№ 1925
гр. Плевен, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря Надежда Д. Кузманова
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20254430102453 по описа за 2025 година
Предявени са от Г. В. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Плевен,
*****, срещу "ВИВУС.БГ" ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***, представлявано от управителят З.С.Р., искове с
правно основание: чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за
прогласяване за недействителен на сключения между страните Договор за
кредит № *** от 24.12.2022 г, тъй като посоченият в договора ГПР не
съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени
компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите; в условията на евентуалност иск с правно основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 5 ЗПК да се прогласи
недействителността на клаузатите предвиждащи заплащане на такса за
експресно разглеждане и такса за удължаване на срока на кредита от
процесния договор и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 378,00 лева, представляваща недължимо платена
сума по процесния договор за заем, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.
Твърди се, че между страните бил сключен Договор за кредит №*** от
24.12.2022 г. Съгласно „СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ НА ДОГОВОРА ЗА
КРЕДИТ” сумата на кредита била 700,00 лева със срок 30 дни, при лихвен
процент за срока на кредита 4% и ГПР от 49,%. Посочено било още, че се
дължи такса за експресно разглеждане в размер на 165,41 лв. и общата
дължима сума по кредита била в размер на 889 лева. Съгласно общите условия
към договора „Такса за експресно разглеждане” представлявала такса за
предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на
1
Кредитополучателя, която гарантирала обработка на Искането за кредит и
отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по
телефон или на хартиен носител в офис на партньор. Таксата за експресно
разглеждане можело да бъде заявена при подаване на искане за отпускане на
Кредит и/или Допълнителна сума по Кредит при срокове и условия, посочени
в ОУ и съгласно Тарифа на Кредитора. Твърди, че на 26.01.20223г. е сключен
Анекс за удължаване на срока към договор за кредит №*** от 24.12.2022 г. с
30 дни, з акмоето е заплатена такса за удължаване в размер на 189 лв.Твърди
се, че ищцата заплатила по Договора за кредит №*** от 24.12.2022 г. сума в
размер на 200 лева на 26.01.2023 г. и сума в размер на 878 лв. на 24.02.2023г.
Общата сума, която ищцата заплатила по договор за кредит била в размер на
1078лв. Ищцата счита, че процесния Договора за кредит №********** от
01,03,2023 г. бил недействителен, на основание чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, тъй като дължимите суми по клаузите, предвиждащи заплащането на
такса за експресно разглеждане и удължаване на срока, не били включени при
изчисляване на ГПР. Излага се, че в Договора били посочени процентните
стойности на ГПР, но от съдържанието на същия не можело да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащали и по какъв начин бил формиран
ГПР. Сочи се, че ако към посочените в договора разходи за договорна лихва се
прибавят и скритите разходи - допълнителната сума за таксите, то общият
размер на ГПР значително би надхвърлил максимално допустимият размер по
чл. 19, ал. 4 от ЗПК - пет пъти размер на законната лихва. Това било
недобросъвестна търговска практика, която накърнявала добрите нрави.
Грешното посочване на ГПР се приравнявало на непосочен ГПР по смисъла на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и водело до недействителност на договора на
основание чл.22 от ЗПК. Договорът бил сключен при предварително
определени от ответника клаузи и потребителят бил лишен от възможността
да повлияе върху съдържанието им. Навеждат се доводи, че начислената в
договора такса за експресно разглеждане била свързана с усвояване и
управляване на кредита и била начислена в противоречие с разпоредбата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК. Правната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК установявала
забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и
управление на кредита, поради което начисляването на такива било в
противоречие със закона и те били недължими от ищеца-кредитополучател.
Неравноправността на клаузата в посочената хипотеза представлявало частен
случай на противоречие с добрите нрави, а като допълнителен аргумент се
сочи и обстоятелството, че размерът бил несъвместим и с краткия срок за
погасяване на задължението за връщане на заетата сума от 30 дни. Затова
такива такси били неоснователно начислени в тежест на ищеца като част от
платените от него за погасяване кредита суми. В конкретния случай, според
договора Кредиторът предоставял възможност на Кредитополучателя да заяви
изрично експресно разглеждане на подаденото Искане за отпускане на кредит.
