7,
т. 1 б. "б" от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със
светлинни сигнали, предвижда, че при регулиране на движението на ППС с немигаща
червена светлина, означава „преминаването забранено“.
Неоснователно е възражението, че в НП не се съдържа точна правна квалификация на
нарушението, както и че чл. 6, т. 1 от ЗДвП визирал само общото правило за поведение на
водачите на МПС Съдът намира, че законовият текст е пределно ясен – „Участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“. Всяко несъобразяване със
светлинните сигнали, вкл. и тези с червен цвят, съставлява нарушение на закона. С оглед
изложеното съдът намира, че дадената от административнонаказващия орган квалификация
на нарушението е правилна.
Не се установява твърдяното в жалбата нарушение на процесуалните правила, като не
е посочена конкретна норма от ППЗДвП. Съгласно чл. 37, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП светлинен
сигнал червена светлина на светофар означава „Преминаването е забранено“. Водачите на
пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да
преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в
средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището. Съдът намира и
че не съставлява нарушение липсата на посочено предложение по дадената правна
квалификация – чл.6, т.1 от ЗДвП. В случая нарушението е описано достатъчно ясно
фактически, а именно, че е преминато на забранен черен сигнал на светофарната уредба.
Нито за жалбоподателя, нито за съда има съмнение за кое от предложенията на чл.6, т.1 от
ЗДвП е наказан Д.. С оглед изложеното съдът намира, че дадената от
административнонаказващия орган квалификация на нарушението е правилна. В този
смисъл и Решение № 3995 от 15.06.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 3578/2022 г.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина непредпазливост,
тъй като деецът не е съзнавал общественоопасните последици, доколкото се е заблудил, че
светещият зелен сигнал на светофарната уредба за ляв завой му позволява да продължи
движението си направо, но е могъл и е бил длъжен като правоспособен водач на МПС да се
убеди и да се увери, че за него е продължавал да свети червен забранителен сигнал на
светофарната уредба. С поведението е застрашил обществените отношения, свързани с
правилното функциониране на транспорта, респективно е поставил в опасност здравето и
живота на участниците в движението, създавайки предпоставка за инциденти при
3
навлизането си на забранителен сигнал в кръстовището. Деецът е имал възможност да
възприеме подаваните сигнали от светофарната уредба.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че деянието не е извършен виновно.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. В случая е налице субективна съставомерност при установена форма
на вина.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя относно
неизвършена преценка на АНО относно наличието на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. В
случая АНО не дължи подобна преценка поради наличието на специална правна норма,
закрепена в разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, която гласи, че за нарушенията по този закон
(ЗДвП) не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от Закона за административните нарушения и
наказания. Само по себе си това означава, че законодателят е изключил възможността
нарушенията по ЗДвП да бъдат квалифицирани като „маловажен случай“, респ. за АНО не е
възникнало задължение да обсъжда дали случаят е такъв. Отделно нарушението не се
отличава с по-ниска обществена опасност от други подобни нарушения.
В санкционната норма на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е предвидено административно
наказание глоба в размер от 100 лв. за водач, който преминава при сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването. В НП изрично е записано, че наказанието се налага на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, съобразно който се наказва водач на МПС, който
преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. За неизпълнение на
това задължение административно-наказателната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП
предвижда налагане на "глоба" за физическото лице в размер на 100 лв. Съдът намира, че
административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал законосъобразно съгласно посочената разпоредба, като се е съобразил и с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в неговия абсолютен размер,
съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не
е предоставил на административнонаказващият орган възможност за преценка при
определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения
му, фиксиран размер.
Предвид всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция намира обжалваното
наказателно постановление за правилно и законосъобразно и като такова същото следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, както и с оглед направеното искане от страна на
въззиваемата страна – Началник сектор СДВР, ОПП, съдът намира, че на същата следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което настоящият състав определя в
размер на 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 116 с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 24-4332-031677 от 03.01.2025
г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на
жалбоподателя Д. В. Д., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено от
него нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на СДВР сумата от 80
(осемдесет) лева, предствлвяваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5