Услугата експресно разглеждане била допълнителна незадължителна услуга,
която се предоставяла при изрично искане от страна на Кредитополучателя и
2
гарантирала обработка на Искането и предоставяне на отговор до 15 минути
от изпращането му. Възможността на кредитора да въвежда такси извън
стойността на договорения размер на заема била регламентирана в чл.10а, ал.2
от ЗПК и била предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Налице била изрична забрана, съгласно сочения текст,
да се изискват и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. В случая не била налице допълнителна услуга по
смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Таксата за експресно разглеждане следвало да
се квалифицира като такса за действия, свързани с усвояването на кредита,
тъй като те са част от дейността му по отпускане на кредита и като такива не
следвало да бъдат събирани от длъжника по силата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Не
можело да се приеме, че при разглеждане на документите за отпускане на
кредит кредиторът правел някакви допълнителни и неприсъщи разходи, за
които да събира отделна такса. Фактът, че искането за отпускане на кредит
щяло да се разгледа бързо от служители на ответното дружество не
представлявало допълнителна услуга, която следвало да се заплаща от
потребителя отделно. Ако тази услуга оскъпявала продукта, разходите се
покривали с увеличаване на възнаграждението, а не с начисляване на такси по
чл.10а ЗПК. Следователно клаузата, предвиждаща такса за експресно
разглеждане в процесния договор за кредит, противоречала на чл.10а, ал.2 от
ЗПК, поради което била нищожна. Можело да се направи извод, че
възнаграждението за експресно разглеждане на документи, без значение как е
именувано от кредитора, в случая представлявало възнаграждение за
отпуснатия кредит - възнаградителна лихва, приход за кредитора. Счита, че
тази такса съставлява разход, който следвало да бъде включен в ГПР и липсата
на този разход в договора при изчисляването на ГПР било в противоречие с
императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Таксата за експресно
разглеждане също така била включена при формирането на вноската съгласно
погасителния план, което доказвало нейната задължителност. Общият размер
на задължението било формирано като сбор от различни компоненти,
посочени в договора, включително задължението за заплащане на такса за
експресно разглеждане, чийто общ размер възлизал на 165,41 лева. Плащането
на тази сума не било отразено като разход при формирането на оповестения
ГПР от 49,7%, въпреки че било включено в общия дълг. По този начин било
нарушено изискването на чл.19, ал.1 от ЗПК за оповестяване на всички
разходи по кредита. Навеждат се доводи, че според ищцата, вземането за такса
за експресно разглеждане, на практика представлява скрито възнаграждение
за кредитора, респ. съставлява разход по кредита и като такъв е следвало да
бъде включен в годишния процент на разходите. Видно от сключения между
страните договор, задълженията по оспорените клаузи не били включени в
ГПР, който бил посочен в договора - 49,7%, поради което и размерът на
посочения в договора ГПР не съответствал на действителния размер на ГПР.
При включване на таксите при изчисляване на ГПР, той значително би
надвишил допустимия петкратен размер, което противоречало на
3
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК. При изчисляване на ГПР с
включена само таксата за експресно разглеждане, чрез онлайн калкулатор, се
получавал ГПР в размер от 807,31%, което многократно надхвърляло
законоустановения максимум в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед горното, според
ищцата, договорът за потребителски кредит не отговарял на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Неправилното посочване на ГПР в договора, поради
невключване на част от задълженията по него, следвало да има последиците
на недобросъвестно действие на кредитора и да води до последиците, до които
водела липсата на посочване на ГПР - недействителност на договора и
връщане само на главницата по кредита, съгласно чл.22-23 от ЗПК. Сочи се, че
при общо заплатената сума от ищцата по процесния договор в размер на 1078
лева, при главница 700,00 лева, надплатена се явявала сума в размер на 378
лева, която на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД подлежала на връщане. Като
следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с
което да се прогласи нищожността на процесния Договор за кредит, а при
условия на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузите,
предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане и такса за
удължаване на срока на кредита. Претендира се също така да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумата от 378 лева, представляваща
недължимо платена сума по процесния Договор, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В проведеното по делото о.с.з. проц. представител на ищеца моли съда да
уважи предявените искове като основателени и доказани. Сочи, че посочения
в договора ГПР от 49,7% не включва таксата „бълзо лазглеждане“ и таксата „
дължаване на срок“. Счита, че клаузите противоречат на чл.10 а, ал.2 ЗПК.
Твръди, че ако към ГПР- то се добавят процесните клаузи, то същото би
надхвърлило 1732 %. Излага, че ищецът за два месеца е върнал над 150 % от
главницата. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски.
Ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД е депозирал писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Признава, че по
процесния договор е била заплатена от ищцата обща сума в размер на 1089
лева, разпределена както следва: такса за удългаване на срока от 189 лева,
711,00 лева главница, 23,59 лева договорна лихва, 165,41 лева такса експресно
разглеждане.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото
писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Установява се от приложения Договор за кредит № ***/24.12.2022 г, че
същия е бил сключен между ищеца Г. В. Й. в качеството си на
кредитополучател и ответника ВИВУС.БГ ЕООД в качеството му на
4
кредитодател. Според обективираното в него, страните се договорили
отпуснатия заем да бъде в размер на 700,00 лева, при погасяване в срок от 30
дни. Уговорили са лихвен процент за кредита в размер на 41,00%, сума на
лихвата за срока на договора – 23,59 лева, както и че кредитополучателят
дължи сума в размер на 165,41 лева такса за бързо разглеждане. Посочен е
Годишен процент на разходите от 49,7%. Датата на погасяване на дълга е била
определена на 23.01.2023 г.
Представени по делото са и ОУ към Договора за кредит, както и
предоставената на ищцата преддоговорна информация по същия.
Видно е от представените по делото Анекс за удължаване на срока на
договора от 26.01.2023 г., че ищцата са е възползвала от възможността да
продължи срока на договора, за което и е начислена и допълнителна такса.
Не се спори между страните и се признава от ответника, както и се
установява от приложената счетоводна справка, че ищецът е заплатил в полза
на ответника сума в размер на 1078,00 лева, с която са били осчетоводени като
погасени задълженията на ищеца, произтичащи от процесния договор.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Съдът намира, че от обсъдените по-горе доказателства се установи
възникнало между страните правоотношение по силата на сключен между тях
договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, от 22.12.2022 г.
Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален
договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена
съответната сума на заемателя. Страните не спорят за факта на реално
предаване на заемната сума от 700,00 лева.
Съдът намира, че за процесния Договор е приложим ЗПК, въпреки, че е
сключен за срок от 30 дни, тъй като за изключване на приложението му не е
достатъчен само уговорения срок, но и дължимите по силата на съглашението
разходи да са незначителни. В случая не може да се приеме незначителност на
разходите, с оглед уговорената такса за експресно разглеждане и такса за
удължаване на срок за договор.
Съдът намира за основателно въведеното от ищеца възражение за
нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради
неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Установи се, че в
процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49.7%
- тоест формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и
размерът му не надвишава максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва
регламентираната Такса за бързо разглеждане и Такса за удължаване на срока
на договора, които съдът намира, че следва да е включена. Според
дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
5
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси. В този смисъл е
установената практика на СЕС, като например Решение от 21.03.2024 г. по
дело С-714/2022 г., в което е прието, че чл.3, б.„ж“ от Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни
услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му
за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума,
както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Съгласно
чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България (основен лихвен процент, който към момента на
сключване на договора е бил 0.0 %, плюс 10 %), което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума. Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал.4, са нищожни по аргумент от
чл.19, ал.5 от ЗПК. В договора е посочено, че размерът на ГПР по кредита е
49,7%, а съгласно дефиницията на ГПР в общите условия към договора в него
не са включени разходите по допълнителни незадължителни услуги, към които
се числи и процесната. Така, включвайки таксата за експресно разглеждане и
удължаване срока на договора на заявката към приложимия по договора
размер на ГПР несъмнено води до превишение на посоченото ограничение в
размера на ГПР от 50%. На основание изложеното, съдът приема, че
заемодателят по договора за заем, не е посочил действителния ГПР по
договора за заем, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това и
потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по
кредита, които ще стори. Неспазването на този реквизит от договора,
съставлява нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. А
съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
6
ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - т. 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, вр.чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване недействителността на договор за паричен
заем №********** от 31,03,2022 г. е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на главния иск, съдът намира, че не следва да бъде
разглеждан по същество предявените в условията на евентуалност искове
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
При съобразяване на така установената недействителност, ищецът дължи по
процесния договор единствено главницата в размер на 700,00 лева. Внесените
от ищеца суми в общ размер на 378,00 лева се явява платена без основание и
подлежи на връщане. Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск
с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД е изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен като такъв, респективно – да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца недължимо внесената от него сума в размер на
378,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
По въпроса за разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца сторените разноски за държавна такса в размер на 85,00 лева
и 3,20 лева за преписи. Процесуалният представител на ищеца претендира
разноски за предоставена безплатна правна помощ в размер на 400,00 лева за
двата иска. Съдът споделя съдебната практика, приемаща, че принципно не е
необходимо да се провежда нарочно доказване на предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ, но ако противната страна
твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не
са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили
предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други
съображения, различни от посочените в чл.38 от ЗА, тя следва да представи
доказателства в подкрепа на това свое твърдение, като опровергае наличието
на поддържаното основание /Определение №163 от 13,06,2016 г. по ч.гр.д.
№2266/2016 г. на ВКС, I г.о./. Съдът счита, че в случая наличието на
поддържаното основание за предоставяне на безплатна правна помощ е
налице. Съдът не изследва дали действително клиента е материално затруднен
при преценка на имотно и парично състояние към датата на иницииране на
настоящото производство, а в случая е налице и декларация на ищеца за липса
на доходи и имущество, от което да се издържа. Относно размерът на
възнаграждението, което е дължимо на адвоката, съдът приема, че то следва
да се определи с оглед на фактическата и правна сложност на делото, като не
7
се счита обвързан от опредените с Наредба №1 за адвокатската работа, в
каквато насока е тълкуването на Съюзното право, дадено с решение от
24.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 г.
Възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат следва
да се определи като се отчете единствено спецификата на конкретния случай и
действителната фактическа и правна сложност на делото. При това, съдът
съобразява, че адвоката осъществява правна помощ на същия ищец по
множество идентични спорове, инициирани в отделни производства. Макар и
споровете да произтичат от правоотношения по различни договори, те не се
отличават със специфики и професионалната работа по тях може да бъде
извършвана общо, а с оглед воденето им по различни дела е дължимо
възнаграждение на адвоката по всяко от тях. Отчитайки горното, съдът счита,
че на осъществилия безплатна правна помощ адвокат е дължимо
възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Г. В. Й.
с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Плевен, *****, и "ВИВУС.БГ"
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***,
представлявано от управителят З.С.Р., че сключеният между тях договор за
паричен заем № *** от 22.12.2022 г г., е нищожен на основание чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, "ВИВУС.БГ" ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***,
представлявано от управителят З.С.Р., да заплати на Г. В. Й. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Плевен, *****, сумата от 378,00 лева,
представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем Договор
за кредит № *** от 22.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 22.04.2025 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК "ВИВУС.БГ" ЕООД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от
управителят З.С.Р. да заплати на Г. В. Й. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Плевен, *****, сумата от 88,20 лева, представляваща сторените
разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА "ВИВУС.БГ" ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***, представлявано от управителят З.С.Р., да заплати
на адвокат С. С. Т. ЕГН **********, сумата от 400,00 лева - адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9